Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 638
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 46 511
Боят води единствено до бой. Въобще не вярвам, че го пише в книжки  Stop
Но нагледно съм виждала как после се връща към бумеранг и към родители, и към всички около вече порасналото дете. Боят е просто едно безсилие на родителя да се справи с проблема. Съответно по неговата логика и той е за бой.

Едва ли един шамар ще доведе до някакви трайни последици де...
Както и детето като порасне ще го използва с/у някой, само един път, не много.
Ще си знае, че като не може да разреши някакъв проблем това е начинът.
Интересно ми е само едно. Защо винаги го прилагат на някой по-слаб от тях? Защо ей така, само веднъж не плесне един шамар на някой по-силен от нея, пак с полезна цел, не за нещо лошо.

# 166
  • Мнения: 22 036
Аз съм посягала само на по-силни от мен в гадни ситуации. Единият беше въоръжен. Уча детето да избягва каквито и да е конфликти. Таекуондото ми помага, защото и тяхната цел е такава. Да можеш да се защитиш, но да не нападаш  и да избягваш ситуации.

# 167
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
Човече,изваждаш думите ми от контекста! Не толерирам дори единичния шамар,но са малцина тия,които никога не са го правили. Важното е да не доставя удоволствие на родителя,че е посегнал и да е разбрал че има и др начин. Или поне да покаже,че съжалява.
И все пак мисля,че един шамар едва ли ще направи чудовище от някого!

# 168
  • София
  • Мнения: 62 595
Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.

# 169
  • Мнения: X
... Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.

А още по-важно е да удари само ако наистина има сериозна причина и оше повече след това да не се извинява като угажда с нещо, което само преди ден е забранил
Защото именно това наблюдавах в описания от мен случай
Детето се удряше за какво ли не, като най-често вината беше на майката, затова че така и не и се щеше да губи време да го учи на елементарни неща
Но после му купува скъоата играчка, за която се е тръшкал само ден прди това и поради което тръшкане пак е изял шамарите
Е, на какво да се научи това дете освен да манипулира и че винаги получава каквото иска и че винаги става на неговото

Няма уважение пред никакъв авторитет, закони и правила вече не важат пред него като възрастен
Страшно е, буквално


Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.
Ето тук имаме всекидневно шамарене, пълна липса на самоконтрол у родителя и още повече пълна липса на правилно родителско поведение, както и съжаление заради собствената реакция
Довело до ужасен резултат

# 170
  • Мнения: 1 757
На моя колежка детето й е просто отвратително.Рядко се случва да говоря така за дете , но просто за това няма как.То е единствено дете и внуче ,всички треперят над него,буквално не го лишават от нищо и никога не му се отказва каквото и да е.В 1 клас вече имаше втори телефон,таблет за 400 лв.Бяхме ходили с колежката ми няколко пъти на море и беше кошмар.Идва скубеше ме,на няколко пъти ме удари даже,лигави се през цялота време,във водата ме блъскаше и се смееше.Това е момиче на 7 години ,а майка му само каза недей така и до там.Не спира да му се повтаря колко е красиво,умно,"златото и принцесата " на мама.То си е развалина от сега,отговаря на майка си ,ако не му се купи нещо се тръшка,докато не му изпълнят желаниет.Има всичко възможно ,което е на пазара за деца,както и е опитало от всички видове забавления като въртележки,батути и то многократно.Иначе майка му много знае за другите деца,тово било невъзпитано,защото не поздравило скъпоценната й щерка,другото пък не можело да чете ,не било толкова добро на балет както нейното дете и т.н.Дано някой ден като имам деца да не се превръщат в такива същества.

# 171
  • София
  • Мнения: 62 595
Колко може да е сериозна тази причина? Безопасността вече я изяснихме и при силна уплаха от страна на родителя може да се случи. Спомням си как един познат разказваше как като се изгубил и го нямало няколко часа, майка му хем го целувала, хем го биела. И друг случай, в който при подобна ситуация бащата казва $яж, че щете бия$. Е, не го е набил, но такава реплика е някаква странна смесица от проява на любов и вбесяване от страх.

