Фино ти се вижда сега, защото така си научена, че Офенбах е класик. Но биографията на човека всичко казва. Зная, че не обичаш чуждите биографии, защото твоята е най-уникалната на света, но са много поучителни. Било си е тогавашната чалга. Кафе-шантаните и кабаретата какво са били? Сигурно места за духовно и културно извисяване. Баш си е било извиране изпод кръста.
Не, вижда ми се, защото съм изучавала музика и мога да видя кога една музикална мисъл е проста, сложна, лесна, труднодостъпна.
Кабарето и оперетата са палави импулси, ама пречупени през интелекта. При чалгата няма пречупване, директно си извират тия звуци. Да не говорим, че е свързана с ислямския свят и култура, където по принцип го няма това усложняване на формата, няма сложен ментален свят, хората са няколко нива по-простички.
И не съм научена, че Офенбах е класик, а че е оперетен композитор. Мога да го сравня с други класици и лесно да видя къде е музикалната шега, къде са му постиженията и къде- сравнителните слабости.
А корпорациите не са мерило за култура, никога не са били. Там работят психопати, които са задълбали в някои области, но в други са доста изпуснати. Имат козметична култура и са stuffed suits, но не и фини хора.
В гимназията масово слушахме АлисИнЧейнс и Нирвана, четяхме Сартр и Фокнър, и се имахме за мноу дълбоки. И това отминава. Сега дори не мога да си спомня какво е писал французинът..но пък все още слушам с кеф Алис.