Аз заплашвам, че аз ще хвана гората, а те да се оправят, като толкова много знаят. Има ефект.
Явно съм убедителна.
Явно съм убедителна.
На мен ми звучат като родителско безсилие и двата варианта.
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
На мен ми звучат като родителско безсилие и двата варианта.
Аз лично съм виждала тръшкащи се деца на 10 годишна възраст-приличаха на малки бичета, които се държат като истерични едногодишни току-що проходили, които искат да им купят близалка, но магазинът е затворен..Грозна гледка.
Такова ни шамар да му удариш, нито да не му удариш. Но все нещо трябва да се прави с такива нали...
На чиято глава са-тя ще му бере гайлето.
Такова ни шамар да му удариш, нито да не му удариш. Но все нещо трябва да се прави с такива нали...
На чиято глава са-тя ще му бере гайлето.
И аз съм виждала, а и още виждам - това са точно тези, които почнаха да ги възпитават на 5, сега на 10 ситуацията е още по-ужасна, защото родителите се лашкат между либерлното възпитание и приятелството с децата и шамарите, които вече са наистина от безсилие. Раснат едни зли и егоистични същества, на които всеки им е длъжен и не е вярно, че на чиято глава са, той ще им бере гайлето, защото на нас ни се налага да общуваме с тях всеки ден и всъщност са проблем на всички, защото не си седят само у тях и не мъчат само мама, а се пробват с всички. Адски е трудно да накараш дете, което не признава авторитети, да се подчини на някое правило и да направи, каквото му се казва. Започва нагло да те гледа, а като му се скараш - да пищи и да набира майка си по телефона или да заплаша с тати. Не грозна, а противна работа.
Аз заплашвам, че аз ще хвана гората, а те да се оправят, като толкова много знаят. Има ефект.
Явно съм убедителна.
Явно съм убедителна.
На мен ми звучат като родителско безсилие и двата варианта.
И го знаят много добре. Ако искат да съм с тях-ще бъдат с мен, това е.
Аз семейството така го разбирам-ако искам да получа ще дам и обратното.
Тоест ако моите деца искат моята подкрепа и внимание, ще ме зачитат. Ако не-да се спасяват без мен.
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.
Ако до петата година си се държал с него като с Принц или Принцеса, и после внезапно се сетиш, че аджеба, си нещо като родител, ситуацията обикновено е отблъскваща. Понякога даже неспасяема.
Не може Пенчо да иска сладолед, но като му откажеш и той се тръшне, да го ошамариш - след което, пет минути по-късно, обзет от разкаяние и схрускан от гузна съвест, да му купиш два броя. За жалост, ежедневно наблюдавам подобни феноменални родители, които се лашкат от едната крайност в другата, при това в рамките на секунди. На една такава емционално нестабилна маминка даже й казах в прав текст, че "Не"-то би следвало да означава "Не", но тя ме изгледа все едно проповядвах нова форма на нацизъм.
Не може Пенчо да иска сладолед, но като му откажеш и той се тръшне, да го ошамариш - след което, пет минути по-късно, обзет от разкаяние и схрускан от гузна съвест, да му купиш два броя. За жалост, ежедневно наблюдавам подобни феноменални родители, които се лашкат от едната крайност в другата, при това в рамките на секунди. На една такава емционално нестабилна маминка даже й казах в прав текст, че "Не"-то би следвало да означава "Не", но тя ме изгледа все едно проповядвах нова форма на нацизъм.
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.
Аз пък съм виждала десетгодишни деца, които гък не смеят да кажат на мама и тати, в тях са като войници, но като излязат навън сами, ела да видиш какво става -обиждане, ругатни, бой с връстници.
Но щом казваш че има ще повярвам. Случаи всякакви.
И двете крайности са грозно нещо.
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.
Още една причина да си сдържаме нервите - някои деца много добре се научават на емоционално изнудване - докарват те до бяс, за да удариш, викнеш или каквото там ти дойде, а после разчитат на вината, за да бъдат подкупени. За съжаление човек трудно и късно се усеща, че участва в сценка, режисирана интуитивно от детето.
