Деца – чудовища и толерантните им родители

Не съм съгласна. Като учител и като родител твърдя че най-непослушните ученици всъщност са най-задоволените и прекалено обгрижваните, както и тези които не са научени да уважават авторитета на възрастния (без значение от професията).

ами не си права. Наказанието не е насилие грация артис, ами си е наказание с възпитателна цел. По същия начин по който ти сега приравняваш насилниците за собствено удовлетворение с възпитаващите можем да приравним съдия издал 10 смъртни присъди със сериен убиец. Факт е, че света е пълен с психопати от всякакъв вид, които правят какви ли не неща, включително разнородно насилие над деца. Това не е повод да забраним възпитанието. Или да обявим всички възпитаващи, ако не са просто слуги и доставчици, че са психопати и насилници на деца. Ами дай ,понеже много педофили привличат деца, като им купуват близалка, да забраним на възрастните да купуват близалки на децата. Защото сигурно имат наум нещо лошо! Понеже най-често педофили го правят? Нали така

.

Работех в едно селско училище, където населението беше разделено на два лагера като Капулети и Монтеки, и съответно децата пренасяха враждата в училище. Мразят се, защото са врагове, нищо лично. Та там беше отработен и масово използван този метод – предизвиквам те, набиваш ме, обаче теб те виждат учителите и директора всички гракват и те наказват, а аз тайно ти се хиля доволен.

Според мен са по-скоро игнорирани. А някои си мислят, че могат да купят всичко с пари, съответно ги затрупват с материални неща. И околните решават, че причината е презадоволяването, а всъщност друго се крие зад него.

Диана, моля те, придържай се към темата и не намесвай педофили и пр., че и съдиите. Съдията издава присъдите на база закона. И наказанието, колкото и да се твърди, че е за превъзпитание, си е точно наказание - на човек да му е гадно. Затова го тикват в затвора, а не в терапевтична комуна.
Като оставим настрана съдията и педофилите, хайде да видим какъв закон спазва родителят, когато влиза в ролята на всичко - и $потърпевш$, и съдия..., и накратко, в някакво подобие на Господ? Наказанието именно е наказание, и на детето да му е гадно, и да му остане в главата, че ако прави Х, ще има наказание У. Служебните лица трябва да се съобразяват с разписаните им правомощия, включително по отношение на наказанията  - в правилниците на всяко социално и учебно заведение е достатъчно очевидно, че колкото и едно дете да вбеси учителя, вторият няма право да го шамароса. При провинение малките деца трябва да станат прави, примерно, или да седнат на столче извън групата за някакво време. А родителя какво може да го контролира относно упражняването на власт и наказания? Както се вижда и от тази тема, шамар през устата е ок, но за друг родител може да бъде и каквото му е угодно.

Не знам и аз..Забравих да кажа ,че  купиха и куче за близо 800 лв.,защото детето много искало и познайте кой го гледа и разхожда.

Защо се намесват материалните неща с възпитанието?  Нормално е в богато семейство детето да има достъп до повече неща, което не означава, че задължително е разглезено и невъзпитано.

Обратно, в бедно семейство, детето може да е невъзпитано.

Точно материалните неща играят много важна роля във възпитанието.Всяко нещо си има граници и не е нормално дете на 6 год. да има телефон иле да е толкова презадоволено , че вече от лигавщини се купуват всякякви боклуци.Като стане тийнеджър прищявките ще струват много повече и няма да има опция за отказ.

Ами никак не съм съгласна. Наличието на някакви неща не пречат на възпитанието. Както аз си купувам накакви неща, така купувам и на детето. Това по никакъв начин не го е разглезило.

Просто не купувам като награда, не давам пари за изхвърляне на боклук, косене и подобни. Приемам ги като част от живота в къщата. Телефона, компютъра и другите неща са си необходимост и ги осигурявам.

За какво презадоволяване говориш?

Дъщеря ми е на 5. От Коледа има таблет, също така ползва стария ми смартфон за игрички. Тези неща, обаче влизат в роля докато чакаме за да ни приеме зъболекаря, докато пътуваме по-дълго или ако сме някъде, където тя е само дете. Драма няма никаква, защото тя по принцип не ги търси. Цяло лято е на вън с децата, където карат ролери, тротинетки, строят къщи от пръчки и готвят манджи от пясък и листа. За мен е идеално.

От физическата умора - тичане, скачане и т.н., не й остава време за капризи. Вечер се прибираме, ядем, баня, малко приказки и сън. На зима ще ходи сигурно пак на танци три пъти в седмицата, другите дни ще е по-свободна за игра с деца.

Иначе да, презадоволена е, защото е най-малката от двете роди и много неща има насъбрани, които постоянно мъкнем от бабите у нас. На празници искаме, не искаме, събират се доста подаръци. Обаче това не виждам въобще как влияе на възпитанието й. Аз и баща й да, ама предметите са си предмети.

