- Публикувана: 25 окт. 2016, 10:29 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2019, 20:07 ч.
Литературен спамо-чат - 6-та тема
О, чакам ги с нетърпение 
Макар, че жанрово не са разделени и чак като взема книгата разбирам за какво става въпрос Ако не съм чела коментарите за нея де 
Засега си чакам резервацията за "Крадецът на книги", иска ми се и Керана Ангелова да прочета, но нямат почти нищо нейно. И Щиглецът съм си заплюла
Ако тази година Дядо Коледа ми донесе накрая четец ще мога да съм в крак с модата
Макар, че жанрово не са разделени и чак като взема книгата разбирам за какво става въпрос Ако не съм чела коментарите за нея де Засега си чакам резервацията за "Крадецът на книги", иска ми се и Керана Ангелова да прочета, но нямат почти нищо нейно. И Щиглецът съм си заплюла
Ако тази година Дядо Коледа ми донесе накрая четец ще мога да съм в крак с модата
Мимс, в ГР съм дала оценки и ревюта за всяка от досега прочетените книги. Но ще пиша и тук цялостен отзив.
Книгите са неразривно цяло. Трябва да се четат от-до. Толкова много места, герои и събития са, и всичко е важно за тази цялост. Наистина ще забравиш ако разнообразяваш, а поредицата не търпи да я заменяш между отделните й книги. Или я четеш, или не я четеш изобщо. Нужна си е нагласа, после е лесно и дори хилядите страници спират да бъдат пречка; историята е важна и е истинко предизвикателство към интелигентен читател.
Книгите са неразривно цяло. Трябва да се четат от-до. Толкова много места, герои и събития са, и всичко е важно за тази цялост. Наистина ще забравиш ако разнообразяваш, а поредицата не търпи да я заменяш между отделните й книги. Или я четеш, или не я четеш изобщо. Нужна си е нагласа, после е лесно и дори хилядите страници спират да бъдат пречка; историята е важна и е истинко предизвикателство към интелигентен читател.
Много малко книги имам прочетени и аз. Като цяло нямам лоши попадения. Тотално се забих във фантастиката и ужасиите. Вероятно моите номинации няма да окажат никакво внимание.Тъй като аз обработвам данните, то понякога хвърлям око на списъка или още докато вървят си набелязвам книги, които добавям на рафта то рийд.
Кали ти Малазанската ли приключваш? 
Впечатлена съм 
Аз зачетох първата книга, но някъде по средата се изгубих.
Напротив 
Особено ако номинираш Кинг
Впечатлена съм Аз зачетох първата книга, но някъде по средата се изгубих.Вероятно моите номинации няма да окажат никакво внимание.
Особено ако номинираш Кинг
Кали ти Малазанската ли приключваш? Впечатлена съм
Впечатлена съм В момента съм по средата на осмата книга, остават ми още две.Най-трудна е първата, докато се свикне кой какъв е и за какво се бори, докато се запомнят основните неща, които са двигателя на всичко. Но потопиш ли се веднъж в Малазанския свят, после става лесно.
Първата я четох на инат. Имаше моменти, в които нищо не разбирах. Спирах, препрочитах, опитвах се да вникна в необятното въображение на автора, изграждах си образите визуално, за да ми е по-лесно. Много пъти си виках, че е твърде сложно и объркващо, и че ми иде да я зарежа! Но продължавах. И сега не съжалявам. Това е най-мащабното произведение с най-огромния размах на въображението, което някога съм чела.
Дона Тарт със сигурност ще присъства и в моите номинации. Тази година съм прочела (досега) само 39 книги, което за мен е много малко. Дано до края на годината да ги докарам до петдесет. Но пък прочетох страхотни книги - не помня колко заглавия имаме право да номинираме, но вероятно ще ми е трудно да избера измежду всичките.
Но пък прочетох страхотни книги - не помня колко заглавия имаме право да номинираме, но вероятно ще ми е трудно да избера измежду всичките.
System Error, с теб вървим в едно темпо - и аз си поставих за цел 50 книги и в момента чета 39-а 
Надявам се да успея да наваксам до края на годината
Аз имам едно предложение, не знам дали ще ви хареса - в края на годината да си качим тук списъка с прочетените книги през 2016 и оценките за тях. Знам, че мога да видя на повечето в ГР, но тук ще е доста по-лесно и събрано на едно място
Какво мислите?
Надявам се да успея да наваксам до края на годината Аз имам едно предложение, не знам дали ще ви хареса - в края на годината да си качим тук списъка с прочетените книги през 2016 и оценките за тях. Знам, че мога да видя на повечето в ГР, но тук ще е доста по-лесно и събрано на едно място
Какво мислите?
Аз имам едно предложение, не знам дали ще ви хареса - в края на годината да си качим тук списъка с прочетените книги през 2016 и оценките за тях. Знам, че мога да видя на повечето в ГР, но тук ще е доста по-лесно и събрано на едно място Какво мислите?
Какво мислите? Това ще е своего рода начало на номинациите.Имаме и ТАЗИ тема, по която за следващата година ще трябва да си помисля. Миналата беше лесно - една Малазана и стига толкова.
Но покрай това изпуснах много заглавия, които си заслужават.
Дотук имам прочетени само 27 книги, а в момента цикля толкова мощно, че няма накъде просто Каквото и да се опитам да прочета, все удрям на камък. Дори и безумно краткият Куфар ми се опъва 
Ще продължавам да се опитвам да дръпвам напред, пък каквото сабя покаже.
Колкото до номинациите, направо се ужасявам от себе си колко книги съм оценила с най-висока оценка тази година Може би половината от тях са с петици 
Каквото и да се опитам да прочета, все удрям на камък. Дори и безумно краткият Куфар ми се опъва Ще продължавам да се опитвам да дръпвам напред, пък каквото сабя покаже. Колкото до номинациите, направо се ужасявам от себе си колко книги съм оценила с най-висока оценка тази година
Може би половината от тях са с петици 
Хелоуу
Записвам се да не ви изтърва
Като си гледам goodreads профила , ами малко книжки съм прочела тази година - точно 12
Но пък влезнаха в сърцето ми всичките до една
Последните три години бях занемарила четенето на книги , а обожавам да го правя
Преди 4 месеца се сдобих с електронна книга и използвам всеки удобен момент да чета .
