Тийнейджъри и страсти

  • 20 309
  • 85
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 215
Здравейте!
Майка съм на момче,на 13 години /всъщност пола едва ли има значение/.
Днес получих поредния урок в живота..
Моето сладко и малко дете ме лъже,гледа ме в очите и ме лъже.
Второ дете ми е,с баткото не съм имала този проблем,е поне не съм разбрала..
Разбирам ,че всяко дете си носи своя характер и индивидуалност,но растат в едно семейство,каквото за едното,това и за другото.Имам в предвид не само материално ,а  и общуване ,ценности ,възпитание.
Седми клас е,иска да учи в училището на баткото,то е в топ 10 за София.Трябва да положи труд ,така говорихме и се разбрахме.Започна школа по БЕЛ и МАТ/и баткото беше там/.Днес разбирам,че се е явил без домашно/школата уведомява/.Прегледах тетрадките,оказа се ,че го е написал ,но забравил да занесе.За това мога да разбера,надявам се да не повтори.Все пак е положил труд,друго ме смути..
В събота,след уроците го питах как е минало.Подробно ми обясни.Зададох конкретен въпрос дали е правил пет минутка по МАТ/любимо на преподавателя/.Гледаше ме с големите сини очи и веднага отговори с 'НЕ'
Е,днес докато преглеждах тетрадките от школата,намерих пет минутката.Беше проведена и оценена на 4.
Тази оценка най -не я харесвам,никаква.Не ме разбирайте грешно,не съм майка истеричка.Оценката не е драма,а факта ,че ме гледа и без никакъв проблем ме лъже.В събота не разбрах,че малкото дете ме лъже,съвсем нормален разговор.До днес....
Това е моето дете,добро или лошо,аз все ще го обичам.Но се чувствам странно,колко пъти до сега ме е лъгал и аз не съм разбирала?Колко неща не  съм разбрала?Как може да не съм разбрала!!
Това личице и гушкане,още е дечко..Май съм живяла в хартиена къща...Къща изградена с толкова любов.
Стресирана съм,не бях готова за тази изненада.Много ми е мъчно.
Има те ли такива проблеми с вашите деца и как ги преодолявате?

Последна редакция: вт, 04 окт 2016, 09:55 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 4 408
Ако детето знае, че тази оценка ще те ядоса, ясно е защо те е излъгал.

И да, напълно е възможно да не те лъже за първи път  Peace

Ако си прекалено контролираща и мрънкаща, ще продължава да те лъже.

# 2
  • София
  • Мнения: 215
 И друг път е получавал четворки ,та даже и тройки.Не че му се радвам ,но коментираме защо се е стигнало до там.В училище е с шестица на входно ниво.
Ами ако ме лъже за наркотици?
Щом е толкова убедителен за тази лъжа,как ще разбера за нещо наистина сериозно?
Да го дебна ли,пребърквам ?
Сама ще се вкарам във филм

# 3
  • Мнения: 4 408
Аз нямам опит с тинейджър. Не знам как бих реагирала. Обаче когато аз бях на тази възраст дебненето ме изнервяше още повече и ме караше още повече да крия разни неща. Така че съвет не мога да дам, освен да се опиташ да говориш с него  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 215
Благодаря!

# 5
  • София
  • Мнения: 24 839
Зададох конкретен въпрос дали е правил пет минутка по МАТ/любимо на преподавателя/.Гледаше ме с големите сини очи и веднага отговори с 'НЕ'
Е,днес докато преглеждах тетрадките от школата,намерих пет минутката.Беше проведена и оценена на 4.
Тази оценка най -не я харесвам,никаква.Не ме разбирайте грешно,не съм майка истеричка.Оценката не е драма,а факта ,че ме гледа и без никакъв проблем ме лъже
Дали детето не се стреми да отговаря винаги на изискванията ти, за да се чувства одобрявано?
Самата ти казваш, че тази четворка е най не харесваната от теб.
Бих те посъветвала да проанализираш реакциите си и изискванията си, и дали без да се усетиш, проявяваш "условна" обич, която той се стреми да заслужи на всяка цена. Peace
Цитат
Ами ако ме лъже за наркотици?
Щом е толкова убедителен за тази лъжа,как ще разбера за нещо наистина сериозно?
Да го дебна ли,пребърквам ?
Сама ще се вкарам във филм
Не се вкарваш във филм- на моменти ще се питаш това твоето дете ли е?
Като безумни са в пубертета.
Стой до него, предразполагай с разговори, без никаква нотка на обвинение.
И да- рови, проверявай- не само раницата, а и бюрото, и всичко в което може да намериш нещо, което не е нормално да бъде там.
Ако, да не дава Господ, го намериш, не тръгвай с бутонките- не питай направо, не обвинявай, а търси проблема и предлагай обич и подкрепа безусловно.
Такъв е моя опит и беше успешен, в ерата на най- върлото зарибяване на децата и в училище, и в края на блока, където дилърите пристигаха и разпъваха сергиите, необезпокоявани от никого.

Последна редакция: пн, 03 окт 2016, 23:55 от absurT

# 6
  • Мнения: 7 325
Като родител на 18 год. младеж бих ти казала, че децата послъгват. Може да е период, може да е проба, може и да се задълбочи от теб зависи. И мен ме е лъгал синът ми, ама не го умее та го хващах и говорех, говорех, говорех ... до изприщване. Сега не ме лъже, по скоро премълчава неща, за които знае че ще се ядосам. Аз и не питам като усетя такъв момент. Важното е че имаме диалог и, че знае че аз съм човекът, който ще му помогне при нужда.
Сложно е, но съвета ми е да не драматизираш, защото рискуваш да влошиш нещата. Наблюдавай го, говори с него, гради връзка. За дребните неистини си затварай очите на моменти, на моменти му показвай че не е успял да те излъже. Мисля, че с правилен подход не е непоправимо.

# 7
  • Мнения: 5 259
От поста ти си личи, че виждаш проблем само в него. Той е излъгал, значи той е еди какъв си. Въобще не осъзнаваш своята роля в процеса.
Децата лъжат, когат се чувстват притиснати, когато са лишени от "полезен ход". Не бъди толкова контролираща, гласувай му малко доверие, остави го да поеме последиците от действията си.
Лъжата е първата стъпка срещу прекалено контролиращ родител. Следващата е противопоставяне - детето започва да прави обратното на това, което иска родителят, дори то да е във вреда на самото дете. То иска да си извоюва някаква автономност, за да си запази достойството.

Така че... не потъпквай достойнството на детето си и то няма да те лъже.

