Деца – чудовища и толерантните им родители

Не, не е този от линка. Става въпрос за един младеж, дето така и не разбрах дали е младеж, който е явно с проблемно поведение и го отвлякоха в комуна за такива като него - в планината, дивотия до шия. Обаче те пак сътвориха една камара простотии.

Ми, де да знам, че е швейцарски, говореха на някакъв странен език, за който реших, че е от скандинавските - нито прилича на немски, нито на нищо. И всичко из пейзажа беше твърде чисто, направо стерилно, ама не като по швейцарските картички.

Напротив. От лоша дума боли повече отколкото от шамар.
 Предпочитам да ме ударят с ръка, отколкото да ме ударят с думи.
И децата също го знаят. С думи можеш да нараниш повече отколкото с добрия стар възпитателен шамар...А какво да правят учителките? Да хвалят само ли?

Според мен няма универсален подход. Децата са различни. Моите две са като слънцето и луната. Често се шегуваме с мъжът ми, че ако първото беше като второто нямаше да дръзнем да имаме още едно. Щерката - спокойна, уравновесена, уважителна, внимателна към малки и големи, синковецът - барут. Тръшкане, пищене, капризничене, с две думи - изпробва границите на търпението ни по много пъти всеки ден. Преди да се роди той, видех ли дете проснато на земята да пищи в парка, си мислех: "Ех, тази майка няма подход, просто!" и гледах укорително, докато моята дъщеря вървеше кротко и усмихнато до мен. Няколко години по-късно разбрах колко не съм била права! Докато за дъщеря ми беше достатъчно да я погледна или леко да повиша тон, младежът въобще не се впечатляваше, и пищеше като безумен, комай се опитвах да му говоря и обяснявам. Колкото и ужасно да звучи, честичко му изтупвах панталонките. Не виждам да е нещо повреден от това, вече е голям и пак е опак, но вече можем да си говорим и решаваме проблемите така. Признавам си, че се е случвало да го шляпна по дупето от безсилие, и не се гордея с това. И все пак, смятам, че дори пошляпването по дупето е за предпочитане от безразличието и игнорирането на проблема и на самото дете.
Сега вече като по-голям той сам си ми казва, че дори когато е бил наказан или ударен след поредната магария, винаги е знаел, че го обичаме и ни пука.
Грешно е да се генерализира и да се твърди, че, видиш ли, боят щял да ги увреди, озлоби или каквото там. Аз винаги, още от съвсем малки, съм обяснявала на децата, че както се държат те с мен, така ще се държа и аз с тях. И дори на някои от тях да им отне повечко време, в крайна сметка и двамата схванаха идеята.
Възпитанието и общуването с децата е динамичен процес и няма универсална формула. Трябва да сме гъвкави и да реагираме адекватно. Не може детето ти да е наранило или застрашило сериозно здравето и безопасността на друго човешко същество и ти да седиш и да му мецаш насреща, все едно не си е изяло обяда.
Аз удрях (когато бяха малки, сега вече ми се струва неуместно и вече унизително), повишавам тон, наказвам. Но, в същото време се и извинявам, когато не съм права. Държа се с тях както искам те да се държат с мен. Колко съм успешна като родител - времето ще покаже.

Аз пък не знам как смятате биенето на дете за нещо естествено, а нормалното общуване да е резултат от прочетено в книги, пропаганда на организации и т.н
Никога по време на майчинството не съм имала време и желание за четене на подобна литература, не чета и сега и въпреки това не ми е хрумвало да шамаросвам децата, за да ги възпитавам. Въобще идеята да посегна  ми е много чужда и непонятна. Бих ударила само при самоотбрана, но се надявам никога да не ми се налага
п.п децата ми са още сравнително малки - едното в начален курс, а другото в детската градина, но досега учител не ми се е оплакал от поведението им в детската градина или в училище. Не знам как ще е занапред, но дотук не изглежда да има някаква генерална грешка от "прекаленото обгрижване и презадоволяване" без шамари. Щото двете неща бяха сложени на една плоскост....

просто си случила с послушни деца. И аз големия не съм си и помислила нито да му повиша тон, нито да го плесна.
 1000 islands, все едно говориш за моите големите, само дето при мен половете са на обратно - големия е момче, а малкото-момиче. И аз като теб 7г. укорявах другите майки, сега разбирам, че просто съм имала едно послушно момче, което не е имало нужда от по-твърда ръка/разбирайте методи, не шамари/.
Не съм съгласна на 100% с това, което казвате, че по-дълго живелите като единствено дете са егоисти - моят голям син 7г. беше единствено дете и откакто се е родила сестра му нито веднъж не е помислил само за себе си, докато тя - най-редовно.

Моята свекърва все обича да разказва една история как като нейните деца са й помагали вкъщи, съседка редовно коментирала " Ама си случила на добри деца, пък моите какви ми се паднаха " Та тя рекла, че такива са й ги дали направо от родилния дом.
Извън кръга на шегата, много добре знам как с едното е по-трудно. Сега водя постоянна борба с малкото ми дете да  престане да иска  навън боклучава храна и знам колко лесно ми беше с голямото, как още от детската градина отказваше да яде определена храна,  само, защото мама и тати са обяснили, че е вредно и той ни имаше безусловно доверие.
От друга страна, не вярвам и когато някой ми каже,че децата му са непослушни. Наслушах се на истории за такива деца на познати, а когато имах възможност да общувам със същите тези деца за по-дълго време, установих, че те прекарват по повече от пет часа в денонощие пред таблета,  което е почти всичкото време с родителите им. И ми е трудно да разбера кога изобщо са вмесетени периодите на непослушание.

