Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 600
  • 3 490
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 4 411
Какви пък толкова правила сте въвели, че бабите ги разбиват на пух и прах?


Е как, сладкото е награда, а при баба е десерт. Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  Stop

Елл, сладолед, шоколад и каквото и да е си е вид храна. Не говоря да се наяде детето с него, но ако знае, че го получава само като награда, ще иска повече и повече, защото знае, че рядко му се дава. Дори и да е удоволствие, както го наричаш, защо непременно трябва да бъде след някаква заслуга. На теб ако ти се дояде нещо сладко какво правиш?

За лягането - ако на следващия ден сме почивка, хич не си правя труда да мрънкам. Така или иначе си ляга с не повече от половин час по-късно. Обаче преди това е добре уморена, та няма сили да прави каквото и да било.

Знам какво е прищявка, но как определяш  кога може и кога не?

# 616
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Точно определените НЕ-та трябва да са малко и за наистина важни неща. Примерно, че не се пресича улицата където ти хрумне, а като си малък без да хванеш за ръка възрастния с теб.
От там нататък НЕ-то може да стане ДА и обратно, зависи от ситуацията и вижданията на родителите.
Никога не съм въвеждала точен час на лягане, имам интервал на лягане, който се мени според това дали детето е спало на обяд и до колко часа.

# 617
  • София
  • Мнения: 3 824
Въпросът е да няма Не-та в ежедневието, които се превръщат лесно в Да-та. Така Не е винаги Не, а спорът, ревовете и тръшкането - безсмислени.

....
Знам какво е прищявка, но как определяш  кога може и кога не?

Ми, зависи от степента на безполезност на прищявката от моя гледна точка.

# 618
  • София
  • Мнения: 12 374
Това кое е по-страшно зависи от характера на детето и как то реагира на нещата. Принципно всяко насилие е гадно - скандал, бой, обиди. Мисля, че има начин насилието да се избегне ако още от раждането на детето се поставят ясни правила. Лягане в определен час (без компромиси), сладолед за награда (пак без компромис), задоволяване на прищявки - понякога, но не винаги. Ако от раждането си то знае какво означава НЕ и че НЕ-то няма начин да се превърне в ДА, тогава няма да има проблеми с тръшкане или лошо поведение.
Виждам как някои хора се справят по този начин. Аз, за съжаление не успях. Късно се светнах как стоят нещата.
Глупости. Престанете да опростявате така, за Бога. И да обобщавате. У дома винаги е имало ясно поставени наши правила, в това отношение с мъжа ми сме бетон. И въпреки това, през различни интервали, щерката се опитва да пробие с чиста проба лигавщина. Ама наистина лигавщина - нещо, което нито един от двамата не търпим и не сме проявявали като деца.
Естествено, не постига нищо, понякога изяжда и шамар когато прекали. След месец се пробва пак и историята се повтаря. Така че, тази теорийка, че ако имало ясни правила и програма още от родилния дом, то детето щяло да я изпълнява без драми, я хвърлете в кенефа и пуснете водата.

Децата са различни. Имам 4 броя племенници и това, което действа като възпитателен метод при едната, дава нулев резултат при другата. Същото наблюдавам и при деца в приятелски семейства, особено когато са повече от едно.

М/у другото, като ви чета, още повече изпъкват разликите - моето дете например, никога не се е тръшкало за лягане или шоколад. Абсолютно непонятно ми е как може едно дете да откаже да си легне и да заспи - аз си имам ленивец, която е винаги готова за сън  Mr. Green

# 619
  • Мнения: 14 654
И защо "не" да не се превърне в "да"? При малки деца е ясно, ама при големи не може така, защото вече са станали почти завършени хора - с тях може да си говориш и да те убедят, че този път ще направиш изключение, защото за тях е много важно.

# 620
  • sofia
  • Мнения: 8 936
         Не съм намерила подход, не съм успяла с думи, не съм си спряла гнева- да. Мога да намеря обяснение за шамара, но не и оправдание. Моля ви, не го правете!Както и да го въртите- унизително и грозно е да се бие дете и въобще по-слабо същество.
      
