Защо толкова нападате младите майки? Има ли значение дали ще родиш на 20, 30 или 40?
- Публикувана: 13 юли 2016, 18:44 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2016, 01:48 ч.
Пак ли сбърках...
Не се притеснявай.Моята дъщеря роди на 22 и сами се справяха със съпруга и.Живеят в чужбина и наистина няма кой да им помага.Справят се чудесно.
Защо толкова нападате младите майки? Има ли значение дали ще родиш на 20, 30 или 40?
Значение на колко ще роди момичето горе-долу няма. Добре е да е след 25, та поне да може да си завърши образованието, че с 1-2 деца е по-трудно. Значение има възрастта на бащата на децата й. Дали той е достатъчно улегнал и готов да поема отговорности. Защото ако не е - жална й майка на момичето. Тогава хем ще трябва да се грижи за децата, хем за дома, хем за сметките, хем мъжа си доизживява младините, а жената се заравя вкъщи и няма мърдане. А от такава връзка вече доста по-трудно се бяга, когато има намесени деца. Тогава жените са склонни да търпят доста повече в сравнение с връзките, при които няма деца
От нашия вход 2 момичета след у-ще заживяха някъде другаде. Не вярвам просто ей така да са решили да живеят отделно сами, а доколкото зная - родителите нямат друго жилище.
А трета вече е с детенце, има-няма 25.
А трета вече е с детенце, има-няма 25.
Из народното творчество:
Невеста шета по двори
и на гугутка говори
Кога съм била при мама леле
И аз така съм гукала
Моминство, мила мамо - везирство
Ергенлък, мила мамо - пашалък
Добре де, къде гледат тия родители, когато ученичката им заживява с мъж, пък после и с друг...
Че и не се пуска от клона, преди хване следващия, пак без да го познава достатъчно, все едно ги избира на тото.
Това е егаси родителското безхаберие. Знаеш кога ще се навия дъщеря ми в девети клас да прибягва да живурка с некъв пласьор в селото му.
Че и не се пуска от клона, преди хване следващия, пак без да го познава достатъчно, все едно ги избира на тото.
Това е егаси родителското безхаберие. Знаеш кога ще се навия дъщеря ми в девети клас да прибягва да живурка с некъв пласьор в селото му.
Защо толкова нападате младите майки? Има ли значение дали ще родиш на 20, 30 или 40?
Ето твоя случай е същия.От дете с едно гадже, 3 години, после срещаш друг, зарязваш първия, забременяваш от втория.....Кога опозна живота, кога опозна мъжете, откъде си сигурна, че ще е добър и грижовен съпруг, баща, стабилен мъж и отговорен човек?
Жени на по 30 години и нагоре, с достатъчно връзки се подлъгват по неподходящи мъже и влюбени-глупави-слепи, не виждат очеизвадните им недостатъци, та какво остава за едно 20 годишно момиче без никакъв опит с мъже и връзки.
Да, може да си уцелила джакпота и той да е наистина страхотен.
Ама има абсолютно същата вероятност, след като те "върже" с бебето, да се окаже всякакъв, от егоист до наркоман, на когото още не му личи, че се друса.
Защо толкова нападате младите майки? Има ли значение дали ще родиш на 20, 30 или 40?
Защото умираме от страх, че щерките ни на 18 ще живеят с батковци, с наркомани, пък накрая ще родят на 20.
Едни срещат подходящ мъж на 20, други на 30. Вече две години сме заедно и съм го опознала достатъчно.
Относно родителите ми сте прави. Те са разведени, всеки си гледа живота и им беше все едно каде съм. Чакам момиче и дори не мога да си представя да я оставя така без контрол.
Колкото до мъжа, да, достатъчно отговорен е. Имаме общи планове за бъдещето, вече имаме и собствен дом. Също така и бебето направихме целенасочено. Няма смисъл да се отлага за по-късно. Тъкмо като завърша ще ми е свършило и мсйчинството и ще мога да работя.
Относно родителите ми сте прави. Те са разведени, всеки си гледа живота и им беше все едно каде съм. Чакам момиче и дори не мога да си представя да я оставя така без контрол.
Колкото до мъжа, да, достатъчно отговорен е. Имаме общи планове за бъдещето, вече имаме и собствен дом. Също така и бебето направихме целенасочено. Няма смисъл да се отлага за по-късно. Тъкмо като завърша ще ми е свършило и мсйчинството и ще мога да работя.
Nadya_95, тук се критикува не толкова младостта на майките, не дори лошия късмет да срещнеш неподходящ мъж (такъв може да се срещне и на 30, и на 40; може пък десетилетие той да е за пример, а после да се окаже с непоносими черти, хората се променят и гаранция няма за нищо). Основната критика е, че момичета като авторката, като теб, занимавайки се усилено с мъже, пропускат развитие на умения, учене, избор на професия - все неща, които се правят през 20-те години. Тоест, пропускат възможността да натрупат компетенции, които ще са им полезни и решаващи за по-нататъшния живот, включително и ако се окажат без мъж. Все някак трябва да умеем да се справяме и сами.