# 172
  • Мнения: 46 511
Човече,изваждаш думите ми от контекста! Не толерирам дори единичния шамар,но са малцина тия,които никога не са го правили. Важното е да не доставя удоволствие на родителя,че е посегнал и да е разбрал че има и др начин. Или поне да покаже,че съжалява.
И все пак мисля,че един шамар едва ли ще направи чудовище от някого!

То и след системен бой не е сигурно, че ще стане чудовище. Но примерът на родителя се помни, несъзнателно. И не знаем кога ще бъде приложен с извънредна ситуация.
А и говоря за човек, който е за тези методи и ги "рекламира" като задължителни, тези хора не съжаляват за действията си и силно се съмнявам, че след единия единствен не следва друг.

# 173
  • Мнения: 4 411
На нашата площадка има едно дете, което вече 4 години се опитват с бой да го научат да не бие. Скоро няма изглед да имат някакъв напредък, пък какво говорим за успех. Детето знае - мама като е ядосана бие, значи аз като се ядосам трябва да бия.

На част от другите деца много лесно, още на 2 годишна възраст им беше изкоренен мерака за удряне. Случи се за 1-2 пъти. Удряш - предупреждават те, удряш - прибират те. Втори ден - удряш - прибират те и трети опит нямаше  Peace Без драми по улиците, без викове, без бой само с малко сърдене от страна на детето.

Боя е унизителен за децата толкова, колкото би било унизително за мен мъжа ми да ми цапне един шамар. Сигурно е имало моменти, в които и той е искал да ми перне един през устата, ей така с възпитателна цел.

Тук не казвам, че аз никога не съм удряла. Добре, че на време се усетих и спрях.

# 174
  • Мнения: X
Колко може да е сериозна тази причина? Безопасността вече я изяснихме и при силна уплаха от страна на родителя може да се случи. Спомням си как един познат разказваше как като се изгубил и го нямало няколко часа, майка му хем го целувала, хем го биела. И друг случай, в който при подобна ситуация бащата казва $яж, че щете бия$. Е, не го е набил, но такава реплика е някаква странна смесица от проява на любов и вбесяване от страх.


Безопасност, както и си го написала

А не за какво ли не и после да компенсираш с подкупи собствената си непригодност като родител

# 175
  • Сливен
  • Мнения: 2 786
На моя колежка детето й е просто отвратително.Рядко се случва да говоря така за дете , но просто за това няма как.То е единствено дете и внуче ,всички треперят над него,буквално не го лишават от нищо и никога не му се отказва каквото и да е.В 1 клас вече имаше втори телефон,таблет за 400 лв.Бяхме ходили с колежката ми няколко пъти на море и беше кошмар.Идва скубеше ме,на няколко пъти ме удари даже,лигави се през цялота време,във водата ме блъскаше и се смееше.Това е момиче на 7 години ,а майка му само каза недей така и до там.Не спира да му се повтаря колко е красиво,умно,"златото и принцесата " на мама.То си е развалина от сега,отговаря на майка си ,ако не му се купи нещо се тръшка,докато не му изпълнят желаниет.Има всичко възможно ,което е на пазара за деца,както и е опитало от всички видове забавления като въртележки,батути и то многократно.Иначе майка му много знае за другите деца,тово било невъзпитано,защото не поздравило скъпоценната й щерка,другото пък не можело да чете ,не било толкова добро на балет както нейното дете и т.н.Дано някой ден като имам деца да не се превръщат в такива същества.
сравнение с това дете, моята дъщеря, която по-горе описах като "чудовище" е направо цвете.
Факт е, че по-скоро са ми противни родителите, неглижиращи отвратителното поведение на децата си, а и тези, които се престарават, отколкото децата, които правят нещо лошо.
От скоро пробвам да наложа ултиматума като метод - или правиш/не правиш нещо, или едикакво си, един вид давам право на избор, т.е. ако избере да направи нещо погрешно, тя сама си е избрала последствията, но и това не дава нужния резултат. Накрая на работата ни с психолог, дори и тя каза, че това е характер и просто с времето сама трябва да види и оцени, че трябва да се държи по друг начин.

