Добре, луда съм 
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
Аманда, никой няма за цел да обижда, просто това си е клиничен случай при адски много майки вече. Имам колежка, чиято дъщеря е тотално изкукуригала на тема здравословно хранене, не дава на децата си да сложат дори дъвка в уста (имала аспартам). В резултат, отглежда 3 фрустрирани, хиперактивни заради стреса деца, а съученичетата им ги тормозят и подиграват. И да, отидат ли у баба си или другаде, първата им работа е да я питат има ли от "вредната храна" и да пуснат телевизора, който гледат като зомбита, защото вкъщи нямат тв. Не казвам, че е лошо да подбираме храната и да изграждаме навици у децата за хранене, но и прекалените мерки не водят до нищо добро. Аз не купувам газирани напитки, кренвирши и пакетирани храни, подбирам качествена и по-скъпа, но полезна храна и децата щат не щат ядат това и свикват да виждат тези неща в хладилника. Оттам нататък - един сладолед навън не причинява ИР, бъди сигурна. Ако го причини, значи проблемът е другаде.
Изтърканата тема за шамара пак е налазила и тотално обхванала дискусията. А не това е есенцията на нещата.
Няма как еднократно действие да е есенцията на нещата в дългогодишен процес с много участници. Обаче е и нормално дискусията да се концентрира върху неща, които могат да бъдат еднозначно определени. Или има шамар, или няма, докато добро възпитание е едно много разтегливо понятие.
Макар че много хора признаха, че са си изтървали нервите, и са декствали по начин, койти те самите не одобряват и не биха повторили.
За мен лично дете, което в училищна възраст носи само анцузи, не е пример за подражание, но на много хора това им е ок. Един много малък пример за разтегливостта на приемливото.
Вчера бях на детски РД, седим си в заведение в градинка, а 4-те ни момчета тичат наоколо. Едната майка обяснява, че оставя детето само да се оправя, не тича да го вдигне, ако падне и т.н. Нейното момче се ядосваше, че друго му е взело колелото и не се връща. По едно време гледам - нейният стои вдървен и реве безмълвно, само със сълзи, ами дожаля ми. Казвам й, тя въобще не го беше видяла, ами той се ядосва, а тя вместо да го прегърне, да му отвлече вниманието и успокои, го почна "Може ли такива глупости, за какво съм те довела на РД, я си играй и не ме занимавай, сега се прибираме щом ще ми ревеш". Детето съответно реве още по-силно, вече и с глас.
Аз го викнах и кротко му каза, че няма нищо и другият ей сега ще се появи, а той да тича с другите двама, викнах моя да го прегърне през раменете и след минута ситуацията беше забравена.
Е такава липса на емпатия ме впечатли, той не се дереше истерично, нито се инатеше за нещо. Всъщност майка му можеше да помоли майката на другото дете да го викне да спре, собственикът да си направи едно кръгче и така.
Аз се старая да говоря против сладките неща и сладоледите, но не ограничавам, ако ги вижда. Не купувам вкъщи, което съществено намалява консумацията.
Аз го викнах и кротко му каза, че няма нищо и другият ей сега ще се появи, а той да тича с другите двама, викнах моя да го прегърне през раменете и след минута ситуацията беше забравена.
Е такава липса на емпатия ме впечатли, той не се дереше истерично, нито се инатеше за нещо. Всъщност майка му можеше да помоли майката на другото дете да го викне да спре, собственикът да си направи едно кръгче и така.
Аз се старая да говоря против сладките неща и сладоледите, но не ограничавам, ако ги вижда. Не купувам вкъщи, което съществено намалява консумацията.
Познавам майка,луда на тема чистота и марки.
Не знам дали сте виждали 4 годишно,което почти не играе за не се изцапа.
Къде ги срещате тези деца побойници-терористи? Знам само за едно в групата на детето. Мина му "агресивния" период без щети.
Моето се защитава само и никога не "изказва",старая се да го уча,да решава детските проблеми сам. И той се справя перфектно.
Не знам дали сте виждали 4 годишно,което почти не играе за не се изцапа.
Къде ги срещате тези деца побойници-терористи? Знам само за едно в групата на детето. Мина му "агресивния" период без щети.
Моето се защитава само и никога не "изказва",старая се да го уча,да решава детските проблеми сам. И той се справя перфектно.
Здравословното готвене и следенето на собствен режим е мъчна и досадна работа, какво остава, ако трябва да го правиш и за други. И малкото леке не оценява усилията ти, ако се тъпче с лайна - оттам и сеирите. Едва ли има кой знае каква разлика от "ми то ми отговаря, затва ще го бия". Малоумният родител пак се чувства недооценен. Има ли реално значение каква е причината? Всеки е луд спрямо детето си в някаква сфера.
Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.
Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.
Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.
Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.
Какви анцузи?
Какво хранене?
Говоря за базови, основно, най- важни модели на поведение.
Дали, кога и как е прието да се обижда, да се удря, да се краде, да си унижава, да се лъже, да се манипулира, да се клюкарства, да се клевети.
Става въпрос за възпитание с основни ценности, които следва да са ясни и понятията за които никак не са разтегливи. Стига човек да има базово възпитание. Което, за жалост, не е налично в обществото ни като първична ценност.
В това е въпросът. И това е същността на темата.
Анцузите са чиста периферия. Подобен въпрос няма място тук.
Яденето на зрънчо - също. Детето може да го яде и изобщо да не се вписва в категорията "деца- чудовища". Може да носи анцуг или костюм и да се вписва или да не се вписва в тази категория.
Какво хранене?
