Деца – чудовища и толерантните им родители

мдам,едно и също е... за някои. Факта, че така силно настояват, че е едно и също, значи, че искрено го вярват. Сега си представи, че мило и нежно споменеш на дъщеричката си , че трябва да си напише домашното и тя също така мило и много напоително ти обясни, че това е експлоатация на детски труд и насилие над свободната й воля и трябва да се засрамиш ужасно, че си такъв ужасен родител. Може би искаш тя да умре от преумора, защото да си родиш друго детенце от новия си самец . И ти се иска да й извъртиш един по врата, че да й светне лампата в тиквата и за това също трябва да се засрамиш, защото то е същото, като да я убиеш- няма градация и разлика никаква. Мноу философско. На такива трябва да се напомня, че нивото на уважение, което изпитваш към тях е обусловено от близкото запознанство с насраните им гащи, които си прал в големи количества.. например.

Понякога тръшкането се превръща в танц - и двамата актьори си имат роли. Обаче махнеш ли публиката, и тръшкането изчезва.

Добре де, какво толкова с този сладолед - да не е ракия! Кое дете не обича сладолед и шоколад?

Диана, къде и кой казва, че е едно и също? Не зная защо дружно ви изби на простотия. И на всичко отгоре една-друга се навивате. На колко години сте? На 4? На 5? Защото такова поведение наблюдавам при 4-5-годишните, и понеже не могат да се спрат да говорят глупости, накрая толкова се вживяват, че учителката се намесва, защото те са се захласнали. Би трябвало като възрастни хора сами да се спрете, защото излагацията става пълна. Опитвайки се да се подигравате на това, което съм писала и на мен самата, всъщност се подигравате на себе си.

Не знам, питай Аманда. Дъщеря ми яде много сладолед, всякакъв. И никакъв шоколад, щото не обича нищо шоколадово..както обичам да казвам, не знам кой я е раждал 

Нямам против, ако не са бъкани с какво ли не повечето видове, които се предлагат по магазините.

А сладоледът, който ти предлагаш откъде е, по магичен път ли се появява? Не си ли забелязала още от времето, когато си била дете, че много често някои неща се харесват, защото са купени, независимо колко по-добре може да ги направи мама или баба. Домашната лютеница може да е много вкусна, но децата обичат и купената. А сладоледът е сладолед донякъде заради това, че в него има всякакви ужасни неща. В крайна сметка детето ще изяде половин или един сладолед, а не килограм, за да се натрови.

Той човека нито крещя, нито го зашлеви. Чинно си стана и после си легна без хавлия на шезлонга. Това за мен си е безсилие от всякъде.

не знам защо останах с впечатлението, че ти смяташ за едно и също едно плясване и насилието над дете. Да не говорим, че дивотиите за това какво според теб мотивира майките- насилници ме оставиха зашеметена. Начинът на водене на дискусия, който ползваш и изказът ти са  безцеремонни, обвинителни, агресивни и манипулативни. Не знам какви са ти проблемите, но по-добре си ги проиграй с терапевта си,тъй като не знам ти на колко години си, но очевадно си доста стара за възпитаване. Жалко за което, защото имаш потенциал, но от толкова много кристал и индиго не ти се проявява.

Аз пък винаги съм купувала сладолед и не сме стигали до тръшкане по простата причина, че си угаждам на детето, както си угаждаме и ние с баща му. Поиска ли някой нещо и има ли кинти - моля . Че колко шоколад и сладолед ще изяде? И не само за сладолед - никога не съм отказвала нещо е така, да се наложа, щото съм казала не. Децата искат някакви смешни и елементарни нещо, за които е глупаво да се стига да тръшкане и баталии.
С днешна дата иска някаква джаджа, която е ненужна и доста скъпо, пак не отказвам, така че сме се разбрали да си събира пари.

Някой по нагоре даде пример как щяло да се лигави и да не си пише домашното, ми нали ще му пишат двойка и ще бере срам, нека - да видим, дали не е по-добре, отколкото да го напише след шамар.

Въобще, като гледам, все едно някакви зверове описвате,. дето се укротяват само с шамар. Сигурна съм, че са си най-нормални деца с по някой лош момент, който трябва да се научат да овладяват и то сами, а не като им бия шамар в подходящ момент, щото ако не ги овладяват, живота такива шамари ще им бие, че свят ще им се извърти, и това им става ясно още в ранна училищна възраст

Абе Анди, кво им стана.на тия жени?
Някой друг е за психолог май, щом не може да прочете едно различно мнение без да изкара пяна.
Малко бой е ял, очевидно.

Изчезващо умение във форума, а толерантност е мръсна дума по дифолт 

Ами просто е глупаво да се защитава така озлобено някаква практика, която в края на краищата хората прилагат върху собствените си деца, нито може някой да ги спре, нито пък да прецени има ли нужда или не. Някой казва - детето ми е егати и звяра, само с шамар го оправям, окей. 