Ще се включа със сигурност в другата тема като наближи новата година
Че те книжките дето искам да изчета минават 100тина вече
Записвам се да не ви изтърва
Като си гледам goodreads профила , ами малко книжки съм прочела тази година - точно 12
Но пък влезнаха в сърцето ми всичките до една
Последните три години бях занемарила четенето на книги , а обожавам да го правя
Преди 4 месеца се сдобих с електронна книга и използвам всеки удобен момент да чета .
Ще се включа със сигурност в другата тема като наближи новата година
Че те книжките дето искам да изчета минават 100тина вече
Има ли спам - тук съм.
Супер зле съм с четенето от известно време насам. Направо не се понасям - купувам (купувах! вече имам киндъл) книги, като ненормална, а време нямам за нищо!
Обаче! С киндъла напред, си направих кът за четене - нагласих фотьойлчето, купих си топлички пантофки за в леглото/дивана, отделила съм си одеалце и съм готова. Изчаквам да застудее още малко и се зазимявам!
Супер зле съм с четенето от известно време насам. Направо не се понасям - купувам (купувах! вече имам киндъл) книги, като ненормална, а време нямам за нищо!
Обаче! С киндъла напред, си направих кът за четене - нагласих фотьойлчето, купих си топлички пантофки за в леглото/дивана, отделила съм си одеалце и съм готова. Изчаквам да застудее още малко и се зазимявам!
Кой спомена Дона Тарт?
Изтеглила съм разни неща, но все още не съм чела нищо - стават ли нейните неща?
О, Сарки, радвам се да те "видя" тук!
Не съм чела нищо от Тарт, имам някакво силно усещане, че не е моят автор, вероятно ще й дам шанс, но не знам кога ще е.
Сега уж щях да си лягам рано, но приключих с "A Little Life" и съм в ступор. Ще пиша ревю, но не мога веднага, много са усещанията и ми трябва време да ги подредя. Това ще е книгата на годината за мен!
Не съм чела нищо от Тарт, имам някакво силно усещане, че не е моят автор, вероятно ще й дам шанс, но не знам кога ще е.
Сега уж щях да си лягам рано, но приключих с "A Little Life" и съм в ступор. Ще пиша ревю, но не мога веднага, много са усещанията и ми трябва време да ги подредя. Това ще е книгата на годината за мен!
И на мен нещо Дона Тарт, както и Исабел Алиенде ми се струва, че няма да ми допаднат, но ще пробвам, поне да имам лично наблюдение
Аз пак да ви върна на въпроса с номинациите за книга на годината - дали ще се съгласите, че е хубаво да има отделно гласуване за българска книга
Има много нови, а и не само нови БГ автори, които много ми харесват, а в една обща класация се губят. Интересно ми е кои са били най-най и за вас. Освен това, както и миналата година ми направи впечатление, трябваше да се избира между Калуня каля и 11/22/1963 (само като пример) - абсолютно несъпоставими неща
Знам, че ще кажете, че е обсъждано и няма как да се гласува за всеки жанр отделно, защото си иска много време и ще е голяма занимавка за този, който го организира, но поне мисля, че разделянето на българските автори не е толкова сложно
Какво мислите по въпроса?
Аз пак да ви върна на въпроса с номинациите за книга на годината - дали ще се съгласите, че е хубаво да има отделно гласуване за българска книга
Има много нови, а и не само нови БГ автори, които много ми харесват, а в една обща класация се губят. Интересно ми е кои са били най-най и за вас. Освен това, както и миналата година ми направи впечатление, трябваше да се избира между Калуня каля и 11/22/1963 (само като пример) - абсолютно несъпоставими неща Знам, че ще кажете, че е обсъждано и няма как да се гласува за всеки жанр отделно, защото си иска много време и ще е голяма занимавка за този, който го организира, но поне мисля, че разделянето на българските автори не е толкова сложно
Какво мислите по въпроса?
Имам 30 прочетени книги тази година. Не си поставям определена бройка, но по моите критерии са малко.. отделно, че бях изпаднала в книжна дупка и не знаех какво точно ми се чете. Но все пак успях да прочета стойностни произведения, които смятам да предложа на тазгодишните номинации.
На Дона Тарт и аз не съм чела нищо. Искам да дам шанс на "Щиглецът", доста обсъждана книга. Още повече, че и Стивън Кинг се е изказал добре за нея. Доста е обемна обаче..ще я чета седмици, а трябва да я чета и внимателно и бавно. 960 страници сигурно има достатъчно герои, събития, имена и прочие.
Все някога ще стигна до нея.
На Дона Тарт и аз не съм чела нищо. Искам да дам шанс на "Щиглецът", доста обсъждана книга. Още повече, че и Стивън Кинг се е изказал добре за нея. Доста е обемна обаче..ще я чета седмици, а трябва да я чета и внимателно и бавно. 960 страници сигурно има достатъчно герои, събития, имена и прочие.
Все някога ще стигна до нея.
И на мен нещо Дона Тарт, както и Исабел Алиенде ми се струва, че няма да ми допаднат, но ще пробвам, поне да имам лично наблюдение
За другото ти предложение съм съгласна, българските автори се губят, а заслужават да им се обръща внимание.
Аз за себе си не деля авторите на националности. не чета книгите им като награда за тях, не бих гласувала за българска книга, ако чужда е била по-добра, само защото трябва да наградя нашия българин. Затова в класацията на прочетени книги през годината не виждам смисъл от разделяне. Ако някой си дели вкусовете според това дали е от българин или не е, то аз не го правя. И докато има слаби издадени български книги, скоро няма да посегна към тях. Един Никифоров само ме е впечатлил в последните години и дотам.
