Промени в семейния кодекс за осиновяването

Много ми допада това, което си написала.
И аз живо се интересувам от промените, които се готвят.
Ако се цели улесняване продцедурата на осиновяване , добре, но момента с тайната на осиновяване е доста спорен - би трябвало да обслужва единствено интереса на детето.
 Не мога и нямам право да съдя, но ми е известно семейства, които са се отказвали от осиновено дете, само защото жената е забременявала със свое дете, а в промените се коментираше, че няма да може да се разсиновява дете.

Защо тайната на осиновяването да се разкрива само по здравословни причини?

Здравей,

Чувала съм за такива случаи и меко казано не доумявам как е възможно да има такива хора. Детето не е домашен любимец, който като ти омръзне, да искаш да го върнеш или подариш. Дори и с животните не се постъпва така. Категорично "за" съм да се забрани разсиновяването. След като човек вземе решение да осинови дадено дете, то става единствено и само негово родно точно толкова, колкото би било и едно биологично. Нима има гаранция какво ще бъде детето като характер и здраве, ако човек само си го роди? - Не! Така е и осиновените деца.
Смятам, че новите промени трябва да са в интерес изцяло да децата и техните осиновители, както и за запазване цялостта на семейството, което заедно са изградили.

Това, което съобщиха по новините и писаха в пресата днес беше, че само по здравословни причини ще може да се дава информация за биологичните създатели по административен ред, т.е. без съдебно решение...

Никак не ми допадат тези неща, които се обсъждат като промени. При условие, че разсиновяването няма да е възможно, то дали изоставянето ще бъде? Темата вълнува семейството ни. Имаме 2 осиновени деца и едно биологично. Никак не сме склонни да се дава информация за децата ни на БР. Не крием от тях, че са осиновени, но няма да се впускаме в играта да издирваме БР. Това решение ще вземат децата ни когато навършат 18 г. Сами ще преценят искат ли или не да познават и издирват БР. Не сме склонни да допуснем да влезнат в живота им отново тези, които са ги изоставили веднага щом са поели първата си глътка въздух. Достатъчно травми са преживели- от изоставянето....от три години и половина престой в институцията. Смятаме, че това им е предостатъчно като негативи и преживявания и ако трябва да предоставяме възможност и на БР да се срещат с тях просто ще търсим вариант да отидем много далече от тази скапана българска действителност.И двамата с мъжа ми смятаме че това, което се гласят да направят като промени в закона не би било приемливо и дори ни притеснява в доста голям аспект.
Ще следя темата за още мнения.
А относно процедурата по осиновяване не смятам, че е редно да се улеснява, а на против- трябва да стане по-стриктен и реално проследяван процес. Както и следосиновителният мониторинг...  

Напълно съм съгласна с теб, Betray. Моят син също е осиновен. Някога някой се е отказал напълно от него с името, подписа и съзнанието си, като го е изложил на всички рискове и опасности, които изоставянето на пеленаче носи. По никакъв начин не мога да допусна тези някои в някакъв момент да се появят с претенции за гени, тяхна кръв, посипване на главата с пепел за взетото решение и всякакви там други актьорски изпълнения, и да размътят света му на сигурност и любов, който му създаваме. Сина ми е едва на 4 г и още не разбира какво точно е това осиновяването, но вече вмъквам лекичко в някой подходящ разговор неща, които да го подготвят за това. Със сигурност ще знае за осиновяването си преди да тръгне в първи клас.
Относно обученията за осиновители - не съм против да ги има, но държавата замисля ли се, че всъщност тези, които изоставят децата си не преминават през никакви обучения?... Смятам, че настоящата процедура относно здравния статус на кандидат-осиновителите е крайно дискриминационен. Който е минал процедурата знае, че при подаване на документи и след това при самото осиновяване родителите трябва да доказват доброто си здраве. нима някой иска изследвания на биологичните родители, когато създават децата си? Аз лично се чувствах все едно държавата гледаше на мен като на потенциално болен, човек, който всеки един момент може да се зарази със СПИН, не дай си Боже!, защото това е само едно от изследванията, които държавата изисква от хората...

Не съм съвсем съгласна с това. В доста от случаите се премълчава информация относно здравословното състояние на детето. Дава се подвеждаща или невярна информация на осиновителите. В други случай когато детето е на по-голяма възраст не се прави адекватна оценка на кандидат осиновителите и това дали биха могли да се справят с евентуални проблеми, които биха възникнали на по-късен етап с поведението на детето.
Ако се забрани разсиновяването то тогава е абсолютно редно да се забрани и изоставянето на дете! Което в България не виждам как би могло да се случи!
Ще рухне цялата социална система...

Ако някой има възможност ,нека пусне тук конкретно точките, по които се готвят промени или поне линк към някое министерство, където да четем.
 Много се безпокоя, дали тези промени не са свързани с комерсиални скрити механизми.

Това направо ме потресе. Едно е да прекъснеш процедурата на етап документи, съвсем друго е да върнеш детето, което си приел като свое. Наистина трябва да проучват по-добре кандидат-осиновителите. Хора, които искат дете, заради това, което то ще им даде, а не заради това, което те могат да му дадат, не заслужават правото да осиновяват. И за разсиновяването съм против. Това да не е магазин за хранителни стоки, че да правиш рекламации.

За съжаление няма закон, забраняващ изоставянето. Betray, действително много често здравната информация се крие от социалните служби, за да може детето да се осинови по-бързо. Всичко е в графата "няма данни" и иди доказват има ли наистина, или няма. Така или иначе, в случаите, в които здравната информация е премълчава в докато на детето, то тя остава такава, т.е. никаква завинаги. Е, питам, тогава, какво разкриване на тайната на осиновяването по административен път по здравословни причини може да се прилага??? Единствените хора на света, които имат правото да разкриват подобна т.нар.тайна са родителите на детето и самото то, ако иска това като навърши пълнолетие.
Gerda1 по медиите казаха и писаха, че края на месец август промените ще бъдат публикувани в сайта на социалното министерство, предполагам също и на сайта на агенцията за закрила на детето за обществено обсъждане.

А кой изобщо е казал, че ще трябва да им предоставяте такава възможност, или дай пак да оплюем скапаната България?  
Идеята е децата, ако решат (и може би след пълнолетие), да получават инфо за биологичните родители, не обратното.

Изоставянето на дете съвсем не е разрешено и сега, то просто си се прави фактически.
Иначе докато си родител на детето, тоест при биологичните родители докато то не е осиновено от друг, ти си имаш на книга и съответните задължения. Не преставаш да ги имаш с изоставянето, нито дори с даването на съгласие за осиновяване.
Иначе и аз мисля, че не би била съвсем разумна, нито съвсем справедлива една пълна невъзможност за прекратяване на осиновяване.

Така. Гласуваме един закон, в който пише "Забранява се изоставянето на деца" (не че сега е разрешено, просто допускаме). Какво точно следва? Оставям си детето на улицата, в болницата, при социалните или където и да е и духвам. Или просто не го гледам. Прочитам закона и си викам: бре, то било забранено, я да спазя закона?
То не че сега е разрешено изоставянето. Всеки родител на книга има задължение да се грижи за детето си. А той не престава да му е родител, докато не го осинови друг.