# 8
  • София
  • Мнения: 215
Мислех,че като второ дете ще ми е по-лесно,все пак вече съм минала по този път.Баткото е на 18 години.До ден днешен ми се обажда и казва "имам добра и лоша новина,с коя да почна?'
С големия се получи,много разговори и пак разговори.
Явно с малкия не успявам да създам тази връзка.Сега работя доста повече,по-стара съм,нямам това търпение..,вече съм го чувала Blush
Ще трябва действително да преосмисля начина на общуване.
I.Hr,много  bouquet

# 9
  • София
  • Мнения: 7 672
Май...всички...послъгват.  Laughing
Не го преживявай толкова. Хлапешка им работа.
Моят пък е станал такъв зъбат, още по-гласовит, припрян. На моменти пък се хили като зелка на глупостите си.  ooooh!
Пубери. И това ще мине. Да сме живи и здрави да издържим.  Joy

# 10
  • Мнения: 7 325
От поста ти си личи, че виждаш проблем само в него. Той е излъгал, значи той е еди какъв си. Въобще не осъзнаваш своята роля в процеса.
Децата лъжат, когат се чувстват притиснати, когато са лишени от "полезен ход". Не бъди толкова контролираща, гласувай му малко доверие, остави го да поеме последиците от действията си.
Лъжата е първата стъпка срещу прекалено контролиращ родител. Следващата е противопоставяне - детето започва да прави обратното на това, което иска родителят, дори то да е във вреда на самото дете. То иска да си извоюва някаква автономност, за да си запази достойството.

Така че... не потъпквай достойнството на детето си и то няма да те лъже.
Като цяло съм съгласна с това мнение, но не мисля, че авторката е свръх контролиращ родител, че да се получи това противопоставяне и детето да се почувства с потъпкано достойнство. Аз изпитвам ужасен страх да не *изпуснем* малкото ни дете. Големият е добър, разбран и разумен, но малкото е буря, а е само на 5. Може би авторката е в подобна на моята ситуация. В момента е видяла нещо нередно и реагира емоционално. Дано се включат повече потребители с различни мнения. Мисля, че всяко едно ще и е ценно. На мен определено ще ми е.

# 11
  • Мнения: 5 259
То детето не се противопоставя, а единствено послъгва. Това е по-лекият вариант. Дипломатично избягва конфликта, защото майката не му оставя избор. Ако няма конфликт за избягване, детето изобщо няма да лъже.
Противопоставянето е друга работа. При него детето явно или скрито прави обратното на това, което иска родителят от него, за да не загуби достойнството си пред самото себе си. Тук нещата не са стигнали до подобен развой, но ако майката планира да се бори с лъженето чрез още по-засилен контрол, може и да стигнат.

# 12
  • Русе
  • Мнения: 11 912
 Лъже си ме откак се помним. За да постигне нещо, което си е решил, за да трупа точки, да отърве нещо,да се домогне до нещо,абе по най-различни причини. А е дете, което споделя, говорим си непрекъснато по теми, всякакви. Споделя и най-лични неща иначе.Просто е такъв. Сега е влюбен и гаджето си лъже.От всичко най-много презирам лъжата и съм изговорила романи от обяснения и най-вече му доказвам, че всеки път лъже себе си по този начин и че е това го правят страхливците, какъвто той по принцип не е.
   Днес ми изпили нервите цял следобяд с опити да не пипне нищо за училище. Имаше "по-важни" разговори Накрая отиде на тренировки и заяви на председателската на българската федерация и на треньора си, че няма да отиде на състезание в Полша, защото не се чувствал готов. До вчера беше много готов. Но днес, го покани една приятелка на рожден ден по същото време. Увещава я да си премести момичето празника за да си довлече височайшия задник и  завъртя една камара хора и организации само и само да отиде на купона. Вече ни изкипя всичко с баща му. Казах му, че още утре го местя в друго училище, спира тренировките и се прибират всички лаптопи, телефони,микрофони, камери и подобни. Призна си грешките, каза че може да се справи и обеща да го направи. Ама да видим. Мерникът ми е вдигнат.
  Същото това моето дете, понякога е изключително прямо. Не се притеснавя да каже неща, откоито повечето на неговата възраст ще се притисняват. Че се страхува от нещо ,че е допуснал нещо грешно.Толерантен е. На моменти имам чувството че в него има две личности.Доста е артистичен и често играе и театри и не винаги успявам да различа позата и ролята от истинската емоция.

Последна редакция: вт, 04 окт 2016, 00:51 от A m b e r

# 13
  • София
  • Мнения: 215
Юна,явно не мога точно да напиша усещанията си. В никакъв случай проблема не е само в него,та той все още е дете.
Той се отглежда доста по-свободно от баткото.Има избор във всяко начинание.'Тази година не искам английски,ще ми дойде в повече' -ок.'Не искам волейбол,само футбол'-ок. 'Времето е хубаво,може ли до 8 вечерта'-Ок
Дали пък тази свобода не е криво разбрана?Дали си мисли ,че всичко ще му е в повече и ще си го кара както той е решил?


Последна редакция: вт, 04 окт 2016, 01:04 от albenapen

# 14
  • Русе
  • Мнения: 11 912
   albenapen, първо той изтълкува тази си оценка като неуспех, а явно нагласата е да се споделят успехи. Друго , може и да се притеснява че ще загуби въпросните придобивки като футбол до 8 часа вечерта.
А най-добре да говориш с него защо точно е излъгал.

   Днес като седнахме вечерта и коментирахме с моето дете следобедните ни драми се оказа, че ме е излъгал, че знае урока по биология, защото не искал да си признае, че не е разбрал какво точно означава нещо от определението. Той винаги е демонстрирал голямо самочувствие с биологията и интерес. Според мен му липсва та този етап способност да анализира и разбира добре материата и просто знае много термини, защото се интересува. Не държа да се занимава точно с биология, но той винаги е твърдял че иск това. Явно се е получил разрив между това, което е демонстрирал с това, което трябва да покаже.Не е искал да си развенче славата като биолог, въпреки че знае, че не съм толкоз заслепена или може би за това.

# 15
  • София
  • Мнения: 215
Аmber,утре ще говорим,така се разбрахме.Дано да разбера причините довели до лъжата.Помолих го да помисли и да ми даде някакво обяснение.Самата аз също нямах желание днес за разговор.Прекалено бях сащисана и емоционална ooooh!

