Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 304
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 21 266
Имало е времена - и то не толкова далечни, когато физическите наказания са били приемливи и в къщи и в училище. Не вярвам някой да жали особено за тях...

Резултатите от физическите наказания не са впечатляващи, не знам защо ги смятате за панацея. Едно по-нормално и не плахо дете като го свитнеш, че ти отговаря, следващия път ще ти отговори още по-така, или щ си го изкара на брат си, да не говорим, че ще помни винаги как си го ударил, и макар да твърди, че мама е била права, гадното чувство трудно се заличава.
Общо взето оправените от един магически шамар, спокойно са могли да минат и без него

# 196
  • Мнения: 378
Е то да му буташ редовно телефона в ръцете, за да не скучае може да има точно толкова фатални последици, колкото и редовното шамаросване. Как пък не ти дойде на ума да си поиграш с него, щом виждаш, че му е скучно? Да му разкажеш приказка?
До едно поколение преди нас шамарите и физическите наказания са били нещо съвсем в реда на нещата. Е, поколението на нашите баби и дядовци си беше съвсем здраво психически, със здрави емоционални връзки и уважение между родители и деца. Това, че са гледани по този начин не е дало повече безпътни, смазани, невротизирани хора, отколкото дават поколенията, възпитавани "либерално".
Възпитателния процес е своеобразно насилие. Да живееш в човешко общество със съответните норми е насилие спрямо природата. Спрямо първичната човешка природа. Това да обличаш детето си по един или друг начин, също е насилие, защото не го питаш това или онова иска да облече. Да не му даваш да ходи мокро, също е насилие. То ИСКА да ходи мокро. Ама не го оставяш мокро,  нали?
Та, шамарът от родителя е насилие, да. И ся какво? Щото да не му обръщаш внимание не е насилие,а непукизъм. И кво? А моята дъщеря съобразно тези морално-правни категории упражнява ли насилие срещу дядо си?

# 197
  • София
  • Мнения: 62 595
Ми, нищо, можеш да отидеш и да шамаросаш възпитателно детето си. Така де, на баба ти и дядо ти нищо им няма!

# 198
  • София
  • Мнения: 38 210
Дядо ми е пребивал баща ми. Умрял е от рак като много нещастен човек. Баща ми също ме пребиваше. Аз си казвах, че няма да го правя. Докато ангелчетата рязко, от нищото почнаха да ме ступват. Изядоха малко бой по дупето и се отучиха вече. Та така за насилието.

Иначе цялото възпитание си е насилие, да. Иначе щяхме да имаме едни крещящи и скачащи маймуни. Но маймуните живеят в гората. Ако някой иска да живее с мен, пази тишина. Даже папагала се научи почти. Mr. Green

# 199
  • Мнения: 14 900
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.

# 200
  • София
  • Мнения: 4 878
А как си обяснявате често срещания феномен, братя и сестри, израснали и възпитавани при еднакви условия, да се превръщат в коренно различни възрастни индивиди? Единият е възпитан и напълно социализиран, а другият конфликтен, невъзпитан и с асоциално поведение. Не са ли вродените особености по-силни от възпитателните методи?

п. п. Напълно съм съгласна с Андариел, че шамаросването и всякакви форми на физическо насилие спрямо деца са недопустим метод за "възпитание", още повече, че никого не са възпитали.

# 201
  • Мнения: X
А как си обяснявате често срещания феномен, братя и сестри, израснали и възпитавани при еднакви условия, да се превръщат в коренно различни възрастни индивиди? Единият е възпитан и напълно социализиран, а другият конфликтен, невъзпитан и с асоциално поведение. Не са ли вродените особености по-силни от възпитателните методи?

Аз си мисля, че макар родителите често да казват "в една къща са расли, възпитавам ги еднакво", това никога не е така. Условията никога не са еднакви. Родителят вече е различен човек (възраст, опит, "здравина" на нервите), поредността на детето си дава отражение, различният пол, семейната ситуация също рядко е константа, различен опит на детето в училище, различен приятелски кръг и преживявания. И друго - струва ми се, че родителите не харесват децата си в еднаква степен, винаги едно е по-голяма слабост. Това също рядко някой ще си признае, но погледнато отвън си личи и детето го усеща.

С това не искам да кажа, че гените нямат значение. Според мен имат, и то много голямо.

Последна редакция: нд, 11 сеп 2016, 18:45 от Анонимен

# 202
  • Мнения: 873
Ми много лесно си го обяснявам-не може двама различни индивида да се възпитават еднакво. Това не е никакъв феномен, макар че често съм го чувала да го определят като такъв разни баби и дядовци или по-възрастни хора. Пък и като се замислиш, има ли изобщо еднакви условия в този динамичен живот-от първото до второто дете нещата се променят в пъти: преди 4-5 години "марковите" дрешки и играчки се купуваха само от София или онлайн, сега са навсякъде, заплатите са различни, социалният статус на семейството се променя (обедняват, забогатяват, единият остава безработен, купуват си жилище). Пък и броят на децата се променя: първото е единствено, следващите растат в конкуренция от раждането си.