Магдалена, в момента, в който биологичните родители подпишат документ, че се отказват от детето, те автоматически на мига губят всякакви права и задължения спрямо него. И така трябва да бъде! Все пак държавата им дава 6 месеца от раждането на детето, за да вземат ПРАВИЛНОТО решение в една или друга посока. След писмения отказ биологичните създатели нямат право да знаят какво се случва по-нататък с детето, от което сами са се отказали. И така е редно да бъде. Иначе, защо са се отказали от него?

Няма такова нещо за губенето с подписа. Еле пък на задължения. Губят се едва с осиновяването от друг.
И съм юрист, и съм работила в отдел "Закрила на детето".

Подписаната Декларация от биологичните родители за отказ от детето е документа, който прекратява всякякви отношения и връзки между него и създателите му. От него момент, грижа за изоставеното дете поема държавата/приемното семейство до неговото осиновяване.

Скрит текст, защото наистина не е по темата.

По темата - написах за прекратяването какво мисля; за припознаването ("попечителството", както са го нарекли днес в медиите журналята) също е добре да се измисли нещо, за да не се ползва за други цели освен за каквото е предназначено, в т.ч. съм с две ръце и два крака "за" да може да се оспорва от претендиращия да е истинският биологичен баща и от всеки друг, имащ правен интерес, както беше преди; за другото нямам мнение.

Текста ясно казва, че всякакви отношения м/у БР и осиновеното дете се прекратяват. М/у другото, въпросната декларация за отказ от дете съдържа текст, в който изрично се казва, че БР няма да имат и да предявяват в последствие никакви претенции към детето.

Запис да не загубя темата, когато успея ще пиша.

По другия казус - Магдена е права.

Моят братовчед е осиновен. Беше на 5 дни, взехме го от болницата, имаше си изписване, снимки, цветя и подаръци за персонала. Никой от нашето семейство не го е смятал за нещо различно освен за един от фамилията ни.
Жената която го е родила се е отказала от него на мига, той вече е голям на 20 г. и за него няма други родители освен леля ми и чичо ми, то как и да има. Та той беше на 5 дни, сега вече е голямо момче и си е наше. Не виждам защо някой да има възможност да се появи в живота на това момче след 20 г., след като писмено се е отказал от него веднага след раждането му и да предяви някакви претенции или каквото и да било спрямо него, с какво право, с какви очи!?

Факт е, че с тези гласени промени пак ще дърпат котката за опашката. Целта е да се всява смут и безпокойство у хората. Аз така ги виждам нещата.
И, да- за мен вече България е скапана държава. Като почнеш от горе, та до долу: предимно леш и смрад.
Осиновяването на децата ни за пореден път мен накара да се убедя колко скапана ни е държавата/ администрация, институции и хора/.

Не съм съгласна, че трябва да се забрани разсиновяването. Имахме такъв казус на курса. Майка, грижеща се сама за осиновения си син. Става 10 годишен и разбира, че е осиновен. Започва да навлиза в трудна възраст, събира се с лоша компания и започва да се държи грубо с майка си. Не я слуша и един ден и казва: "Ти не си ми майка, за да ми казваш какво да правя". Живота и за двамата се превръща в ад. Той не иска да е неин син, тя си блъска главата къде е сбъркала.
Според вас кое е най-добро за детето?
Като говорите за осиновяването, имайте впредвид, че житейските ситуации са много и различни и не може да сложите всичко под общ знаменател.

Нашето дете няма отказ от биологичните родители. Това означава ли, че имат някакви права над детето ни?

http://nmd.bg/osinovyavaneto-po-nova-protsedura-bez-tayni-i-bez-razsinovyavane/

Никъде не прочетох, че БР ще има достъп до информация за осиновеното си дете, а само, че детето ще има достъп до информация за БР. Не мисля и ,че ще се намери осиновител, съгласен БР да може да "размисли" и да получи съдействие от държавата да разстройва живота на вече осиновеното дете. Ако детето не е осиновено е друго. Кой би осиновила, знаейки, че съществува възможност БР да получи имена, адрес и по този начин достъп до детето?

Нямам намерение да осиновявам повече деца, но ако в София разглеждат документите на кандидати от Варна, за които има дете в Шумен, означава ли това, че кандидатите ще пътуват от Варна до София, за да се запознаят с документите на детето и след това до Шумен, за да го видят? Или пък детето ще бъде водено в София? Иначе това с идеята за една комисия и по един регистър, обхващащ кандидатите и децата в цялата страна ми се струва добър вариант.

Колкото до забраната за разсиновяване и за и против съм. Толкова е жестоко да разсиновиш, защото имаш вече "свое", но пък какъв ли ад би бил животът за едно осиновено дете, което вече не е желано в такова семейство? Всъщност разказаха ми за такъв случай - осиновеното дете го гледала бабата, а отношението на осиновителите му към него се променило, след като си имат и друго дете, делят го, държат се лошо....

Според мен, пак кандидат осиновителите ще си контактуват с "ДСП Закрила на детето" по местоживеене на детето, само че кандидатурите на родителите ще се изпращат до местното ДСП не от местния съвет по осиновяванията, а от централизирания такъв. Предвид, че е необходимо при първата среща с детето да присъства социален работник, най-вероятно както и до сега, ще присъства служител от местното ДСП. Поне аз така схващам промените в частта за съвета по осиновяване.

Ключовия въпрос наистина еф" кое е по- добре за детето?" Да бъде оставено на произвола в лошата компания, или да има човек, който с грижите си към него да се опита да го отдели от лошата среда и все пак да има колективен контрол спрямо него? Мисля, че отговора е ясен от само себе си. Според вас, ако въпросното дете беше биологично, как би постъпила въпросната жена спрямо него в дадената ситуация? Защото изречения от рода " мразя те! Не искам да си ми майка. Повече не си ми никаква, остави ме на  ....." никак не са рядкост между БР и техните деца. Лично знам много такива случаи

Относно разкриването на осиновяването по административен път по здравословни причини смятам, че предлаганата промяна е нецелесъобразно обвързана с разкриването на БР. Както вече писах, в огромната си част графата "здравен статус на БР" е празна или с невярна информация. Здравната информация за БР е в действителност важна информация , с която осиновителите трябва да разполагат. Затова смятам, че в новия семеен кодекс трябва да залегне задължението на социалните институции да съставят пълно здравно досие с фамилната анамнеза на БР за всяко дете, включено в регистрите за осиновяване. Това може да се случи сравнително лесно, като се изиска от личния лекар на родилната го жена информация за здравния й статус, фамилна обремененост и по аналогичен начин за биологичния баща. Този документ със фамилната анамнеза на детето следва да се представя на съда в момента на осиновяването. По този начин осиновителите ще разполагат и знаят с достоверна информация за здравния статус на БР на детето, което искат да осиновят, и, в случай на нужда, ще могат да е предоставят на лекуващите лекари на детето, без да е необходимо да се минава през каквито и да е административни процедури за разкриване на БР. Т.е. предоставянето на здравна информация за БР няма абсолютно никаква връзка и нужда с разкриването на БР!

https://www.facebook.com/TursimSe/videos/1141788892561451/

Разликата между "ти не си моя майка" и "не искам да си моя майка" е от земята до небето. Както всички осиновители знаем, че има разлика между биологичните и осиновените деца. Не по отношение на обичта и чувствата, а всичко свързано с първичната рана, понякога по специални потребности на децата, защото идват при нас на различна възраст.

