Деца – чудовища и толерантните им родители

И аз донякъде съм съгласна, но съучениците на дъщеря ми от гимназията, доколкото съм чувала, ходеха на чалга (без нея), без да са някакви пропаднали типчета, всички учат висше, и то не в Пернишкия университет , половината са в чужбина. Ще кажете, че това нищо не значи - може би, но за тях се надявам да е било преходно увлечение, говоря за времето преди 5-6 години.

Дайте за децата-чудовища

Моя го влече рока,свири и на китара, обаче аз дърпам кабелите на Нирвана - сериозно . ..

Хората са ходели на Опера или Театър, преди появата на киното. Тъй че това, дето му викаме "класическа музика" всъщност е било доста популярно. Реално класическата музика е само тази, дето е писана в класическия период, освен това си имаш барок, романтизъм, да не отваряме дума средновековната и църковната музика на колко поджанрове се разпадат.

По-честно е да я разбием на бройката - соло изпълнения, дуети, квартети, цели оркестри. До едни са били търсени. Въпросът е, че днешният масов слушател като чуе цигулка смята класика. А нещата са по-засукани.

Преди появата на електричество за музика можеш да разчиташ на клавирни, струнни, духови и ударни инструменти. Колкото и да са дебилни някои като вид, фолклорните също се ограничават до тях.

Масовият слушател знае единствено най-качествените произведения на музиката от миналото. Както, ако след 200 г. на някой му пука за кино ще се помнят сигурно 5 филма от 20век. Но това не означава, че всичко останало ще е загубено. Като всяко изкуство си е имало висока и ниска опера. Едната се е занимавал с трагедии, другата с пръдни и гениталии. Както и всичко влязло по средата. Политическата сатира по принцип не се тачи в операта, тъй като често композитори, изпълнители и пр. са покровителствани от короната и елита на дадена държава. В театъра е друго, там винаги е било сеч на злободневни проблеми.

Прибави балове, вечеринки и всякакви сбирки, които винаги изискват музикален съпровод. Та тая класическа музика е дръначала навсякъде. И точно като модерната музика имало е брилятни композиции, както и безобразно бездарни. Въпросът е, че цигулките и пианата не винаги са обслужвали само високи музикални цели, ми са бръмчали докато дон Пешо бърка на графиня Дулсинея под полата.

Преди време четох някакво интервю с професор по Психиатрия, който прилагаше музикотерапия и беше казал, че чалгата влия негативно.

Моето /не така професионално мнение/ е, че не мога да сравнявам писатели и музиканти с талант, доказан по целия свят и група хора, от които такъв имат 5 човека и 4 от тях са там, защото са видели, че може да изкарат някой лев.

Няма такова нещо като масова класическа музика.

Преди 300 години не е имало електронни медии, нито музикална индустрия. Всичко написано е било лично постижение на композитора.

Всъщност има по-"масови" композитори, които са "творили в стила на Хендел". Деривативни, третостепенни, пак звучат добре, но не са оригинални.

Не е въпросът колко хора случат, а колко чуват. И не е дали темата не е палава, а дали не съдържа пошлост- любимата думичка на Владимир Набоков.

Проблемът идва оттам, че се нормализира пошлост.

Аз съм жив пример.От чалга и ориенталска музика ставам мн.нервна и агресивна.Въпрос на природа е.Не случайно в ЦРУ при мъчения пускат метал на мюсюлманите. Даже имаше статистика коя банда използват най-често,но в момента не си спомням.Не беше от мойте любими.Сториха ми се леки.

А ако един бял англосаксонец приеме исляма, значи ли, че автоматично заобичва източните ритми?

Сирен, по-назад, не ти, някоя друга, твърдеше, че сегашната класическа е била масова музика. Масова за аристокрацията - да, но какъв дял са били те от населението?

Масова класическа е нещо, което е приложимо като термин в наши дни -  Чайковски, Моцарт, неща дето звучат в супера или служат за ринг тон.
А иначе човек без музика не може и я е имало винаги масово - вчера е премиерата на операта,  на сутринта латерните подхващат мотива на улицата или я тананика весгникарчето, пък вечерта я мъчи някоя девица пред гостите.

Много е субективно, всеки стил си има върхове и посредственост, но с времето се запазват само върховете и после се превръщат в класика, независимо от стила музика.

Като говорим за възпитание, важно е детето да познава точно тия образци, пък то, разбира се си тегли към злободневното - градина, смокиня...

Не може без тия неща, те ги забавляват още в детскоградинска възраст и ако родителят почне да ги отхвърля,само губи връзка с детето.

После, има и значение за социалния статус в училище какво слушаш, така че е важно.

Аз върло отхвърлих чалгата- казах му, че децата в градината слушат кофти музика и да не им обръща внимание, да не я пее.

Не съм загубила връзка. Напротив, като съм взела отношение, съм подсилила връзката.

На 4-5-6-7 може и да му кажеш какво да слуша, но нагоре 

Аз да си кажа за до 7, послето е лесно. Нали знаеш йезуитската поговорка?

Мда, факт. После можеш да разчиташ на зададената инерция, но ако средата му казва друго, край. И не е задължително средата да е от простачета. Като гледам какви фини и интелигентни наглед дечица се кефят на чалгия . Все повече споделям виждането, че плевенския шоумен създаде не едно и две поколения чалгари.

Кой е плевенският шоумен  

Аз пък имам наблюдения, че в семейства в които самите родители нямат отношение към музиката, и просто се пуска там някво радио от типа на Сити, за фон, децата са много по-склонни да се влияят от средата си извън дома. Демек, от аверчета. В такива случаи доста често се стига до чалгослушане.

И братното: децата, които познавам, в т.ч. и племенниците ми, на възраст между 7 и 16 години, които растат в семейства с ясно изразени музикални вкусове, където музиката се пуска, обсъжда, родителите им ги водят по концерти и т.н., са толкова далече от чалгата, колкото съм и аз самата.

Сега в тон музикалната подтема, да се покажа ква съм майка-простачка.
Поздравете се, който иска, де. Че темата точно върви с тона и текста на песента.

А най-гадното поне за мен е да видя,дете/особено/ момче да играе кючек... Под гордия поглед на родителите.