Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 605
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 315
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Първо: надявам се е ясно, че нямам предвид шамар, тип избиване на зъби и шуртене на кръв.
Андариел, айде отговори си сама на въпроса, не е трудно - кое ще ти е по-обидно - да си на 5 и мама да те перне през устата, защото си прекалила; или мъжът ти да те шамари, с цел превъзпитание.
Айде не се прави на 6 без 10 с дървени философии.

# 316
  • София
  • Мнения: 12 374
Таис , не думай!Абе в темата като майки насилнички се очертаха Кафе, Таис и Мамасита. Mr. Green
И на мене прага на търпимост към лиготии ми е много нисък.Сутринта тийна ме издразни с непослушание, казах му, че ако не се стегне до обяд, утре нямам време да се занимавам с капризите му.На обяд имахме среща и беше кротък като агънце.Могло, значи.
При малката обаче трябват и по-драстични мерки.Вчера след няколко забележки, че пречи на пързалката, просто я хванах за ръката и я отведох насилствено настрани.Бях толкова бясна, че не ми пукаше как се дере и лигави.Когато и мина истерията, реши, че може да се държи като хората и се върнахме обратно.
За Кафе и Мамасита не отговарям, но аз съм твърде откровена със себе си, за да се самозалъгвам, че съм добър родител. Не съм. Старая се, но често пъти дори не ми се занимава. Обикновен човек съм, случва се да си изпусна нервите, да кажа кофти неща на дъщеря си, да сгреша в преценката си. Отделно, лично за мен, детето не е Принцеса, Център някакъв на интимната ми вселена, и прочие сантиментален булшит. Има моменти когато ми се иска да не бях раждала, има моменти когато ми е ужааасно досадно да бъда родител.

Дали съм насилник или не според стандарта на бегемамите, ми е през ясно кое. От години чета форума и не се впечатлявам от количеството (уж) добри, търпеливи и възпитани майки, които пишат тук. Е, аз съм от лошите родители, но това е положението. Когато сметна, че шамарът ще свърши повече работа от простанните ми словоизлияния, го използвам. Баси.

# 317
  • Мнения: 4 300
Редно е да сме мръднали малко от Хаджи Генчо, още повече, че той бие преди да се счупени стомните.

pp.
кое ще ти е по-обидно - да си на 5 и мама да те перне през устата, защото си прекалила; или мъжът ти да те ...
не че е към мен, но това е един много неуместен въпрос. Няма как едно и също нещо да бъде преживяно по един и същи начин на 5 и на 40, да се сравнява пък хептен.

# 318
  • София
  • Мнения: 62 595
Много интересно се получава - много лесно определята за другите хора кои шамари как болят, кои са унизителни, по-унизителни. Някаква градация се получава. Предлагам да запишете кой шамар колко точки получава по скала от 0 до 10, като 0 означава, че не боли и не е унизително, а 10 - боли и е унизително нетърпимо. Имаме две колонки - физическа болка и душевна болка.

Не разбирам защо продължавате да защитавате правилността на действия, които самите вие не бихте приели за себе си и знаете много добре, че са грешни. Има два варианта - или наистина ги смятате за нормални, или дори да смятате, че не са редни, не искате да си признаете, за да запазите $лице$.

# 319
  • София
  • Мнения: 17 278
Защото, Анди, както обикновено, дяволът е в детайлите и в нюансите.
Аз самата дете не съм удряла никога в живота си, сигурна съм, че няма и да ударя занапред, защото просто характерът и темперамента ми са такива.
Това обаче не ми пречи съвсем обективно да оценя, че шамарът на Кафе е достатъчно безобиден и нито е белязал щерка й доживот, нито нещо кой знае колко драматично се е случило.

# 320
  • Мнения: 30 802
Защо не, повечето нормални възрастни хора имат доста добра преценка от трето лице за това какво преживяват другите.

Ти какво искаш, да отвориш оххх, "учебника по неврология", там да прочетеш за мозъчния алгоритъм на обработка на сигнала от рецепторите за болка и така да опишеш един "шамар".

Само че контекстът е всичко. Наистина е важно в нашата култура кое се брои за сериозен шамар и кое за допустим (няма такова нещо като нормално, има прието, има допустимо, има изисквано от ситуацията).