Пипи Мипи, в това, което казвам, аз се водя от убедеността, че след като човек вземе решение да осинови дете, то става единствено и само негово така и толкова, сякаш го е родил той или айде, поне сурогатна майка без разлика и резерви в любовта, отношението и грижите. Лично мисля, че ако човек има и най- малкото съмнение дали ще успее да приеме осиновеното дете наистина като свое истинско, тогава не трябва да осиновява, защото рано или късно това ще се отрази зле на детето.

Гледам тук са писали основно осиновители. Аз като осиновена си задавам въпроса дали ако ми дадат право да получа данни за биологичните си родители бих го направила. Отговорът ми клони към НЕ. Не че бих огорчила осиновителите си (които за мен винаги са били родители), тях вече ги няма на тоя свят. По-скоро си мисля, че ако получа данни за биологичната си майка, изкушението да я потърся е много голямо, а не бива. В крайна сметка през всичките тези години тя може да е създала друго семейство, да има съпруг, деца, внуци, ако се набъркам в нейния свят, може да се сътворят много поразии. Не бих казала, че я смятам за някаква разпоретина, която си е захвърлила детето. В ония времена, в края на 60-те, консевативния морал, съчетан с липсата или по-скоро ограниченото ползване на контрацепция, забраната на абортите (мисля, че тогава са били забранени), водят до доста такива решения. Имало е домове някакви, където момичетата скриват нежеланата си бременност, раждат и оставят децата за осиновяване, не са имали особен избор. Така че ен съдя никого, нито затова, че са ме изоставили, нито пък защо не са ме потърсили (а и са подписвали декларация все пак). Аз съм била щастлива с родителите си, които са ме отгледали от съвсем малка, дали са ми цялата любов на която са били способни. Винаги си казвам - защо ти е да търсиш някого, който със сигурност вече не се интересува от теб. И все пак, изкушението е голямо, да узнаеш биологичния си произход, примамливо е. Но няма ад го направя. Всъщност може и да греша...

Sessilly, мисля, че си го казала много точно!

Не е съвсем така обаче- осиновяването бива два вида, това, за което говориш, е пълно осиновяване, НО има и ограничено  

Точно заради такива казуси трябва да се забрани разсиновяването. Най-доброто за детето и майката е да им се предостави подкрепа от специалист. Явно в майката има някакви задръжки и може би неефективен подход към детето, щом е разбрало чак на 10 години, че е осиновено. 

Enidi , а дали не е най-добре на всяко осиновено дете да лепнем по един етикет на челото, че е осиновено и да няма драми? Тогава всички задръжки на майката и околните няма да ги има!
И подкрепа от какъв точно специалист и на кой момент конкретно да се предостави?

Като прочета думата разсиновяване и ми става лошо  Такъв термин и дума НЯМА. Има прекратяване на осиновяване!

Не съм ич веща в темата за осиновяването - пиша, щото кликнах от любопитство на актуална тема. Като прочетох първия пост първото, което ми хрумна е, че може би промените, които се обсъждат, целят облекчаване и краткосрочие на процедурата по издирване на БР и други кръвни роднини, в случай, че възникне нужда от да речем - спешна трансплантация.

Сега вече разбирам. Хвърлила си десето дете на грижата на държавата, но когато един ден ти се обадят, че това дете има спешна нужда от трансплантация на бъбрек, ти веднага лягаш под ножа. Ей това е безкрайна майчина любов.

Осиновените искат да знаят кои са родителите им, как изглеждат, имат ли братя и сестри и да, искат да знаят защо са ги изоставили - всичко това е нормално. И ако преди години са изоставяли децата поради криворазбран морал и обществени нагласи, в момента не е така. А когато се приема един закон трябва да се мисли и за децата, които се осиновяват в момента а не само за тези, които в момента са на 40, изградили са собствени семейства и търсят отговори.

Относно разсиновяването - я да ви питам всички, които подскачате колко е неморално, за първото, което се сещам. Ако имате 3 деца и решите да осиновите 4-то, точно по логиката, че където са 3, там и 4 като разходи, а във вас има достатъчно любов за всички деца и в следващия момент се окаже, че от вас са скрили информация за здравословното състояние на детето, че има нужда от специални грижи и трябва да напуснете работа, какво ще изберете - да отгледате 3-те деца нормално или заради 4-тото, което не познавате няма да дадете шанс на нито едно от тях? Ако сте гледали "Рейнман", ще разберете колко е труден подобен избор и за БР. Аман от моралисти.

А това, че в момента масовото осиновяване е на ромчета и че БР ще използват всяка възможност да изкярят нещо от порасналите си деца, ако могат, някой дали го има предвид, като обмисля новия закон? Щяло да се стига до съд, ако БР не искат да се свързват с тях, т.е. има и друга опция явно.


Чак на 10 години, каква преклонна възраст, как не я е срам! Тази жена не знае ли, че трябва да му го повтаря денонощно, иначе току-виж се чувства като останалите деца? А, не, трябва да си знае мястото! Чудно защо никой не обвинява разведените, че не повтарят непрекъснато на децата си, че с баща им са разведени. Трябва да ги задължат със закон или да им изпратят психолог!

Понеже целите ми в този форум винаги са били да намирам полезна информация и аз да съм полезна, ще пренебрегна нападките и ще поясня за видовете помощ в описания казус:
1. Безплатна психологическа помощ, предоставена от специалист от Център за обществена подкрепа или друга социална услуга, която е държавно делегирана дейност;
2. Платена психотерапевтична помощ от психолог, който е сертифициран фамилен психотерапевт.

Подкрепата се оказва и на двете страни-майка и дете, а могат да бъдат включени и близки от разширеното семейство, които са ресурс при преминаването на трудностите!
 

Понеже ние всички тук сме малоумни пояснението за видовете помощ беше безценно.
Нали не мислиш, че човек ,който е осиновил дете не е опитал да получи съдействие от ЦОП, ОЗД, АСП?
За да се стигне до действие по прекратяване на осиновяването често са изчерпани ВСИЧКИ ресурси за справяне.
Не си мисли, че осиновителите или бъдещите такива са пасли трева в гората и не са запознати с различните видове подкрепа и съдействие на институциите.
Аз пак казвам, че за мен е редно ако ще се забранява прекратяване на осиновяването, то е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се забрани и изоставянето на дете, родено от здрави родители!
Да се предлага за отглеждане в разширена семейна среда и то наистина да се търсят в тази среда варианти то да се отглежда. Защото най-лесно е да се метне в институция или приемно семейство и след това да се предложи за осиновяване...Замисли се над този казус. Дано ти е полезна и друга гледна точка.

.

 

Офтопик.

