- Публикувана: 11 ноем. 2004, 15:09 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2004, 18:30 ч.
Психологиеската бариера
Топ Кат, обясни ми какво не е наред на анкетата?
1. Да, приела съм, че е възможно никога да нямам дете.
2. Не, не съм приела че е възможно никога да нямам дете.
3. Никога няма да приема, че е възможно да нямам дете.
4. Мога да приема, че е възможно никога да нямам дете след като съм опитала всичко.
Май проблема не е в моя телевизор ама сеа кво да се прай....не всички говорим на френски с конете си.
1. Да, приела съм, че е възможно никога да нямам дете.
2. Не, не съм приела че е възможно никога да нямам дете.
3. Никога няма да приема, че е възможно да нямам дете.
4. Мога да приема, че е възможно никога да нямам дете след като съм опитала всичко.
Май проблема не е в моя телевизор ама сеа кво да се прай....не всички говорим на френски с конете си.
Цитат на: TopCat
По-глупава анкета не бях виждала!!! Ти гавра ли си правиш с проблемите на жените или???!?!?!?!?!?!!?!?
Тази дума "НИКОГА" точно в този форум хич, ама хич не е подходяща!!!
Тази дума "НИКОГА" точно в този форум хич, ама хич не е подходяща!!!
1. Всеки сам решава кое е глупаво и кое не (уважавм мнението ти и не искам да го променям).
2. Теодора е една от тези жени с проблеми, така че смятам е помислила какъв точно въпрос задава
3. Мое мнение е че трябва да обмислим и варианта с думичката "НИКОГА", защото ако да речем след 10 години все още не мога да имам собствени деца, с удоволствие бих преминала и към вариант Б.
Цитат на: Теодора
Топ Кат, обясни ми какво не е наред на анкетата?
1. Да, приела съм, че е възможно никога да нямам дете.
2. Не, не съм приела че е възможно никога да нямам дете.
3. Никога няма да приема, че е възможно да нямам дете.
4. Мога да приема, че е възможно никога да нямам дете след като съм опитала всичко?
Май проблема не е в моя телевизор ама сеа кво да се прай....не всички говорим на френски с конете си.
1. Да, приела съм, че е възможно никога да нямам дете.
2. Не, не съм приела че е възможно никога да нямам дете.
3. Никога няма да приема, че е възможно да нямам дете.
4. Мога да приема, че е възможно никога да нямам дете след като съм опитала всичко?
Май проблема не е в моя телевизор ама сеа кво да се прай....не всички говорим на френски с конете си.
ОФФ
Аз с моите кончета и понита говоря на полски - много ни е приятно, а и в компанията добре се приема
Какво не и е наред на анкетата ли?
Питай неизлечимо болните защо искат да са здрави и как приемат смъртта.
Предложи на гладуващите да ядат пасти.
Твоят стил е такъв.
Затова.
Аз смятам, че с тази анкета мина границите на дискретността.
Мое мнение, няма само шапки да ти сваляме я! И критиката е полезна от време на време, в журналистическите среди това е ежедневие
Няма и нищо лошо на думичката "никога". Да, възможно е никога да нямаме собствени биологични деца. Невероятно ли ти се струва ТопКат? Щото на мен не.
Таня, няма нужда от обяснения. Тези, които говорят на френски с конете си от български не разбират, така, че е безмислено.
Таня, кой е вариант Б бе скъпа, щото аз не мога да зацепя?
Таня, няма нужда от обяснения. Тези, които говорят на френски с конете си от български не разбират, така, че е безмислено.
Таня, кой е вариант Б бе скъпа, щото аз не мога да зацепя?
Цитат на: TopCat
Аз смятам, че с тази анкета мина границите на дискретността.
Мое мнение, няма само шапки да ти сваляме я! И критиката е полезна от време на време, в журналистическите среди това е ежедневие
Много си отскоро тук, затова идея нямаш колко е болна тази жена, по-добре не и обръщай внимание и не се меси, защото ще си докараш Анкета и в твоя чест.
Цитат на: TopCat
Какво не и е наред на анкетата ли?
Питай неизлечимо болните защо искат да са здрави и как приемат смъртта.
Предложи на гладуващите да ядат пасти.
............................................................
Мое мнение, няма само шапки да ти сваляме я! И критиката е полезна от време на време, в журналистическите среди това е ежедневие
За критиката - да съгласна съм от време на време да се появява, даже си мисля че е необходима, та за това и аз продължавам
Има вероятност да сме неизлечимо болни, ноооооооооооо в никакъв случай не и умиращи. Според мен умираща ще съм ако след 10 години неуспешни опити и направено всичко възможно да имам дете, все още се надявам за собственно. Ами в този случай най - вероятно ще съм вече за психиатрията - защото аз и след една година на чакане да не ми дойде взех да психясвам, а си представям след 10
Та за това и пак ще кажа, трябва да си помислим и над вероятността "НИКОГА" 
Tania79, недей така, защото ми се приплаква. Травмата е голяма, но за тези 5 години не съм мислила, че ще има това НИКОГА! Ти си ми набор май - 79, нали?
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
А, да осиновяването е разбира се е едно много нормално разрешение. Моят глас е в категорията "да".
ПС. За мен точно такива коментари "Не мисли за негативни неща", "То ще стане от самосебе си", са много по-травмиращи отколкото човек да се замисли над възможността :"Да, напълно е възможно никога да нямам собствено биологично дете и нека видим какво може да се направи оттук нататък". Познавам поне няколко жени, които са приели съдбата си и са предприели като крачка осиновяването и сега са щастливи майки.
Така, че анкетата не е за да дразни някого (разбира се тези, които говорят на френски с конете си не са в състояние да осмислят елемнтарни неща, но аз го отдавам на продължителното общуване със себеподобните, не на френския), а всъщност да си зададем въпроса докога ще можем да издържим на "стискаме ти палци за следващия месец" и Седмичницата "3007" брой. От предната анкета се видя, че болшинството сте в групата 25-20 и разбираемо е такива въпроси да ви се виждат болезнени, но за групата 30-35 и 35-40 те са реалност.
ПС. За мен точно такива коментари "Не мисли за негативни неща", "То ще стане от самосебе си", са много по-травмиращи отколкото човек да се замисли над възможността :"Да, напълно е възможно никога да нямам собствено биологично дете и нека видим какво може да се направи оттук нататък". Познавам поне няколко жени, които са приели съдбата си и са предприели като крачка осиновяването и сега са щастливи майки.
Така, че анкетата не е за да дразни някого (разбира се тези, които говорят на френски с конете си не са в състояние да осмислят елемнтарни неща, но аз го отдавам на продължителното общуване със себеподобните, не на френския), а всъщност да си зададем въпроса докога ще можем да издържим на "стискаме ти палци за следващия месец" и Седмичницата "3007" брой. От предната анкета се видя, че болшинството сте в групата 25-20 и разбираемо е такива въпроси да ви се виждат болезнени, но за групата 30-35 и 35-40 те са реалност.
Цитат на: sunny_zt
Tania79, недей така, защото ми се приплаква. Травмата е голяма, но за тези 5 години не съм мислила, че ще има това НИКОГА! Ти си ми набор май - 79, нали?
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Спокойно
все още не съм на вълна "НИКОГА", просто казвам че ако след доказан (поне от двама доктори - минимум) проблем бих приела и това. Но разбира се всичко е много относително и за сега само така мисля, не знам обаче какво ще ми дойде до главата. Сега само разсъждавам над втпроса "НИКОГА" ей така хипотетично. Подчертавам - изобщо не съм се отчаяла все още и не мисля да го правя в близко врем.
А ти недей се разстройва, че не е добре за твоето положение
Mои разсъждения: ако сме опитали всичко и не става явно е дошло временето на никога.
Иначе да скачам от примерно инсеминация на инсеминация или от ин витро на ин витро с някаква вманиаченост е прекалено.
просто трябва да се знае, че в един момент настъпва това никога и е време да се продължи напред
Иначе да скачам от примерно инсеминация на инсеминация или от ин витро на ин витро с някаква вманиаченост е прекалено.
просто трябва да се знае, че в един момент настъпва това никога и е време да се продължи напред
Цитат на: Лекси
Извинявайте, че разводнявам темата, но мисля, че мястото е тук. Напоследък много мисля за осиновяване. Имам щастието да имам вече дете - изпитала съм очакването, раждането... знам какво е.
Ако не го бях преживяла, може би щях да искам да се боря до край за дете, създадено от мен и мъжа ми...
Но сега все по-често си мисля, че щом не става, може би така трябва да бъде. Може би има дете, родено от друга, което чака мен, а аз губя от времето, което мога да прекарам с него... Преди да се роди детето ми, мислех, че то ще прилича на нас, че когато го погледна, ще виждам в него себе си или мъжа ми...не е точно така - то се отделно лечност и дори да прилича на нас, то то е само в най-общи черти.
Мислех си, че може би ще чувствам чуждо дете от друг - сега знам - това няма нищо общо с това, кой го е създал...
Но все още се страхувам - достатъчно силна ли съм да го направя щастливо, тук, в България, където хората все още имат предрасъдаци, няма ли все пак да правя разлика между тях...
Така че, замислям се върху варианта да не стигам до това никога...всъщност "никога" няма.
Ако не го бях преживяла, може би щях да искам да се боря до край за дете, създадено от мен и мъжа ми...
Но сега все по-често си мисля, че щом не става, може би така трябва да бъде. Може би има дете, родено от друга, което чака мен, а аз губя от времето, което мога да прекарам с него... Преди да се роди детето ми, мислех, че то ще прилича на нас, че когато го погледна, ще виждам в него себе си или мъжа ми...не е точно така - то се отделно лечност и дори да прилича на нас, то то е само в най-общи черти.
Мислех си, че може би ще чувствам чуждо дете от друг - сега знам - това няма нищо общо с това, кой го е създал...
Но все още се страхувам - достатъчно силна ли съм да го направя щастливо, тук, в България, където хората все още имат предрасъдаци, няма ли все пак да правя разлика между тях...
Така че, замислям се върху варианта да не стигам до това никога...всъщност "никога" няма.
Това е един от най-страхотните постинги,които съм чела
Абсолютно не съм съгласна с мненията на лиорена и ТопКат.
Просто вие няма как да знаете как се чувстваме ние и затова оставете сами да преценим дали тази анкета е тъпа,остра,травмираща или нещо друго.
Мен лично тази анкета изобщо не ме травмира даже.Много си е точна и на място.Ние затова сме тук-да си обсъждаме проблемите,а един от тях е точно тази психологическа бариера.
Ето сега и моя отговор.Аз съм приела възможността никога да нямам собствено дете.Със съпруга ми сме решили да изчакаме докато навършим 35 и да си осиновим дете.Това е.
И ако трябва да съм честна след като приех тази възможност се чъвствам много по-добре.Гледам напред и имам някакъв план,който следвам.Просто съм реалистка.
Разбира се преди това ще пробвам всички възможностти да имам собствено дете,но......за мен е голяма стъпка напред това, че приех възможността това никога да не стане.
не се притеснявам да говоря за това и поради тази причина смятам, че няма нищо лошо и травмиращо в анкетата на Теди.
Още един път искам да помоля всички, които бързат да плюят по нея да ни оставят сами да преценим дали искаме или не искаме да отговорим на тази анкета.
Благодаря ви за вниманието!
Просто вие няма как да знаете как се чувстваме ние и затова оставете сами да преценим дали тази анкета е тъпа,остра,травмираща или нещо друго.
Мен лично тази анкета изобщо не ме травмира даже.Много си е точна и на място.Ние затова сме тук-да си обсъждаме проблемите,а един от тях е точно тази психологическа бариера.
Ето сега и моя отговор.Аз съм приела възможността никога да нямам собствено дете.Със съпруга ми сме решили да изчакаме докато навършим 35 и да си осиновим дете.Това е.
И ако трябва да съм честна след като приех тази възможност се чъвствам много по-добре.Гледам напред и имам някакъв план,който следвам.Просто съм реалистка.
Разбира се преди това ще пробвам всички възможностти да имам собствено дете,но......за мен е голяма стъпка напред това, че приех възможността това никога да не стане.
не се притеснявам да говоря за това и поради тази причина смятам, че няма нищо лошо и травмиращо в анкетата на Теди.
Още един път искам да помоля всички, които бързат да плюят по нея да ни оставят сами да преценим дали искаме или не искаме да отговорим на тази анкета.
Благодаря ви за вниманието!
Цитат на: sve
Мили момичета, извинявайте много че се намесвам, но искам да ви питам какво мислите за тези двойки, които след дълги опити за свое дете осиновят едно чуждо и известно време след това жената се оказва бременна. Може би е случайност, или... просто ”Божа работа” 
Ne e sly4ainost az poznavam takava dvoika i mislex snoshti da go napisha no beshe dva prez noshta i ne mojex da si sabera akala. Ta imenno tova e psixologi4nata bariera koiato sled osinoviavaneto e otpadnala i jenta e zabremeniala. Sega dvoikata ima tri desa ednoto koeto sa zeli i za tiax tova e kasmeta im i dve texni . Sega praviat planove za 4 misliat da si osinoviat:)