Но защо е нужно и да се обижда човек, който просто има някакви други тези и да е принуден да се защитава, още малко и шамар ще получи, щото противоречи. Объркахте я май с хлапето

Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.

Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.

не се заблуждавайте от името на форума- той не ви е майка наистина и няма причини да е толерантен  като биологичните родители на децата-чудовища на възраст от 0 до 100 години.

Вече и на лични нападки на тема проблеми с терапевта ли я докара? Толкова ли не ти остана друго за аргументи? Това говори повече за теб, отколкото за мен.
 Кажи ми къде съм писала за майки-насилници? Къде съм обвинила някого в нещо? Ако ти куца четене с разбиране, това вече не е мой проблем. Както беше писала една потребителка преди много време - не нося отговорност за това кой как е разбрал написаното от мен. Щом мен ме обвиняваш в манипулативност, агресия, безцеремонност и обвинителност, моля, цитирай! Аз никого не съм обидила или обвинила. По-скоро се получи обратното - няколко потребители станахте агресивни. Аз, ако нямам търпение с подобни поведения като вашите, няма да мога да си върша работата добре, а за моята работа се изисква доста търпение, включително при изблици.
 Да, плясването е насилие, и ако това не ти харесва, можеш да се обърнеш към документите, които уреждат личната телесна неприкосновеност на децата.

Ирис, въпросът с шамарите е много болезнен за всеки, и съм сигурна, че те знаят, че не е редно, но веднъж заели позиция, че е редно, няма как да го признаят. И понеже е трудно да дадат аргументи, които да защитят позицията им, както и не могат да оборят аргументите, които аз представям, защото нейде дълбоко в себе си знаят, че са верни, единственото, което им остава е да опитат да се саюзят и да започнат с изопачаването, включително с опити за обида към мен, пък белким надвият.
Аз неслучайно написах, че ако техните деца се държат безобразно с учителката в градината или в училище и й се изрепчат, и учителката шамароса детето през устата или където и да е, те не само няма да се съгласят, че детето си го заслужава, ами веднага ще обвинят учителката във физическо насилие. ще се чувстват длъжни на всяка цена да минат в защита, защото едно такова поведение от страна на детето често се възприема от родителя като негов личен провал, но вместо срам настъпва агресивна защита. А всъщност те много добре знаят, че шамаросването не е редно, ама пуста горделивост, как да си го признаят! Затова избесняха, когато на мястото на родителя и детето поставих дете-учител или родител-властимащ. Сигурно, ако имаха възможност, щяха да ми отвъртят един възпитателен.

Нищо възпитателно няма в шамарите. Били са ме като малка, макар и не често, беше отвратително и унизително. Никога не се почувствах виновна за "прегрешенията" си, напротив, яд ме беше на нашите.
Не съм перфектна, плясвала съм децата си по дупетата, но не се гордея с това. Никак не се гордея.
Не знам за какви принцове и принцеси говорите, аз съм в прованса, тук такива няма, или поне не са ми в обкръжението. Да, има такива с повечко придобивки, но те обичайно са неглижирани и родителите им грам не се впечатляват къде ходят, какво правят и прочие. По площадките много често на децата им се крещи. И шамари се раздават.
Родителите си защитават децата в училище и бдят като орли не от вчера. Родителите ми бяха начални учители и имаха такива проблеми още през 80-те и 90-те. Родителите на проблемни деца твърдяха, че детето им не може да е побойник, не може да е обидил и т.н., те го познават добре. Същите тези деца пред родителите си спазваха поведение, но зад гърба им...майка плаче.
Въобще не изключвам, че е възможно да има свръхразглезени и свръхобгрижени деца. Но едва ли са толкова много.   Струва ми се, че т.нар. толерантни  (в този случай безхаберни) родители на наистина проблемни деца или са просто крайно незаинтересовани, или смятат, че проблемите трябва да си остават в семейството - те ще накажат или даже ще си набият детето вкъщи заради възникналия проблем, но пред хората ще го защитят. Поне моите наблюдения са такива.

Прочетох темата внимателно и не видях някой да е обявен за насилник от Анди, но затова пък видях неколцина, които с гордост се самообявиха за такива, не знам защо.

Аз също съм удряла детето си - всъщност е удряна по веднъж минимум и от баща си и от баба си. У мен това предизвика такъв срам, че повече не съм повторила, а гледката на 90 килограмов мъж удряш врабец не искам да я виждам втори път, щото си вземам детето и се махам от там, ако ще не да е отговаряла, ами не знам какво. Излишно е да казвам, че и без моята реакция мъжът ми беше като препикано мушкато от това, което направи.
Безкрайно си обичам детето, както всеки тук и да го удрям въобще не се връзва нито с характер, мотивация, цели нито с нищо у нас.
Някой друг има друго виждане и отношение, окей. Той си знае.

Фактът е че боя си е бой - какво има да го славословим като някаква панацея. Явно, че не е от добро да се стига до там, но не би трябвало. Анди не казва нищо друго