Пак ли сбърках...

Не, тя казва друго и не разбирам иронията ти!
Казват му от опит, че там на където се е запътил е много дълбоко и ако той е умен, ще потърси друг вир.Вероятността и той да е дълбок е налична.Налично е и неумението на младият човек да плува и това е факт.За това съществува терминът житейски опит.Това също е факт.

Съвсем сериозно мисля това което съм написала и още не съм се удавила!!! Че не може да е основна житейска максима. Да се поучи от някоя и друга грешка на някой човек, но само с чуждите грешки не може да се изгради като характер/личност.
Трайно разширяване на съзнанието и развитие на личността идва основно от личен преживелищен опит/осъзнаване.
Примера ти аз не го разбирам и не мисля че е всеобхватен за житейските ситуации изобщо. Ако някоя двойка е преживяла развод, това условие ли е друга двойка да избегне такъв ако се налага да се разведат.

А кой твърди, че това трябва да е "основна житейска максима", а не една от опциите, която умните хора предпочитат, вместо да се трошат главите искрено и лично всеки път? 

Кой ли, темата е бъкана с такива мнения относно двете момичета, дори се изрази мнение че няма право да греши едното...Ти в момента също заявяваш че трябва да е основна житейска максима
-.........едва ли не глупавите хора се учат най вече от грешките си.

Няма как някой друг да живеве вместо теб, .............. ти да не се хабиш, а да съзерцаваш грешките на другите само.
Само   себелюбив нарцистичен тип нямащ реална себеоценка и себеусещане може да заявява  че е умен и предпочита да се учи от грешките на другите вместо да си троши главата сам.
Какво предпочита или не няма огромно значение, личните грешки абсолютно винаги са налице и при ?умни? и при ?глупави? но не всеки има сетива да регистрира грешката си още повече да осъзнае и обогати съзнанието си чрез нея.
От свръх контрол може да откачи човек, но колкото и да се контролира няма как да постигне състояние на безгрешност, най много да си навлече невротичен статус.
Безгрешен е по скоро в графа психични разстройства, а не норма.
Този който предпочита да се учи от грешките на хората дори не е с невротичен статус, а е в една по друга графа малко попсихясала да вярваш с цялата си душа че си Наполеон и да се мъчеш и другите да убедиш в това.

Напротив, само един глупак няма да се поучи от собствените и чуждите грешки, а ще предпочете да си троши главата. Пак и отново.
Че то по твоята логика дай да не пращаме децата на училище. От какъв зор да учат разни готово поднесени факти и изводи, като можем да им пъхнем по един комат хляб в торбичката и да ги натирим по света – да ходят, да събират личен опит, пък кой знае, някое може и нов физичен закон да открие, ако седне да си почива под ябълково дърво.
Не подценявай опита на предишните поколения и не приемай, че под опит се разбира само това, което се случва единствено и само с теб. Ако не си прекалено вторачен в собствения си пъп, ще забележиш, че около теб щъкат и други хора, които също правят грешки. Да се поучиш от чуждите грешки е умение, което може да ти спести много неприятности. Ама не да ти ги наливат с фуния в главата, ами сам да си направиш връзката причина-следствие.
Като например: Пенка пипна горещата печка и на ръката ѝ се образува ей-такъв мехур. Много я боля и много плака.
Извод №1: Не трябва да се пипа гореща печка, защото пари.
Извод №2: Не може тази печка да е толкова гореща, я да проверя какво ще стане, ако я пипна и аз.
Друг пример: Пенка ходи да спи с различни мъже, не използваше предпазни средства и в момента е зарязана от всички, бременна и болна от СПИН.
Извод №1: Не прави безразборен и необезопасен секс.
Извод №2: Да бе, те ще ми кажат с кого и как да спя, аз съм от рода Маклауд и мен никакви болести не могат да ме хванат. Ще пробвам и аз като Пенка, че е много яко да си курва.
Е, кой е глупакът и кой е самовлюбеният нарцис в тези случаи?
Между другото, разправят, че цианкалият бил отровен. Някакви си хора се били отровили с него. Аз не съм пробвала, а ти? 

Аз пък ще си призная, че не се чувствам пораснала заради периодите на драма и "уроци" в живота. Напротив, точно в спокойните и равни периоди имам най-голям прогрес- когато си правя нещата както трябва и не хабя енергия за глупости.

Никой не е застрахован от грешки, но в един момент може да реши да спре активно да прави неща, за които е ясно, че са грешни. Не може да си безгрешен, но може с голяма лекота да си безупречен.

То пък голямата емоция и кеф да се залюбиш с неподходящ и после всеки ден да си трошиш главата с битовизми...и то с правото да те разкара по всяко време, щото си само гадже...

