За замлъкването може да млъкне или да му докара заекване. Който иска, нека си удря детето през устата - детето е негово.
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
Бе не е точно така... ама хич не е така.
Да, шамарът е насилие.
Ако бяхте приели спокойно факта, че някои съфорумки използваме шамаросване когато нуждата налага, обикновено в крайни ситуации, и не бяхте започнали да ни определяте като Хаджи Генчовици, насилници и т.н., темата щеше да си върви кротко и спокойно. Но не! Някои просто трябва да докажете колко сте бели и добри.
Можеш да обидиш, засегнеш и унизиш понякога повече с поглед и с дума, отколкото с перване по гъза.
Анди даже вади документи как перването по гъза било насилие, но на този принцип всичко е насилие-а Монтесорито е най-голямото насилие. По-отвратително нещо от това да ти се падне родителка с научни методи на възпитание просто няма. Горко на тия деца...
Не случайно масови убийци понякога стават деца, на които родителите са от тези бели и добри с научен подход на възпитание...хора, които възприемат детето като "проект", а не като човек с когото да можеш и да се скараш.
И да-аз съм на мнение че едно добро старомодно скарване понякога сближава повече от възпитателното двуличие.
Не е лошо детето ти да те види ядосан, нервиран, понякога даже и безсилен. Нека те види че си човек
Ирис, някой тук, не помня кой - май беше Кафе, спокойно спомена, че се е случвало да залепи шамар на детето си. Последва определението "насилник", Анди взе да се задъхва от възмущение и ситуацията ескалира. Така че, хубаво си помисли на кого в крайна сметка му се наложи да се защитава и обяснява в конкретния случай.
Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.
Иначе, лично моите наблюдения са, че потребителите, които кудкудякат най-високо за липса на толерантност, без значение от темата, са тези, които първи лепят етикети като насилник, расист, и прочие звучни думички. Накратко, самите те демонстрират завидна липса на толерантност към чуждото мнение. Особено ако е различно от тяхното собствено.
И аз имам абсолютно същите впечатления. 
Болна тема... Все по-често виждам командващи деца и подчиняващи се родители. Не е нормално това. Не е нормално детето да се търкаля на пода в магазина, само защото иска веднага, на момента да си получи сокчето, а не може да изчака майка му и баща му да го платят на касата.
Може да ме разпънете, но аз възпитавам децата си с подход твърда ръка, в кадифена ръкавица. Много гушкам, галя, изразявам обичта си чрез думи, чрез действия, но когато детето оспорва родителския авторитет и се държи предизвикателно, като ми отговаря, обижда ме или се опитва да посегне, тогава съм безкомпромисна. Веднага шамар по дупето и то така, че искрено да се разплаче (само по тази част от тялото е абсолютно безопасно и няма как да получи нараняване). След като сълзите пресъхнат е времето ни за възстановяване - гушкаме се, обяснявам защо съм наказала по този начин. Еми има ефект. Но в никакъв случай не засрамвам детето, не го обиждам, не го унижавам.
Може да ме разпънете, но аз възпитавам децата си с подход твърда ръка, в кадифена ръкавица. Много гушкам, галя, изразявам обичта си чрез думи, чрез действия, но когато детето оспорва родителския авторитет и се държи предизвикателно, като ми отговаря, обижда ме или се опитва да посегне, тогава съм безкомпромисна. Веднага шамар по дупето и то така, че искрено да се разплаче (само по тази част от тялото е абсолютно безопасно и няма как да получи нараняване). След като сълзите пресъхнат е времето ни за възстановяване - гушкаме се, обяснявам защо съм наказала по този начин. Еми има ефект. Но в никакъв случай не засрамвам детето, не го обиждам, не го унижавам.
Да, шамарът е насилие.
Тук говорим за шамара като физическо насилие.
Вайс, прочетох поста ти, но вече няма смисъл да отговарям. Като тръшкащо дете си, което повтаря $ти си лоша, ти си лоша$. Ок, лоша съм, тъпа съм - а ти цялата в бяло, алфата и омегата на Истината! Хайде, сега, дайте лет ит би!
Да, шамарът е насилие.
Тук говорим за шамара като физическо насилие.
Включитално ситуацията че детето финансово зависи от родителя също е насилническа. Че откъде накъде как ще се харчат парите ще се определя от родителя?
Да, шамарът е насилие.
Тук говорим за шамара като физическо насилие.
По-скоро е отмъщение за нарушения авторитет.
Родител не отмъщава на детето си, освен ако не го мрази.
Явно смисъла на думите ти бяга.
Шамара е като освестяване на припаднал. Понякога трябва и да освестиш някого, ако е забравил на кой свят е.
Мен баща ми така веднъж ме освести и съм му благодарна. Ако не го беше направил нямаше да съм тук сега.
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците.... Анди, зарежи тея книжки, моля те, изгори ги и ела на себе си.
Нали ви казах вече - тъпа съм, не съм на себе си и каквото там решите да кажете. Това, което отправяте към мен, повече говори за вас. Ако опитите да ме обиждате ви кара да се чувствате добре, ок - пак говори повече за вас, отколкото за мен. Мен няма как да ме засегнете и това ви вбесява още повече.
Айдеее, шамара по гъза, който уврежда и правнуците....
Ох, Кафееееее....... 
По-скоро е отмъщение за нарушения авторитет.
Родител не отмъщава на детето си, освен ако не го мрази.
Явно смисъла на думите ти бяга.
Шамара е като освестяване на припаднал. Понякога трябва и да освестиш някого, ако е забравил на кой свят е.
Мен баща ми така веднъж ме освести и съм му благодарна. Ако не го беше направил нямаше да съм тук сега.
Ошамарването е точно освестяване, както умно го формулира Гери. Освестяване на някой, който се е самозабравил. Ама много самозабравил. Така навремето, бях на 6 - на колкото е сега щерка ми, любимата ми баба, олицетворение на добротата, търпението и такта веднъж ме освести - след като бях хвърлила по нея някаква книга. Познайте дали случката се повтори. Баба ми никога повече не ми вдигна ръка, а аз и до ден-днешен вярвам, че напълно си заслужавах въпросния шамар. И все още я обичам безумно много.