Оня ден гледа някаква реклама и си пожела играчката, само ако не е много скъпа. Каза да преценя аз и да решим дали можем да й я купим. Казах ок и приключихме. Дори няма да ме попита за решението ми. Просто ако я получи ще е щастлива, ако ли не, няма да прави драми. Аз пък реших, че ако толкова силно я иска, ще изчака до Коледа. Ако и до тогава я иска, ще я получи. И пак няма да има драма, защото таблета го чака около 4-5 месеца съвсем търпеливо.

Ако Ви се чете
http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarni … o-vazpitanie.html

И темата е "Родителите насилници- покаяние и засрамване пред строя"? Много ще те помоля да не ми определяш как да обосновавам мнението си. Темата е за децата чудовища и твърде толерантните им родители, за които явно възпитание е винаги равно на насилие и са тотално абдикирали от това си задължение. Поради ангелския си характер- не за друго. Смятам, че децата трябва да се възпитават и подготвят за социализация в обществото, което имаме в момента, а то се основава на правила за поведение и съответните наказания за неспазване на горепосочените правила. По-ясно от това- здраве му кажи. Та, моделите от обществото се проиграват в семейството и подготвят детето за социализацията му. Това е задължение на родителите. Прекаленото фокусиране върху индивида, което се наблюдава напоследък е един от основните фактори за появата на все повече и повече асоциални деца. Голяма част от тях са отгледани от хора неразличаващи свободата от слободията и авторитета от насилието, поради същата причина- те самите не са социализирани. Ние живеем в сложни общества, със сложна структура и взаимоотношения, които в много случаи противоречат на базовите ни инстинкти. Обучението за обуздаване на базовия инстинкт и респект към останалите членове на социума и техните права и лични сфери не е нещо, с което се раждаме. Това е нещо, което е необходимо да се култивира. Все едно да очакваме детето да знае всичко за ядрената физика, защото обществото ни е стигнало на ниво, в което като цяло знаем доста по въпроса. Размножаването е лесно- превръщането на децата от малки хуманоиди от билогичен вид Хомо сапиенс в членове на определено общество е трудната част. Иначе децата може и вълци да ги отглеждат, ако иде реч само за физическото им оцеляване. Начините, по които родителите градят авторитета си се определя от собственото им ниво на социализация и способността им да диференцират фините нюанси в социалните модели. За някои от тях авторитет е равно на физическо превъзходство, за други- авторитет е равно на икономическо превъзходство. Авторитета е оценъчна категория, която има повече общо с доверието, отколкото с каквото и да е друго. Постоянният натиск върху детето води до загуба на авторитет, а липсата на натиск води до неизграждане на такъв изобщо. Колкото и баланса да е морско свинче е необходим. Въпросът е колцина от нас са способни да го постигнат. Не много за съжаление, а и тези, които успяват са наблюдавани зорко от тези от краищата на спектъра и обвинявани съответно в безразличие или насилие върху децата- всеки според собствения си модел на възпитание. Голяма грешка допускаме, като обявяваме за равностойни и свободно избираеми всички методи за възпитание /без незаконно насилие/ Не са равностойни. Възпитанието е процес с определена цел и ако целта не е постигната- процесът не може да се нарече възпитание. Няма "всеки възпитава както иска" наистина. Има хора, които възпитават и хора, които отглеждат жизнеспособни хуманоиди, като наричат процеса възпитание. Винаги е възможно родителят да попадне на дете, което е невъзможно да възпиташ- колкото и да е тъжно психопатиите имат физически причини и те са нелечими. Например по-малко сиво вещество в кортекса. Тогава детето ще бъде чудовище, каквото и да направи родителя. Но в много случаи чудовищенцата са създадени от грешки във възпитанието и за това точно говорим тук. Дали чудовищата се създават само от прекалено толерантни родители или от насилници, безразлични и т.н. Във всички случаи чудовищата се създават от липса на родителски авторитет, като последният или не е създаден ,създаден е на база физическа ии икономическа сила, или е похарчен за дреболии / постоянно контролиращите родители губят авторитета си в постоянни ограничения и правила за децата/ Много дълго стана и не ми се пише повече, но имах неудоволствието да се занимавам с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и това е ад. Това са деца, които са можели да бъдат спасени с малко по-твърда ръка или по-ясни правила, деца с ясно съзнание за собствената си неприкосновеност и права и нулев интерес и зачитане към правата на околните.

За съжаление Андариел забравя от кого тръгна изобщо концепцията за забрана на телесните и вербални наказания, обобщени като 'агресия' спрямо децата от страна на родителите. А именно от либерасткия и подпомагащ P.I.E. (Pedophile Information Exchange) - Национален Съвет за Права и Свободи (National Council of Civil Liberties), които открито написа в един от първите си журнали, че „по правило педофилите са добри хора, отнасящи се към децата с нежност и привързаност“ и подчертават, че това се доказва от факта, че те се интересуват от начини за правене на секс с децата без да ги нараняват, както и сваляне на възрастта за законен секс с деца, защото „е тяхно право да изпитват пълния спектър на човешките взаимоотношения“.

