Бъдещ татко

Аз като жена, раждала, ще кажа, че също ми е било много тъпо някой да опипва корема на бременна жена, пък бил той и бъдещия татко. Какво толкова ще стане? Ще има години да се нарадва на бебето, а то не само ще го подритва ами и ще го напишва, нааква и куп още екстри.

Не е въпрос на осъзнаване според мен. Мъжът ти просто си е такъв, което пък не означава за дължително, че няма отношение към бебето или има кофти такова. Мъжът ми също не искаше да ме пипа, не само корема ми а мен. Карах не много приятна бременност и го беше страх да не ме *счупи*. Подмятах му, че това е защото съм неприятна за гледане и пипане ( бях ходещ, припадащ скелет ), но никога не съм си го мислила, по скоро го дразнех и провокирах.
Пъпчето на бебето и на мен ми беше неприятно да го пипам и гледам. Имах чувството, че му причинява болка. Изобщо имах едни страхове да не му направя нещо без да искам и ако имаше кой да го гледа може би щях да се възползвам. Не ми е първо дете и не съм млада млада.
Та, не се притеснявай излишно и не се вглеждай толкова в мъжът ти. По важно е да е добър и отговорен баща.

Оставете таткото да бъде татко- не очаквайте от него да стане втора майка.

За съжаление болници, болка, кръв и някои неприятни моменти са по-скоро за жената. Никой няма нарочно да се забие в по-гадничките аспекти на бременността. Там си е територия на жената и винаги ще бъде, така че зорлем да въвличате таткото в тия моменти, които и без това траят кратко, няма смисъл. Намерете му таткови задачи.

С третата бременност и аз не си пипах корема, вече ми беше омръзнало от шаване.

Иначе силно препоръчвам на майката да се научи да си къпе бебето сама. Ще си спести доста драми и борби за надмощие, плюс странния балет "поливай ми да къпя бебето".

Не е вярно. Не се връзвай на подобни неща. Има и жени, които го осъзнават трудно, аз бях такава. Но и за момент не съм се замислила да бъда безотговорна или да си хвърля детето на някого. Като искаш да се хванеш на хорото ще го играеш. Просто от първия ден трябва да скочите с главата надолу, ако единият се откаже, щото го е страх, другият го очаква отглеждане на дете като самотен родител.
Това имам предвид за самото бебе и отглеждането му. Още не сте стигнали този етап, така че не бързай да го отписваш, може да си е съвсем отговорен човекът.

Иначе за преди това не знам какво да ти кажа, така и не можах да приема детето за дете преди да се появи навън. Нито имах желание да чета за отглеждане и подобни. Ужасно много ме дразнеха въпроси и приказки за това, исках да забравя, че съм бременна. Това защото ми беше неприятно и защото съм реалист - по всяко време може да се случи нещо, не исках да се настройвам. Дори име не бях измислила, в болницата, на следващия ден след раждането го реших спонтанно. Така че разбирам хората, които не припадат по приготовленията, но чак да не искаш да докоснеш корема на жена си ми е прекалено. Да ходи с теб на ехографиите и да види какво има вътре щом няма достатъчно въображение. Няма игли и кръв, така че тези му страхове ще са на сигурно място.


Зависи какво влагаш в майка и баща. За мен и двамата са родители и по отношение на детето единствената разлика е във физическите особености, благодарение на които се размножаваме.

Много е тъжно, когато за борба за надмощие се нарича желанието детето да има двама родители. За съжаление мързеливите мъже са промили добре главите на жените си, но от всичко страдат най-много децата.

Благодаря ви за отговорите.

Сигурна съм, че ще бъде много отговорен и любящ баща. В това нямам съмнение. Той и сега си се грижи за нас. Просто ми се вижда странно , но сега съм по-спокойна. )

ПС. Той идва с мен на прегледи и знае какво има вътре  но явно не е от тези бащи, които го изразяват с пипанеи говорене на корема . Иначе и двамата много се вълнуваме и радваме.

Имам три деца и с опита и годините виждам, че ми е много по-ценно таткото да се включи, когато вече има мерак, отколкото да му сипвам на главата всичките детайли около бременност и раждане, които не са негова работа.

Детето пак ще си има двама родители, дори и без да си поливат и да си подават сапунче и хавлийка.

За мъжа ми последното, което ще кажа е, че е мързелив- и все пак дори не пипна и двете си дъщери някъде до 10-месечна възраст. След това вече, когато му е по-приятно и лесно, се занимава. Занимава се и с доведения. Но не пипа новородено и му спестих доста детайли. Той е баща, не втора майка.

За първа говорим.
И не за нон стоп пипане, ама чак пък да не ще да я докосне и да говори за черва, пресилено и детинско е, да се стяга, че го чакат и разбити зъби, и сцепени глави и какво ли още не.

Добре де, ама той има резерви към това да и пипа корема и току що роденото бебе. Страх, неприятно чувство или каквото и да е там. Обаче няма против да пере, примерно, насрани и оповръщани дрехи, а по късно и да сменя памперси. Не е ли по добре да зачитаме тези дребни неща и да не принуждаваме другият. Както казах - аз кърмя и къпя, той пере, глади, чисти, готви, .... Това нито ме прави самотна майка, нито прислужница.

Че то откога да си изкъпеш сам детето е да го гледаш като "самотна майка"? Гледала съм дете без баща, няма нищо общо с това да има баща, но да не го пипа и известно време аз да обгрижвам детето повече, а той да помага за други неща.

За мен да си родител има пол и някои неща трябва да си ги изтърпи майката. Други пък са на таткото.

Предполагам, че този татко е доста млад 25-26, че така се втелясва.

Млад казвам на 18 годишен, на 26, от мъж, решил да прави деца очаквам малко повече.

The Siren of Titan, един родител да не си пипне детето го определям като игнориране. Може да върши 100 други неща, може да гледа изцяло другите деца, по-големи, но не е правилно да игнорира така едно от тях. Разбира се не е правилно според мен, ако друг го намира за ок, добре.

Разликата м/у самотната майка и тази, която има за мъж човек, който не си пипа детето е само финансова. Но ако с парите се купуваха тия неща щеше да е лесно.

Не го пипа като новородено. А новородените не правят особено много неща, нито комуникират чак толкова.

НСЧ, да, редно е на 25-26 да са отговорни възрастни хора, но като ги гледам, повечето са с "удължен пубертет". Дано да греша.

Оф, то пък голям келепир като почне да я опипва по корема. Какво ще й покаже? Че го прави сами за да й угоди. Като не ще, значи не ще. Далеч по-важно е като се роди детето да бъде адекватен баща.

Сега се сещам, че и моя мъж не е посягал да ме пипа по корема, камо ли да проверява дали детето рита. Всички тия сценки с умиляващ се татко дето целува коремчето на бременната мама и припада само като усети отвътре ритане, са за романтичните бози. Ние не сме се държали по-различно от обикновено като разбрахме, че ще имаме дете. И двамата. И е къпал, и памперси е сменял, и мляко е правил. На 9 месеца като стана детето аз изтрещях тотално вкъщи и тръгнах на работа, той остана за известно време да я гледа изцяло сам вкъщи. Така че авторката да не си прави генерални изводи от сегашното му държание.

Така е, но има и по-адекватен отговор от това да обясниш, на бременната си жена, че те е гнус да я пипнеш.

Всичко е важно. И за майката е важно да не е на повикване 24/7, а това не виждам как ще стане.

Така е. Обяснението му е тъпо. Но може и да е вярно. Ако поне е откровен, все си е нещо, вместо да й замазва очите с измислици. тя си го познава и казва, че иначе се грижи за тях. Мале, мен ако беше посегнал някой да ме пипа по корема, сигурно щях да му зашлевя един, толкова ми беше омразен тоя жест.

Незнам защо се коментира държанието му за след като се роди детето. Аз съм убедена, че ще се грижи за малката с каквото може и каквото се налага. Ставаше на въпрос, че в момента не проявява интерес. За къпането не се оплаквам дори и да не иска, защото на мен ми е много мерак да си го къпя и даже ще е още по-добре..

