Публикувана: 30 авг. 2016, 10:39 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2016, 12:32 ч.

За майчината обич...

15 046
98
1

30 авг. 2016, 10:39 ч.

Мнения: 29 082

Цитат

Защото майчината обич е безкритична, безкористна и саможертвена, майчината обич прощава всичко: гневни изблици, безразличие, неблагодарност или жестокост. Майчината обич е черна дупка, която поглъща всяка критика, опрощава всяка вина, оневинява всяко светотатство, кражба и лъжа и превръща и най-долната постъпка в нещо невинно…
Опа! Нищо не остана!
Дори убийството.

Джоан Харис, sineokomomche

Е, мами, майчета и майки, съгласни ли сте с твърдението, че една майка може да прости абсолютно всичко, дори убийство?
Какво никога не бихте простили на вашите деца?

# 1 30 авг. 2016, 10:47 ч.

София
Мнения: 262

Всичко прощавам още на момента, но и всяка лоша проява наказвам. Майчиното сърце и разум е добре да си стоят разделени. Или с други думи:
"Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време." Притчи 13:24

# 2 30 авг. 2016, 10:53 ч.

Мнения: X

Чувала съм, че хероинов наркоман е способен не само да загуби любовта на майка си /дълготраен процес!/, но предизвиква дори силна омраза в нея.

# 3 30 авг. 2016, 11:14 ч.

Мнения: 16 289

Не бих могла д простя всичко. Може да продължавам да го обичам, но има обстоятелства, които не бих простила.

# 4 30 авг. 2016, 11:22 ч.

Мнения: 30 802

1. Ако едното дете навреди на друго дете.
2. Ако се превърнат в психопати тип "Секс игри" и вредят на други за забавление.
3. Всякакви други видове психопатско поведение, избрано съзнателно и без разкаяние.

Под "няма да простя" разбирам, че ще ги изгледам, но няма да държа да изградим наново връзка като възрастни хора. Ще изчезна от радара, вероятно няма да ме е грижа да им подсигурявам наследство, ще си изхарча парите или ще ги даря.

# 5 30 авг. 2016, 11:47 ч.

Мнения: X

Това е някакво клише за майчината обич. Има майки, които не обичат децата си. Има майки, които обичат користно, егоистично, унищожително, условно. Една майка... коя майка? Всички са различни.

# 6 30 авг. 2016, 12:15 ч.

Мнения: 19 326

Цитат на: qrye в вт, 30 авг 2016, 11:47

Това е някакво клише за майчината обич. Има майки, които не обичат децата си.

И аз мисля така, но не можем да видим какво има в сърцето на една майка.
Другото, кога ставаме майки, когато просто родим дете или когато започнем да се грижим за него. Мисля, че с грижите идва и любовта, а от там всичко останало.

ПП Няма да забравя, когато ми показаха, моите деца. Познах ги между всичките, то нямаше и как да се сбърка, но ги гледах и не помня какво си мислех, май нищо не мислех, не чувствах, абе като вакум. Днес обаче е мнооого различно.

# 7 30 авг. 2016, 12:23 ч.

Мнения: 30 802

За повечето гневни изблици, безразличие и гняв си има причина. Особено в тийн годините, когато има малко правомощия, но големи очаквания.

В 21 век, имайки 15 години и цялата литература и наука на разположение, накрая да стигнеш до тийн годините и да се изненадаш какво се случва в главата при прехода между дете и възрастен - това си е висша неграмотност. И в тоя момент е много смешно да застанеш със стойка на майчина обич как прощаваш. Щото е трябвало да проявиш майчинска компетентност и въобще да не се стигне до нужда от прощаване на супер нормални неща, каквото е подрастващото черногледство и бунт срещу родителя. Който в доста случаи е сравнително смислен бунт, като се замисли човек.

# 8 30 авг. 2016, 12:28 ч.

Мнения: 29 082

Тук става въпрос за доста по-сериозни неща, Сирен. Като умишлено убийство на човек например (не при самозащита или по случайност). Ако убие нарочно брат/сестра/родител?
Възможно ли е да се прости нещо такова? Или ако детето ти някой ден стане терорист и виновник за гибелта на невинни хора, включително и деца? Наркодилър? Сутеньор, ама от най-гадните, които принуждават жените да проституират насила? За истински престъпления става въпрос, а не за някое напиване или закъснение...

# 9 30 авг. 2016, 12:35 ч.

София
Мнения: 45 013

Току-що се разправях с пубертетски гневни изблици.
Не знам как бих постъпила при престъпно поведение. Надявам се да не се стига дотам.

# 10 30 авг. 2016, 12:41 ч.

Мнения: 30 802

А, сериозни престъпления вече- не. Неслучайно по приказките има доста честичко "майчино проклятие". Та не е чак толкова безгранична обичта- по-скоро я има за прощаване на сравнително дребни изцепки.

И защо трябва да се разправяш с изблиците? То това е като тръшкането при тригодишните- просто тестват границите. Едва ли е лично, просто при теб се чувстват безопасно да си изразят емоциите. Едва ли ще са гневни пред някоя зла учителка примерно или друг авторитет. Дори и пред приятели няма да го направят. Но при мама може.

# 11 30 авг. 2016, 12:46 ч.

Мнения: X

Как` Сийка, мисля, че задаваш риторични въпроси. Безброй случаи има на такива прошки, и то не само в посока майка - дете-извършител, а въобще в посока обичащ-обичан. Жени прощават на мъже и ги прикриват дори когато жертвата е собственото им дете. Хора с години прикриват престъпления, извършени от техни близки - братя, сестри, родители, приятели. Понякога от обич, понякога от страх, понякога от вина и от нежелание да се признае действителността. Даже мисля, че по-често срещана е прошката и приемането, отколкото прокуждането на виновника.

А кой как ще реагира може само да се спекулира... Никой не знае, докато не му дойде до главата.

# 12 30 авг. 2016, 12:47 ч.

София
Мнения: 45 013

А, дразни ме, почти не и се връзвам вече - с години ми играе една и съща сценка. После ми се извинява.

# 13 30 авг. 2016, 12:53 ч.

Мнения: 30 802

За какво говорим обаче: престъпление от типа "пържени зелени домати" или такова, което може да се повтори.

Имаше такава тема- какво бихме простили на роднини.

Ако знам, че детето ми е шизофреник и е опасен, не само няма да го прикривам, ами ще работя по заключването му, че не се знае кога ще реши и мен да изяде.