Впоследствие най-силните лобисти за въвеждане на административни наказания спрямо родители наказващи децата са P.I.E. и NAMBLA (който не знае какво е - да се поинтересува), както и за сваляне на възрастта за секс с малолетни от 14 на 12 (и по-надолу). От една страна имаме нарастващи инициативи за ограничаване на правата на родителите да възпитават децата си под слогана на защита на същите тези деца, като става видно от създадената през 2001 международна организация „Глобална иницитива за прекратяване на всички телесни наказания на децата“ (Global Initiative to End All Corporal Punishment of Children) с подкрепата на организацията Save the Children, която в последствие води до стартираната през 2008 година Инициатива на Съвета на Европа против телесните наказания на децата.

От друга страна имаме квалицифиране на действително насилнически и извратени практики над децата като 'право на избор', като болни мозъци възпитаащи децата си "полово неутрално" и обличащи момчетата като момичета и обратното, твърдейки, че 'те така искат' и педофили открито твърдящи, че децата "имат право да изпитат сексуално удоволствие от раждането си, а от друга имаме родители анатемосани ако искат да лепнат един зад врата на нааследника си ако разберат, че примерно се е подлъгал по сладките приказки на някой чичко, който го мами с бонбони или обещания за Дисниленд.

Има бой и бой. Както има и наказание и наказание. Нито на някой ще му се травмира толкова крехката душевност от няколко шамара, стоене в ъгъл или издърпване на ухото, нито има нужда да се преминават граници и да се издевателства над хора, неспособни да се защитят. Границата е по-средата.

Както обикновено, обаче, либерастията цели да направи престъпници обикновените родилите, които искат да защитят децата си, детството, психиката и здравето им. Дори с цената на малко повече строгост. Каквато междувпрочем няма да навреди на никого. Друго си е да се веят навсякъде и дума да не може да им се каже накриво и да са готова плячка за всеки болен мозък - а такива в днешно време с лопата да ги ринеш.

Това периодичната тема за възпитателния шамар ли е?

Според моите наблюдения лошите и невъзпитани деца наѝ често са на прости и невъзпитани родители. Поведението на такива деца изобщо не е плод на прекалено обгрижване и презадоволяване, а напротив - на лош пример, грубост, кофти речник и истерични крясъци във вид на възпитание. Или другояче казано, крушата не пада далеч от дървото.

Разбира се, всички деца ди имат моменти на.лигоч, отговаряне, цупене - живи хора са, податливи, когатос малки на преумора, физическо дразнене, като по-големи им се отразяват вече особеностите на обкръжението, но общо взето ако сте в едни  добри отношения и не прекалявате със забраните и наказанията зя щяло и не щяло и си сдържите нервите когато детето вещо сгафи, и децата са си окей. Също така е много важно да му се намира смислено занимание - скуката и незнанието къде да се дене са майка на много пороци.

Шамар съм удряла веднъж- дваж.. винаги съм се извинявала на детето за тази безобразна проява.

Сега, ясно ми е, че много ще кажат, че детето им просто е родено зло и те друг изход нямат, освен да го дисцплинират и при нужда пляскат. Те по-добре си знаят стоката, в края на краищата...
Аз веднъж видях една майка, която се побърка с едно четиригодишно, което според нея се лигави, мрънка,иска, върти се и хленчи за да я вбесява... Аз на нейно място щях да го съблека и да му бутна в ръцете телефона и да сме си рахат, защото видимо му беше горещо и скучно, но като предпочита да го възпитава, воля нейна.

Диана, никой никого не засрамва пред строя. Възрастни хора сме и много добре знаем що е то шамар (и не искаме нас някой да ни шамаросва, нали така), що е то възпитание и къде е границата между възпитанието и насилието. И щом си се занимавала с деца с противообществени прояви, най-вероятно си видяла, че не е винаги до липсата на твърда ръка. И с твърда, и без твърда - окаже ли се групата по-силна от индивида, всичко може да се очаква. Вероятно знаеш, че винаги има група, към която детето иска да принадлежи и за да заслужи мястото си, е готово на всякакви прояви - ако е ценност в групата да се краде - ще краде.

Бабунка, нямам никаква представа откъде е тръгнала забраната за телесни и вербални наказания, но тъй както възрастните не искат да бъдат обект на телесни и вербални наказания, защото тези наказания ги унижават, така трябва да важи и за децата, още повече, че децата по дефиниция са в по-слаба позиция. Щом има Харта за правата на човека и Декларация за правата на детето, то педофилите нямат нищо общо. Можеш да се оплачеш на ООН, че ти ограничават методите за въздействие, изключвайки физическото и вербално насилие.
Боят си е бой. Ако теб те набият, едва ли ще те топли  това, че точно този бой, който си изяла, е за твое добро. Ще те боли, ще ти е обидно, унизително. И после се чудим защо има домашно насилие! Ми, то, първо родителите го оправдават спрямо децата си!

Ако за вас наказанието чрез шамаросване и други физически (и добавам и вербалните) действия са ок, значи утре в градината или в училище всеки възрастен може да шамароса децата ви... възпитателно, защото са се държали ужасно или поне възрастните са счели, че децата са преминали граници. Е? Навити ли сте? Ще е напълно справедливо - щом родителят може така да възпитава, може ли и учителят така да действа?