Е, как бе, няма да може да си обогати съзнанието по друг начин. 

За някои неща човек може да се поучи от другите, но за други - не.
Едикоя си я зарязали, значи и мен това ме чака? Да, ако става дума за 1 и същи мъж, иначе няма гаранция нито за едното, нито за другото.
Гледам хора, които вървят напред нагло и безпардонно и - о, чудо! - нещата им се получават и са в по-добра позиция от мен. Т.е. трябва и аз да стана като тях?

Вкл. между момиче на 15 и момче на 25?

По отношение на връзките с 10 години разлика: много зависи от случая. Може да е идеално, ако и двамата знаят какво правят и няма дисбаланс на силите. Пример: около 30-годишен мъж с 19-20 годишна жена, и двамата с перспективи над средното, имат средства и желание за брак, правят сватба, раждат си дете, всичко е ОК.

Обаче..."находил се" и циничен батко на 30, който прилъгва младо, леко смотано момиче...има много рискове. Например момичето, което е било доволно, да види, че има и друг живот и че нейното нищо не е, а едно време й се е струвало супер ситуация.

Аа, що, може бе, защо да не може....    
Проблемът идва после, като отмине момента  "млада, щастлива с дете".
Щото в масовия случай брак няма, на "таткото" мааалко (или много) му е писнало да си играе на семейство и баща и си бие камшика.А младата, щастлива с дете, остава ....само с дете.
Има и изключения, разбира се, ама като гледам какво става около мен....наистина са си изключения.
Правилото е :самотна млада, на 20-21 години, майка с дете.

Относно връзките от типа 20 годишна "пикла" с 30 годишен "батко", да, повечето такива връзки "намирисват".Уточнявам, повечето.    

Спекулативно защитничките на авторката на темата изместват основния въпрос. А той не е нашето "порицание" на младостта или критиката на ранния брак (мнозина студенти в първи, втори курс решават да се оженят и в това няма нищо извънредно, някои от тези бракове са и успешни).

Тук основният въпрос беше безпътицата, в която се е озовала авторката, която е вследствие на погрешни решения - не на 20 години, а когато е била още непълнолетна. Та, ако има критика, тя е срещу бурния интимен живот в ученическа възраст, живеенето с мъже - по села и по паланки, напускането на дома на 15- 16 години, честата смяна на партньорите. Както и да го погледнеш, този начин на живот не е ок. Той е поправим, разбира се, но е нужно в един момент да има осъзнаване на грешките.

А има и друго: прави ми впечатление, че част от днешните 20-годишни момичета показват удивителна незрялост, липса на ценностни ориентири, на морал, на компетенции. Преди да помислите, че ей така си критикувам, вижте тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=933422

Отново объркано, хипернезряло момиче (дори и на 20. следва да си по-отговорен), писане - без нито една запетая, а сигурно и това момиче следва "висше". Направо не знам какво да кажа...

По принцип на 20 си го броя за "жена", защото би следвало женският пол да създява по-бързо. Само че заради мода ли, възпитание ли, ама доста мацки са съвсем изостанали в развитието.

Дори да не се жениш на 20 заради някакви лични цели и виждания, за мен е нормално жена на 20 да е екипирана морално, житейски и физически и да може да е нечия жена и майка, ако го иска.

Сирен, какво е видяла една жена на 20, ако не й се е случи да учи в друг град и да живее сама.
Доколкото помня себе си, и аз едва ли съм била много екипирана, но поне след у-ще работих 2 години, та ми се понаместиха ценностите и изгубиха детските фантазии, доколкото съм ги имала. Но имах колежки-студентки, които вярваха в единствената любов и принца на кон.
Освен това, днешните хора се стараят максимално да удължат младостта си, вкл. като възприемат света и се държат детински. Ще ползвам клише - 30-те са новите 20.
Според ММ на 24 той вече беше стар за дискотеки - консерва отвсякъде

Ми сега си мисля, че със сегашния ми мъж ако се бяхме засрещнали на по 20, щяхме да се справим доста прилично. Аз на 20 не бързах, защото още бях 2 курс, ама си бях екипирана поне житейски за основните неща и организация, не бях пълен хаос. Но сега има една мода за момичетата да са "пълен хаос" доста дълго време. В смисъл- дори сутрин да не си умият очите, ми да се влачат като чуми до автомата за кафе. Истински случай- млада, свежа, ама ходи и се влачи като баба някъде къмто 10:30 за кафе...аз вече съм извела и прибрала децата един път, пила съм 2 кафета, свършила съм още 3-4 задачи за деня...да кажеш да върши нещо дръзко и креативно- не, просто е хаотична.