Деца – чудовища и толерантните им родители

Такава съм. Проповядвам толерантност за нетолерантните към простотията.

Абе няма какво да му търсите термини и обяснения, като че ли живот спасява тоя шамар на някакви припадничави и захласнати.

Шамарът си е наказание, това е. Наказание за някакво нарушение или лоша проява, вече според родителя е какво точно наказва със шамар.

Още малко ще почнете да го приравняване на потупване на задавили се, както се правеше преди. Няма нужда. Детето е направило нещо кофти, и родителят му бие шамар, теории, практики, това са голите факти.
 

За някои родители шамарът по дупето е насилие спрямо детето. Добре, но не е ли насилие спрямо родителите ако детето се държи невъзпитано и грозно?

Разбирам,че малко дете може да се тръшка за нещо си.Да,не е приятно на обществено място.Случвало ми се е макар и мн.рядко.Гледах да се изнеса по най-бързия начин.Преди време в затвореният отдавна хипер маркет ''Roda'' детски рев и крясъци продължително огласяха магазина.Накрая тръгнах да издирвам обекта водена от любопитство да видя родителите му.И какво да видя 2-3год.момченце събаряше с ръка шоколади на пода и ги риташе.Като ме видя майката вдигна шоколада и го върна на рафта.Детето се разпищя отново.Не знам защо стояха продължително време там и всичко се повтаряше.Майката изглеждаше безпомощна и не е нормално възрастен човек да се държи така.
От толкова заливаща отвсякъде толерантност ме избива на агресия.Дали ако я упражня върху някой ще попадна на толерантни хора отсреща?

Явно си пропуснала когато се правеше сравнение между обикновения шамар, бебеубийството и куп още трагизми. Някои по-нежни души аха да сложат равенство.

Темата се е превърнала в" Родители-чудовища и толерантната Андариел".

Ми кой ти го възпитава, че го е научил така, А?

Ми значи е крайно време да има и Агенция за закрила на родители.

Ако детето се държи невъзпитано и грозно, значи родителя не си го е възпитал. Може ли да набия родител на невъзпитано дете, особено ако последното тормози моето?

Ама верно,съвсем завихте от главната идея на темата.

Това е интересно. Как да се реагира с родители на които децата са невъзпитани, тормозят другите, нападат ги , не им се обръща внимание  и взимат мерки. Да си местиш непрекъснато детето по площадките за игра в квартала, да сменяш детски градини и училища, за да си спасиш детето и намериш подходяща и спокойна среда за игра и учене сред себеподобни. Справедливо ли е възпитания да бяга , обикаля и търпи? Реално погледнато децата не са виновни , а  родителите не можеш да превъзпиташ , нито да отговарят за поведението му, нито че не ги гледат-детето е облечено, задоволено, нахранено, но....

Струва ми се ,че във всяка среда има "черни овци". Няма напълно стерилна среда.
Мисля ,че ако някое дете тормози останалите,то по-скоро е единичен случай.
В краен случай,има си избрани училища ,частни градини, вип квартали, там децата може би не са такива гамнчета. Знам ли аз?

Всъщност понякога точно от тези вип квартали  и т.н. се пръкват най-страшните гаменчета. Справка: частната градина на щерката, където две идиотчета тормозеха нея и още едно момиченце. Накрая ги преместихме.

Аз пък не съм забелязала подобно нещо. И с двете деца съм постъпвала по сходен начин да обяснявам, че не е добре да се ядат такива храни. Голямото изобщо не яде, не иска дори. И брат му настоятелно да го черпи, пак не взима. Просто не обича, достатъчно дълго време не е ял, за да не ги разпознава като необходимост. Бонбони яде, но домашни от ядки, кокос, сушени плодове. И това не е ежедневно, веднъж-два пъти в месеца, когато ми се занимава да правя. В случай, че му се прияде сладко, хапва плодове. С малкото не е така обаче - нито говореното помага, нито купуването. Когато му купиш нещо сладко, обикновено иска и второ такова.
По-честото консумиране на вредна храна води към желанието да я ядеш, леко пристрастяване. Може да звучи вманичено, лудо това ми нежелание да не се хранят с боклуци, но виждам резултати при близки деца от съществуването на шкафове със сладки неща в къщата, от ежедневно ядене на такива и навън. Вече на две момичета им откриха инсулинова резистентност, а са много малки - едното е на седем години. Тепърва трябва да се учат на правилно хранене, което ще е супер стресиращо за децата, имащи вече вредни навици.