# 16
  • Мнения: 14 227
Въпреки, че нямам деца, ще си позволя да коментирам.
Възможно ли е детето да се чувства сравнявано с баткото и да смята, че трябва да постигне същите резултати като него, че дори и да ги надскочи? В първия си пост ти самата  казваш "Като баткото". Ако баткото не е имал такива неуспехи, възможно е детето да те е излъгало, защото изпитва срам, че се е провалило. По мои наблюдения напрежението в 7 клас е твърде голямо, очакванията на родителите, а и на самото дете - също. Страхът от провал още повече, защото то вече не е малко дете, което няма да успее да се качи на катерушката, а човек, от който се очаква да постигне определени резултати. И когато не оправдае тези очаквания се чуди как да се измъкне от ситуацията, защото предполага каква ще е ответната реакция. Понеже все пак е дете избира най-прекия път - лъже, за да не се обяснява и да не трябва да се справя с разочарованието на родителите си и със своето.
Или е реакция от пубертета - лъже, защото не иска да се обяснява и да му се месят. Смята, че какво се е случило на курса си е негова работа и не му се занимава да обяснява, приема го като вмешателство в личната му територия. Аз така правех - лъжех много, защото исках да съм независима и родителите да нямат контрол над собствения ми свят. Не защото са били кофти родители и са ме ограничавали, а защото исках да съм независима.

Може и да бъркам, разбира се, както казах деца нямам.

# 17
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 309
Децата имат нужда от авторитети. Не е необходимо някой да го сравнява с баткото. Само фактът, че големият е успешен, му стига. Няма нищо ненормално да иска да прилича на баща си, на батко си, на дядо си, на вуйчо си - на някой, който се радва на уважение и признание.

Това дете трябва да разбере, че учи не за да получи одобрение, а за себе си.

# 18
  • Мнения: 14 654
Остави детето на мира! Ще те излъже, много ясно, и аз да знам, че майка ми ще си изкриви устата за четворка, защото й е най-нелюбимата оценка, и аз ще опитам да прикрия. Децата лъжат, когато се усетят притиснати и искат да избегнат задълбочаване в ситуацията. Ако те лъже, не го обвинявай него, че е такъв характер, а си дай сметка защо му се налага да изрича лъжи.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.

# 19
  • Мнения: 25 400
Много ми е любопитно дали авторката никога не е лъгала родителите си на тази възраст. Ама никога, никога, никога?
Ако се сети в кои случаи е послъгвала/премълчавала нещо (почти същото е), може би ще спре да драматизира толкова.  Simple Smile
Да, неприятно е да хванеш детето си в лъжа, особено когато си се старал да градиш отношения на честност и откровеност, но не е болка за умиране, особено когато лъжата е свързана с оценки и дребни подробности от училищния живот. Поговорете, дай му да разбере, че първо, тези неща не остават скрити, второ, смешно е голямо момче да лъже като малко дете, и трето, така ще загуби доверието ти за по-важни неща.
Вече ако става въпрос за нещо по-сериозно – кражба, побой, измама... Тогава вече се изисква брутална намеса на родителите.

# 20
  • Мнения: 4 841
Разбирам, че хората сме с различна емоционалност и възприятия, но след целия този патос в първия пост, очаквах да прочета едва ли не за престъпление против човечеството.
Познавам хора, които се държат и говорят по този начин - изключително натоварващо е, създава комплекс за малоценност и едно непрекъснато чувство за вина, че не можеш да си на това ниво... Та било то и изкуствено приповдигнато.

Имам син на 13, говорим за всичко откровено и директно. Но не с възвишени тиради за ценности, личностна реализация и полагане на къртовски труд в името на някакъв хипотетичен и крайно неясен във времето успех. Говорим за конкретни неща, с конкретни и ясни примери от живота около нас. Харесва ли ти кварталната тайфа от близкото училище? Не. По-добре ли ще се чувстваш сред деца като от курса ти? Да. Ами сядаш си на задните части, и учиш. Примерът е елементарен и твърде опростен, но мисля става ясно какво имам предвид.
Децата на 13 са достатъчно в състояние да преценят, че има различни видове среди, и да направят своя избор къде се чувстват добре. Особено ако са ходили на тренировки, курсове, различни клубове по интереси и са се сблъскали с деца, различни от тесния им кръг на приятелска и учебна среда. От хубавото никой не бяга, просто трябва да му е ясно показана разликата между него и лошото, и то доста преди да стане на 13. Тогава мотивацията идва отвътре, а това е по-важно от всяка оценка на света.

# 21
  • Мнения: 35 873
Спри да дебнеш детето. Светът няма да се преобърне, ако не разбереш някоя оценка /за всички контролни и т. н. ли питаш? просто не го прави/

# 22
  • Мнения: 12 473
Остави детето на мира! Ще те излъже, много ясно, и аз да знам, че майка ми ще си изкриви устата за четворка, защото й е най-нелюбимата оценка, и аз ще опитам да прикрия. Децата лъжат, когато се усетят притиснати и искат да избегнат задълбочаване в ситуацията. Ако те лъже, не го обвинявай него, че е такъв характер, а си дай сметка защо му се налага да изрича лъжи.
И моят син е на 13 и не си представям да го възприемам като дечко със сладко, малко личице, защото не е. Приеми, че не можеш да искаш всичко да ти споделя, децата също имат право на личен живот и преценка какво да споделят с нас.
Остави детето да диша и не се фиксирай толкова върху лъжите, ще те лъже и за други неща, колкото и да си повтаряте, че на майка всичко се казва.


Абсолютно съгласна!

Авторката, никога ли си лъгала? Ама съвсем никога?
И да, лъжата в тази възраст, не е защото те са мошеници или пропаднали личности, а защото се опитват да се "защитят" и предотвратят кофти ситуация за тях.
Над това се замисли и поработи.

И още нещо - доверието е най-важното нещо между дете и родител. За да го заслужиш си струва да преглътнеш малко лъжи.

# 23
  • Мнения: 28 705
Всички лъжат, включително и възрастните, дори те повече от децата!

 Peace


И да, лъжата в тази възраст, не е защото те са мошеници или пропаднали личности, а защото се опитват да се "защитят" и предотвратят кофти ситуация за тях.


+1 Peace

# 24
  • Мнения: 14 654
Както ние си познаваме децата, така и те нас ни познават, затова могат да предугадят как ще реагираме в различни ситуации и да преценят колко и дали въобще да споделят.
Ама тия 13-годишни момчета са пораснали деца вече, обидно е да ги наричаме дечковци и "моето дете", малко уважение като към личности им се полага вече, съответно и отношение като към разумен човек, а не като към дечко, който за всичко зависи само от мама.

# 25
  • Мнения: 12 473
Да, представям си как му говори още на "батко ти". 
Той има брат, а не батко..))
Така го принизяваш и потискаш сериозно.
П.С - не те критикувам, давам ти обратна връзка, която може да ти е от полза.
Моят е на 15..Wink

# 26
  • Русе
  • Мнения: 11 912
  Албена, преди всичко се успокой и обезателно поговерете. Лъжата често е вид защита. Опитай се да разбереш от какво се защитава. От критика, от неодобрителна оценка, от страх да не загуби някоя привилегия. Обсъдете коя от възможните причини си заслужава лъжата и има ли начин да се избегне.
   Хубаво е уважение и приемане на личността на детето, обаче е добре да има някакв баланс и с авторитет.

