Мда, всички майки на едногодишни много се потрисат от шамара през устата, но наистина има ситуации, в които би бил по-полезен от 1000 думи. И сега, когато техните слънца са на по 10 години, се сещат все по-често за поговорката "бий дупе, да не биеш гъзище".
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
аз също се потрисам от шамар през устата, нищо че моите почти са зовършили гимназия.
А какво казва това с баланса? Иначе, да изглужда много умно, направо като извадено от някоя притча, но само дотам. На практика баланс няма, но хората много обичат да употребяват това клише, когато искат да звучат умно, а иначе хабер си нямат какво друго да кажат.
А какво казва това с баланса? Иначе, да изглужда много умно, направо като извадено от някоя притча, но само дотам. На практика баланс няма, но хората много обичат да употребяват това клише, когато искат да звучат умно, а иначе хабер си нямат какво друго да кажат.
Като с шамар през устата. Ей, ама много е любимо тук да се спрягат залитанията! От футбол, политика и възпитаване на деца всеки разбира.
Да бе, изобщо не е отпаднала, само че ако беше либерално възпитанието, щеше да е добре, а то е някакво изродено разбиране, което често се изразява в пълна липса на възпитание. И накрая родителите се уморяват и вдигат ръце, защото са безпомщни. Ако имат финансова възможност, компенсират с матерални придобивки и така хем детето уж има всичко, хем е нещастно и прави тъпотии.
Точно сега се сещам за едно момиченце, на което много ми се иска да плесна един през устата. Отговаря страшно нагло на възрастните, на майка си например казва "ти си нагла!". Не си представям мое дете да ми държи подобен тон, но майката си изтърпява и така - ежедневен тормоз и както писа Сирен - то много добре осъзнава положението си и се кефи да се държи гадно и да наранява.
Точно сега се сещам за едно момиченце, на което много ми се иска да плесна един през устата. Отговаря страшно нагло на възрастните, на майка си например казва "ти си нагла!". Не си представям мое дете да ми държи подобен тон, но майката си изтърпява и така - ежедневен тормоз и както писа Сирен - то много добре осъзнава положението си и се кефи да се държи гадно и да наранява.
Като с шамар през устата. Ей, ама много е любимо тук да се спрягат залитанията! От футбол, политика и възпитаване на деца всеки разбира.
Може веднъ на 60 години да е, ама какво от това - по-малко унизително ли е? Поне човек може да си признае, че е сгрешил, а не да се оправдава как било веднъж на 16 години и колко много обстоятелствата го налагали. Няма застрахован родител от изпускане на нервите, но ако смята, че е ок, това вече не е добре.
Аз чак не се потрисъм, но не изглежда някога да си променя мнението, че шамарът е израз на безсилие от страна на родителя. И не разбирам това желания да се оправдае. Ако остане единичен случай - хубаво. Не сме безгрешни. Ако случаите не са единични, обаче е проблем. И човек трябва да търси помощ.
Ми да си признаем, че понякога родителят наистина е безсилен. В смисъл какво значи да е силен- да има още търпение, още думи, да измисли още по-интересна лекция защо не трябва така...
Освен това предполагам, че в случая шамарът е далеч от изпускане на нервите. Нерви може да се изпускат и без шамар- има ужасна родителска пасивна агресия, която къкри с години понякога. По-зле е от шамар.
Освен това предполагам, че в случая шамарът е далеч от изпускане на нервите. Нерви може да се изпускат и без шамар- има ужасна родителска пасивна агресия, която къкри с години понякога. По-зле е от шамар.
Интересни мнения! Изненадах се,как няколко съвсем противоположни едно на друго ми звучат еднакво разумно! Няма как да поставим обаче точни рамки във възпитанието,просто защото характера и реакциите на децата са различни като самите тях. Но дете,което е способно да бие коте,и за мен категорично е голям провал от страна на родителите!
Иначе баланс мисля съществува. Май се крие в това,да си дадем сметка,кое заслужава по строго наказание/забележка/мъмрене,и за кое трябва не приемаме толкова навътре.
Шамарът категорично не е начин. Получила съм само един през живота ми от моя баща,и до ден днешен го помня като нещо много унизително. Беше смпричина,но предпочитам да ми беше казал колко съм го наранила,отколкото да ме удари. Дори не помня дали ме заболя,знам обаче че неисках да го погледна в очите дълго време. Бях първи клас.
Иначе бих искала моето дете да ме усеща като приятел,в смисъла да ми поиска помощ/утеха/споделяне при нужда. Ама да ме върти на малкия си пръст няма да стане.
Иначе баланс мисля съществува. Май се крие в това,да си дадем сметка,кое заслужава по строго наказание/забележка/мъмрене,и за кое трябва не приемаме толкова навътре.
Шамарът категорично не е начин. Получила съм само един през живота ми от моя баща,и до ден днешен го помня като нещо много унизително. Беше смпричина,но предпочитам да ми беше казал колко съм го наранила,отколкото да ме удари. Дори не помня дали ме заболя,знам обаче че неисках да го погледна в очите дълго време. Бях първи клас.
Иначе бих искала моето дете да ме усеща като приятел,в смисъла да ми поиска помощ/утеха/споделяне при нужда. Ама да ме върти на малкия си пръст няма да стане.
Да, понякога родителят е безсилен и реакцията е такава. Но след безсилието идва влизането в нормално състояние на разсъдъка, и ако тогава все още смята постъпката си за правилна, се минава на следващо ниво - като нищо ще го направи пак. Насилието е най-старият начин за упражняване на власт и е много прилепчиво.
Родителите с пасивната агресия за мен са дори по-страшни - мижитурки и психопати.
Родителите с пасивната агресия за мен са дори по-страшни - мижитурки и психопати.
Шамарът през устата е специфичен, защото буквално затваря устата на детето, казва му "повече няма да говориш". И някои в прекия и преносния смисъл млъкват.
Има ли реално онемели и заекнали деца от такъв шамар? В смисъл- доказано вреден за всички? Съмнява ме.
Както вече писах, не всяко поведение на детето е изблик на златна креативност- при някои деца около 90% от поведението е пълен боклук и трябва да се игнорира или коригира, според това кое работи при даденото дете.
Както вече писах, не всяко поведение на детето е изблик на златна креативност- при някои деца около 90% от поведението е пълен боклук и трябва да се игнорира или коригира, според това кое работи при даденото дете.