Говоря за базови, основно, най- важни модели на поведение.
Дали, кога и как е прието да се обижда, да се удря, да се краде, да си унижава, да се лъже, да се манипулира, да се клюкарства, да се клевети.
Става въпрос за възпитание с основни ценности, които следва да са ясни и понятията за които никак не са разтегливи. Стига човек да има базово възпитание. Което, за жалост, не е налично в обществото ни като първична ценност.
В това е въпросът. И това е същността на темата.
Анцузите са чиста периферия. Подобен въпрос няма място тук.
Яденето на зрънчо - също. Детето може да го яде и изобщо да не се вписва в категорията "деца- чудовища". Може да носи анцуг или костюм и да се вписва или да не се вписва в тази категория.
Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано.
Ей това си е класическо родителско несправяне и шамари, срещу които бих се пенявила и говорила до второ пришествие.
Идеална илюстрация на шамаросване от безсилие. Само не разбрах как стана така, че в контекста на поста дойде като хвалба едва ли не.
Здравословното готвене и следенето на собствен режим е мъчна и досадна работа, какво остава, ако трябва да го правиш и за други. И малкото леке не оценява усилията ти, ако се тъпче с лайна - оттам и сеирите. Едва ли има кой знае каква разлика от "ми то ми отговаря, затва ще го бия". Малоумният родител пак се чувства недооценен. Има ли реално значение каква е причината? Всеки е луд спрямо детето си в някаква сфера.
Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.
Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.
Децата са хора. А хората не обичат да им се казва какво да правят. Авторитет и уважение по принцип се заслужават, не идват по дифолт. Тва че си го родила не означава нищо, щото на човечето не му е даден избор. И е нормално постоянно да има предизвикателство.
Аз бях пълна патка като малка (според прилично количество люде все още съм), но и родителите ми не стават за нищо и не искам да ги чувам. И единствената причина да не сме се изклали с майка ми е, защото все пак не са ме били.
При теб вероятно играе роля и факторът сексуална ориентация. По-възрастното поколение все още гледа с ужас на еднополовите двойки. Навремето когато се разбра, че си падам и по момичета, роднините ми, които иначе много ме обичат и т.н., обсъждаха пращане в клиника. Явно са си представяли, че с малко хапчета, лекции и терапия ще захаресвам само мъже
Факторът, който важи при мен е, че като цяло хората не стават за родители. Твърде големи егоисти сме и най-доброто, на което можеш да се надяваш е да излезеш от семейството с възможно най-малко отнесен демидж. Нашите са лекари и като разбраха какво ме влече не са смятали да ме пращат по терапии, все пак научният мозък не се влияе от простотии. Поради доста странични засукани причини ме ненавиждат откак съм се родила и това просто беше върхът на сладоледа един вид. Т.е. като съм грешка поне да съм завършена от-до.
Judy, напълно съм съласна с написаното, че не зрънчо и анцузи трябва да обсъждаме. Темата за храненето я вмъкнах покрай това, че децата се различават и да, понякога с едното е по-трудно да постигнеш това, което с лекота си постигал при другото и може би трябва да има преоценка на методите. Не съм се замисляла обаче никога за шамар 
за каквото и да е.
за каквото и да е. Аз ще дам пример с моята дъщеря: Казвам й: Не вдигай шум, брат ти спи. Тя ми отговаря: Ще вдигам шум колкото си искам. Казвам й, че на мама не се отговаря, мама се слуша. А тя: Ще ти отговарям колкото си искам. Ето тук вече отварям шамарената фабрика и дупето е напляскано.
Ей това си е класическо родителско несправяне и шамари, срещу които бих се пенявила и говорила до второ пришествие.
Идеална илюстрация на шамаросване от безсилие. Само не разбрах как стана така, че в контекста на поста дойде като хвалба едва ли не.
Това и аз го броя за безсилие. Има поне 2-3 други инструмента за справяне. Втората реплика също така не е нужна, детето не го интересува правилото "на мама не се отговаря". То дори не трябва да се изказва на глас, то е по подразбиране. Ако се изказва на глас прекалено често, дори подкопава авторитета. Трябвало е майката да каже- ако вдигаш шум, губиш привилегия Х. И дори само след 30 секунди да шушне, край. Взимаш ТВ, таблет, изхвърляш играчки, отменяш рождени дни, изобщо -тежки за детето последствия.
Ами дори и от това няма нужда, реално детето вдига шум, защото не е успяло да си намери тихо занимание - няма да й се откъсне нещо на тая майка да седне за 5 минутки с детето и да намерят някаква тиха занимавка, рисуване, оцветяване, някоя играчка ...
То детето не вдига шум ей така, за да я дразни майката и да се намира на работа ...
То детето не вдига шум ей така, за да я дразни майката и да се намира на работа ...
А тия големи братя и сестри не следва ли сами да си осигуряват тишината и да сложат малкия брат или сестра, където му е мястото? За мен е недопустимо голямото дете да хленчи, че малкото му пречи. Нали си голям, хвани го за яката и го изкарай от стаята, пък си учи на спокойствие. Принципно говоря, не за случая със спящия голям брат. От друга страна, ако ми се излежаваш до късно, останалите не са длъжни да ти пазят тишина.
Пп: това не подсети да ви питам допускате ли децата от семейството да се бият помежду си или е забранено? Не говоря за това едното да малтретира другото, а за спорадично спречкване и ступване.
Пп: това не подсети да ви питам допускате ли децата от семейството да се бият помежду си или е забранено? Не говоря за това едното да малтретира другото, а за спорадично спречкване и ступване.