На първо място, бих се родила в друго семейство, нормално такова, с глупави проблеми, а не всичко това, което сега трябва да лекувам години наред.
Ако все пак това не е възможно, бих настоявала за развод на нашите по-рано и никаква комуникация между мен и баща ми. Не бих си го причинила.
Бих влязла в друго средно училище, гимназията, която завърших, не ми даде нищо повече от това, което знаех вече. На този етап бих завършила ПМГ.
Бих учила повече и излизала по-малко през тийнейджърските си години. Бих си подбирала приятелите и още по-важно партньорите много по-добре. С тези, с които ми е било приятно да контактувам, бих се опитала да покажа, че значат нещо за мен и да ги търся и аз, не само да седя и да ги чакам те да се свържат с мен.
Бих изчакала две години след гимназия и тогава бих записала висше в същият университет, както и веднага бих приела предложението на настоящият ми партньор да излезем, не да го тормозя и размотавам момчето толкова време.
Бих спестявала мааалко повече, за да не се е налагало да живея с Х сума до заплата от време на време.