# 27
  • Мнения: 14 654
Като чета авторката как се изразява и кърши виртуално ръце, и как не може да преглътне, че нейният дечко е изрекъл лъжата, предполагам, че я е излъгал, за да не му досажда с продължителна беседа по въпроса за нелюбимата оценка. Абсолютно съм съгласна с BirdsFlu, че общуването с такива хора е изключително натоварващо и едно нормално дете би направило всичко, за да намали това общуване.

# 28
  • Русе
  • Мнения: 11 912
   Нелюбимата оценка може да е получена от неразбиране, пропуск, недоглеждане. Абе случва се. Ама ако в следствие на свободния си избор е предпочел да не се готви и срещне едно спокойно одобрение или неглижиране, най-вероятно отношението към предмета ще стане система. Ясно разбира сигурно, че свободата да планира заниманията си е доста сладка, обаче явно е предозирал нещо за сметка на друго. Значи ще отговаря по две направление - не се е подготвил примерно и не е преценил как да използва свободата си. Един вид бягство от отговорност.

# 29
  • Мнения: 28 705
   Нелюбимата оценка може да е получена от неразбиране, пропуск, недоглеждане. Абе случва се. Ама ако в следствие на свободния си избор е предпочел да не се готви и срещне едно спокойно одобрение или неглижиране, най-вероятно отношението към предмета ще стане система. Ясно разбира сигурно, че свободата да планира заниманията си е доста сладка, обаче явно е предозирал нещо за сметка на друго. Значи ще отговаря по две направление - не се е подготвил примерно и не е преценил как да използва свободата си. Един вид бягство от отговорност.

Ахааа! А, като се развикаш и му насолиш по тиквата за "най-лошата" оценка, нещата ще си дойдат на мястото?  ooooh! Едва ли? Просто другия път ще скрие по-внимателно доказателствата... Peace

# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Говорим за 4-ка на 5 минутка в курса, не в училище?!
Че те тепърва са започнали, предполагам не е ходил лятото...
Нормално е нещо да  е забравил, ще си го припомни, ако не го знае, ще го научи, нали затова ходи там... ooooh!
Аз не виждам драма. Но при такава очаквана реакция от страна на майката, ако аз бях на мястото на детето, и аз щях да излъжа.

Смятам, че децата се нуждаят от лично пространство. Не би ми хрумнало даже на сина ми /7клас/ да проверявам тетрадките и домашните, да не е в първи!
Да му ровя в чантата и да търся непоказани 5минутки!
Като имат тест, дава ми го за подпис, като има оценка -дава бележника за подпис, ако има някакъв проблем с учебния материал или с дисциплината Wink-всички учители ми имат тел. и имейл /както и на всички родители/ и се свързват с нас.
Ако има нужда от помощ при някоя домашна или с учебния материал - тогава пита и аз само тогава се опитвам да обясня.

# 31
  • Мнения: 30 802
Коментирате всяка оценка...ти представяш ли си на теб да ти коментират всяко ястие и всички задачи за деня? Ама сега що не се е получило вкусно като другия път? Не се постара ли, бърза ли, защо так- направила си го по много нелюбим начин, каква майка си, защо не се стараеш...

Виждаш ли колко е гадно?

Освен това "по-лесно с второ дете" важи за периода до три годинки, когато малките гадости са общо взето еднотипни и не се шашкаш толкова. За вече почти изградена личност да искаш да караш на автопилот от първото дете...това не си го представям.

Светът има нужда от повече решителни мъже, отхвърлили влиянието на маминка- не от повече момченца, които са се изучили за алгебра-нинджи.

# 32
  • Русе
  • Мнения: 11 912
 Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

# 33
  • Мнения: X
Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

Не, няма да го приемем спокойно, разбира се. Но лъжата, не инцидентната, а системната лъжа е проблем, различен от двойките и тройките. Съгласна съм, че тя е предимно защитна реакция и нашата работа е първо да разберем защо се е стигнало до там. От какво се страхува детето и се опитва да се предпази чрез лъжа. Говоря от собствен опит. Дъщеря ми е на 10 и преди 2-3 години започна да послъгва за някои неща. Това бяха нещата, за които аз съм свръхкритична. Наложи се да преосмисля и свръхкритичността си, и поведението си и най-вече да говоря с нея и да ѝ дам увереност, че ако сгафи и си признае, не само няма да има лоши последици за нея, а аз ще оценя и  поощря именно честността ѝ. При нас това проработи.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
Амбър, при нас веднага се разбира, ако ходи без домашни или носи тройки...
И моят да не е луд да лъже, при положение, че още същия ден ще получа известие за това...
Говорим за изпитване, не за 5минутка.

# 35
  • Мнения: 4 841
"Ходи без домашнИ и носи тройкИ" е доста по-различна ситуация от "забравил си тетрадката с написаното домашно" и "получил четворка на блиц-изпитване в школа"  Stop

# 36
  • сф
  • Мнения: 394
умишлено не четох трите страници отговори - за да не се откажа да пиша.
само искам да ти кажа, че аз бях от децата, на които им се налагаше да лъжат родителите си. причината беше само една: страх.

# 37
  • Мнения: 6 490
аз съм с малко дете, но преди години по ред причини отглеждах доста по-малка братовчедка, тийнейджър.
от скромния ми опит и с двете, осъзнах, че при тях причината за изричане на лъже е само една - да не получат осъдително отношение и набиване на канчето. явно ударът по егото е нещо, което трудно се приема и преглъща от децата и младежите.
тийнейджърката стана доста сговорчива в момента, в който видя, че няма да ѝ давам оценки на поведението. даже ме търсеше да си говорим, да сподели. коментарите ми се ограничаваха до “ох, много кофти е станало, да“ или разказ на някоя сходна случка от моя живот. най-много съм си позволявала да кажа как мисля, че бих реагирала сега. непоискани съвети не съм давала, децата май имат нужда понякога само да изговорят нещата и да бъдат изслушани. стараех се по никакъв начин да не каканижа, да не показвам разочарование, обида или друга отрицателна емоция. а стряскащи моменти имаше доста - и напивания, и разсъблечени снимки из интернет, и гадже от ромски произход, проблемни приятелки и т.н.