Не съм загубила вяра или да съм го отписала като баща... Убедена съм че ще се справи отлично, въпреки че ще ни е първо детенце и няма да ни е лесно ))

ММ също не искаше да ми пипа корема, докато бях бременна. Аз подскачах от кеф отначало, че бебето е ритнало, постоянно ходех след него и той да усети, но той не държеше. Аз се дразнех, все едно не му пука, но неговото обяснение беше, че като се роди ще я гушка и целува, а не сега да ми пипа корема или да го целува... Различни хора, едните бащи постоянно искат да пипат коема, да го целуват, говорят му, а другите предпочитат да се радват когато се роди бебето...
Аз като ентусиазирана майка в болничен, нямаща какво да върша по цял ден, разглеждах само детски неща, избирах... Когато разбрахме пола, започнах и да купувам - нужно, ненужно...всичко исках да имам, че сигурно като родя магазини няма да има, ама първо дете...незнаеш кое ще ти служи...и пак с ентусиазъм избирам, показвам на ММ, той недей бърза, има време...някак си ми изхлеждаше незаинтересован, което ме караше да не се чувствам добре, сякаш той не се вълнува и радва, че ще имаме дете...
Но когато се роди дъщеря ни...беше много щастлив, тогава вече си говорихме и той си призна, че не е искал да бързаме с покупки, имена и радване предварително от суеверие, тъй като покрай нас 2 двойки в една и съща година, загубиха бебетата преди да се родят.
Отначало той беше по смелия в къпането...аз не исках да пипам пъпа, че и на мен ми се струваше, че ще го боли бебето, страх ме беше да я държа при къпане, хем главата, хем тялото, той се справяше по добре в това, а и двамата нямаме предишен опит, не сме гледали деца на роднини, приятели...
Но моят мъж е так попринцип, той не обича да говори, а да действа...т.е няма да седне да ми обяснява колко ме обича или колко съм му важна, а чрез действия, грижа за мен за детето ми го показва.

Има разлика м/у това нон стоп да я държи за корема, да приказва лиготии и да въздиша, това и аз не бих могла да понеса, и това да го докосне един път.
Преиграване е отвсякъде.

Бе вие верно ли правите деца без да познавате тоя дето ви го ... *ги прави!
Ей верно който каквото си направи друг не може...

Няма място да притеснения, нито за бързане. Виждала съм бащи, дето не искат да пипат кореми - наистина им е някак като извънземна тая цялата история Има и такива, дето смеят да си пипнат бебетата като малки - повече от страх да не ги наранят или да объркат нещо, не защото не ги обичат. Но рано или късно всичко си идва на мястото. Въпрос на чувствителност е.

Аз съм 5ти месец и ММ още не осъзнава.Въпреки , че той почна да се хвали пред негови  приятели и колеги  преди аз да кажа на моите.Но като се връщам от преглед и казвам размери , пол и подобни не реагира (даже за пола се разплаках , че не се зарадва  ).Бебо почна да мърда слага си ръката , но той спира и на ММ не му се чака и я маха  За инфо нищо не чете , но пък аз си чета той после ще изпълнява каквото кажа  Питам го защо така става и постъпва , той казва , че е защото 3 години не можех да забременея и още го е страх да се зарадва и да повярва.Казва "ще се зарадвам когато се роди" вече взех да приемам ,че ще е така.Надявам се сега на 4D като го види да трепне поне  .Простено му е , защото после мисля и усещам , че ще е супер татко 

Прекалено големи очаквания имате към бъдещите татковци и те като не реагират според тях, започват драмите. Аз бременността я приемах като съвсем нормално, даже леко досадно състояние и ми се искаше да свърши по-бързичко за да се върна към нормалното си положение, побърквах се от килограмите си. И ако мъжът ми беше започнал да ми седи с ръка на корема и да пуска сълзи при всяка новина от прегледите, щях съвсем сериозно да се замисля за психичното му състояние. Приемете, че просто мъжете не са толкова сантиментални като нас и имат различни чувства и усещания за тези неща.


И ако не му "трепне"? Това съвсем не значи, че не се радва.

Аз не се съмнявам , че ще ни обича и ще се грижи за нас по най-добрия начин.

Сега почна да проявява инициатива да обикаляме разни бебешки магазини /все още не купуваме нищо/.
Мисля, че не показва радост, защото е чувал, че не е хубаво да се купуват разни неща по-рано и тн.. просто суеверия.. и може би го е страх да се зарадва, защото все още не се е родило

Не значи , че няма и не се радва , а че ми се иска да видя реакция 
"Приемете, че просто мъжете не са толкова сантиментални като нас и имат различни чувства и усещания за тези неща." - подкрепям , но го забравям понякога 

Т.е., за бащата приятното и лесното, а за майката всичко останало?     
Е, те така, с лесното и приятното не 2, ами 200 деца ще изгледам.
Еех, мъж да си днес, а пък и ако попаднеш на жена като Сирената с мерак да свърши всичко гадно, супееер!