Nadya_95, тук се критикува не толкова младостта на майките, не дори лошия късмет да срещнеш неподходящ мъж (такъв може да се срещне и на 30, и на 40; може пък десетилетие той да е за пример, а после да се окаже с непоносими черти, хората се променят и гаранция няма за нищо). Основната критика е, че момичета като авторката, като теб, занимавайки се усилено с мъже, пропускат развитие на умения, учене, избор на професия - все неща, които се правят през 20-те години. Тоест, пропускат възможността да натрупат компетенции, които ще са им полезни и решаващи за по-нататъшния живот, включително и ако се окажат без мъж. Все някак трябва да умеем да се справяме и сами.
Не съм съгласна, че това е предпоставка за пропускане на личностно или професионално развитие. Аз уча. Уча със желание и то точно това, което искам. Знам какво искам да работя, както и какво искам от живота. Нито бременността, нито бъдещото дете ще ми попречат да уча. Има ли желание има и начин!!!
Едни срещат подходящ мъж на 20, други на 30. Вече две години сме заедно и съм го опознала достатъчно.
Относно родителите ми сте прави. Те са разведени, всеки си гледа живота и им беше все едно каде съм. Чакам момиче и дори не мога да си представя да я оставя така без контрол.
Колкото до мъжа, да, достатъчно отговорен е. Имаме общи планове за бъдещето, вече имаме и собствен дом. Също така и бебето направихме целенасочено. Няма смисъл да се отлага за по-късно. Тъкмо като завърша ще ми е свършило и мсйчинството и ще мога да работя.
Относно родителите ми сте прави. Те са разведени, всеки си гледа живота и им беше все едно каде съм. Чакам момиче и дори не мога да си представя да я оставя така без контрол.
Колкото до мъжа, да, достатъчно отговорен е. Имаме общи планове за бъдещето, вече имаме и собствен дом. Също така и бебето направихме целенасочено. Няма смисъл да се отлага за по-късно. Тъкмо като завърша ще ми е свършило и мсйчинството и ще мога да работя.
Ясно. Според мен си търсиш нещо като бащинска фигура, която ти е липсвала. Той искал веднага да заживеете заедно, кара ти се за изпит, вероятно той те е убедил, че няма смисъл да отлагате детето. Казваш, че не се карате, но дали не е, защото той те .глези, а ти се съгласяваш за всичко важно с него? Много по-голям ли е?
Възможно е да имате хубаво семейство и всичко да е наред, обаче. Все пак сто пъти по-добре от пласьор самоубиец.
Nadya_95, тук вие описвате ситуации, в които заживявате с мъже още като ученички. Е, какво ще е това учене? Тук не говоря само за вземането на изпити и фиктивни дипломи (приемът в университетите у нас вече е толкова занижен, за съжаление, че не се и съмнявам, че с диплом може да се сдобие всеки). Идеята е зад този документ да стои реално умение. Идеята е с това умение в един момент да можеш да живееш и самостоятелно, ако се наложи.
Едни срещат подходящ мъж на 20, други на 30. Вече две години сме заедно и съм го опознала достатъчно.
с най-мило чувство към теб.Аз съм омъжена от 28 години и все още не мога да твърдя, че съм опознала съпруга си достатъчно.
Както и да е, пожелавам ти всичко при теб да е наред.
Не им се налага да живеят самостоятелно, Аглая. Все някакъв следващ мъж винаги има. С кредит, без кредити, такъв който им прави още едно дете и заеми, но без мъж не се остава.
Феномен.
Надя, не го казвам специално за теб, сигурна съм че ще си щастлива с бебето, успешна бременност ти желая.
Феномен.
Надя, не го казвам специално за теб, сигурна съм че ще си щастлива с бебето, успешна бременност ти желая.
Ясно. Според мен си търсиш нещо като бащинска фигура, която ти е липсвала. Той искал веднага да заживеете заедно, кара ти се за изпит, вероятно той те е убедил, че няма смисъл да отлагате детето. Казваш, че не се карате, но дали не е, защото той те .глези, а ти се съгласяваш за всичко важно с него? Много по-голям ли е?
Възможно е да имате хубаво семейство и всичко да е наред, обаче. Все пак сто пъти по-добре от пласьор самоубиец.
Nadya_95, тук вие описвате ситуации, в които заживявате с мъже още като ученички. Е, какво ще е това учене? Тук не говоря само за вземането на изпити и фиктивни дипломи (приемът в университетите у нас вече е толкова занижен, за съжаление, че не се и съмнявам, че с диплом може да се сдобие всеки). Идеята е зад този документ да стои реално умение. Идеята е с това умение в един момент да можеш да живееш и самостоятелно, ако се наложи.
Под учене имам предвид точно учене. Както в училище, така и сега в университета, всяка една оценка е заслужена. Аз също съм против взимането на изпити, колкото да минат, защото това, което сега учим на теория, ще трябва да го прилагаме на практика на работа.