# 38
  • Мнения: 1 722
Мислех,че като второ дете ще ми е по-лесно,все пак вече съм минала по този път.Баткото е на 18 години.До ден днешен ми се обажда и казва "имам добра и лоша новина,с коя да почна?'
Ще трябва действително да преосмисля начина на общуване.
I.Hr,много  bouquet

А когато има връзка или се ожени отново ли ще очакваш всяка новина Rolling Eyes
Аз от постовете ти виждам свръхочаквания, контрол и голямо драматизиране на ситуацията.
И аз не искам да ме лъжат, и щерката не искам да ме лъже, но в крайна сметка понякога детето  може и съвсем неволно да забрави, или за него ситуацията да не е толкова важна, както в твоите очи.
А ако лъжата е съзнателна е възможно твоята реакция да го провокира.
Ако е решаващо какви са оценките, говорете, но го остави и да "диша" Peace

# 39
  • Мнения: 14 654
Като излезем от конкретния случай ,ако детето започне да носи системно тройки и ходи без домашни , както разбирам ще го приемете спокойно и ще се радваме на свободолюбивия дух ли, какво.

Toва би било съвсем различен проблем от премълчаването на неудовлетворителна за майката оценка. Според психолозите, когато успехът на ученика падне трайно, има проблем, който не е само от учебен характер и причината не е обикновен мързел. Така че при две поредни тройки ще се обезпокоя.
Моят е имал дори и двойки, но това са били инцидентни случаи от чиста лиготия и мързел, след които много се е срамувал от учителите и от съучениците си, достатъчно гадно му беше, че да му смазвам настроението и с дуднене у дома. После си завърши с шестица и петица по съответните предмети, така че място за притеснение не е имало.
Детето на авторката си е добро, така като чета, не е някой негодяй, който само гледа да изклинчи и мами за удоволствие.

# 40
  • Мнения: 11 861
       А няма ли вариант просто детето да е забравило за въпросната петминутка? Аз имам по-малко дете, също ученик, понякога ми е много странно какво забравя и какво намира за важно.

      Питам го- изпитаха ли те?Не, Връщаха ли ви нещо- не. После в раницата намирам/ все още тогава ровех, предимно да не остане някоя полуизядена кифла до пълно разлагане или тениската от физическо да се окаже в папката по ДБТ/върнат тест с пълен отличен.Просто детето не отдава внимание на този тест.

Друг път- отивам да го прибера от училище- още докато ме види почва да рови в чантата и ми вади тест с 5=, ама ми го изтипосва все едно Пулицър взел и чака овации.По предмет, който му е труден и започна да го учи доста по-късно от останалите деца в класа.

Така че, децата придават различна важност на различните случки .

Ако,обаче детето се чувства пресирано и се тормози от очакваната реакция на родител, възможно е и да си е позволило лъжа, в което не намирам нищо фатално.

Едва ли има майка, която не държи на образованието, поне в годините, в които все още нещата са и под контрол.Но аз, например, за да не се страхува детето, съм казала нещо, което всъщност и наистина го мисля. Разправия, караница ще има за пропиляно време и лошо отношение към ученето.За оценки- никога. И наистина не съм се карала за оценки. Ако детето е положило труд, но не се е справило, проверяваме заедно пропуските и наблягаме на неусвоеното.

# 41
  • Мнения: 477
Като истерясваш за четворка, как няма да те лъже? Горкото момче, бих казала. Виждаш, че по принцип се старае и се опитва. Не е някой разглезен лигльо, дето ще става метач на улици, нали? Е, какво искаш тогава? Да не било четворка. Поредната родителска измишльотина.
Ясно е, че не искаш да има лоши оценки, но си отишла твърде далеч. Той те лъже, за да не получи реакцията ти на четворката. Не оправдавам лъжата му, но на негово място и аз щях да те лъжа в очите, само че щях и да подходя малко по-умно и да хвърля 5-минутката в контейнера на път за вкъщи.

Някога моите родители не на четворка, а дори на тройка, изобщо не реагираха. Казваха "аха, добре" и с това се приключваше, животът продължаваше с усмивка. Вярно е, че за 12 години беше само една тройка, но все пак. Те знаеха, че каквато и оценка да съм получила, съм направила всичко възможно за момента, дала съм най-доброто от себе си на конкретното контролно. Аз бях спокойна и енергията ми отиваше в учене и получаване на (най-често) шестици, а не в опити да скрия лоша оценка, за да не се излее ада върху главата ми.

Дъщеря ми се старае и не обича лошите оценки. Това ми е достатъчно. Не е получавала по-малко от петица, но и да получи, нито ще я подложа на кръстосан разпит, нито ще я накажа или пък карам да учи, дори няма да я смъмря. Ще й съчувствам и ще я прегърна, защото знам, че тя ще е разстроена или поне не много щастлива. Ще е ядосана на себе си.

Ако детето знае, че тази оценка ще те ядоса, ясно е защо те е излъгал.

И да, напълно е възможно да не те лъже за първи път  Peace

Ако си прекалено контролираща и мрънкаща, ще продължава да те лъже.
Точно така. За всяка една дума.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 1 809
Имам усещането, че не точно детето е взело решение за училището. Дори и да е така, то би могло останалите от семейството без да искат или нарочно да са му вменили това решение. Това което е направил дори не може да се нарече лъжа, това е от процеса на израстването и решаването на проблеми. Забравих си домашното - следващия път ще бъда по-стриктен и ще го взема, няма да кажа на майка ми това ще е разстрои, а нищо кой знае какво не се е случило -написах го, просто го забравих. Имах пет минутка, но получих оценка, която майка ми не харесва, следващия път ще се постарая повече и ще й кажа когато си оправя успеха. Това са наченки на самостоятелност както при възрастните индивиди, той се учи да решава проблемите си сам, все пак не те е излъгал кога ще се прибере или че пие и пуши!?
От опит мога да кажа, че децата в 7 клас са под огромен натиск всички очакват от тях да дават 100% от себе си (колко го мразя този израз), но те са деца и не могат да се мобилизират както правят възрастните, а и не бива. Плюс това замисли се баткото е много добър, той е влязъл в това училище, той учи, малкия със сигурност не иска да ви разочарова, но не изисквай от него да следва вашите мечти за реализация в живота, а поговорете съвсем открито и спокойно за неговите.

# 43
  • София
  • Мнения: 17 062
Никога не бих повярвала, че авторката има по-голям син и че вече е минала през един пубертет. Освен ако големият не е намерил начин да лъжа така качествено, че да не го хващат  Laughing Луда работа, луда.

# 44
  • Мнения: 11 861
Имам усещането, че не точно детето е взело решение за училището. Дори и да е така, то би могло останалите от семейството без да искат или нарочно да са му вменили това решение. 

      Достатъчно е да се разгледат две-три седмокласни теми, за да стане ясно, че това е масово, поради което към днешна дата не е и особен проблем.