Не зная, забраната за разсиновяването, както го наричат е нож с две остриета. Да, детето не е ненужна вещ, която да бъде подмятана първо от биологичната майка, после от осиновителката. Детето е отговорност - не само при създаването му, но и при отглеждането му. Аз лично не мога да си намеря за себе си основателна причина да се откажа от детето си, колкото и да ми е трудно да се справя и би трябвало след като съм решила да го родя да не го изхвърлям като някое мръсно коте. Поне бих пробвала да направя всичко по силите си, за да опитам. Но знае ли човек какво ще му дойде на главата? Та не мога да осъждам майките, изоставили децата си. Не мога обаче да оправдая какъвто и да било опит да им се дадат каквито и да било права, с изоставянето на детето си те са се отказали от тях. Защото да, има осиновени деца. Но има и други, онези, неосиновените, които стоят по институциите, а навършат ли пълнолетие биват пускани навън да се справят както и ако могат с живота. На тези деца надали им пука за причините, за законите и за оправданията. Колкото до осиновителката - в крайна сметка, когато решим да пристъпим към това сериозно решение освен, че се тресем от емоции, то се предполага, че сме минали и курс с психолози, за да ни свалят розовите очилца. Защото детето не е изпълнената ни мечта, а отговорност. И то може да не е доброто ангелче от представите ни, дето сме си лелеяли, ми чепато, упорито, побъркващо ни, обръщащо наопаки целия ни подреден живот. Ама то и наше родно да е, пак може да е такова. И ако за времето, което сме прекарали заедно то все още не е нашето дете, то боя се, че това е страшно. А човек не изхвърля детето си, защото не може да се справи с него. Търси варианти, търси помощ и се бори. В този смисъл да разсиновиш значи да върнеш детето, дето не е твое, защото ти никога, ама никога не си го приел за собствено. А това е страшно, защото твоя провал и твоя избор, направен под диктовката на емоциите ще бъде платен от едно невинно същество. Лошото е, че ако забранят разсиновяването, то това няма да тушира нерешимите конфликти, а напротив, ще ги задълбочи. Грубо казано да си задължен да живееш с дете, което мразиш и не желаеш, но не можеш да се отървеш от него мисля, че би довело до сриване на психиката на осиновеното нежелано дете и/или до ежедневното му малтретиране от страна на осиновителите. И тогава какво правим? Ще имаме жертви, щото закона пак е решил да се "погрижи" за осиновените деца. То от десетилетия се грижат за тях и то така се "грижат", че осакатиха поколения и не им дадоха никакъв шанс за семейства. Ами другия вариант, за който каза и vanibo? Ако откриете, че са Ви излъгали, че са скрили информация и че детето има тежко заболяване, изискващо скъпо лечение?  Ако имате и още няколко деца, които ще трябва също да плащат с години? Тогава какво правим? Да не дава Господ който и да било да се изправи пред такъв избор, но той не е невъзможен.

Вместо да правят закони на парче е редно да променят основата. Защото никой почти не знае нито за заболявания на БМ, нито за ББ, ми то за Бога те бащите почти всички са неизвестни.......дори и когато БМ знае кой е бащата го пише, че е неизвестен. За какво ни е тогава този половинчат закон? За какви биологични РОДИТЕЛИ говорим тогава? Коя БМ е изследвана или има история за наследствените заболявания? На колко ББ имат такива? И как си представят тези "умници", че при първа молба за помощ ще хукне БМ или ББ да дарят кръв, бъбрек или каквото и да е за детето, дето са изоставили преди години без да се интересуват дали ще намери ново семейство или ще отрасне в дом? Мнозина от тях дори не са си направили труда да се откажат, че да се оформят по-лесно документите, та чакайте си, ако си нямате друга работа да хукнат да го играят спасители.

Ще разкрият тайната на осиновяването, ми хубаво, ама какво от това? Само ще объркат хиляди съдби и животи. Да, редно е децата да търсят отговори, редно е да знаят, че са осиновени, редно е ако искат да им се помогне при търсенето на отговорите, ама хайде сега, чак пък всичко да е едва ли не публично и кой когато иска да се рови е прекалено. За себе си сме решили - синът ни ще знае, че е осиновен. Лично от нас, родителите му и когато навърши 4 г. Ние и сега не го крием. Но няма да получи никаква информация за БМ. Когато навърши 18 г, тогава ако желае, то ще получи и имената на жената, която го е родила и инфото, което съм успяла да събера за нея. Но не по-рано. Не бих разрешила ни на закони, ни на никого да срине психиката на детето ми с членове или глоби по време на неговото израстване, когато е уязвим и във възраст, в която може и да не може да прави правилна преценка. В крайна сметка аз пък също бих искала да се възползвам от това, че съм родител, защото не съм нито гледачка, нито на заплата, че някакви си чиновници да ми се бъркат в личните и съкровени за мен неща. С осиновяването ние получаваме права на родители, защо след всичко отново опитват да ни наказват и да ни третират като всичко друго, но не и като родители? Защо се месят в живота ни? Защо въпреки всичко децата ни се третират не като наши, ми като на някой си и държавата ще решава и то със закон вместо нас как да отглеждаме децата си и ще ни диктува правила, отнемайки ни възможността ние като родители да решаваме кое е най-доброто за тях? Обидно е. Нас ни наричат осиновителки, дори майки нямаме право да се наричаме за разлика от тези, дето са изоставили децата си. Къде са нашите права в крайна сметка? И кой ще ги защити? Защо не изкарат закон за разведените? Ами за самотните майки? Ами за обикновените семейства?  Ако толкова са се загрижили за доброто на изоставените деца, то да поработят по въпроса как повече от тях да бъдат осиновени, не процедурата да се мотае с години, домовете да са пълни с деца, които не могат да бъдат осиновени и да лапат куп пари по европейски програми за сметка и на гърба на децата.

Aбсолютно подкрепям написаното от anitwo.
А на пишещите в темата просто "ей, така" предлагам да прочетат този пост целият и то не само веднъж.
anitwo , 

Нали ви е ясно, че правата са и отговорности? За мен действащият закон касателно запазване юридическата връзка между БМ и детето до неговото пълно осиновяване е точен и защитава точно правата на детето. Защото ако то не бъде осиновено, се явява пълноправен наследник на БМ, което е коректно към детето. По този въпрос дали някой се е замислял?
Масово хората считат, че с подписването на отказа връзката се прекъсва, но след години - изненада, имало дете, не е осиновено и има право на наследство.

Относно прекъсването на осиновяването - смятам, че трябва да се запази сега съществуващата практика - доколкото ми е известно, съдът не допуска прекъсване на осиновяването по каквито и да е причини като появата на биологично дете или др. подобни. Прекратяване на осиновяването се допуска само при основателни причини.

А относно възможността по медицински причини по административен ред да се получи информация за БР - също съм за, защото този казус ще обслужва предимно деца, изоставени преди много години. Предполагам, че доста от сегашните осиновители няма да имат нужда от тази процедура, понеже в периода на осиновяване са се погрижили да получат пълна информация за биологичните родители, която да предоставят на детето при необходимост или негово желание.

Естествено, че е при основателни причини, дадох ви линк към законовата разпоредба и какво аджеба иска да каже законът. Прекратяването не става по кеф на някоя от страните- осиновен, осиновяващ.

Записвам се да следя темата.Имам две дъщери /осиновени/.