Мимс, мерси за темата 
Аз също като Лиляна, не деля на бг и чужди автори, книгата или ми харесва или не. Дона Тарт не съм я чела, но аз и рядко чета книги, които са хит тук във форума и моята номинация не променя нищо. Тази година съм зле с четенето, много работа, малко време, надявам се сега през студените месеци да ми остава повече време за четене!
Аз също като Лиляна, не деля на бг и чужди автори, книгата или ми харесва или не. Дона Тарт не съм я чела, но аз и рядко чета книги, които са хит тук във форума и моята номинация не променя нищо. Тази година съм зле с четенето, много работа, малко време, надявам се сега през студените месеци да ми остава повече време за четене!
Аз разбрах, че се иска отделна класация за български автори, понеже в общата се губели. В този смисъл - за мен не е важно да видя изцяло българско класиране, защото ги чета наред заедно с другите. Не помня вече, но мисля, че публикувам списък на всички номинации и там може да се види кои български книги са стигнали до предпочитани у читателите. Има вероятност тази година да номинирам "Лисицата".
Ако е проблем работата по темата, аз мога да се наема.
На мен ми е интересна класация само на БГ книги просто, защото аз имам някак по-специално отношение към тях, обичам книги, които разказват за нашата действителност. Не е задължително всеки да участва там нито с номинация, нито с гласуване. Даже може и да не нарушаваме традицията да се номинират и бг книги в книга на годината, а това да си е самостоятелна тема, за който го вълнуват БГ авторите
Ако аз трябва да дам номинация за книга на годината ще дам примерно за 5 книги ( не знам колко е максимума), от които 1 или 2 ще са български, а ако е само за бг ще са всичките такива, това е моята логика
На мен ми е интересна класация само на БГ книги просто, защото аз имам някак по-специално отношение към тях, обичам книги, които разказват за нашата действителност. Не е задължително всеки да участва там нито с номинация, нито с гласуване. Даже може и да не нарушаваме традицията да се номинират и бг книги в книга на годината, а това да си е самостоятелна тема, за който го вълнуват БГ авторите
Ако аз трябва да дам номинация за книга на годината ще дам примерно за 5 книги ( не знам колко е максимума), от които 1 или 2 ще са български, а ако е само за бг ще са всичките такива, това е моята логика
Лично аз нямам нищо против да следя и две номинационни теми.
За мен номинациите ми дават инфо за хубави книги, без значение автора. И аз не деля книгите на български и други, а на такива, които са ми харесали или не.
Скептична съм към българската съвременна литература по принцип, но всички книги на български автори, които съм прочела в последните години, не са ме разочаровали и то защото са ми били препоръчани именно от тук.
За мен номинациите ми дават инфо за хубави книги, без значение автора. И аз не деля книгите на български и други, а на такива, които са ми харесали или не.
Скептична съм към българската съвременна литература по принцип, но всички книги на български автори, които съм прочела в последните години, не са ме разочаровали и то защото са ми били препоръчани именно от тук.
Момичета, не знам за коя тема ми е въпроса, та ще го задам тук, че е по-обща:
поръчах си най-после четец
Още не е дошъл де, да не бързам да се радвам, че е от OLX, но да питам - ще мога ли да си намирам и по-нови книги за четене или пак ще са предимно класиките 
Чдя се дали да си поръчам " Няма да получите омразата ми" и "Да четеш Лолита в Техеран" докато още важи промоцията или ще мога да си ги намеря в ел. вариант, дори и след няколко месеца
поръчах си най-после четец
Още не е дошъл де, да не бързам да се радвам, че е от OLX, но да питам - ще мога ли да си намирам и по-нови книги за четене или пак ще са предимно класиките Чдя се дали да си поръчам " Няма да получите омразата ми" и "Да четеш Лолита в Техеран" докато още важи промоцията или ще мога да си ги намеря в ел. вариант, дори и след няколко месеца
Още не е дошъл, утре вече или ще се хваля, или ще плача
Но поне влязох в Mailbooks и толкова книги намерих от тези, които съм си запланувала, че една година няма дами стигне само тях да прочета
А да ми кажете там трябва ли да благодаря на този, който ми е пратил книга? И после да я предлагам ли и аз Знам, че има тема, но не ми се четааат 100 страници 
Но поне влязох в Mailbooks и толкова книги намерих от тези, които съм си запланувала, че една година няма дами стигне само тях да прочета
А да ми кажете там трябва ли да благодаря на този, който ми е пратил книга? И после да я предлагам ли и аз
Знам, че има тема, но не ми се четааат 100 страници 
А да ми кажете там трябва ли да благодаря на този, който ми е пратил книга? И после да я предлагам ли и аз Знам, че има тема, но не ми се четааат 100 страници
Знам, че има тема, но не ми се четааат 100 страници Принципно можеш да благодариш, можеш и да не благодариш
За качването от теб - също е опционално и не-задължително
Джина, на ЛС, ако искаш да благодариш за книга
Скрит текст:
... иначе ние сме добре Гледкаме се с бебчо, а отскоро се и захранваме
Сега използвам последните хубави дни за активни разходки навън, че зимата си наближава... Ще мина да ви "видя", че вие ми липсвате...
Аз и на Дарчето бях обещала / засякохме се в една тема /. Само да се развали времето и си останем повече вкъщи, се надявам да се включа в игрите
Гледкаме се с бебчо, а отскоро се и захранваме Сега използвам последните хубави дни за активни разходки навън, че зимата си наближава... Ще мина да ви "видя", че вие ми липсвате...
