Крясъците са много по-ужасни и нетърпими пред някой и друг шамар през годините.
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
А още по-ужасно е саркастичното съскане. Възрастен може да смаже вербално дете така, че едно тупване по дупето да му се стори нежна милувка. Иначе, не е нужен мозък на Айнщайн, за да се схване идеята, че тупване по дупето и бой са различни неща.
Психологическо, физическо, все е насилие, не е нужно да се подреждат по влияние, при един едното ще остави следи, при друг, друго, и в двата случая е най-добре без тях.
И жените, жертви на насилие така казват - той не ме бие, само ми върти шамари, когато нещо объркам...
Искам да попитам защо шамара се сравнява с боя...
Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Отсега ми стана жал за горкото дете, което ще има ясни правила още от изписването. Да не говорим как тези правила ще му ги обясниш, когато то още от думи не разбира.
Днес сутринта с моите си говорихме за правилата - малкият ми обърна внимание, че съм си нарушила сама едно свое правило, а баткото, като по-умен поради възрастта си, каза, че никога не може едно правило да се спазва винаги и точно, защото ще станем като в италианска стачка. Така че правила, правила, ама без компромиси и замижаване понякога, не може.
Днес сутринта с моите си говорихме за правилата - малкият ми обърна внимание, че съм си нарушила сама едно свое правило, а баткото, като по-умен поради възрастта си, каза, че никога не може едно правило да се спазва винаги и точно, защото ще станем като в италианска стачка. Така че правила, правила, ама без компромиси и замижаване понякога, не може.
Психологическо, физическо, все е насилие, не е нужно да се подреждат по влияние, при един едното ще остави следи, при друг, друго, и в двата случая е най-добре без тях.
И жените, жертви на насилие така казват - той не ме бие, само ми върти шамари, когато нещо объркам...
Искам да попитам защо шамара се сравнява с боя...
Има разлика. Родителя ще го направи след дъъълги опити да усмири детето и ще приложи шамара, като крайна мярка на възпитание, което е за добро на детето. Мъжа знаем всички защо го прави.
Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Съгласна съм с теб. Обаче какво правим, когато лятото детето е отишло при баба и се връща от там с развалени или нововъведени правила. Защото всички знаем, че при баба домашните правила не важат, защото бабите си глезят внуците. С моя син нещата са така - аз въвеждам правила, цяла година се учи да ги спазва и после за 2 седмици при баба всичко отива по дяволите. И после се започва отначало
Елл, стига де, храна за награда 
Така и кучето си не третирам.
Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.
Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.
Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.
Така и кучето си не третирам.Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.
Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.
Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.
Ако възпитанието ти е толкова крехко, че една седмица при баба прави всичко на пух и прах, сама може да си помислиш колко точно ти струва и възпитанието, и методите.
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?
Дам. И като малко му пораснат крилца гледай какво става...
Има излишни неща, които само пречат, като режимът на бебе.
Няма разлика. И двамата ще ти изтъкнат 100 измислени причини защо трябва да ударят шамар, а тя е само една - безсилие да постигнат каквото искат.
Като бебе то свиква на определен режим, а после просто никой не го оставя да помисли, че Не може да се превърне в Да.
И все пак е важно да се знае, че "Не" се казва на много малко неща, за да има шанс да се спазва, а не на глупости от типа на "искам сладолед" и "да си легна по-късно". Дори не знам как може да се каже "Не" на подобни желания.
Има излишни неща, които само пречат, като режимът на бебе.
Има разлика. Родителя ще го направи след дъъълги опити да усмири детето и ще приложи шамара, като крайна мярка на възпитание, което е за добро на детето. Мъжа знаем всички защо го прави...
Елл, стига де, храна за награда Така и кучето си не третирам.
Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.
Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.
Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.
Така и кучето си не третирам.Храната е храна и детето трябва да свикне, че като е гладно яде, ако не е гладно - не трябва да се тъпче.
Лягане в определен час, без компромиси - ти всеки ден в един и същи час ли си лягаш? И защо без компромиси? Примерно в петък и събота защо да не лягат късно, като следващия ден са почивка да кажем.
Задоволяване на прищявка - понякога, но не винаги. Тук как се определя правилото - според кефа на мама и тати ли. Или 2 прищявки може, 3 не може. Дори и за прищявките трябва да има точно определени правила, които детето да знае, а не да се чуди днес може ли или не може.
- Сладоледа/шоколада храна ли са всъщност?
За нас са по-скоро удоволствие.- Нека да лягат в колкото трябва, ама не когато те решат, че им се спи.
- Под прищявка имам предвид "Искам това.."(непрактично и излишно нещо)
В основното училище имах съученици, които често получаваха двойки, предимно на контролно по математика. Някои от тях като си получаваха контролните горчиво плачеха, защото ще ги бият у тях.Не заради самата оценка. Аз бях много чувствителна като дете и сърцето ми се късаше, макар и да нямах приятелки точно сред двойкаджийките.
Пошляпвала съм детето си ,наистина когато не съм имала друг изход.В един случай-след многократно напомняне и забележки да не си сваля колана от столчето в колата. Имаше ефект.И въпреки това, никога, ама никога не бих приела шамара, шамарчето или шамарченцето за нещо нормално. Защото не е.
Не съм намерила подход, не съм успяла с думи, не съм си спряла гнева- да. Мога да намеря обяснение за шамара, но не и оправдание. Моля ви, не го правете!Както и да го въртите- унизително и грозно е да се бие дете и въобще по-слабо същество.
Пошляпвала съм детето си ,наистина когато не съм имала друг изход.В един случай-след многократно напомняне и забележки да не си сваля колана от столчето в колата. Имаше ефект.И въпреки това, никога, ама никога не бих приела шамара, шамарчето или шамарченцето за нещо нормално. Защото не е.
Не съм намерила подход, не съм успяла с думи, не съм си спряла гнева- да. Мога да намеря обяснение за шамара, но не и оправдание. Моля ви, не го правете!Както и да го въртите- унизително и грозно е да се бие дете и въобще по-слабо същество.
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?
Дам. И като малко му пораснат крилца гледай какво става...
..
Като бебе то свиква на определен режим, а после просто никой не го оставя да помисли, че Не може да се превърне в Да.
..
Между другото ако посетите група в детската градина няма да видите там тръшкащо се дете, защото иска 5 десерта. Децата много добре знаят, че тръшкането там няма да има ефект.