# 203
  • Мнения: 4 300
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.

# 204
  • Мнения: 21 266
Ми, нищо, можеш да отидеш и да шамаросаш възпитателно детето си. Така де, на баба ти и дядо ти нищо им ня


Има им, как да им няма. То се вижда предишните поколения колко благотворно им е повлиял боя. Че и пръчки са имали, мъжът ми е бит с чехъл
Въобще, що ти говорим тия неща?  Всеки бит от родители си носи последиците. Голям човек да бие дете, ама че метод. Аз котки не мога да бия, че дете.

В днешно време Бият в просташките семейства, некви пияници и истерици, аз нормален човек дето си бие детето не знам.

# 205
  • София
  • Мнения: 38 210
По-назад споменах само една малка частичка от разликите между възпитанието на две деца: "Той е по-малък, трябва да му отстъпиш".
Брат ми примерно, почти не е докосван. Но е "характерен" за по-малък брат - все още живее с нашите.
Така че разлики винаги има при възпитанието на децата. Понякога огромни.

# 206
  • Мнения: 21 266
Иначе цялото възпитание си е насилие, да.
Подкрепям абсолютно. Дали ще е шамари, говорене, дресиране, манипулиране .........все тая, просто има приемливо и неприемливо насилие.
Бегом при тълковния речник на българския език.

А? Възптанието било насилие?
Някакви други методи на въздействие върху дете, ненасилствени няма ли?

Децата имат вродено умение да се учат и попиват от средата . Възпитанието е пример и насочване, колкото по- консенсусно и ненатрапчиво, толкова по-лесно.  Ако искаш да направиш никакъв бонзай - можеш да го огъваш и връзваш, но ако искаш да си израсте нормално обикновено е достатъчно да го поливаш и да го пазиш да не измръзне, това е. Сега, има и една приказка, че от всяко дърво свирка не става, ако п!ок толкова има някакви вродени лоши черти това дете и няма оправия освен бой..
Но аз такива деца не знам, всичките гаднярчета са на гадни родители.

Последна редакция: нд, 11 сеп 2016, 19:09 от Iris04

# 207
  • Мнения: 11 253
Статията е доста спекулативна и хейтърска.

Изказват се НЯКАКВИ становища но не става ясно на база на какво изследване се правят тези заключения.
- Когато говорим, че самоубийствата били повече е редно да се покаже статистика - брой изследвани деца/област/възрас и т.н. Просто подхвърлено изречение без доказателство си е инсинуация.
- Децата не слушали педагозите - но колко педагога са казали това? Ако попитаме педагозите в страна, в която все още играят шамарите дали няма да каже, че и там децата нямат респект?

Една статия не означава, че ТОВА Е ИСТИНА. Хората приемат за действителни новини чути по телевизията, радиото и престижен източници, но няма никаква гаранция, че това е така.

Личното ми мнение е категорично ПРОТИВ боя на децата по какъвто и да е повод и причина! Боя е демонстрация на това, кой е по-силен, а не възпитателен метод. Приемам, че родител "възпитавал" детето си с бой от позицията на по-силния, то един ден като остарее и отслабне е нормално детето му да го "вразумява" също с бой от вече сменената позиция на физически по-силен.

# 208
  • Мнения: 21 266
Хората приемат за истина това, което им импонира - не им е приятно другите деца да имат светкащи джаджи - прочетат колко са вредни и се съгласяват. Не понасят детето да им отговаря - хоп, ето статия колко са изпуснати децат в днешно време, щото не давят да ги бият, вярно е, значи не е само мойто.

Децата са си същите, каквито винаги са били - тоест разнообразни. В училище се вижда най-добре разликата - на  изнервения педагог децата му го дразнят и не слушат, съседния ще каже - добри деца ми се паднаха тоя набор, екстра сме си. А то всъщност деца, като деца. Винаги има по едно-две шилета, които, като се вгледаш, нещо не им у наред у тях и оттам тръгват нещата.
Това, обаче, дето не им е наред, не е, че малко са го били, а понякога точно обратното, родителите казват, как ли не го наказвах и бих, няма оправия.



# 209
  • София
  • Мнения: 62 595
абе, не е баш така - все деца, все еднакви. Без значение кой е учителят, има си класове, в които като че ли е взривоопасно от самото начала, а други, които са относително спокойни. Поколенията също са различни най-малкото заради това, че има-няма десетина години разлика. Родителите също са различни от поколение на поколение.

Общи условия

Активация на акаунт