С какво ви дразнят свекървите- 70

Ади сега ,не е почнала и от първия месец заедно. Защо ровим точно това не знам. Да  и  е живо и здраво детенцето и да си го гледа.

Хайде да е жива и здрава Раличка на Кали, другото някак ще се нареди. Не мисля, че е удачно да коментираме точно тази тема. Предполагам, че дори да се изредим всички да и кажем как не е било редно да останат в жилището на свекървата, няма ей сега да си съберат багажа с мъжа и детенце и да се изнесат.
Ако трябва да избирате между детенце, дълго чакано, и собствено жилище/под наем, колко от вас ще изберат второто? 

Не съм казала такова нещо. А и преди инвитро хората с години правят опити. Тезата ми беше, че не се застъпват във времето нанасянето в апартамента и инвитрото. Т.е. не са избирали парите или за едното или за другото. Поне това е по мои спомени.
Няма смисъл вече да я дъвчете Кали, всеки нормален човек би направил този избор. Аз не гледам, че тя е в имота на свекървата, а че с мъжа ѝ са направили самостоятелно семейство, независимо в чий имот живеят. И имат пълното право да са сами.
И да не забравяме, че не са гонили никого, ключов момент е желанието на самата свекърва да си отиде на село, а като я дъвчете, все удобно забравяте този "дребен" факт

Може, тя е споделяла в темата, но беше по повод изнасянето на друга потребителка, та може да го е дала като пример. Аз не мога да си представя заради нечие тръшкане да си променя плановете за местоживеене. И продължавам да не мисля, че свекърва и в от любителите на съвместното живеене, защото все пак се е изнесла.

И аз не си представям как тръшкането на свекървата ще ми определя живота.

Ако синът се поддава на тръшканиците на майка си, вариантите са два - "съобразявате се дружно с мама" и "развод". И двете решения не са лесни

Или отказваш да сключваш брак с такъв.

Стига да го усетиш навреме

Е, ако скача на всяко "Олееее, хоп!" трудно ще остане незабелязано, освен ако бъдещата булка не е решила да страда от заблудата, че ще го променя.

ПП При мен тръшкането беше от страна на свекъра – искаше да живеем при него, и започна малко преди сватбата. Такива неща, за това кой къде ще живее, няма как да останат незабелязани.