Не прочетох подобно нещо. Всички, на които им се е налагало да ударят шамар обясниха ситуацията, в която са го направили. Не останах с впечатление, че това са им методите на възпитание.
Обяснение и оправдание бяха разбрани като едно и също нещо, както и системния бой и шамара веднъж в годината бяха обяснени като идентични ситуации.
Не-то може да се превърне в да при смяна ситуацията.

# 621
  • Мнения: 14 654
Ха, аз не съм обяснявала кога съм прилагала шамар, ама и не си спомням съвсем, ако трябва да съм честна. То това остава - да давам отчет на стрина Пена, която е чела, че детето ще почне да заеква от моя шамар.

# 622
  • София
  • Мнения: 3 824
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.

# 623
  • Мнения: 46 508
И кафето е по-скоро удоволствие, но не си го давам за награда или отнемам.
Ако детето прекалява с храна, независимо сладолед или нещо друго - тогава разбирам да има ограничения, но да каже, че иска и ей така без причина да откажа не го разбирам.

Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  Stop
Не го разбирам. Ваканцията е напълно свободна по моите разбирания. Часовникът е забранен, човек прави, каквото си иска. Защо са нужни ограничения?

Елл, това за режима на бебето всъщност е отречено от повечето специалисти.
А за десертите - при създаване на правилна хранителна култура няма опасност да поиска 5 десерта. Но това е постижимо, когато детето слуша тялото си, не когато е хранено по режим, спуснат отгоре.

# 624
  • София
  • Мнения: 12 374
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.
Всъщност не, но още от споровете ни в Кучешката тема съм наясно, че толкова си можеш.
Няма нищо, не ти се сърдя  spoko

# 625
  • Мнения: 4 411
Не се сърди, човече, и аз не го разбирам това с бабите. Аз нямам проблем с тях, дори и цяла торба с шоколади да й донесат.

# 626
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
И аз рекламирам шамарите. Даже писах, че шамарите на майка ми са ми подействали добре в дадени ситуации. Писах и че шамар на моменти по гъзо действа по-добре от безкончаеми обяснения, от които детето ще разбере точно нищичко.
Сега съм въвела друг метод за показване, че детето прекалява - хващам го за ухото, но без да дърпам или леко му стискам ръката.

# 627
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239

Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка  Stop



Години наред детето, ще не ще, спи на обед  Shocked ? Е това за мене е чиста проба насилие.

# 628
  • София
  • Мнения: 3 824
Мда, а Таис, продължава да рекламира ефективността на шамарите като почти единствено средство за контрол на нейните и роднинските деца.
Всъщност не, но още от споровете ни в Кучешката тема съм наясно, че толкова си можеш.
Няма нищо, не ти се сърдя  spoko
Ха, поласкана съм, че помниш Simple Smile За мен това беше първият последен път. Повече не бих се подвела да се мъча да водя диалог с грамофонна плоча.

# 629
  • Мнения: 15 528
Ето една ситуация от мен
Зимата бяхме на почивка. Вечерта сме седнали в ресторанта на хотела да вечеряме. Сина ми много добре знае, че когато се вечеря се оставя телефона, вечеря се и след това ако иска да играе на телефон, ако иска да ходи в детския кът - няма проблем. Сядаме, вечеряме всички - той си рови в телефона. Направих веднъж забележка, втори, трети, десети път. Той само отговаря с "Ей сега" и така си остава. Накрая всички бяхме почти приключили, а той още на телефона. Накрая ми писна и му взех телефона. И знаете ли какво чудо настана - застана на средата на ресторанта и започна с цяло гърло да крещи пред всички как съм могла да му взема телефона, какъв човек съм та не мога да го изчакам да си свърши играта и каквото още се сетите. Ясно ви е, че целия ресторант замлъкна и се втренчи в нас. Разбира се не хапна шамара пред всички, но нещата загрубяха, защото му казах, че е наказан да си стои в стаята. Тогава крещенето се усили още повече. Вярвайте ми буквално не знаех какво да направя - всички гледаха мен. Едвам едвам го заведох до стаята, а вътре си отнесе шамара, след което последва и сериозна словесна битка.
Та питам ви - вие как бихте реагирали в такава ситуация? И дали ще отнесе шамар детето след това или ще седнете да поговорите со кротко, со благо с него  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт