Анорексия

  • 83 872
  • 814
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 200
И аз се чудя,защо и обръщате внимание.Тя не взема никакво отношение на съветите и дадени към нея.Аз също съм минала по този път.Няма да се повтарям,но имам 6 операции гинекологични вече съм и без детеродни органи.3 години се скапах да ходя по лекари първо София,после Пловдив.В момента въобщ не съм добре.Но да не се отклонявам от темата.В края на 2011г.започнах да спазвам диети.Сега съм на 33г.средното го завърших на 53кг.на 1,65 височина.Винаги съм имала по едри крака понеже тренирах и спортна гимнастика.Но от едни противозачатачни качих едни 5,6 кг.и станах 58,59кг.и тези кг.нямаха сваляне.Като ходих с къси рокли понеже аз обичам така да се обличам отдолу слагах и къс клин.И така в края на 2011г.започнах доста да се ограничавам.Преди сутрин закусвах.Това го спрях.На обяд само салата шопска или овчарска,вечерта не помня какво ядах, но почти нищо.В началото много трудно свалях кг.един по един.Доста реме се задържах на 53кг.после се засилих да падна под тях е успях доста време се задържах и 51кг.и след това си поставих за цел защо пък да не стана и под 50кг.През цялото време ходих и на фитнес,гладна.счупвах се да тренирам по над 2часа на ден.Отделно и колело карах по пътищата.Един ден фитнес,един ден колело.И при това почти гладна.Стомаха ми се сви.Започнах да чета за анорексията.Имах доста симптоми за нея.Стигало се е на ден да ям по 2 зърна грозде без нищо друго.Хляб не бях яла с години.Отделно взех и клизми да си правя.Появи се и този симптом да изпитвам вина,че се храня.Осещах че нещата излизат извън контрол.Вече отдавна бях доста под 50кг.които доста време задържах.Мъжа ми  постоянно ми говореше,но истината е че в началото отричах,но после наистина виждах че имам проблем.Хляб не бях яла с години.Постепенно нещата се нормализираха.Но не напълно.знам,че моите порции са като на дете от детската градина.Но това количество е доста повече от преди.В момента съм към 44г.и съм 1,65 висока.Всичко е в главата.Първо смърта на баща ми.После моите проблеми свързани със стотици ходеници до София за 2 години.6 операции,3 опита инвитро.Накрая тотална хистеректомия.Без време в критическата.Но наистина в началото човек има страшно много сила.Във фитнеса не спирах.След време сега нямам сили да мръдна от леглото.Но при мене е и от болеста.Прекалено много болки изтърпях и още търпя.Стигала съм до 41,42кг.отдавна имам луфт между краката.Но вече на ден ми се събира 1 филия хляб,понякога две.Но като гледам моите приятелки това което изяждат за мен е непосилно.Но като обеля мандарина я ям цялата.Не парченца.Пак ти казвам всичко е в главата.Знам страха,кото изпитваш от храната,чувството за вина.Но някак си се опитах да го преборя.Нещата още не са напълно нормализирани.Ако не ме подсетят да се храня,въобще не се сещам сама.Не изпитвам глад.Много рядко.Има още доста върху какво да работя.Надявам се да съм ти помогнала поне малко.
привет,при мен нещата са други,аз съм обвезата  от хранатаа постоянно мисля за нея и какжо няма да изям,дайе сум яла и съм плела бе да преглъщам,от страх.Благодаря за споделеното и ъспехи с борбата

# 436
  • Мнения: 424
shakri, ти си се виждала ли вече с Габи, или аз не разбрах? В смисъл успя ли да осъществиш някакъв контакт с нея по телефон, скайп, на живо? Няма ли как да се свържеш с майката?
Не съм успяла да се видя, единствено сме си писали. Исках да се видим, т.к. аз имах пътуване до Пловдив в началото на декември, писах й, но тя не отговори. Казах да каже на майка й да ми се обади, но пак нищо.