Аз и на Дарчето бях обещала / засякохме се в една тема /. Само да се развали времето и си останем повече вкъщи, се надявам да се включа в игрите
Дойдеееее, имам четец И с подсветка - много е готино, дано само не му стане нещо, защото е втора употреба и няма гаранция Но пък за 90 лв. няма как да си намеря такъв нов при всички положения
Насвалих сто книги, ще видим кога ще ги чета. Лошото (или хубавото) е, че дъщеря ми веднага ми го взе и нейните книги са повече от моите Ще видим как ще се разберем, да не търся още един
Ако имам въпроси ще питам, засега се оправяме
И с подсветка - много е готино, дано само не му стане нещо, защото е втора употреба и няма гаранция Но пък за 90 лв. няма как да си намеря такъв нов при всички положения Насвалих сто книги, ще видим кога ще ги чета. Лошото (или хубавото) е, че дъщеря ми веднага ми го взе и нейните книги са повече от моите
Ще видим как ще се разберем, да не търся още един Ако имам въпроси ще питам, засега се оправяме
Момичета, идвам за малко помощ, въпреки че не знам дали тук е точното място Опитвам се да се сетя за заглавието на книга, издадена в близките 3-4 години. От анотацията си спомням единствено, че бездетно семейство намира бебе и го взема за отглеждане.Мисля, че това ставаше край някакъв фар, но не мога а гарантирам. Ще се радвам ако някой се сети по това изключително постно описание
Опитвам се да се сетя за заглавието на книга, издадена в близките 3-4 години. От анотацията си спомням единствено, че бездетно семейство намира бебе и го взема за отглеждане.Мисля, че това ставаше край някакъв фар, но не мога а гарантирам. Ще се радвам ако някой се сети по това изключително постно описание За нищо! А дали филмът излезе, някой гледа ли го?
Отзивите не бяха особено въодушевяващи.
А гледахте ли Момичето от влака? Аз си прочетох книгата,а пък и трейлърът големи надежди ми вдъхва
Би ли ми казала какъв жанр е като цяло
Аз все не стигам до него, харесах книгата, но обикновенно се разочаровам от филмите. Все пак Емили ми е любимка и в случая ще рискувам, въпреки отзивите за него като цяло.
Нещо не ми вървеше четенето напоследък. Даже биографията на Кранстън зарязах временно. Но пък има лъч надежда, защото от 2-3 дена здраво съм захапала новата книга на Макинтош - I See You, много готин трилър, харесва ми повече от дебютния ѝ роман
Нещо не ми вървеше четенето напоследък. Даже биографията на Кранстън зарязах временно. Но пък има лъч надежда, защото от 2-3 дена здраво съм захапала новата книга на Макинтош - I See You, много готин трилър, харесва ми повече от дебютния ѝ роман
Аз пък съм доволна, че я прочетох още преди да обявят каста. Много е лъсната Емили Блънт за ролята на Рейчъл. Съвсем друга жена си представях аз. Отивам да проверя дали се появи някакво свестно качество на филма. 
Иначе, мъчих да чета You на Каролин Кепнес, обаче тоя фърст пърсън ме побърква и я зарязах. Сигурно ще я прочета, но ми досади някак, пък иначе страхотни ревюта прочетох за книгата.
Сега съм на Don't you cry на Мари Кубица - доста по-добре ми върви
Иначе, мъчих да чета You на Каролин Кепнес, обаче тоя фърст пърсън ме побърква и я зарязах. Сигурно ще я прочета, но ми досади някак, пък иначе страхотни ревюта прочетох за книгата.
Сега съм на Don't you cry на Мари Кубица - доста по-добре ми върви
Аз пък съм доволна, че я прочетох още преди да обявят каста. Много е лъсната Емили Блънт за ролята на Рейчъл. Съвсем друга жена си представях аз.
И за мен Емили не се връзва. Но пък Люк Еванс и Джъстин Теру много ми пасват
За русокосата мадама, изиграла Меган, нямам впечатления, тъй като не съм я гледала другаде.
И за мен Емили не се връзва. Но пък Люк Еванс и Джъстин Теру много ми пасват За русокосата мадама, изиграла Меган, нямам впечатления, тъй като не съм я гледала другаде.
За русокосата мадама, изиграла Меган, нямам впечатления, тъй като не съм я гледала другаде.Ще ги видя двамата младежа.
Здравейте !
Бих искала да попитам къде мога да намеря книга, чийто тираж е спрян ? Става дума за Алис Хофман - "Пазителките на гълъбиците". НИкъде по големите книжарници я няма, а нямам възможност да обиколя малките такива. Ако се сещате за място, където мога да поръчам онлайн, или конкретна книжарница в София, моля помогнете.
Благодаря предварително !
Бих искала да попитам къде мога да намеря книга, чийто тираж е спрян ? Става дума за Алис Хофман - "Пазителките на гълъбиците". НИкъде по големите книжарници я няма, а нямам възможност да обиколя малките такива. Ако се сещате за място, където мога да поръчам онлайн, или конкретна книжарница в София, моля помогнете.
Благодаря предварително !
Здравейте !
Бих искала да попитам къде мога да намеря книга, чийто тираж е спрян ? Става дума за Алис Хофман - "Пазителките на гълъбиците". НИкъде по големите книжарници я няма, а нямам възможност да обиколя малките такива. Ако се сещате за място, където мога да поръчам онлайн, или конкретна книжарница в София, моля помогнете.
Благодаря предварително !
Бих искала да попитам къде мога да намеря книга, чийто тираж е спрян ? Става дума за Алис Хофман - "Пазителките на гълъбиците". НИкъде по големите книжарници я няма, а нямам възможност да обиколя малките такива. Ако се сещате за място, където мога да поръчам онлайн, или конкретна книжарница в София, моля помогнете.
Благодаря предварително !
Днес прегледах в една книжарница "Тайната история на Туин Пийкс".
Като много хора и аз бях голям фен на сериала през миналия век
Изданието е супер-луксозно, с твърди корици, горната обложка се маха и отдолу има една сова. Вътре е богато илюстрирано, с снимки, факсимилета и други подобни "документи" , включително и полицейски и от ФБР
Явно става дума за някаква псевдо-документална книга-разследване, разгадаващо уж мистерията ...