И как според теб са се погрижили да получат тази информация за БР?
На нас не ни се получи да имаме нужната информация за БР и другите им деца...Съвсем оскъдна- имена на БР и толкова...То и на делото те бяха, но може би трябваше мъжа ми да ги покани на по бира и да си ги разпита подробно за всичко?
По твоята логика ние не сме от "грижовните" осиновители, защото не сме могли да се сдобием с информация за децата ни и реално няма какво да им представим когато пожелаят това....
Осъзнаваш ли колко несериозно звучи този цитат?
Информацията, която дават от Агенцията е тази, която пише в хвърчащият лист и нищо повече.
Директорката на дома също не благоволи да ни каже нещо съществено... И какво трябваше да направим? Децата са живяли там повече от 3 години и никой не сметна за нужно да бъде искрен с нас и коректен в това, което ни разказаха за децата....
Контрола е сведен до минимум и прекалено големи права са делегирани на домовете според мен- те решават какво, колко и дали да споделят за децата...Дори снимки отказаха да ни дадат. Не че повече от година не звънях, не молих и не ходихме до дома дори- не дадоха.
Децата ни в момента нямат бебешки снимки- все едно 3 и половина години не са живяли...
Да не споменавам колко лъжлива информация или никаква получихме за здравето им, за навиците и възможностите им. Отказаха ни дори разговор със специалиста/психолог към дома/ ,които можеше да ни даде повече информация за състоянието им...
Само си чешем езиците тук, а реалността е много-много различна...

Честно, не съм се замисляла по този въпрос. Наистина ли въпреки отказа ако детето не е осиновено, то има право на наследство? Това определено ми харесва. 
Съгласна съм и за това, че сегашната практика за разсиновяването си е добра и трябва да се запази, в крайна сметка трябва да я има тази възможност. В никакъв случай обаче не оправдавам като основателна причината да се откажеш от осиновеното дете, защото ще имаш биологично. Това е абсурдно. Все едно да родиш второ и вече първото да не ти харесва, защото не слуша и да вземеш да го оставиш. Но в някои случаи, макар и редки наистина е по-добре за детето да бъде разсиновено, така че не бива да се отрязва тази възможност. 

Колкото до възможността за получаване за информация за наследствени заболявания на БР или по медицински причини да се получи инфо - не, че съм против. Но наистина към момента не виждам от къде ще набавят такава, просто никой нито е събирал, нито е изисквал, нито разполага с такава информация. Голяма част от изоставените деца са оставени от БМ декларирали баща неизвестен. Та бащите дори и идея надали имат, че са имали дете, което е оставено за осиновяване. От тях не е изисквано нито съгласие, нито отказ. Та закона просто ще е кух в тази си част. Не зная на кого какво инфо са давали за БМ, но аз зная само, че БМ е била здрава. Нейните имена и къде е живяла. Нищо повече. Не, че не съм се интересувала, просто няма явно начин да задължат майката /и бащата/ да дадат такава информация. А би трябвало да има и да го правят. Ние, осиновителите не сме длъжни да вървим да събираме тази информация, би трябвало държавата да се погрижи да я набави.

Ако БР имат регистриран проблем, тогава е ясно, че ще има информация за това. Но нали се сещате, че психичните проблеми / особено при малцинствата/ не се регистрират. Тоест нямаш гаранция и информация за това от социалните, защото реално те самите не са освидетелствали БР, независимо, че видно има проблем.
При нас поне мъжа ми е видял и двамата БР на делото и не е забелязал да имат психични отклонения.
Година след осиновяването им, когато ходихме пак до дома с децата лелките ни разказаха доста неща за децата ни и за някои от братята и сестрите им, които също са минали през този дом...Но преди самото дело- ни вопъл, ни стон за тези неща и подробности, както и за другите деца на БР...

Прекрасно си го написала antiwo. Този твой пост трябва да получи публичност към всички институции, които работят по създаването на семейния кодекс в частта осиновяване. Ако си съгласна, мога да го копирал и да го изпратя до правосъдното, социалното министерство и до агенцията за закрила правата на детето.  Смятам, че е време биологичните създатели да понесат отговорността си като възрастни хора за взетите от тях решения да изоставят децата си. И е крайно време да се коригира веднъж завинаги терминологията при осиновяванията: има биологични създатели. Родители, майки и бащи на изоставените деца могат да бъдат наричани единствено и само хората, които са ги приели като единствено и само свои деца. Това са нашите деца, а не техните! Освен това семействата не са вид зоологически градина или изложби, където всеки на който му скимне че сега му е удобният момент, може да се появи и да разгледа детето. И да разруши света му! Ама били съжаляваме за постъпката си...... А защо цели изградени и стабилни семейства трябва да страдат заради тях???? Къде е тук грижата и защитата на сигурността на детето? Всичките мъки през които минават хората, за да осиновят дете - то не са съдебни, полицейски, здравни проучвания, обучения, психолози и с.н. за какво са? За да ми цъфне един ден някоя и да каже, че тя има някакви права, които държавата с новия закон й дава, ли?
Освен това, предоставянето на здравна информация няма нищо, ама нищо общо с разкриването на биологичните създатели. Към момента регистрите за здравна анамнеза на създателите са празни или с невярна информация. Следва да се въведе задължение на социалните служби да изискват пълно медицинско досие от личните лекари на създателите, което да прилагат към досието на детето и то да е неотменна част от документите пред съда. Така съвсем коректно родителите ще разполагат с тази информация при нужда без да е необходимо да се търсят създателите.

Към горният пост бих добавила и това: да не се предлага дете за осиновяване, за което няма пълна, реална и изчерпателна информация за здравния му статус...както и на създателите му. Не се изисква много от отделите- просто да си свършат качествено работата. То и сега се иска това от тях, но контрола е занижен или никакъв.

Да те осиновят, когато си изоставен или сирак е изконно право и няма как да ти се отнеме това право. Безумна ти е идеята.

Akovbg, личи ти, че си отговорен родител. И от гледна точка на родител, който дава всичко за децата си, е нормално да не си съгласна. Но въпреки многото тестове и изисквания, се вижда, че има хора, които не са способни да приемат осиновеното дете като свое и с лека ръка осиновяват, разсиновяват и тормозят детето. И в този случай е редно да има контрол първо, за да не се дават деца на подобни индивиди и второ, за да се предпазят децата, ако попаднат на такива. Проблемът е, че децата са много, а желаещите прекалено малко, но не може да се раздават деца, защото са им в излишък, както би станало ако се опрости прекалено процедурата и се занижи контрола.

night_sky, ами нали уж за това цялата процедура по осиновяването е толкова трудна за родителите, за да се направи добър подбор, да не говорим за наблюдението, под което са поставени семействата през първите 2 години от осиновяването от страна на социалната служба за защита правата на детето. За съжаление, пропуски явно има, след като съществуват и такива случаи на разсиновяване, но да се надяваме, че тези случаи ще стават все по-малко и по-малко. Само да отбележа, че подобен контрол не се осъществява в семейства с биологични родители и деца освен, ако няма подаден сигнал за нередици. А, както знаем, случаите на малтретирани и тормозени деца от биологичните си родители има много, ама адски много повече. Сякаш осиновители по задание са способни на агресия и тормоз към децата, а биологичните не..... Сбъркана работа.

Аз визирам масовите случаи, когато БР са ясни и налични. Някъде да съм споменала, че слагам в това пълни сираци или изоставени /подхвърлени/ деца? Да не споменавам, че на изоставените /подхвърлени/ деца в повечето от случаите  БР биват открити в кратки срокове...
Масово децата, предлагани за осиновяване са с известни родители, роднини и тн... Просто институциите трябва да си свършат качествено работата или да има адекватни санкции и контрол върху това какво точно правят и постигат като резултат по съответния случай. Защото до момента аз лично не съм попаднала на добре свършена работа от отдели и социални...