Както и да се погледне ситуацията, тъпо е да се стигне до положение шамар заради сладолед, после преосмисляне на постъпката и купуване на два сладоледа, за да си въобразим, че сме си купили и съвест.
Никога не бих ударила дете за такова нещо, но и не съм изтървала положението до истерии, особено пък истерии на публични места.
Малкият ми пробваше да истерясва, за да се налага, но много бързо го отучих - гонех го в другата стая да реве, колкото иска или направо го напердашвах (по гъза, да не си представите избиване на зъби) - според ситуацията. И сега не ми се налага да бия шамари, те са си свършили полезната работа, когато се е налагало и е било време.
Аз понеже съм в период на борба с вредна храна при малкото ми дете, в такъв случай просто се опитвам да дам алтернативата от по- малкото зло - ако ще е сладолед, намирам такъв без трансмазнини, ако е шоколад - купувам черен. Защото след като се е стигнало детето да ги иска, значи вината е у мен - позволила съм някога да яде въпросното нещо и то вече го приема като ставащо за ядене. Обяснявам защо не харесвам тези храни, опитвам се да дам примери и се надявам, че не провеждам монолог 
, макар да не съм сигурна......
Всъщност това е единствената драма, с която се сблъсквам в момента с възпитанието му и на моменти се чувствам безсилна, колкото и да е срамно да се признае тук, че и родителите грешат
, макар да не съм сигурна......Всъщност това е единствената драма, с която се сблъсквам в момента с възпитанието му и на моменти се чувствам безсилна, колкото и да е срамно да се признае тук, че и родителите грешат
И сега не ми се налага да бия шамари, те са си свършили полезната работа, когато се е налагало и е било време.
А, и хич не си мисли - избиване на зъби и перване е все тая
Изключително много се радвам, че съм израснала в едни лежерни времена, когато сладоледът беше просто сладолед, а не определян за "зло" от вманиачени на тема здравословно хранене майки. Яла съм и сладолед, и шоколад, и съм имала истинско детство. Лично за мен е тъжно да си родител, който изпитва вина и се самобичува, само щото детето му иска сладолед..ай стига бе.
Кафе, моята убавица е без зъби вече, от толкоз бой. Тук има момичета, които редовно я виждат по снимки във ФБ, могат да потвърдят
Кафе, моята убавица е без зъби вече, от толкоз бой. Тук има момичета, които редовно я виждат по снимки във ФБ, могат да потвърдят
Няма значение колко деца има в семсейството. Важното е колко възрастни има. Ако детето е играчка и кукла за обличане и инструмент за доказване на съсвършеното ДНК и беузпречни възпитателни методи на родителя.. и 5 ще са като принцове и принцеси гледани. И с много болка и неориентираност за съжаление.
Детето на 4 не искало да се облича мама иска... На тази възраст то трябва да си избира само дрехите /след филтъра на мама за температура и стил. Но не и да се карат понеже желанието на мама за модна икона не се осъществява. Същото е и с езици, таланти, професия... мама да белсне като мама на гений...
Шамарите са абсолютно безсилие. На 4 може и да не го разбере, но 14 и нанатък ще го осъзнае. За шамарите на 3-4 ще осъзнае, имам предвид. Тръшкането е родителски, а не детски проблем. Мрънкането и тръшкането се появяват и продължават да ги тормозят защото минават.
Детето на 4 не искало да се облича мама иска... На тази възраст то трябва да си избира само дрехите /след филтъра на мама за температура и стил. Но не и да се карат понеже желанието на мама за модна икона не се осъществява. Същото е и с езици, таланти, професия... мама да белсне като мама на гений...
Шамарите са абсолютно безсилие. На 4 може и да не го разбере, но 14 и нанатък ще го осъзнае. За шамарите на 3-4 ще осъзнае, имам предвид. Тръшкането е родителски, а не детски проблем. Мрънкането и тръшкането се появяват и продължават да ги тормозят защото минават.