Някой чете ли я? Имате ли впечатления от нея?
Ти както я описа, и тези, които не са били фенове на серияла ще искат да я четат 
От целия сериал помня само една Лора Палмър, всичко друго е мъгла. При това не съм убедена, че не бъркам името.
Започнах трета книга паралелно, после зарязах и трите и отидох да редя пъзел
От целия сериал помня само една Лора Палмър, всичко друго е мъгла. При това не съм убедена, че не бъркам името.Започнах трета книга паралелно, после зарязах и трите и отидох да редя пъзел
Гласувахте ли за книга на 2016 За съжаление съм прочела много малко от тях и не мога дам обективно мнение Имам време да наваксам до средата на март От съвременна художествена коя бихте препоръчли най-много?
http://vsichkozaknigite.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB … 0%B4%D0%B5%D0%BD/
За съжаление съм прочела много малко от тях и не мога дам обективно мнение Имам време да наваксам до средата на март От съвременна художествена коя бихте препоръчли най-много?http://vsichkozaknigite.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BB … 0%B4%D0%B5%D0%BD/
Да повдигна малко темата...
За останалите книги ми е все едно, но да твърди, че "Долината на куклите" и "Аз преди теб" (едни от любимите ми книги) са вятърничави книги е прекалено и говори много зле за блогърката, не за книгите...
15-те най-лоши книги, които някога съм чела
За останалите книги ми е все едно, но да твърди, че "Долината на куклите" и "Аз преди теб" (едни от любимите ми книги) са вятърничави книги е прекалено и говори много зле за блогърката, не за книгите...
15-те най-лоши книги, които някога съм чела
"Аз преди теб" и за мен беше една изключително плоска книга. Историята сама по себе си, като замисъл и сюжет беше интересна, завладяваща и от нея можеше да се сътвори нещо изключително качествено като краен литературен продукт. Но спираме само до етапа "можеше". Не знам защо авторката ни представи всичко по този изключително детински, повърхностен, непрофесионален в стил чиклитено-любовен роман начин? Може би, защото просто толкова си може.
Зависи от гледната точка.Всъщност героинята не претендира да е нещо особено,обикновено средностатистическо момиче.Там се появява дъщеря,неизвестна и на него от случайна свалка.Та тази дъщеря е втората героиня на "След теб".
Аз се изненадвам от силно присъствие на книги от български автори напоследък,не по-лоши от цитираните отгоре.
Георги Бърдаров със "Аз още броя дните"например за войната в Сараево.Не е типичната любовна книга,но е повече от любов.
Аз се изненадвам от силно присъствие на книги от български автори напоследък,не по-лоши от цитираните отгоре.
Георги Бърдаров със "Аз още броя дните"например за войната в Сараево.Не е типичната любовна книга,но е повече от любов.
"Аз преди теб" не съм чела, но филмът си струваше; а сигурно и продължението на книгата е слабо?
Благодаря
Нямам търпение утре да отида. Сигурно пак ще се върна с поне 2 торби книги, както и преди...
Нямам търпение утре да отида. Сигурно пак ще се върна с поне 2 торби книги, както и преди...
Моята бройка за тази година е точно 30 книги, но до края на годината може да се увеличи още. Слагам в скрит текст личното си впечатление за всяка от тях, че е малко дългичко:
Скрит текст:
1. Михаил Вешим - Английският съсед: това е първата приятна изненада за годината. Очаквах да прочета пълна простотия с ужасно дебилен хумор, от който да ми призлее, но искрено се забавлявах и ми беше доста приятна за четене. Стилът на автора също много ми хареса, а книгата се оказа идеалното средство за разтоварване след зашеметяващата "Ние" на Евгений Замятин.
2. Дан Симънс - Петата купа: свикнала съм с трудното начало на автора, но не очаквах толкова много отклонения от темата през първата половина. На моменти се удавях в океан от досадни подробности, които биха могли да отегчат и най-върлия почитател на Симънс. Съвсем спокойно книгата можеше да мине и без тях или поне да бъдат драстично съкратени. Втората половина се четеше значително по-гладко и в крайна сметка мнението ми за книгата е положително. Това, което най-много ме впечатли в тази книга е представата на автора за култовия литературен герой Шерлок Холмс, писателят Хенри Джеймс и Марк Твен. Определено успя да възбуди любопитството ми да се запозная с творчеството на втория. Все още не съм го направила, но и това време ще дойде.
3. Хосе Карлос Сомоса - Тетрамерон: определено тази книга бледнее сериозно пред останалите, но не е чак толкова зле, колкото я изкарват. Идеите на автора са както винаги жестоки, а също така не изневерява на стила си да вкарва няколко супени лъжици перверзност и извратения. Проблемът ми беше, че през по-голямата част разказите не можаха да ми предизвикат интереса и едва последните две-три го направиха. Освен това ми направи впечатление, че доста думи изглеждаха доста нелепо в текста. Най-вероятно се дължи на превода, защото няма начин Сомоса да е писал това. Въпреки това си оставам фен на автора и ще прочета с удоволствие и останалите му книги.
4. Габриел Гарсия Маркес - Любов по време на холера: от дълго време се каня на автора, но все не му идваше времето. Е, през февруари тази година то настъпи и реших за първа среща да избера тази книга. Веднага си пролича майсторското перо и водопадът от красив език, както и много поуки, които могат да се извадят от романа. Харесах много първата глава и реших, че ще се разбера с автора. Уви, това не траеше дълго. Постепенно историята спираше да ме увлича, оставяше ме безразлична към съдбата на героите и не можах да им съчувствам, както и на мен да ми станат симпатични. Личеше си, че темата не е по моя вкус, но се надявах да ме изненада приятно. Но въпреки всичко си запазих правото да му дам втори шанс след време именно заради красивия му стил на писане и поуките, които могат да се извлекат от този роман.