Това по-скоро би блокирало осиновяванията. На практика у нас няма как да стане. Май повечето деца са отнети от БР, не са отказани доброволно от тях. И надали ще съдействат за каквото и да било. И пак опираме до бащата......никой не може да принуди майката да го разкрие. Казва "не знам" и дотам. И тогава половината досие увисва. Наскоро познат се оказа в абсурдната ситуация да търси вариант за припознаване на собственото си дете, защото подписал нотариално заверена декларация по съответния ред, но майката, вместо да я даде в родилното просто заявила, че бащата е неизвестен. Та у нас абсурди бол. Най-смешното е, че всичко се прави "за доброто на децата".......пази Боже от такива добрини........
Нашата първоначална информация за БМ на детето ни, която получихме бе съвсем различна от това, което се декларира в съдебното заседание. Ако не бяхме получили предварително и реална от дома, то щяхме да се окажем в идиотската ситуация на делото да разберем истината. Не зная дали е объркване, недоглеждане или каквото и да било, но е ненормално. Защото ние имаме право да знаем истината, поне това, което е известно. Най-малкото не после да ни обвиняват, че видите ли не разбираме и не съдействаме на децата си да търсят "корените си", както е модно да се нарича напоследък. И като стана дума за "корени", смятам, че прекалено се заиграват напоследък с темата и с "горката, сама, оставена на произвола на съдбата, отритната от близките си бременна, дето нямала друг избор, освен да остави детето си, за което тя няма вина". Някои от БМ определено имат.  Но техните действия или бездействие плащат и осиновените деца, и осиновителите.


Всъщност има и друга причина, за която малко се говори. Заради дългата процедура доста кандидати просто приемат първото предложение, уплашени, че ако дадат отказ, то второ може и да няма. А ако не можеш да приемеш детето изцяло, такова, каквото е, то не бива да си правиш експеримент с мисълта, че може да се пробваш, пък току-виж стане. Ние имахме един отказ, определено не бяха нашите деца. И не ми хареса отношението и опитите да ме принудят едва ли не да помисля, защото може и да не получим друго предложение. Е, отказахме, дори и пред този "риск". И доста чакахме. Но пък при второто предложение въпреки, че то нямаше нищо общо с очакванията ни бях сигурна, че трябва да отидем на срещата. И определено си струваше. 4-5-годишното момиченце, дето уж чакахме се оказа 8-месечно момченце, но в момента, в който го видяхме нищо не ни интересуваше, ни пол, ни възраст, ни произход. Беше си взаимна любов от пръв поглед и продължава и до днес. Трябваха ни няколко минути, за да решим. Затова и все казвам, че не бива да се приема предложение, ако нищо не ти трепне, ако не почувстваш, че това е твоето дете само от страх, че това може да е единственото предложение.

Така или иначе, мили мами, ясно е, че подготвяния либерализиран режим за разкриване на биологичните създатели, е взривоопасен и потенциално би застрашил семействата и спокоствието на много семейства и техните деца. За това трябва да се реагира и да се чуе и нашата гледна точка. Или поне така се надявам да стане...

avkovbg, знам и аз това си го мисля, но държавата е направила така, че да съществува формален контрол над родителството и в двата случая. Тоест всеки сигнал за деца в риск се проучва, но рискът е плод на субективна оценка. Реално няма ресурс от хора, които да влязат във всяко семейство и да направят качествена оценка, но и малкото което се върши не е както трябва, което значи, че не е в полза на децата.


anitwo, и аз смятам, че е важно нещо да ти трепне като видиш детето, но от друга страна как да е сигурно кой търси връзката и кой оглежда външни белези. Ако имаха възможност, повечето хора биха търсили външността.

night_sky, при биологичните деца имаш избор - рядко детето не прилича на родителите си, но това е друга работа.


Не виждам, какво семейно спокойствие би могъл да застраши либерализирания режим за разкриване на биологичните родители - ако този режим е само в полза на детето (а с такова убеждение оставам) и то така или иначе трябва да стане пълнолетно, за да се възползва самостоятелно от този режим (понеже всички знаем, че непълнолетните нямат подобни права без родителите си), какво застрашава? Четох какви ли не кошмарни неща, но прост довод, освен патос, не видях. Най-смирено моля за простичко обяснение, с какво застрашава?

И с какво разкриването на БР ще улесни механизма по осиновяването?
Аз това не мога да осмисля.

anitwo, betray,   . По добре от вас не бих могла да го кажа.

Никога не съм била в ролята на осиновено дете, но мисля, че наследствените заболявания се използват само като повод да търсиш на БМ или БР.

Това, което според мен ще застраши, е че когато режима за разкриване на биологичните създатели се либерализира, много лесно могат да станат злоупотреби с декларирани пред реални причини. Някой тук спомена и за порочната практика биологичните да изнудват родителите и самото дете. Отделно, не трябва да се забравя, че има и такива биологични родители, които не желаят под никаква форма да бъдат търсени от изоставеното от тях дете - по редица причини. Да не говорим, че в сайта Търсим се, където върви много голяма полемика по въпроса, има биологични създатели, които искат закона да им позволява да намират и постановяват връзки с изоставените си деца. Представете си как един ден някой ви звънв на вратата и Ви казва "добър ден, аз съм майката и идвам да си го/я видя" Какво правим в този случай?

Което отново не подкрепя идеята ти да се отнеме правото на детето с установени родители, НО отказали се от него , да бъде осиновено   Все пак голям брой деца по домове и в приемни са  изоставени и се знае кои са родителите им!

Преди да навърши 18 детето няма да може да  иска разкриване на тайната на осиновяването така или иначе, как точно се застрашава?

А стига бе! Ами това направо си е прелюдия към рекет! Преди детето да стане поне на 25, не смятам, че трябва създателите да имат достъп до него. А и нали са подписвали декларации? Какви са сега тия работи? О, да, мога да си представя - бях млада и глупава, омазах положението от страх и т. н. Всъщност много ми е любопитна точно тяхната гледна точка, в смисъл какво пък в днешно време ги кара да си оставят децата. През соца, да, разбирам, имам представа, но сега? Знам обаче, че трудно ще се намери точно тази гледна точка.
И да, абсолютно подкрепям идеята, че родители са тези, които отглеждат детето. За мен осиновителите ми винаги са били мама и татко. Само те и никой друг!

Не всички имат декларация за отказ. Другите какво?