Прави сте да се объркате и позабравите моя казус, защото отдавна не е дъвкан, пък и вече не е актуален...
Винаги съм си признавала, че първоначално грешката си беше моя и само моя, че въобще се съгласих да се преместя от квартирата си у тях и да заживеем така заедно с ММ, уж временно. Подведоха ме безспирните увещания на свекървата и уверенията й, че така или иначе, след 4 години се пенсионира и ще си отиде на село, защото там си имала къща, имала родители да гледа и въобще на това село било много хубаво, спокойно и т.н. След година съвместен живот, на мен ми се изясни, че това съжителство е безумие, че съм направила грешка и няма да мога да продължавам много така. Долу-горе по същото време стана ясно, че имаме някакъв проблем и ще трябва да се предприемат някакви мерки и медицинска намеса. Все още нямахме представа какво и колко ще струва, пък и не бяхме затънали все още в заеми. Говорихме с ММ и решихме, че наистина май-ще е най-добре да се изнесем. Аз бях за квартира, той за ипотечен кредит, но така или иначе, споменавайки пред майка му, тя веднага писна "Ама как, ама аз нали така или иначе ще се махна. Защо е нужно сега излишни разходи... и т.н." И ние решихме, че ще действаме по въпроса с ин витрото и така.
След още две години положението със съвместното съжителство вече беше нетърпимо, ние вече имахме един неуспешен опит ин витро, а свекървата започна да подмята, че всъщност няма никакво намерение да живее на село, а само да си ходи ту тук, ту там. Разговорите с ММ се подновиха и вече беше доста по-трудно да вземем категорично решение, защото вече бяхме наясно, че борбата за дете няма да е нито лесна, нито евтина. Въпреки всичко, все още нямахме заеми и решихме, че все пак можем да теглим кредит, макар да бяхме наясно, че ще ни е много трудно. Буквално месеци преди пенсионирането си, свеки пак вметна веднъж, че не е решила още какво ще прави - дали лятото да си стои на село, а зимата да се прибира тук на топло или зимата да стои там, за да се грижи за баща си (майка й вече беше починала), а лятото да си идва и да работи в някоя детска градина по заместване, че тогава учителките били отпуска. Имаше и идеи да си търси постоянна работа като частна детегледачка... Тогава й казахме, че просто искаме да ни осведоми като реши какво ще прави, за да си правим сметката и ние какво и кога да предприемем. Е те тогава започна голямото тръшкане. Сълзи, сополи, вдигане на кръвно... Ама аз какво ви преча, ама как така ще се заробите с кредит, ама вие какво си мислите, че ще си отида на село и повече няма да стъпя тук, аз вече съм стара, болна съм, той трябва да ме гледа... Обяснихме й, че не сме си и помисляли, че повече няма да стъпва тук, но живеене половин година на село и половин година тук не е отделно живеене. Аз съм я изнудвала, искала съм да заробя детето й с кредит за цял живот, тя за него била правила всичко, хората как живеели заедно, пък аз не съм можела. Дори собствената ми майка живеела със сестра ми, пък аз каква съм била такава... Обясних й, че аз не съм сестра ми, нито майка ми и всеки има право да си избира как да живее. Като разбра, че няма да ни разубеди, извади довода, че тя не можела да плаща сметките на този апартамент сама. Опция да се дава под наем, продава, заменя или каквото и да било, не подлежеше въобще дори и на обсъждане.
Накрая каза, че ще си отиде все пак на село и се разбрахме, че винаги и по всяко време може да си идва, също така да остава по колкото си иска дни, стига да предупреждава поне ден-два по-рано. Съгласи се и така. Ето тук беше момента с отстъпването и решението беше комплексно - беше ни ясно, че вероятно ще ни е много трудно и ипотека да изплащаме, и ин витро да правим, но все пак щяхме да скочим в дълбокото, ако не бяха нейните драми и тръшканици.
После вложихме пари в много голям ремонт и направихме още два опита ин витро, последния от които сега спи...  Проблемите продължиха, макар и вече не толкова съществени и съм се оплаквала тук. На съвети все пак да се изнесем, вече отговарях, че няма как да стане, защото сме "набълбучени" със заеми и няма кой вече да ни отпусне кредит, да не говорим, че и квартира трудно бихме плащали и да си връщаме заемите едновременно.
Това е в кратце. Да, ин витрото беше една от причините да отстъпим и най-съществения довод на мъжа ми. Аз бях по-склонна да рискувам с парите, но наистина не знаех как ще плащаме ипотека, сметки на две жилища и ще правим процедури. Та отстъпих и аз. Безхарактерна и слаба душица идвам май, ама това е положението.
Сега вече нещата са в пъти по-добре. Жената свикна и разбра какво е отделно домакинство. Идва си всеки месец и на мен не ми пречи. Оплаквам се в темата за нейни постъпки и прояви, които нямат нищо общо със съжителство, отделно живеене и собственост на имот. Ако никога не бяхме живели заедно и жилището си беше лично наше, тя пак щеше да си ги прави тези фасони, защото си е просто такава.

Доста подло ви е изиграла.

Кали изобщо не си слаба и безхарактерна.Отстояваш принципите си и си подредила приоритетите си.
Въпреки трудностите си била готова да скочиш в дълбокот ако свеки е продължила с фасоните

Кали и да бяхте в 'собствено' жилище, проблемите със свеки /ако мога така да ги нарека/, щяха да съществуват с пълна сила. Просто тя е с такъв характер.

Тя си има апартамента за свой и правото когато иска да идва и да си отива. Миленака е права, че ви е извъртяла, но мисля, че тези неща вече са на заден план и ти си свикнала.
 Всеки си има приоритети в живота, заради малкото, което спи до теб, ще си е заслужавала мъката с бабата

Оф, Кали, не си безхарактерна, ами финансово толкова са овъртолени нещата, че сте паднали в капана на изнудването на свеки. Да, подло от нейна страна. Уви, твърде бедни сме, за да финансираме хем ипотека за жилище, хем инвитро. Айде сега, минало-заминало, не го мисли.