5. Гийом Мюсо - Хартиеното момиче: реших да дам втори шанс на автора с надеждата този път преводът да не ми прави лошо впечатление и да се потопя в историята. Тази книга също започна трудно, но бях търпелива, понеже и предишната не започна добре, но после ме грабна. Вече наближавах половината, а книгата продължаваше да не ме грабва. Тъкмо да си помисля, че това ще е последната ми среща с автора, нещата се преобърнаха на 180 градуса и втората половина нямаше нищо общо с първата. Толкова бях увлечена в нея, че му простих силното количество захар в началото и не особено малкото дежа вю, което имах. И този път успя да ме изненада и то не на малко места. Няма как да не му го призная.
6. Стивън Кинг - Страшни сънища за продан: прочетох първи том миналата година и нещо не бях впечатлена. Безспорно имаше много силни произведения и повечето бяха за четене, но нещо не предизвикаха у мен ефекта уау. Във втората половина нещата стояха доста по-различно и този път количеството е за сметка на качеството. Най-много ме впечатлиха УР, Некролози и Пияни фойерверки. Това е първият сборник с разкази и новели на Краля, който чета и съм много доволна. До сега четях само романите му и не смеех да посегна към по-късите форми да не се разочаровам, но се радвам, че им се наканих тази година. Определено ще се четат и другите.
7. Джон Сол - Дом за разплата: дълго време не бях пипала книга и реших да се доверя на добрия стар хорър да ме извади от дупката. Нищо не бях чела на автора и реших да избера тази книга за първа среща. Стилът му ми напомни много на Стивън Кинг , а романът на Кери. В него присъстваха така "любимите" ми религиозни фанатици, и, както може да се очаква от мен в такива ситуации, веднага ме налазиха тръпките. Въпреки това потънах в книгата и ми беше интересна през цялото време. Готическата атмосфера е чудесно предадена и не липсваше напрежение. Ако мога да посоча минуси, то те са за края ѝ. Прекалено предвидим ми се стори и нямаше грам изненада. Въпреки това оставам с чудесни впечатления както от романа, така и от автора и със сигурност ще чета други негови книги.
8. Рей Бредбъри - Нещо зло се задава: в Danse Macabre Стивън Кинг е отделил специално внимание на тази книга, описвайки впечатленията си подробно с включване на цитати разсъждения над тях. Всичко това звучеше прекалено примамливо от неговата уста и не можах да се сдържа да сложа книгата в списъка ми за четене и да я прочета. В началото ми пречеха прекалено кратките глави, но постепенно им свикнах. Имаше моменти, които ми вървяха доста монотонно, книгата не успяваше да ме грабне така, както е успяла да го направи Краля. Даже започнах да се чудя "Кинг, ти сериозно ли?". Трябваше да стигна до края на книгата, за да разбера какво е имал в предвид. Тогава осъзнах, че всяка глава, дума и изречение си е заслужавало вниманието, усилието и нервите. Това е най-добрата книга на Бредббъри, която съм чела и с нетърпение чакам да се запозная с останалата част от творчеството му.
9. Уилям Пол Йънг - Колибата: противоречиви чувства успя да остави тази книга у мен. Не мога да се присъединя към нито един от двата лагера: нито мога да разбера какво толкова специално намират хората, които се възхищават от нея, нито пък тези, които я оплюват здравата. Началото е обещаващо и увлича, но постепенно започва да завива в друга посока и усещах как започва да ме губи малко по малко. Появяваха се и проблясъци от време на време през втората част, но като че ли скучните моменти бяха повече. И въпреки това не можах да пусна книгата и бързо я прочетох... доста странен феномен, между другото. Още мога да си го обясня.
10. Карин Алвтеген - Дълг: дълго време не бях чела скандинавски трилър и вече беше време за такъв. В началото ме впечатли това, че главният герой и престъплението са доста нетипични за криминален роман. В началото книгата вървеше доста добре и бях увлечена, но към средата стана досадна и не ми вървеше хич. И тъкмо да си помисля, че това ще е един от малкото трилъри, които не са ми харесали, и нещата се обърнаха на 180 градуса. Толкова много изненадващи обрати се появиха от нищото, че не можах да им смогна, но въпреки това ми подействаха доста добре и в крайна сметка цялостното ми впечатление от книгата е положително, а авторката ще получи втори шанс след време.
11. Йон Айвиде Линдквист - Малка звезда: от години препоръчват горещо този автор и в крайна сметка не се сдържах и го захванах. Бях предупредена, че книгата е изключително брутална и се лее страшно много кръв, но не се притесних ни най-малко. Обичам брутални и кървави книги и тази не беше изключение. Веднага успя да ме грабне и не ме пусна до края. С този си роман авторът е навлязъл доста надълбоко психологически в "душата" на всеки един от героите е изкарал на показ всяка една от кирливите му ризи, че на човек направо да му настръхнат космите. Направо е разказал играта на шведската поп култура и я е направил на кайма. Не мисля, че след тази книга ще имам желание да чуя песен на ABBA или някой друг шведски изпълнител.
12. Дийн Кунц - Градът: Още когато започнах да чета романите на Стивън Кинг, интересът ми беше привлечен към Дийн Кунц, но все нещо се случваше, че да не започна някой от неговите романи. Тази година вече нямаше измъкване. Понеже попадам редовно на негативни мнения за 'новия" Кунц, реших да захвана първо него да видя дали е толкова зле. В началото книгата ми потръгна трудно, но се заредих с търпение и то беше възнаградено. Води се трилър, но се оказа много повече от това. Действието се развива бавно и постепенно въвежда читателя в историята, разказана през очите на едно 8-годишно дете. И тук имаше музика, но друг тип и не беше представена от бруталната ѝ страна. Трябва да си призная, че авторът успя да ме завладее със стила си и успях да му простя моментите, които не ми допаднаха в книгата. Потопих се в историята и не ми се искаше да свършва. Героите също са доста добре изградено и е наблегнато повече на психологията, отколкото на екшъна. Хвана ме яд и на издателство Колибри, че са позволили да съсипят такава хубава творба с покъртително грозна корица, тънка хартия и незасъхнало мастило. Да не говорим за употребата на думи от рода на "нацоцали", които ми бъркаха в мозъка.