      Масово майки редят желания и от хиляди изписани страници за кандидатстване, едно дете не видях да е пожелало техникум по фризьорство или дърводобив като първо желание, защо ли newsm78

# 45
  • София
  • Мнения: 215
Здравейте момичета Hug
Явно не само аз съм доста емоционална Laughing
Не очаквах такъв интерес към темата.
Някои от вас са доста крайни,без да се познаваме.
Самия факт,че потърсих помощ от вас,би трябвало да показва,че търся собствените си грешки.
Помощ от някой,попадал в подобна ситуация е най-добра,защото другото са само празни приказки.

След 30 мин. ще мога пак да пиша и да дам продължението на историята.

# 46
  • Мнения: 477
Масово майки редят желания и от хиляди изписани страници за кандидатстване, едно дете не видях да е пожелало техникум по фризьорство или дърводобив като първо желание, защо ли newsm78
Децата не са вчерашни, да се минат да влязат в техникум, при положение, че имат бал за елитна гимназия? newsm78

Кой нормален човек ще тръгне в посока техникум, ако оценките му стигат за езикова или математическа гимназия?

# 47
  • Русе
  • Мнения: 11 912

  Сигурно защото фризьорките на които разчитат не са завършили съответния техникум и не познават напети дървари.

# 48
  • София
  • Мнения: 215
Ще се опитам първо да дам някои пояснения относно моята личност.Все пак аз се познавам най-добре Laughing
Няма да отговарям поименно,защото нямам толкова време.
Относно патоса ми в първия пост :аз така си говоря,така съм възпитана /родители учители Laughing/,в работата съм с много хора .На 46 години как да говоря?Не мисля,че това е проблем за децата-та те само такава ме знаят.
Относно "баткото", "дечко' ,'моето дете' :много добре знам,че е голям,ама нали споделям това с МАЙКИ.Дали няма да са винаги нашите деца,независимо от възрастта?Всъщност 13 г.винаги е казвал 'Брат ми"
Дали съм лъгала ? Не помня,премълчавала ДА.Но на конкретен въпрос винаги съм отговаряла с истина.Може би съм имала късмета да нямам проблеми и не ми се е налагало.
Досега не съм му ровила в чантата,сега имейла беше повод,случайно намерих пет минутката.
Дали действително имам голям син? Прекалявате!За тези ,които това е неубедително-проверка в темата на дванайсетокласниците.
Относно училището и избора...Не исках и големия да е там.Смятам,че като учиш от първи клас английски е загуба на време и пари да учиш в английска
езикова гимназия.А и втори език на днешно време си е плюс.Но също така смятам,че децата имат право на мечти и избор.Така,че както единия си е взел крайното решение,така и другия ще си реши сам.Аз мога само да съветвам,но труда е техен.
Продължавам...

# 49
  • Мнения: 4 841
Не си длъжна да се обясняваш или оправдаваш. Искаш странични мнения - имаш ги. Оттук насетне решенията търсиш със (и във) себе си, в съответствие с твоите разбирания и виждания за нещата от живота.

Обикновено като тръгне човек да се обяснява, и включи в режим "Защита", по-скоро става сляп и глух за всички останали мнения (дори и за градивните), и само втърдява собствената си позиция, колко е прав, но, апропо, неразбран... Негативите на виртуалното общуване, уви...

# 50
  • София
  • Мнения: 215
Относно прословутата "четворка".
Споделих с вас,че не я харесвам.Никъде не съм коментирала,че правя за такава оценка проблем на децата.За информация :миналата година завърши с две четворки-по история и инф.технологии.Може и да си е личало,че съм разочарована.../но много ме е яд на мързела/.
Не дебна детето,нямам време ,а и разчитам,опс разчитах на разговорите.
"Кърша виртуално ръце"....даа явно съм много емоционална и го написах както го усещам. С болка,изненада и куп други емоции.
Всъщност не мисля да се обяснявам повече.Отдайте го на поредната ми емоционалност.

# 51
  • София
  • Мнения: 215
Не си длъжна да се обясняваш или оправдаваш. Искаш странични мнения - имаш ги. Оттук насетне решенията търсиш със (и във) себе си, в съответствие с твоите разбирания и виждания за нещата от живота.

Обикновено като тръгне човек да се обяснява, и включи в режим "Защита", по-скоро става сляп и глух за всички останали мнения (дори и за градивните), и само втърдява собствената си позиция, колко е прав, но, апропо, неразбран... Негативите на виртуалното общуване, уви...

Напълно съм съгласна! Благодаря за съвета!

# 52
  • София
  • Мнения: 215
Днес говорих с детето.
Едната задача била сложна,предположил ,че баща му ще поиска да я види и да му я обясни.Пък можело и други подобни да му намери...А него приятелите го чакали,да ритат..И за да рита и не му се подиграват някой приятели ,че хем е на школа ,хем и в къщи решава допълнително.
Та това е историята.

Разбрах ,че не съм застрахована от такива проблеми.Тепърва ще мислим с мъжа ми как да говорим,че да не се стига до такива емоции.
Благодаря на всички момичета които споделиха своя опит bouquet bouquet bouquet

# 53
  • Мнения: 25 400
И за да рита и не му се подиграват някой приятели ,че хем е на школа ,хем и в къщи решава допълнително.

Прекалено високи амбиции за човек, пишещ "някой приятели".
Горките ти деца...

# 54
  • Мнения: 30 802
А тази задача от петминутката можеш ли я реши?

# 55
  • Мнения: X
Чак пък "горките". Няма да получат трайни увреждания, само защото майка им пише "Й" в края на дума в множествено число. ОК, неправилно е, но в случая заяждането е излишно.

# 56
  • Мнения: 477
Чак пък "горките". Няма да получат трайни увреждания, само защото майка им пише "Й" в края на дума в множествено число. ОК, неправилно е, но в случая заяждането е излишно.
Аз пък разбрах поста й по друг начин. Като не пише грамотно, защо очаква високи оценки от децата си...

# 57
  • Мнения: X
Не пише ултра мега неграмотно. Нормално е човек да се надява/мечтае децата му да постигнат повече от него.

# 58
  • Мнения: 11 861
И за да рита и не му се подиграват някой приятели ,че хем е на школа ,хем и в къщи решава допълнително.

Прекалено високи амбиции за човек, пишещ "някой приятели".
Горките ти деца...

Няма зависимост между способности на родители и деца. Често от съвсем семпли семейства излизат амбициозни деца ,с много постижения. Имала съм такива съученици.

Нормално е всяко следващо поколение да е по-образовано от предходното, но и обратното се случва- амбициозни и успешни родители да имат деца с много скромни постижения.

# 59
  • Мнения: 19 245
Темата пързалка ли е?
Като прочетох залавието, си помислих, че е кой знае каква лъжа, пък то за някакво препитване, на които детето изкарало 4-ка.
Авторката звучи истерично и говори за сина си все едно е на 5г.