Децата и родителите не могат и не бива да бъдат приятели. Поне докато децата са малки и зависими от родителите си. Функцията на отношенията им е различна и е излишно, вредно и лъжливо тя да се наименова по начин, който не съответства на съдържанието й.
Въпросът с границите на приемливо поведение е бивал поставян многократно и в този форум, и навред - за да има читаво поколение, то родителят трябва да поставя ясни граници от раждането на детето. Липсата им или тяхното размиване води само до плачевни резултати. За всички, за цялото общество.
Неразбирането на понятието "възпитание" у нас не е нова мода. Отчайващо е, когато на думата се гледа като на нещо страховито. Това показва големи дефицити в обществото - морални и интелектуални.
За жалост никой не учи родителите как да възпитават, какви цели да си поставят и какви средства да ползват. В замяна на това децата са заети в училище с купища баласт и си губят често времето с часове, с дни, с месеци и с години. А е нужно да се говори за това от специалисти поне в гимназиална степен. Според мен - и по- рано.
В следствие на това се стига до характеропатии и поведенчески извращения, които често пъти се превръщат в норма.
Изтърканата тема за шамара пак е налазила и тотално обхванала дискусията. А не това е есенцията на нещата. Най- същественото в случая е какви следва да бъдат целите, които един родител трябва да постигне във възпитанието на своето поколение. Най- важните такива следва да се постигнат без дългогодишно отлагане, с помощта на всичко, което не е законово забранено като средство. В този ред на мисли лично аз приемам за нормално малко дете, до 2-3 години да бъде шляпнато дори, през ръцете или по дупето, когато не разбира от обяснения /защото на тази възраст това е нормално - да не се разбира всичко изприказвано/, но прави категорично забранени и/или опасни за себе си и околните неща. Ако това не се прави редовно, силно и спрямо по- големи деца, то върши работа и то добра. Върши я навреме. Гьостерица не е нужна. Бой не е необходим. И е редно да се прави разграничение между тези неща и това, за което се пише. Тук сравнения с работодатели и съпрузи са крайно неуместни. Отношенията на работа и в брака са доста по- различни. На тази възраст кошовете с обяснения и молби са излишни. Често е нужна чисто физическа намеса - отстраняване на малкото дете от опасната ситуация, отстраняване на опасен предмет или дори въпросното шляпване. Отговарящо на горните условия.
На по- голяма възраст нормално развиващите се деца следва вече да схващат и обяснения, да могат да изпълняват ясни нареждания и сами да преценяват къде е допустимото, с постоянна родителска или друга помощ от страна на възрастните, под чиято опека се намира, в началото и все по- рядка намеса към края на детството си.
Не препоръчвам концентрирането около напълно излишната тема за единия шамар. Не това е квинтесенцията в случая. Друго е неприятното за обществото ни, а то е, че то в момента и от много години насам няма обща система на социални норми за социално приемливо поведение. Няма обучение за важните житейски неща там, където трябва да го има - в дома, в училище. Това води до липса на установени ценности у отделния индивид, до невъзможност за поставяне на ясни цели и, съвсем логично, до оплитане в средствата за постигането им. Резултатите са плачевни. Според мен.

Ами ще ти кажа - предупредила съм мъжа ми, че при още едно посягане от страна на другото дете има задължението да прибере нашата дъщеря у нас, за да не става свидетел на грозни скандали, защото съм на ръба и имам чувството, че няма да могат да ме спрат. Колкото и да съм мила, добра и възпитана, вече не се трае.