13. Херман Кох - Уважаеми господин М.: След толкова много коментари за книгите на Херман Кох реших, че и аз ще го чета. Специално за тази книга съм попадала на много лоши отзиви и ми беше любопитно да видя дали е толкова зле, колкото я изкарват. Още в началото бях впечатлена от начина, по който е написана. Не мисля, че съм го срещала другаде. Стилът на автора е ненатоварващ и интересен, романът увличаше, макар да имаше тук-там някой бутафорен момент. Така беше горе-долу докъм средата и тогава се случи нещо, което ни най-малко съм очаквала: книгата ме засмука тотално и нямаше сила на света, която можеше да ме откъсне от нея. Не помня да ми се е случвало подобно чудо. Финалът допълнително ме зашемети и това стана причина да включа книгата в топ 5 на най-добрите, които съм чела тази година и веднага да си купя "Одеса Стар" на хартия.
14. Хосе Карлос Сомоса - Зигзаг: Време ми беше за поредната доза Сомоса и след не особено успешната среща с "Тетрамерон", смъкнах очакванията да не вземе тази книга да ме разочарова. Началото беше тромаво, но това е нормално за автора. Тематика също не ми беше особено приятна, не съм фен на физиката, но дори в такъв момент авторът знае как да ме увлече. Получих си така желаната доза бруталия, перверзност и извратения и останах доста доволна. Явно ми е още рано да схвана цаката на номерата на Сомоса, защото отново имах чувството, че знам накъде ще тръгнат нещата и той както винаги успява да ме опровергае. От него ми остана само "Стръв", но си я пазя за специален момент.
15. Микаел Юрт и Ханс Русенфелт - Човекът, който не беше убиец: По едно време останах с впечатлението, че съм единствената, която не е чела книга на въпросния тандем и реших да не се цепя от колектива и да видя какво толкова се прехласват по него. Прочетох първите 110 страници, не бе грабваха грам и си помислих, че ще съм изключение и единствената, която не се е разбрала с тях. След това с всяко напредване в книгата осъзнавах, че съм в огромна грешка и след прочитането ѝ нещата се затвърдиха съвсем. Беше наблегнато в еднакви дози както на престъплението, така и в психологическото изграждане на героите, каквото и очаквам в един криминален роман. Определено ще се четат следващите части от поредицата.
16. Джонатан Франзен - Чистота: ето друг автор, който стана много популярен в мрежата в последно време и на които любопитството ми и лакомията не може да устои. Ако трябваше да съдя по анотацията и първото изречение в романа, никога не бих го захванала. И щях да направя огромна грешка, защото той си заслужава всяка една от 592-те. Героите са много, авторът във всяка глава разказва разни случки от гледната точка на всеки, навлизайки чисто психологически много надълбоко в "душата" му и по този начин успява да поддържа интереса ми от началото до края. Нито един от тях не успя да ми стане симпатичен, но не това е целял Франзен. На моменти книгата ми беше доста тежка за четене, на моменти ми дотягаха разните отклонения на автора, на моменти оставах втрещена и шокирана от развоя на събитията в романа, но едно е ясно: това е едно от най-добрите неща, които съм чела и ще дам шанс и на другите му две книги.
17. Нийл Геймън - Океанът в края на пътя: нуждаех се от нещо, което да ми продуха мозъка след Франзен и това се оказа идеалното средство. Авторът се оказа голям сладкодумник и веднага ми привлече вниманието. Не ми пречеше, че романът е детски. Беше на достатъчно високо ниво, за да успея да го оценя подобаващо. Имаше някой друг момент в книгата, който ми дойде в повече и не ми хареса, но другото беше наред. Докато четях книгата, имах чувството, че Бард са се побъркали да сложат такава корица, защото никак не ми се връзваше с прочетеното, но по-късно осъзнах, че съм сбъркала и си е точно на мястото.
18. Дмитрий Глуховски - Бъдеще: преди година претърпях крах с неговото "Метро 2033" въпреки идеята и анотацията. Бях си купила тази книга и така или иначе трябваше да се прочете, затова я захванах с ниски очаквания. В началото тръгна колебливо и си помислих, че и тук ще има греда. Нещата обаче се промениха бързо и книгата ме увлече. Това, което не очаквах обаче е, че книгата ме завладя напълно и с всяка изминала страница ме грабваше все повече и повече. Не знам как го е постигнал Глуховски, но шапка му свалям. Явно антиутопията ми действа действа по този начин, но никоя друга не ми е харесвала толкова, колкото тази. Въпреки внушителния обем от 668 страници, не исках тази история да свършва, но трябваше да се примиря с този факт. Това е безапелационният ми фаворит за тази година. След нея смятам, че Метрото заслужава своя втори шанс. Явно не съм го оценила подобаващо.
19. Чък Паланюк - Приспивна песен: Дълго време се точих на тази книга и реших, че сега ѝ е времето. Започна доста брутално, стилът на автора е страхотен, цитатите са убийствени и по всичко личеше, че тази книга ще е много моя и точно тогава получих огромна доза леден душ. Малко преди нещата се обърнаха в негативна посока и вече беше мъка да се чете това нещо. Никак не ми хареса посоката на развитието на действието, героят от шантав ми стана изключително противен, а постоянното повтаряне на изречението "Започвам да броя: ...." ми лазеше вече по нервите. Нямах търпение мъките да свършват и когато прочетох книгата, изпитах огромно облекчение. Видях, че точно тази книга се води една от по-скучните му, така че авторът ще получи своя втори шанс, но няма да е скоро.