# 176
  • Мнения: 46 511
Заради тези шамари за безопасност всеки втори като порасне и му чукнат леко колата скача на бой.
Аз продължавам да мисля, че не е това начинът.

HollywoodGirl, такива деца според мен имат здравословни проблеми, не мога да го отдам единствено на презадоволяването. Има и други с всичко, но поведението им не е такова.

# 177
  • Мнения: 1 318
Скрит текст:
... Едва ли има родител, който да не е ударил, но важното е да знае, че е постъпил лошо, а не да се оправдава, че и по-лошо - да смята, че е бил напълно в правото си.

А още по-важно е да удари само ако наистина има сериозна причина и оше повече след това да не се извинява като угажда с нещо, което само преди ден е забранил
Защото именно това наблюдавах в описания от мен случай
Детето се удряше за какво ли не, като най-често вината беше на майката, затова че така и не и се щеше да губи време да го учи на елементарни неща
Но после му купува скъоата играчка, за която се е тръшкал само ден прди това и поради което тръшкане пак е изял шамарите
Е, на какво да се научи това дете освен да манипулира и че винаги получава каквото иска и че винаги става на неговото

Скрит текст:
Няма уважение пред никакъв авторитет, закони и правила вече не важат пред него като възрастен
Страшно е, буквално


Именно, ключт е в това дали родителят съжалява за постъпката си или я оправдава, легитимира като правилна, защото... Оправданието е като г... - всеки си го има.
Ето тук имаме всекидневно шамарене, пълна липса на самоконтрол у родителя и още повече пълна липса на правилно родителско поведение, както и съжаление заради собствената реакция
Довело до ужасен резултат


Присъствах на разговор, в който една млада жена се хвалеше, че когато много иска нещо, спретва скандал на мъжа си и той я удря. После, за изкупление на вината, ѝ купува това нещо.

# 178
  • Мнения: 2 718
Не знам защо се обвързват наказанията с това кой кого колко е ядосал. Ако някаква мярка се приложи към детето с възпитателна цел, тя е заради оценка на неговото поведение и поправянео му. Не би трябвало да има нищо общо с нивата на стрес у родителя. Двете неща трябва да се разграничават- обяснението " плеснах те, забраних ти да излизаш, оставих те без десерт, защото много се ядосах" е недопустимо. Това е което превръща наказанието в насилие и поведението в насилнически модел. Обвързва се действието със състоянието на физически по-силния, а не с простъпката, която го обосновава.  Наказва се поведение, а не се дава отдушник на родителски стрес и безсилие. Това важи както за шамар през устата така и за всички други методи за наказание- все едно какви са. Не съм привърженик на физическите наказания при деца, които разбират какво им се говори. Каквото и да е наказание трябва да се налага за простъпка и винаги да е: наказах те защото направи еди какво си. Не- наказах те, защото вече не мога да ти търпя лигавщините. Това е противоположното на възпитание.

# 179
  • София
  • Мнения: 62 595
Защото най-често е именно така - от позицията на силния, който може да си позволи да реши кое го ядосва, колко го ядосва и да отвърне на удара, най-вече по самолюбието си. Особено когато ответната реакция е физическа. А може и емоционално изнудване - мълчи и игнорира детето като го кара в един момент да му се моли за внимание. Да, в повечето случаи наказанието е насилие, какво да се лъжем! НТа практика родителят има неограничена власт над детето си, особено когато детето е малко. И особено, защото държи ресурсите. Нещо като $аз плащам, значи ще ме слушаш$.

Общи условия

Активация на акаунт