Да си призная и на мен ми е любопитно. Вярно, че има места, където хората още си живеят в началото на 20-ти век и разбиранията им са закостенели, но все пак днес е нормално и да си разведен, и да живееш без брак и родиш без да си женен, та и хомосексуалните двойки вече са почти приети за нещо нормално. Да не говорим колко много фондации и програми има в помощ на самотни майки. И варианта Приемна грижа го има, за да ти даде време си стъпиш на краката и да можеш да си вземеш детето. Каква би била основателната причина да изоставиш дете? Или още по-интересното да оставиш няколко деца, защото има доста БМ, които изоставят по 3,4, 6, та и по 8. Веднъж "без да искаш" може да се случи, ама всяка година по веднъж "без да искаш" някак си е несериозно. Въпреки всичко децата ни трябва да решат сами дали искат да узнаят част от миналото си, цялото си минало и дали искат да намерят жената, която единствена би могла да им даде отговора на въпроса Защо ме остави? Около нас има много вече пораснали осиновени деца и те не желаят изобщо нито отговори, нито срещи, защото мислят точно като Вас - техните единствени родители са осиновителите им. Никое обяснение не може да изтрие факта, че си изоставен и са се отказали от теб. Особено пък, когато и са ти отнели шанса за семейство и са те оставили до пълнолетие в институция. Затова и не ми харесва заиграването с тези търсения и идеализирането на "горката" БМ, която просто не е имала друг избор. Недоумявам и писаниците на такива жени, дето след години леят сълзи колко много тъгували за децата, дето са оставили и искат да се срещнат с тях, та и да поддържат контакти с децата, от които са се отказали. Абсурдно е, в крайна сметка да те потърси детето което си оставил, за да получи отговори е едно, но да ти похлопа на вратата БМ ей тъй, защото са се явили угризения.......това е съвсем друго. И дано да не допуснат с новия закон такива абсурди. Най-малкото, защото има и осиновители, които крият от децата си, че са осиновени /нещо, което не оправдавам, но всеки има право да вземе решение сам/. Та едно такова явяване би довело до страшни последствия. Аз лично не бих допуснала да ми похлопа на вратата БМ и да иска да си поддържат контакти. И пет пари не давам какво мисли закона по въпроса.

Момичета,

Докато не видим проектозакон, можем само да гадаем. Появява се частична информация, която няма как да разберем дали е обмислена от всички страни.

Например това:

в един определен период детето - Какъв е този период? Колко е голямо детето?
какво се е случило в живота му - На една от нас детенцето е отнето от родителите заради физическо насилие над него. Хайде представете си, че то прочете това на 14 г. Някой може ли да предвиди как ще реагира? И с какво точно това знание ще го направи цялостна личност и ще му помогне?

Но пък знае ли човек, може да са го обмислили и да са сложили граница от 18 г. 

Съвсем отделен въпрос е, че социалните не знаят какво се случва на децата, докато са под техен надзор.

За здравната информация, която сте обсъждали по-нагоре. Някой може да остане изненадан, но те не знаеха за направена операция и за диагноза на детето, докато е било при тях. За какви данни говорим в такъв случай?

anitwo, явно си нямаш вземане-даване с цигани, иначе сама ще си отговориш защо си дават децата 

Благодаря за отговора,  anitwo, за съжаление обаче ми се струва, че по-големият проблем на някои от пишещите тук е, че някой ден детето може да пожелае да търси БР, а не че БР ще го потърсят.

И в момента съществува възможността по медицински причини, да бъде предоставена тази информация на детето, но процедурата минава през съд и се проточва във времето. Има определени медицински състояния, които налагат спешно предоставяне на тази информация - не говоря за трансплантация, която неясно от къде се взе в темата, а за наследствени заболявания. Тази информация може да е спешно необходима, а едно евентуално съдебно дело ще отложи доста във времето получаването й. Така че определено разбирам, защо законодателя желае тя да бъде предоставяна по административен ред, а не по съдебен и го подкрепям.

Това, че осиновените деца ще ползват тази "вратичка" за получаване на данни за БР изобщо не ме притеснява. Тези деца имат право да знаят истината - от къде са произлезли и ако го пожелаят следва да могат да я получат. И изобщо не ме брига правото на БМ да запази собствения си свят и спокойствие - за мен тя подобно право няма.

Винаги си задавам въпроса как заспиват тези жени. Ден след ден, година след година. За мен това е равносилно на престъпление и да заспиш с чиста съвест.

Това притеснение е разбираемо. Всяка от нас се страхува от този момент. За съжаление обаче колкото и да не ни харесва, то децата ни някой ден неминуемо ще проявят любопитство. Дали ще го направят с наша помощ или зад гърба ни няма значение, решат ли да издирят БМ или БР, то ще го направят. И май е по-добре за всички вместо да се страхуват, че ще ни наранят  и да го правят зад гърбовете ни, чувствайки се гузни, то по-добре да ни уведомят за намеренията си. Преди години е имало практика да предоставят избора на осиновителката да получи инфото за БМ или да го унищожат. Когато ми го казаха /защото още не знаех каква е днес процедурата/ да си призная честно май клонях към "не искам да знам". И доста мислих. После си казах, че не бива да мисля егоистично и да го причинявам на детето си. В крайна сметка то има право да знае истината. Пък и аз имам право да знам поне малко от малко произхода му. Затова и опитах да събера и още инфо за майката. Пък дали някой ден то ще потрябва или не не зная, но не бих искала детето ми да страда и да се крие, ако реши да търси отговори.   И съм съгласна, че БМ е длъжна да направи поне това за детето си - да се срещне с него, ако то иска и да му отговори на въпросите. Дали и е комфортно или не няма значение. Това, че го е изхвърлила роденото от нея дете от живота си някога не означава, че то не съществува. Съществува и има право да знае истината.

По-скоро съм притеснена от писанията на разни организации по темата. Още миналата година започнаха едни искания за глоби, принудителни довеждания, едва ли не задържане под стража на БМ, не искащи да се срещнат с изоставените от тях деца, искания за задължение на осиновителите да разкрият на децата си факта, че са осиновени, искания за постоянен дългогодишен и едва ли не седмичен, та дори и ежедневен контрол върху семействата с осиновени деца от социални, психолози и т.н........ За мен това е недопустимо и ненормално. Не може някой да се меси в личния ни живот и да ни диктува как да живеем, как да възпитаваме децата си и какво да правим ден по ден. И ако поне една част от тези безумия се приемат и залегнат в закона, то ще е страшно. Ние не сме приемни родители или гледачи, ние не сме нито на договор, нито на заплата. Ние сме родители с всички права, задължения и отговорности. И трябва да бъдем третирани като всички останали родители - независимо, че децата ни не са биологични. А ако ще бъде третиран така всеки осиновител, както искат разни организации, то по-добре направо да забранят осиновяването и да оставят само Приемната грижа.



Май всъщност повечето не ги дават, а са им отнети чрез процедурата за лишаване от родителски права.  

Всъщност мисля, че хората се притесняват не от това, че осиновените ще търсят родителите си, а ще научат истината за себе си, която не е особено приятна. Никой не иска детето му да е наранено. Всички изоставени се надяват, че майките им не са имали избор, а в действителност са ги искали. Но в момента, в който разбереш, че си бил в болница като бебе заради "любящи" родители, или че си 7-8 дете, което БМ изоставя и светът ти се срива. Ако си на 18 е едно, но ако си дете може да те срине тази информация.

Относно тайната - говорили сме го и преди, тайна няма. И какво осиновителите могат да намерят БР, така и БР могат да намерят осиновителите.

Вътрешен поглед ли имаш, че знаеш , че повечето са с лишени родителски права? Аз защото имам и знам, че не е така.

http://www.dunavmost.bg/Bulgaria/News/57562-vrashtat-semeiniya-k … ks-ot-1985-godina
http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/kriza_za_kandid … html?mode=preview

От втората статия:


Особено покрай филмчета как циганчето, което е осиновено в чужбина се връща тук, познайте дали ромките няма да разрешат.

Интересно ми е дали в този случай на социалните и приемните ще им е разрешено да съобщават на БМ къде е детето им.