В това клипче:
https://www.youtube.com/watch?v=_Q5FdzHaOuE
Един освежителен шамар щеше да е много по-адекватен от цялото това дърпане.

Има и клипчета със същото огромно и невъзможно дете вече на някъде 6-7 години, с размери на деветгодишно. И майката пак се опитва да гушка и увещава, пък да го слага да ляга да се успокоява, че било аутист...

А можеше навреме да прекъсне нещата с шок и шамар.

В Япония щяха да му намерят цаката на това създание. С летвичката - пляс! и ти се наместват чакрите.

# 321
  • София
  • Мнения: 12 374
Някъде назад из темата Nana77 изкоментира другарския съд. Разсмя ме, но така като чета квалификациите, раздавани от разни знайни и незнайни съфорумки, съм склонна да се съглася с нея.

Андариел, много насериозно си се взела напоследък. Много. И става смешно. Никой тук не е длъжен да ти прави разбор на действията си и да ти се обяснява като на изпит.

Аз смятам, че шамарите помагат при възпитанието, ерго, понякога шамаросвам дъщеря си. Сега вдяна ли, или да ти го нарисувам? И изобщо толкова ли е сложно да проумееш, че между родител-насилник, който си пребива детето ката ден за щяло и нещяло, и родител, който при крайна нужда зашива шамар, има огромна разлика?!
Държиш се по-неадекватно и от шестгодишната ми дъщеря, честно  Tired

# 322
  • София
  • Мнения: 62 595
Нямам думи! Вие надминахте всичките ми очаквания! Shocked

Стана ми интересно каква е градацията на шамарите. Явно има някакви степени, защото се промъкват някакви определения кой шамар и от кого е по-приемлив, приемлив и неприемлив. Давайте поне да се напише поне една стройна система, та да е ясно! Може да се окаже емблематична за културата ни.
Аз проблем нямам, така че моля, смейте се, щом става смешно! Нека смехът започне сега!

# 323
  • София
  • Мнения: 12 554
Някъде назад из темата Nana77 изкоментира другарския съд. Разсмя ме, но така като чета квалификациите, раздавани от разни знайни и незнайни съфорумки, съм склонна да се съглася с нея.

Мдааа. Аз очаквам скоро да започнат да раздават бележки коя може да абортира и коя не.  Mr. Green

# 324
  • Мнения: 4 300
Много ясно, че един, два или пет шамара не са край на света, детето може и да не ги запомни. Въпросът е, че се пропагандират като антипод на лигаво родителство, като работещо или единствено решение. А то реално решава само проблема с изпускането на родителската пара.

# 325
  • Мнения: 30 802
Еми сори, не може всички деца да се възпитат със завинтване на капачки, рисуване с пръстче по пясък и учебник по неврология.

Разбира се, че има градация на шамарите. Андариел, откога загуби всякакъв здрав разум?

# 326
  • София
  • Мнения: 19 249
След като всеки е тук доброволно - ще изтърпи някоя и друга критика. Може пък да научим нещо за себе си, което се вижда само отстрани.

# 327
  • София
  • Мнения: 12 554
Много ясно, че един, два или пет шамара не са край на света, детето може и да не ги запомни. Въпросът е, че се пропагандират като антипод на лигаво родителство, като работещо или единствено решение. А то реално решава само проблема с изпускането на родителската пара.

Разбира се, че никой нормален родител не го пропагандира като единствено работещо решение. Но ако си изпуснал нещата дотам, че 5-годишен пикльо да ти се зъби насреща с "Аре, млъкни бе", шамарът е единственото спасение. Евентуално де. Защото не съм убедена, че в тази фаза вече има спасение.

# 328
  • Мнения: 4 300
Аз само се надявам да сте толкова и критични и жестоки и към себе си като личности, и към своите пргрешения.
Като прекарала 10 години тук могат да спомена такива неща и за нана, и за мамасита, но не сме другарски съд все пак.

# 329
  • Мнения: 30 802
Аз съм винаги критична към себе си, бих казала. Само че в крайна сметка си говорим за деца и резултати, а в момента седемгодишният ми се оправя доста добре.

10 години назад са минало, сега говорим как се развиват нещата занапред.

Шамарът е антипод на родителстването с безкрайни обяснения, с телешко умиление и пълна безкритичност към отрочето.

Общи условия

Активация на акаунт