Аmanda, може би не се изразявам и аз правилно - не е лоша или непослушна дъщеря ми, просто доста често има неприемливо поведение. Повярвай ми получава порядъчно количество внимание от моя страна, въпреки многото ми ангажименти. Таблет няма, не гледа филмчета и телевизия когато е вкъщи /на ДГ я научиха да гледа и там си ги гледа, вкъщи се занимава с други неща/. Като цяло разбирам че всичко, което прави е за да получи много, ама много внимание, но както повечето казват и аз съм човек, три деца имам и слънце да бях нямаше да мога едновременно да огрея навсякъде. Случвало се е да шамароса бебето, и да го ухапе, и да го ощипе, тормози и батко си, а той откакто се е родила е много мил и добър с нея /това се промени обаче, точно заради нейното поведение/. Точно защото не приемам тя да се държи безобразно, минахме 3-месечна работа с психолог и соц.работник, не стоя безучастна, постоянно търся начини да се справим без по-силови методи. Но кой каквото иска да си приказва аз няма да търпя едно 4-годишно хлапе, на което гледаш да показваш постоянно, че го обичаш и уважаваш, зачиташ и признаваш, да ме плюе, хапе и отговаря.

Радвам се, че открих тази тема, защото все по често виждам видиотени родители по отношение на децата си.  И работата ми донякъде е свързана с това и все повече се убеждавам, че не децата, а родителите са основния проблем...А там проблема наистина е сериозен. Та, се зарадвах като видях, че има и други адекватно мислещи хора:)))
Искам да ви споделя една статия, която прочетох преди време и много ми хареса!
http://www.pravoslavie.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D … %82/#.VIAS_NKsVQc

Ами то това е баш непослушание   - ти му говориш да остави таблета, компа, телефона и всяка друга джаджа и да се захване с полезностите, а то се мести от кълка на кълка.
Сериозно - непослушанието не е само тръшкането на малките, то е и нечуването на по-големите.

Даааа, то е и НЕчуването.... Толкова ми е познато...В къщи трябва свиря със свирка, за да предизвикам внимание. Лошото е, че е неприятно за околните...

Освен свирката, като видя досадата в погледа му се чудя аз ли съм го родила и отгледала.

За мен равенство м/у родители и деца няма, поне не и в ранна детска възраст. Може би вече към тинейджърска възраст може да се говори за равенство.
Забелязвам, че в България вече децата се гледат по модерните тенденции и често границите на доброто поведение и ужасното държание се размиват. Все по-често децата от малки си правят каквото поискат, а родителите стоят отстрани и се опитват за правят забележки.
Хубавото е, че някои деца в един момент ще пораснат и сами ще се довъзпитат, гледайки света около себе си. Но останалите деца ще станат паразити.

Аз също пляскам дЯтиту по задника. Повечето пъти наказвам, но понякога шамар по дупето казва повече от продължителното и напоително говорене. Позволявам доста неща, които либералните родители не позволяват, но границите на нормалното поведение са ясно поставени в дома ни. За това и нямам проблеми нито с пазаруване с детето в магазин, прибиране от площадката, държане за ръка като ходим по улицата или пресичането й.
От друга страна моето дете кара колело, камионче, тротинетка у дома, яде всеки ден сладолед, даже и като е болно, получава желаната играчка, като се учи много добре да преценява с магазина за определена от мен цена какво се заслужава да бъде купено. Нямам проблеми с постоянно искане на това и онова. Понякога оставям детето ми да спечели спора ни, защото не мога постоянно да съм отгоре.
До сега сме гледали да не заместваме вниманието ни към детето с детски филмчета и таблети. Има си време за гледане на телевизия, но си има време и за игра с нас. Досадно ни е на моменти, но за детето е необходимо.

Децата трябва да имат респект от възрастните. Като излязат в парка или кварталната площадка, за да играят с други деца, то там нека си упражняват характера и да се наместват в стадото "равни".

На същото мнение съм. Ако дъщеря ми си позволи да се изрепчи на учител с нещо от типа на "Аре млъквай бе", то шамарът ще е повече от заслужен.

Аз съм от злите родители, които от време на време шамаросват. Не търпя лиготии, а моята хубавица освен, че е суетна кифла, за разлика от мен, влиза в лигави серии. Когато прекали и на мен ми писне, отнася шамар. Баща й с пръст не я е докосвал, но моята ръка е достатъчно тежка.

М/у другото, относно категорично изказаното мнение, че децата-гаднярчета били продукт на гадни родители: пълни глупости. Познавам истински деца-гаднярчета с изключително свестни родители и обратното, адски готини, нормални деца отгледани от изроди.

Също така мисля, че едно дете, на което от му е пресечен от зародиш меракът да отговаря като гамен на родителите си, няма и да му скимне изобщо да отговори на учител и изобщо - по-възрастен. Те, кретенчетата, дето са на "аре млъквай" и вкъщи така си отговарят без някакви последствия.