Габи като гледам и тук подминава желанието ти за помощ .Даже не удостоява с някакъв отговор .Доста тъпа постъпка от страна на Габи !Май наистина е някакъв експеримент тази тема.
Подминава  го, да, вече абсолютно всичко. Но нищо, както си реши тя. Разбирам я, ако прецени, че иска, може да потърси лекаря, аз съм и дала координатите. Повече от това не мога да направя.
Габи, пожелавам ти да се справиш с всички трудности и да се оправиш. Hug

Samanta, много съжалявам за това, което ти се е случило.
Пожелавам ти скоро да се оправиш и да загърбиш лошите неща.  Hug
 

# 437
  • Мнения: 200
shakri, ти си се виждала ли вече с Габи, или аз не разбрах? В смисъл успя ли да осъществиш някакъв контакт с нея по телефон, скайп, на живо? Няма ли как да се свържеш с майката?
Не съм успяла да се видя, единствено сме си писали. Исках да се видим, т.к. аз имах пътуване до Пловдив в началото на декември, писах й, но тя не отговори. Казах да каже на майка й да ми се обади, но пак нищо.

Габи като гледам и тук подминава желанието ти за помощ .Даже не удостоява с някакъв отговор .Доста тъпа постъпка от страна на Габи !Май наистина е някакъв експеримент тази тема.
Подминава  го, да, вече абсолютно всичко. Но нищо, както си реши тя. Разбирам я, ако прецени, че иска, може да потърси лекаря, аз съм и дала координатите. Повече от това не мога да направя.
Габи, пожелавам ти да се справиш с всички трудности и да се оправиш. Hug

Samanta, много съжалявам за това, което ти се е случило.
Пожелавам ти скоро да се оправиш и да загърбиш лошите неща.  Hug
 
извинявам ти се много за така подминаване то ми,нямам оправдание за което,а колкото до доктора казах ти 4 ми е много дале4е и няма да мога да отида

# 438
  • Мнения: 6 826
Габриела, здравей,
...тъй като не се възползваш от дадените ти съвети по темата, искам да ти обърна внимание на начина на изразяване и писане - досаден е.
Ами провери си какво си написала, как си го написала, ако трябва редактирай - това също е израз на уважение/неуважение към списващите тук. Добронамерена съм, поне такава полза да извлечеш, ако не друго...

# 439
  • Мнения: 5 462
Габриела, здравей,
...тъй като не се възползваш от дадените ти съвети по темата, искам да ти обърна внимание на начина на изразяване и писане - досаден е.
Ами провери си какво си написала, как си го написала, ако трябва редактирай - това също е израз на уважение/неуважение към списващите тук. Добронамерена съм, поне такава полза да извлечеш, ако не друго...
Като не се възползва от съветите , за какво е тази тема всъщност ?

# 440
  • Мнения: 424
Скрит текст:
shakri, ти си се виждала ли вече с Габи, или аз не разбрах? В смисъл успя ли да осъществиш някакъв контакт с нея по телефон, скайп, на живо? Няма ли как да се свържеш с майката?
Не съм успяла да се видя, единствено сме си писали. Исках да се видим, т.к. аз имах пътуване до Пловдив в началото на декември, писах й, но тя не отговори. Казах да каже на майка й да ми се обади, но пак нищо.

Габи като гледам и тук подминава желанието ти за помощ .Даже не удостоява с някакъв отговор .Доста тъпа постъпка от страна на Габи !Май наистина е някакъв експеримент тази тема.
Подминава  го, да, вече абсолютно всичко. Но нищо, както си реши тя. Разбирам я, ако прецени, че иска, може да потърси лекаря, аз съм и дала координатите. Повече от това не мога да направя.
Габи, пожелавам ти да се справиш с всички трудности и да се оправиш. Hug

Samanta, много съжалявам за това, което ти се е случило.
Пожелавам ти скоро да се оправиш и да загърбиш лошите неща.  Hug
 
извинявам ти се много за така подминаване то ми,нямам оправдание за което,а колкото до доктора казах ти 4 ми е много дале4е и няма да мога да отида
Габи, няма нужда да се извиняваш, не те критикувам, въпросът е да ти се помогне.
Да, знам, че докторът е далече, но ще е добре поне първият път да се видите, а след това по телефона може да се чувате. Ти дори не си го обсъдила с майка ти, но както прецениш.
Надявам се да се оправиш и всичко да бъде наред.  Hug

# 441
  • Мнения: 200
Габриела, здравей,
...тъй като не се възползваш от дадените ти съвети по темата, искам да ти обърна внимание на начина на изразяване и писане - досаден е.
Ами провери си какво си написала, как си го написала, ако трябва редактирай - това също е израз на уважение/неуважение към списващите тук. Добронамерена съм, поне такава полза да извлечеш, ако не друго...
съжалявам много Cry Cry

# 442
  • Мнения: 200
Скрит текст:
shakri, ти си се виждала ли вече с Габи, или аз не разбрах? В смисъл успя ли да осъществиш някакъв контакт с нея по телефон, скайп, на живо? Няма ли как да се свържеш с майката?
Не съм успяла да се видя, единствено сме си писали. Исках да се видим, т.к. аз имах пътуване до Пловдив в началото на декември, писах й, но тя не отговори. Казах да каже на майка й да ми се обади, но пак нищо.

