- Публикувана: 5 окт. 2016, 16:55 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2021, 19:41 ч.
Как бихте оценили книгата "Лолита" на Набоков
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш. 
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Казват, че тази книга е класика. Ако я намеря, ще я прочета. Когато започнете да я четете, тогава ще Ви стане ясно дали ви харесва или не.
В анкетата липсва моят отговор. Книгата безспорно е добра по много показатели, даже добра е нелепо, велика е. Езикът е изключителен, наистина е като музика. Сюжетът е силен, представя тема, която оставя много размисли в главата на читателя.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Не е за всеки тази книга.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Не е за всеки тази книга.
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Смятам, че този ефект си е целенасочено търсен и постигнат от автора, все пак.
А към автора на темата- като с всяка друга книга е - въпрос на вкус. Започваш и ако не ти пасва - оставяш или се насилваш да я дочетеш.
Не ми е любима, но не ми е и сред лошите попадения. За мен е нейде по средата.
Малко известен факт за Лолита: това е една от книгите, дадена на Айхман да се развлича по време на процеса си в Израел. Та този нацистки военен престъпник да вземе, че да се погнуси от книгата.
Всъщност книгата може да се чете като "морален роман", където именно погнусата е крайна цел.
Също така знам, че някои академици от арабския свят тълкуват романа по много странен начин: разказвачът-педофил е някаква извисена личност, а Лолита е грешница и съблазнителка.
Струва си да се види и блогът venusfebriculosa.com, за корици на Лолита и друг дизайн и типография.
Личи ли си, че съм фен на романа?
Всъщност книгата може да се чете като "морален роман", където именно погнусата е крайна цел.
Също така знам, че някои академици от арабския свят тълкуват романа по много странен начин: разказвачът-педофил е някаква извисена личност, а Лолита е грешница и съблазнителка.
Струва си да се види и блогът venusfebriculosa.com, за корици на Лолита и друг дизайн и типография.
Личи ли си, че съм фен на романа?
Но на мен не ми хареса. Беше ми ужасно да я чета. Главният герой, от чиято гледна точка се развива действието, не само, че не успя да ме спечели, ами направо не можех да изтърпя и една минута повече в компанията му и "побягнах". Все пак съм гледала филма и принципно знам какво се случва. Но четенето не ми понесе и то именно заради прекалено непоносимия образ на героя, прекалено отблъсквашия начин, по който гледа на света и говори за него.
Смятам, че този ефект си е целенасочено търсен и постигнат от автора, все пак.
А към автора на темата- като с всяка друга книга е - въпрос на вкус. Започваш и ако не ти пасва - оставяш или се насилваш да я дочетеш.
Не ми е любима, но не ми е и сред лошите попадения. За мен е нейде по средата.
Толкова много книги има за четене, че не бих си позволила да до изчитам на сила
това поне е моята мантра 
Зависи колко ти е противна една книга. Много гадните не са ми чак толкова голяма бройка и тях съм ги захвърляла. Но има просто досадни, които съм почнала и завършвам насила. За да ги прочета, че знае ли човек - може пък нещо да има към края. 
А вкусът към литературата е толкова индивидуален, че да се питаме коя книга е "добра" по принцип е напълно безсмислено.
Отделно от това човек в различните етапи на живота си може да хареса различни неща. И с книга ми се е случвало - да не я харесам преди време, а после да опитам нов прочит и да ми допадне и то доста.
А вкусът към литературата е толкова индивидуален, че да се питаме коя книга е "добра" по принцип е напълно безсмислено.
Отделно от това човек в различните етапи на живота си може да хареса различни неща. И с книга ми се е случвало - да не я харесам преди време, а после да опитам нов прочит и да ми допадне и то доста.
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш.
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш.
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Последната беше "Името на розата" - Умберто Еко. Може да пробвам пак след време.
Нищо няма да загубиш, ако почнеш да я четеш. Ако не ти харесва - спираш.
Често ми се случва да изгубя време в подобни опити
Последната беше "Името на розата" - Умберто Еко. Може да пробвам пак след време.
Вижте на номер 15 http://thegreatestbooks.org
Лично за мен Набоков е преди всичко стил, затова много ми прилича на Фицджералд.
Аз съм повече по киното, затова една вметка - съществува доста подценена от критиците екранизация на гения Кубрик. От ранните му филми и преди старта на голямата поредица, започваща с Космическа одисея.
Лично за мен Набоков е преди всичко стил, затова много ми прилича на Фицджералд.
Аз съм повече по киното, затова една вметка - съществува доста подценена от критиците екранизация на гения Кубрик. От ранните му филми и преди старта на голямата поредица, започваща с Космическа одисея.
Аз я оценявам с най-високата възможна оценка.
Така е, и аз откривам сходства, дори и Тургенев прибавям към тях. Пишат изтънчено и красиво.
Лично за мен Набоков е преди всичко стил, затова много ми прилича на Фицджералд.
В цялата книга няма да намерите нито една неприлична дума, няма нищо, което може да бъде характеризирано като порнографско или просташко.
Всичко, което тази книга предизвиква у вас, се случва в главата ви. Дали ще бъдете скандализирани, дали ще възприемете нещата като естествени, дали пък съвсем ще се абстрахирате от сюжета и ще си поставите за цел само да се наслаждавате на филигранния изказ, изборът е ваш.
Когато я четох последния път, направих третото.
Всичко, което тази книга предизвиква у вас, се случва в главата ви. Дали ще бъдете скандализирани, дали ще възприемете нещата като естествени, дали пък съвсем ще се абстрахирате от сюжета и ще си поставите за цел само да се наслаждавате на филигранния изказ, изборът е ваш.
Когато я четох последния път, направих третото.
Преди години я прочетох трудно. От тогава всичко се промени включително и мисленето ми и интересите ми. Може да я пробвам пак.
Нещо не се изразих правилно. Промених се аз, а не благодарение на книгата. И сега като по- зрял човек е възможно да ме трогне дълбоко!
Това е най-гнусната книга , която съм чел. Да си го кажем направо - това е дневника на един педофил. Без значение какъв изказ използва автора , книгата е безинтересна.