# 60
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Пролетен дъждец, споделям мнението ти.
Даже останах с впечатлението, че аз нещо не съм разбрала добре, защото заглавието, реакцията и конкретната случка не си пасват никак ...
Ако авторката реагира по-спокойно и нормално в такива ситуации може би и детето няма да крие и ще бъде искрено.

# 61
  • Мнения: X
Ако авторката реагира по-спокойно и нормално в такива ситуации може би и детето няма да крие и ще бъде искрено.

Точно това е ключът. При мен с дъщеря ми това проработи. Аз съм свърхкритична и свръхизискваща и се наложи да попремисля възгледите и поведението си. Тя беше по-малка от детето на авторката, когато се случиха няколко поредици от лъжи- към 8-годишна. И когато говорехме защо се е стигнало до там, стана ясно, че страхът ѝ е бил да не загази като ме знае какво чудо съм. Освен това, много помага системната работа и с думи, и с действия детето да разбере, че ако се издъни, но си признае честно, че няма да бъде наказвано, а напротив- ще се оцени и поощри неговата честност. Имам и по-голям син, който от съвсем малък схвана и прилагаше това правило. Идваше при мен и казваше:"Да ти кажа за една беля, за да го знаеш от мен." Що наказания е отървал по този начин! Laughing

# 62
  • Мнения: 530
Споделям мнението на тези, които са изненадани от наивната вяра на авторката, че децата й винаги, ама винаги са й казвали и ще й казват истината.
Дали съм лъгала ? Не помня,премълчавала ДА.Но на конкретен въпрос винаги съм отговаряла с истина.Може би съм имала късмета да нямам проблеми и не ми се е налагало.
Горното изречение, обаче, ми напомни собствения ми потрес (не преувеличавам!), когато преди доста години  установих, че първото ми дете (тогава в първи клас) лъже виртуозно! Всъщност "виртуозно" не е точната дума, защото не успяваше да "изпипа" детайлите. Обаче, след разкриването на явна лъжа, след задаването на конкретен въпрос, продължаваше да  не си признава, поддържаше  собствената си теза без да се изчерви, без да сведе очи, без да се притесни, че ще го изложа (пред учител, например). Аз така не мога! Бая се бях притеснила! Четох, четох...

След 2-3 години ситуацията беше разрешена, като премахнахме причините, които му позволяваха или го караха да лъже. Впоследствие съм улавяла относително малък брой други неистини или полуистини, а със сигурност е имало и други. Но пък и аз бързо узрях за идеята, че не всяка изопачена информация е лъжа, и че не е необходимо мама да знае всичко Wink. Въпросното дете отдавна е голям успешен човек и, за успокоение на авторката, трябва да кажа, че не е изпадало в рискови ситуации и не сме имали проблеми с изборите, които е правило.

# 63
  • Мнения: 28 705
Има периоди при децата, когато те лъжат и по-скоро си измислят. Сега, като се замисля, и аз съм била така около 8-9 г.  Blush Crazy

# 64
  • Мнения: 530
Ааааа, въобще не беше такъв случаят. Беше от типа " Не съм пипала бонбоните!" (пък кутията наполовина)  и "Тези задачи ги нямаме за домашно!" (как пък само скритите картинки по математика им даваха Laughing)

# 65
  • Мнения: 5 259
Дъщеря ми много я усещам, когато се опитва да прокара някоя подобна лъжа от рода на "Не съм пипала еди кое си" и като ѝ кажа "Просто го връщай на мястото му след това", тя започва да плаче, да се сърди, да драматизира, че я обвинявам несправедливо, че я мисля за лъжкиня и т.н.
Имаше един случай, в който с часове се разправяхме, защото аз бях (и още съм) убедена, че го беше направила, а тя искрено си вярваше, че не е и плака безутешно, че я подозирам и обвинявам, невинната тя  Laughing
Чак се уплаших, че за да си вярва така, сигурно нещо не е наред  ooooh!

# 66
  • Русе
  • Мнения: 11 912
  Винаги като тръгна да доказвам лъжа, излиза, че е въпрос на формулиране. Аз съм питама едно, пък той е разбрал нещо съвсем друго, на което отговаря. Въпреки че по тоз повод съм се научила да съм безкрайно конкретна.

# 67
  • Мнения: 14 654
А защо трябва да се доказва лъжа, какъв е смисълът? Да покажеш на детето колко си по-умен и че не може да се измъкне от здравата родителска хватка ли? Аз не изобличавам децата си, когато усетя, че ме лъжат, не разпитвам и не ръчкам да си признават, не ги измъчвам сами да се овъртят в обяснения и да се издадат. Като възрастен мога да го направя, разбира се, но не искам да ги унижавам, нека си мислят, че не знам за какво става дума. Ако говорим за нещо, което знам, че не е така, а то ми представя обратната версия, му казвам, че знам истината, така че да не продължава и толкова. Не ми доставя удоволствие да въртя детето на шиш и да го карам да се оплита в обяснения.

# 68
  • София
  • Мнения: 17 062
То няма и смисъл, само се научават по-добре да лъжат. Аз казвам на сина ми - знам, че си направил това и това, нямам време и желание да се занимавам да доказвам и да се разправяме, искам само да знаеш, че знам и че очаквам повече такова нещо да не се случва.

# 69
  • Мнения: 14 654
Точно така и аз. Онзи ден срещам учителя по математика и той ми казва, че е изгонил сина ми от час, защото се е лигавел. Като се прибрах, директно му се накарах, вместо да питам "а днес как беше в училище, нещо интересно?" и да се наслаждавам на опитите да обясни, че всичко си е наред.

# 70
  • Русе
  • Мнения: 11 912
    Янeчeк, много си далече от истината. Има някакви граници, които все пак не бива да се прекрачват. Когато се прекрачат се търси обяснение.  Ако снима в часа с телефона си и подронва авторитета на учителя  и се оправдава с друг или пък се измъква вечер от стаята си, като лъже най-близкият си приятел и партньор и треньори си е повод за обсъждане. Излезте малко от формата на здравата родителска хватка, щот децата не са еднакви.

# 71
  • Мнения: 14 654
Не отправям конкретни обвинения, а ползвам постовете, за да си коментирам по принцип Wink Не е за вярване, че непрекъснато се налага да го обяснявам. Просто постът ти ме подсети, че любим родителски номер е детето да бъде тормозено да си признава, което намирам за отвратително.

# 72
  • Русе
  • Мнения: 11 912
   
Просто постът ти ме подсети, че любим родителски номер е детето да бъде тормозено да си признава, което намирам за отвратително.
  Това е тълкуване, върху много ограничен брой случаи, които сигурно има. Моите наблюдения са обаче и върху доста различни ситуации, когато детето манипулира и използва ситуацията. При малките е даже сладко. Обаче 13-14 годишни добива друг нюанс.  При мои близки стигна до доста неприятна ситуация и сега имат 20 годишен, едвам завършил 10 клас за две години, недоволен, нежелаещ да върши каквото и да било, криминално проявен. Винаги приемаха извиненията и оправданията му.Въпреки, че отчитаха проблема, все намираше начин да прехвърли отговорността.
 