Подобно нещо е явна идиотщина и не смятам, че би набрало подкрепа.

avkovbg разбирам страховете ти, но ще ти кажа за един пресен случай. Мой приятел е в тежко здравословно състояние и лекарите не могат да открият причината, съответно адекватно лечение. Предложиха да изследват майка му и само благодарение на това, установиха заболяването /оказа се изключително рядко/ и сега успешно го лекуват.
И мен ме е страх от "биологичните създатели", както правилно ги наричаш, но ако детенцето ми се разболее така, бих била благодарна да се свържат с "родилата го", за да спасят живота му.
Да не дава Господ да се случват такива неща, но те все пак се случват, особено в това болно време!

http://pik.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-% … D-news576852.html

В продължение на темата - ето изявлението на министъра на правосъдието. Мен лично ме притеснява този либерализиран режим. Вие какво мислите?

А ето и окончателния текст на проекта за промяна на Семейния кодекс.

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2246

Това е страницата на правителството за обсъждане на проектозаконите. Мисля, че всеки коментар/поправка от наша страна ще бъде от полза!

Поздрави на всички 

Привет на всички,
В страницата на правителството за оществено обсъждане на законопроектите има солидни коментари срещу предлаганите промени в Семейния кодекс. Ето моите, които също съм публикувала там:
1.   По същество разкриването на факта на осиновяване, не е обвързан с предоставянето на ЕГН и адрес на родители по произход, тъй като сами по себе си тези данни не носят информация относно здравен биологичен статус. Кое налага предоставянето на ЕГН и адрес на родителите по произход?
2.   С предоставянето на възможност от страна на държавата на биологичните създатели да предоставят за себе си лични данни и адрес на изоставеното от тях дете и по този начин възможността да се свържат след години с него, или, както каза министъра на правосъдието в своето интервю по телевизията „Някои биологични родители осъзнават грешката, която са направили в миналото…..“ на практика се оневинява акта на изоставяне на едно дете. Считам, че, акта на изоставяне на дете трябва да е наказуем от закона.
3.   Със задължението на осиновителите да разкриват осиновяването във възможно най-ранна възраст, със забраната на разсиновяването, но с незабраната за изоставяне на дете, както и предвидената възможност за осъществяване на контакт между биологичните родители и осиновеното дете, се създава дискриминационна практика между осиновители и биологични създатели и тяхната роля в живота на едно дете. Излиза, че осиновители имат само задължения, а биологичните създатели имат право да изоставят дете и при желание от тяхна страна в последствие да се свържат с него.
4.   Даването от държавата на право на биологичните родители да съобщават техни лични данни и адрес с цел установяване на връзка с изоставеното от тях дете, обезценява напълно акта и смисъла на осиновяване, както и ролята и пълното родителско значение на осиновителите. Моля, имайте предвид, че осиновителите не са хора на трудов договор или временно изпълняващи длъжността родители, докато биологичните родители решат, че са се покаяли за постъпката си или сега е удобния момент за тях, да се срещнат с изоставеното от тях дете.
5.   С предоставянето на лични данни като ЕГН и адрес на биологичните родители, кой ще гарантира на семейството на осиновеното дете, че биологичните родители не търсят връзка с него с цел изнудване, каквито случаи са многократно известни в обществото? Кой и какво защитава правата на осиновителите, че създаденото и изградено от тях семейство за осиновеното дете, няма да бъде нарушено или застрашено с правата, дадени на биологичните родители?
6.   От промените в семейния кодекс са ясни две неща: дават се права на биологичните родители при желания да се разкрие пълната им самоличност и като последствие да бъдат открити; на децата, навършили пълнолетие да поискат информация за биологичните си създатели. Какви права се дават на осиновителите?
7.   Считам, че след като законодателят дава правото на биологичните родители да дават лична информация за себе си, то той трябва да предостави в новия Семеен кодекс правото на осиновителя да откаже да получи ЕГН и адрес на биологичните родители с оглед опазване на сигурността и стабилността на създаденото от тях семейство, както и психическото здраве на детето.
8.   В случаите, когато липсва информация за здравния статус на биологичните родители, каква информация ще се предоставя на осиновения? Каква информация за здравословния статус на осиновения ще се предостави, след като в 99.9% биологичният баща е неизвестен, т.е. на 50% липсват данни за здравния и генетичен статус на осиновения.
– ЕГН и адрес на родителите по произход, ли? – Новосъздаденият съвет ще се превърне в агенция за осъществяване на запознанства и срещи…………
9.   Никъде в проекта на Семейния кодекс не е дадена дефиниция за „важни обстоятелства“, налагащи разкриването на биологичния произход.
10.   Как са уредени правата за узнаване на произход на децата, създадени с донорски материал – било то само мъжки, само женски или от двата пола донорски материал? В тези случаи въпросът за фамилна обремененост и здравословен статус са точно толкова валидни, колкото и за осиновените деца.
11.   Децата, създадени с донорски материал ще имат ли достъп до ЕГН и адрес на биологичните родители?
12.   Родителите на деца, създадени от донорски материал, ще имат ли задължението, както осиновителите, да разкриват във възможно най-ранна възраст истината за произхода на детето? Тук още веднъж е създадено условие за дискриминационна практика.

Важните обстоятелства няма как с се дефинират, правни термини са, съдът по принцип преценява дали е налице важното обстоятелство в даден казус.

Абсолютно се припокрива с моето мнение по въпроса!

Целта на всички тези промени е посипване със сол "първичната рана" на изоставените деца.
Бог да ни е на помощ.

Да, съгласна съм Пипи Мипи! Затова от нас самите зависи дали с реакцията си ще възпрем едни такива възмутителни текстове, които ще се намесят и объркат живота на хиляди деца и техните семейства. Откъде накъде ще се дава правото на биологичните създатели да решават дали да предоставят личните си данни на изоставеното от тях дете? какви права имат те въобще към нашите деца? Те са се отказали от тях преди години. Не може да си ги възвръщат когато на тях им е удобно и то за сметка на нашите семейства! Кое въобще налага предоставянето на ЕГН и адрес! на биологичните създатели? Това не са данни, носещи информация за здравния статус и обремененост! Как така държавата дава на хората, които са изоставили децата си, в един момент да се появят в живота им отново? По този се оневинява акта на изоставяне на дете, след като се дава възможност един ден той да се поправи под някаква форма. А ние кои и какви сме в цялата картинка? Кой ще защити цялостта на нашите семейства, които сме изградили с нашите деца?
Много коментари има в strategy.bg. Струва си да се прочетат и който иска, да добави мнението си за новите текстове в семейния кодекс, пък дано ни чуят. Нали знаеш - да направим всичко, каквото трябва, пък да става каквото ще. Макар в този случай "каквото ще" никак да не ме удовлетворява...

avkovbg, ние едва ли можем да направим нещо  . Много ми е интересно който измисля тези промени каква връзка има с осиновяването  .

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2246
Тук можем да изкажем м нението си по "промените" в закона,които за пореден път хвърлят прах в очите на осиновените и задължават осиновителите да кажат на децата си ,че са осиновени!!!
Напишете мнението си,аз като осиновена не съм съгласна с поредната пречка даразбера корените си!

Много благодаря за линка. Ще се възползвам да дам мнението си.

Опитах да си публикувам и аз мнението на страницата на правителствота, но....нещо не стана, не го отразиха. Поне не веднага, както очаквах аз.

Аз също опитах два пъти да публикувам своето мнение,но безуспешно.Щом отида на "публикувай" всичко,което съм писала изчезва.