Габи като гледам и тук подминава желанието ти за помощ .Даже не удостоява с някакъв отговор .Доста тъпа постъпка от страна на Габи !Май наистина е някакъв експеримент тази тема.
Подминава  го, да, вече абсолютно всичко. Но нищо, както си реши тя. Разбирам я, ако прецени, че иска, може да потърси лекаря, аз съм и дала координатите. Повече от това не мога да направя.
Габи, пожелавам ти да се справиш с всички трудности и да се оправиш. Hug

Samanta, много съжалявам за това, което ти се е случило.
Пожелавам ти скоро да се оправиш и да загърбиш лошите неща.  Hug
 
извинявам ти се много за така подминаване то ми,нямам оправдание за което,а колкото до доктора казах ти 4 ми е много дале4е и няма да мога да отида
Габи, няма нужда да се извиняваш, не те критикувам, въпросът е да ти се помогне.
Да, знам, че докторът е далече, но ще е добре поне първият път да се видите, а след това по телефона може да се чувате. Ти дори не си го обсъдила с майка ти, но както прецениш.
Надявам се да се оправиш и всичко да бъде наред.  Hug
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект

# 443
  • Бургас
  • Мнения: 6 566
Очаквате от болен човек с проблеми и в психиката да ви реагира като здрав и нормален човек без проблеми, затова са ви непонятни реакциите ѝ...
За пореден път обаче мисля да спра да пиша, защото не виждам никаква полза и смисъл.
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект
Габи, не знам колко точно ти е далеч, но смъртта е доста близо, повярвай ми, виждала съм момиче като теб, видях и колко бързо си замина..., така че вземи мерки.
Доволна си от медикаментите в смисъл? Пак стоиш гладна, просто вече не ти пука толкова ли... не искам да звуча грубо или цинично, просто няма от какво да си доволна на този етап, след като изяждаш едно парче мандарина и се наливаш с вода после.
Отиди на друг психолог ... и просто ако не ти се умира скоро... яж  Hug
От мен толкова.

# 444
  • Мнения: 424
Очаквате от болен човек с проблеми и в психиката да ви реагира като здрав и нормален човек без проблеми, затова са ви непонятни реакциите ѝ...
За пореден път обаче мисля да спра да пиша, защото не виждам никаква полза и смисъл.
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект
Габи, не знам колко точно ти е далеч, но смъртта е доста близо, повярвай ми, виждала съм момиче като теб, видях и колко бързо си замина..., така че вземи мерки.
Доволна си от медикаментите в смисъл? Пак стоиш гладна, просто вече не ти пука толкова ли... не искам да звуча грубо или цинично, просто няма от какво да си доволна на този етап, след като изяждаш едно парче мандарина и се наливаш с вода после.
Отиди на друг психолог ... и просто ако не ти се умира скоро... яж  Hug
От мен толкова.
Щях да напиша същото като Мон, много точно го е казала.
Габи, знам, че ти е далече, но няколко часа пътуване мисля, че си заслужават, за да направиш опит да се оправиш. Можем да измислим нещо, но консултация и преглед по телефона не са толкова ефективни, както лични разговор и преглед.
Не си мисли, че ти се караме или те упрекваме, опитваме се да ти помогнем и сме добронамерени.
Не изпитвай вина за каквото и да било. Загрижени сме за теб и сме ти взели проблема присърце.
Но ти трябва да се опиташ да се мобилизираш и да откликнеш на нашето желание за помощ.
Щях и аз да те питам, от кое по-точно си доволна от сегашните медикаменти?
От това, че се възстановяваш от тях, храниш се нормално, не изпитваш вина и страх да се храниш или спря да те боли нещо?
Хайде, сподели, кажи нещо повече от това, какво си яла за деня, кажи как се чувстваш, кажи защо не искаш да споделиш с майка ти това, което ти се предлага. Аз мога да предположа, но искам от теб да го чуя.
И какво точно правят сегашните лекари за състоянието ти, този психиатър, при който си била, освен антидепресантите, нещо друго направи ли по въпроса или си изписа рецептата след като те изслуша и те изпрати по живо по здраво? Защото аз такава тенденция съм забелязала.
Разбирам, че ти е много трудно и се въртиш в омагьосан кръг, но и това ще мине, само поискай да поемеш по пътя към оздравяването. Hug Hug Hug  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes



# 445
  • Мнения: 200
Очаквате от болен човек с проблеми и в психиката да ви реагира като здрав и нормален човек без проблеми, затова са ви непонятни реакциите ѝ...
За пореден път обаче мисля да спра да пиша, защото не виждам никаква полза и смисъл.
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект
Габи, не знам колко точно ти е далеч, но смъртта е доста близо, повярвай ми, виждала съм момиче като теб, видях и колко бързо си замина..., така че вземи мерки.
Доволна си от медикаментите в смисъл? Пак стоиш гладна, просто вече не ти пука толкова ли... не искам да звуча грубо или цинично, просто няма от какво да си доволна на този етап, след като изяждаш едно парче мандарина и се наливаш с вода после.
Отиди на друг психолог ... и просто ако не ти се умира скоро... яж  Hug
От мен толкова.
всмисъл доволна съм ,защото преди това бях много ама много зле психи4ески,постоянно пла4ех ,избухвах за наи малкото,сега съм по спокойна и ако не пия лекарствата веднага се разбира.а до колкото другия психолог ,да ,ще ходя сега след празниците

# 446
  • Мнения: 200
Очаквате от болен човек с проблеми и в психиката да ви реагира като здрав и нормален човек без проблеми, затова са ви непонятни реакциите ѝ...
За пореден път обаче мисля да спра да пиша, защото не виждам никаква полза и смисъл.
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект
Габи, не знам колко точно ти е далеч, но смъртта е доста близо, повярвай ми, виждала съм момиче като теб, видях и колко бързо си замина..., така че вземи мерки.
Доволна си от медикаментите в смисъл? Пак стоиш гладна, просто вече не ти пука толкова ли... не искам да звуча грубо или цинично, просто няма от какво да си доволна на този етап, след като изяждаш едно парче мандарина и се наливаш с вода после.
Отиди на друг психолог ... и просто ако не ти се умира скоро... яж  Hug
От мен толкова.
Щях да напиша същото като Мон, много точно го е казала.
Габи, знам, че ти е далече, но няколко часа пътуване мисля, че си заслужават, за да направиш опит да се оправиш. Можем да измислим нещо, но консултация и преглед по телефона не са толкова ефективни, както лични разговор и преглед.
Не си мисли, че ти се караме или те упрекваме, опитваме се да ти помогнем и сме добронамерени.
Не изпитвай вина за каквото и да било. Загрижени сме за теб и сме ти взели проблема присърце.
Но ти трябва да се опиташ да се мобилизираш и да откликнеш на нашето желание за помощ.
Щях и аз да те питам, от кое по-точно си доволна от сегашните медикаменти?
От това, че се възстановяваш от тях, храниш се нормално, не изпитваш вина и страх да се храниш или спря да те боли нещо?
Хайде, сподели, кажи нещо повече от това, какво си яла за деня, кажи как се чувстваш, кажи защо не искаш да споделиш с майка ти това, което ти се предлага. Аз мога да предположа, но искам от теб да го чуя.
И какво точно правят сегашните лекари за състоянието ти, този психиатър, при който си била, освен антидепресантите, нещо друго направи ли по въпроса или си изписа рецептата след като те изслуша и те изпрати по живо по здраво? Защото аз такава тенденция съм забелязала.
Разбирам, че ти е много трудно и се въртиш в омагьосан кръг, но и това ще мине, само поискай да поемеш по пътя към оздравяването. Hug Hug Hug  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes здравей,първо ти се извинявам 4е така те игнорирах за дълго време-днес не съм яла нищо за сега,4увствам се горе долу добре,не искам да го предложа на маика ми защото мисля 4е ве4е и е дошло в пове4е от мен а и тя не заслужава такава дъщеря като мен болна ,тя си има неини проблеми а и аз покрай това събира и се много..




# 447
  • Мнения: 6 826
Габриела, по-добре "болна" дъщеря, отколкото умряла нали. А и ти си болна в момента, когато направиш нужното усилие ще започнеш да се подобряваш.
Освен това не си искрена за мотивите си да не я информираш. На всички ни е ясно, защо го правиш.