 

# 73
  • Мнения: 14 654
A, на мен никога не ми е сладко, нито при малки, нито при големи деца. Едно е да излъжеш, за да си спестиш разправия с вехтите, съвсем друго да лъжеш с цел облага или за удоволствие, ей така - да се изкефиш как майка ти се шашка и ти се върти на пета. Имам си в близкото обкръжение дете-манипулаторче, та знам, че не е красива картинката.

# 74
  • Мнения: 19 245
Някъде бях чела, че когато родителят е научил за някаква лъжа, е по-добре директно да каже, че знае вместо да задава въпроси и да изобличи детето,че лъже. По този начин се спестява унижението на детето.
Разбирам, че Амбър говори за случаите, когато детето възприема случилото се по съвсем различен начин от родителя и се опитва да докаже правотата си. Това обаче не противоречи на горното директно да му се каже какво знаеш. От там нататък ми се струва редно да има дискусия защо е станало така. Пък дали ще се стигне до консенсус е друга работа  Crazy

# 75
  • Русе
  • Мнения: 11 912
  Всъщност в началото говорих, точно за този различен начин на разбиране на понятията. Когато не е точно лъжа, а съвсем различно възприемане на понятията. И не е гонене на кой е по прав, а търсене на единна гледна точка и език.
   Но понеже поста на Янечек ме провокира в точно един реален момент и пренесох нещата в другата плоскост.
   

# 76
  • Мнения: 530
Такааа....как става да НЕ искаш детето да си признае, но да коригира поведението си? Не става дума да прави самоцелно сълзливи самопризнания пред мама и след това да продължава както си знае.

В нашия конкретен детски случай- как да запазя достойнството на първолака, когато системно твърди, че в учебната тетрадка по математика имат за домашно само скритите картинки, а учителката, която би трябвало да е на ясно, че детето редовно е без домашно ми заявява: "Много е добра по математика. Това, че е без домашно говори зле само за чувството й на отговорност!"?

# 77
  • Мнения: 14 654
В последния пост на пролетен дъждец пише как, даже се оказва, че и психолозите са на същото мнение.
Просто казваш на детето, че учителката твърди, че тя редовно ходи без домашни, така че да не се обяснява, ами да сяда и да си ги напише. Или пък да не ги пише, зависи дали смяташ писането на домашни за нещо важно.

# 78
  • Мнения: 530
Учителка нищо не твърди, защото тя въобще не е забелязала системната липса на домашни. Аз забелязвам (да, държа да е с домашно) и искам домашното да бъде довършено. Дъщеря ми упорито настоява, че няма какво да дописва. Предприемането на съответното коригиращо действие за мен е признаването на лъжата и това е, което изисквам. И какво правим, когато отсрещната страна продължава да твърди, че пропуск няма? При това ситуацията се повтаря редовно, а учителката, след като я осветлявам за проблема, не предприема нищо.

# 79
  • Мнения: 14 654
Коя е отсрещната страна? Детето ти ли? Много жалко ако е така, аз съм на страната на децата ми, не сме в протовиположни отбори.

# 80
  • Русе
  • Мнения: 11 912
  Янeчeк, твоето дете ходи ли системно без домашни.

# 81
  • Мнения: 1 722
Детето е е първи клас! В първи клас нашата госпожа ежедневно раздаваше на лист домашната, от втори я пишеше на сайта! Изобщо не очаквам от първолак да е чак пък толкова отговорен, че да му прилагам коригиращи действия;) не съм на работа все пак. Да, била съм в ситуация щерката на черното бяло да казва, заявявам, че съм наясно със ситуацията и номерата не минават! Детето си го мотивирам да учи, оттам нататък всичко си идва на място.
Това го пиша по конкретната ситуация по горе.
И в крайна сметка щом първолака не си знае домашното, заедно ще звъннем кой на приятелите, кой на майките и ще изясним има ли, няма ли:)

# 82
  • Мнения: 530
 Янечек, аз пък мисля, че именно за доброто на децата ми е наложително да коригирам  неприемливото поведение. Не обичам конфликтите, особен с близки хора, но и не се притеснявам да бъда "отсрещната страна" в такава ситуация.

MIK, ситуацията е в далечното минало. Споделих я само по повод оплакванията на авторката, защото тогава наистина бях изумена, че детето може така  безочливо да продължава да поддържа лъжите си. Госпожата не беше на мястото си и не проверяваше домашни. След като 3 години изпълнявах  и нейните функции, сменихме училището (бяха се натрупали и други "минуси"). В новото училище при липса на домашно пишеха забележки  и конкретният проблем отпадна.

# 83
  • София
  • Мнения: 17 062
Ами то като се е запънало детето и на шиш да го въртиш, няма да каже какво му е домашното (в конкретния случай). Моят син също ги правеше тези номера в началото и това, което правехме, е да се обадим на някоя от другите майки или съученици и да питаме какво е домашното (заедно).

И изобщо, тезата, която Янечек застъпва, аз също, е не, че не трябва да има коригиращи действия, а че те трябва да се предприемат без преди това да се провежда разследване и въртене на шиш цял ден, за да се стигне до истината.
Ако има как да се стигне до нея по някакъв начин (обаждане на съученик) - да се направи.
Ако не (синът ми твърди, че цигарите, които съм намерила не са негови, а на приятел) - както писах по-горе: обяснявам му, че няма как да докажа, че са негови, но идеално знам, че са, така че, ето какво мисля за пушенето: (конско и лекция).

И двете ситуации са реални при мен и са давали резултат.

# 84
  • Мнения: 530
Оффф, какво въртене на шиш за лъжа, съшита с бели конци? Какво обаждане на другарче? Какво е домашното в учебните тетрадки, които са за попълване,  беше очевадно. Това, което аз очаквах е без големи драми работата да бъде довършена. При това даже  нямаше затруднения с предмета. Да, ама не! Тя пък явно (и съвсем правилно) тълкуваше довършването на домашното като скрито признание, че не е била права. И се запъваше, при което непоколебимо ме гледаше в очите и държеше на нейното. Първите няколко пъти даже й се вързах, защото не очаквах, че е възможно чак така да не трепва.

Сега си спомням с усмивка, но тогава хич не ми беше весело.

# 85
  • София
  • Мнения: 17 062
ОК, не се сърди, от първоначалния ти пост съвсем друго разбрах.

Общи условия

Активация на акаунт