# 448
  • Варна
  • Мнения: 10 493
От теб зависи да не си болна.Ако се вземеш в ръце и направиш необходимото ще оздравееш.В момента ти мъчиш и тормозиш майка си.Това ли искаш?

# 449
  • Мнения: 424
Скрит текст:
Очаквате от болен човек с проблеми и в психиката да ви реагира като здрав и нормален човек без проблеми, затова са ви непонятни реакциите ѝ...
За пореден път обаче мисля да спра да пиша, защото не виждам никаква полза и смисъл.
незнам какво да ти кажа, просто ми е много дале4 това ,доволна съм от предписаните ми медикаменти от психиатърката,ще ходя на друг психолог след нова година ,дано има ефект
Габи, не знам колко точно ти е далеч, но смъртта е доста близо, повярвай ми, виждала съм момиче като теб, видях и колко бързо си замина..., така че вземи мерки.
Доволна си от медикаментите в смисъл? Пак стоиш гладна, просто вече не ти пука толкова ли... не искам да звуча грубо или цинично, просто няма от какво да си доволна на този етап, след като изяждаш едно парче мандарина и се наливаш с вода после.
Отиди на друг психолог ... и просто ако не ти се умира скоро... яж  Hug
От мен толкова.
Щях да напиша същото като Мон, много точно го е казала.
Габи, знам, че ти е далече, но няколко часа пътуване мисля, че си заслужават, за да направиш опит да се оправиш. Можем да измислим нещо, но консултация и преглед по телефона не са толкова ефективни, както лични разговор и преглед.
Не си мисли, че ти се караме или те упрекваме, опитваме се да ти помогнем и сме добронамерени.
Не изпитвай вина за каквото и да било. Загрижени сме за теб и сме ти взели проблема присърце.
Но ти трябва да се опиташ да се мобилизираш и да откликнеш на нашето желание за помощ.
Щях и аз да те питам, от кое по-точно си доволна от сегашните медикаменти?
От това, че се възстановяваш от тях, храниш се нормално, не изпитваш вина и страх да се храниш или спря да те боли нещо?
Хайде, сподели, кажи нещо повече от това, какво си яла за деня, кажи как се чувстваш, кажи защо не искаш да споделиш с майка ти това, което ти се предлага. Аз мога да предположа, но искам от теб да го чуя.
И какво точно правят сегашните лекари за състоянието ти, този психиатър, при който си била, освен антидепресантите, нещо друго направи ли по въпроса или си изписа рецептата след като те изслуша и те изпрати по живо по здраво? Защото аз такава тенденция съм забелязала.
Разбирам, че ти е много трудно и се въртиш в омагьосан кръг, но и това ще мине, само поискай да поемеш по пътя към оздравяването. Hug Hug Hug  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
здравей,първо ти се извинявам 4е така те игнорирах за дълго време-днес не съм яла нищо за сега,4увствам се горе долу добре,не искам да го предложа на маика ми защото мисля 4е ве4е и е дошло в пове4е от мен а и тя не заслужава такава дъщеря като мен болна ,тя си има неини проблеми а и аз покрай това събира и се много..
Габи, няма проблем, знам, че майка ти си има проблеми, но разбери, че не й е дошло в повече от теб, това само ти си го мислиш така. Казвала съм ти много пъти, че майка ти те обича, а това, че не винаги родителите успяват да го покажат, е друг въпрос.
Другото, което е, ако ти започнеш да правиш стъпки към оздравяването с1и, на майка ти ще й бъде по-добре. Няма родител, който да желае лошото на децата си, още повече да се затрият. Има една приказка: ако детето ми е добре и аз съм добре.
Аз горе долу вече навързах нещата, от къде ти идва проблемът с анорексията, все още има шанс да се оправиш, а това, че се чувстваш по-спокойна от хапчетата, е нормално, но те само замазват положението. Не ти променят мисленето, разбирането, начина на хранене, не те карат да се чувстваш физически добре.
Тук трябва да се говори, хайде споделяй, ако не кажеш на мама, тя няма как да разбере за вариант, в който има шанс да ти се помогне. Аз след Нова Година ще се опитам да измисля нещо. Поне по телефона или вайбър ако искаш, можеш да се чуеш с доктора и да поговорите. Съгласна ли си?

Общи условия

Активация на акаунт