20. Херман Кох - Одеса Стар: след невероятното приключение с "Уважаеми господин М.", се настроих положително за поредната доза Херман Кох. И може би това ми изигра лоша роля, защото очаквах повече от книгата, а нуждите ми не бяха напълно задоволени. В началото книгата ми беше странна, но интересна и продължавах смело напред. По едно време имаше огромна вероятност да ме грабне истински, но тази надежда се изпари. Чувството за странна книга си остана и не ми допадна особено много някои от нещата да не бъдат разяснени и да се появяват ситуации от нищото. За главния герой беше ясно, че няма как да ми стане симпатичен, не такава е била целта на автора, но така и не можах да разбера какъв му е проблемът. Но стилът на автора продължава да си е същият и със сигурност ще му прочета другите две книги, излизали на български език.
21. Карлос Руис Сафон - Среднощният дворец: съвсем бях забравила този автор. Миналата година беше едно от откритията ми, а тази година замалко да остана без прочетена негова книга. Понеже "Принцът на мъглата" не можа да ме впечатли толкова, колкото другите му две книги, не подходих към тази част от юношеската поредица с особено големи очаквания. Тук обаче историята ми беше по-интересна, а героите повече ми легнаха на сърце. Беше си доволно мрачна и имаше доста добри хорър елементи, много повече, отколкото в първата част. Освен това тази ме грабна още в самото начало. Съзнавам, че не може да се сравнява със "Сянката на вятъра" и "Марина" като въздействие, но за юношески роман си е на доста високо ниво. Силно се надявам "Септемврийски светлини" да е черешката на тортата.
22. Хокан Несер - Човек без куче: по някаква причина тази книга ми бе привлякла вниманието повече от други скандинавски трилъри. Имах шесто чувство, че много ще ми допадне, но все нещо се случваше, за да не си я взема. Тази година се предадох и един ден я подхванах. Редовно разчитам на интуицията си за подбор на книгите и редовно не ме е подвеждала, но тук ударът е право в десятката. За пръв път ми се случва в криминален трилър да не се интересувам кой е виновен за престъплението, а максимално да се наслаждавам максимално на историята. До такава степен бях завладяна, че дори и най-голямата дупка в сюжета не можа да ме смути. Безспорно това е най-добрият скандинавски трилър, който съм чела. С нетърпение чакам втората част от поредицата за инспектор Гунар Барбароти.
23. Стивън Кинг - Сърца в Атлантида: признавам си, че хич не ми се почваше тази книга заради тематиката, която хич не ми е по вкуса, както и заради разни коментари, че започва много силно и после се срива тотално. Посипвам си главата с пепел, задето си позволих да подценя сериозно книгата. Много ми хареса и се нарежда сред най-добрите неща на Краля, които съм чела. Имаше разни подробности за войната във Виетнам във четвъртото произведение, които ми дойдоха в повече, но те ни най-много не ми развалиха удоволствието от четенето. Знам, че повечето харесват най-много първата новела, но за мен втората е най-силна. В нея няма нито един свръхестествен елемент и е чак плашещо реална. Напомни ми изключително много на "Гняв", но с няколко идеи по-малко брутална.
24. Харуки Мураками - 1Q84: отдавна исках да се запозная с автора, но все не стигах до него. Тази година обаче му дойде редът. Признавам си, че обемът на книгата предизвиква респект, не се среща често роман от близо 1300 страници. Изненадах се, че още в самото начало ме увлече. Идеите също ми харесаха много. На моменти в първата част имаше разни ненужни отклонения, които затрудняваха четенето, но това не ме притесняваше особено. Книгата ми беше достатъчно интересна и не ми правеха особено голямо впечатление такива неща. Втората обаче беше пълна лудница и ставаше все по-интересна и шантава. Глътнах я за отрицателно време и нямах търпение за третата. Там действието е значително по-бавно, има добавен нов главен герой, но дори и това не попречи на интереса ми. Даже смятам, че този герой вкара допълнителна свежест и представя историята от друг поглед, вкарвайки допълнителни детайли към нея. В заключение мога да кажа, че книгата ме завладя тотално и не исках да се разделям с нея, но всяко нещо си има край. Определено Мураками е едно от откритията ми за тази година.
25. Патрик Нес - Освен този живот: Книгата стана много популярна тази година и пожелах и аз да я имам. Имаше голяма вероятност да не се сдобия с нея, защото беше изчерпана в книжарниците и бях отчаяна. Щастието ми се усмихна и си прибрах книгата. Започнах да я чета и тя успя да ме завладее още в началото. Някъде по средата се появиха моменти, които не ми допаднаха грам и започнах да губя нишката малко по малко. Реших въпреки това да си я дочета и в крайна сметка ми хареса много въпреки тези моменти. Не мога да си кривя обаче душата, издателството идеално се е погрижило да ми съсипе удоволствието от четенето. Толкова печатни грешки в дадена книга не съм виждала никога, опитвах се да не им обръщам внимание за сметка на историята, но просто беше невъзможно. Имам още една книга на Патрик Нес на хартия от тях и силно се надявам този път да не са си оставили ръцете при отпечатването ѝ.
26. Габриел Гарсия Маркес - Хроника на една предизвестена смърт: Бях си обещала да дам втори шанс на автора и го спазих. На тази книга възлагах повече надежди, защото тематиката ми е по вкуса. Личи си, че има нещо в стила на автора, което не ми допада и това донякъде разваля впечатлението ми от книгата, но тук то не се набиваше толкова на очи. Определено героите в тази новела ми бяха повече на сърце и ми хареса много изграждането им. Идеята на автора да представи историята като криминална хроника ми допадна много. Със сигурност ще му дам трети шанс след време.
27. Дийн Кунц - Невинност: дойде време и за втората ми среща с автора. И докато "Градът" беше спонтанно избран, то "Невинност" беше вече планирана за втора. Тя обаче имаше нещастието да попадне в един от най-лошите ми читателски периоди и значително пострада. Проточих я ненужно във времето и в резултат на това не можах да ѝ насладя напълно и оценя както подобава. Историята е доста интересна и успя да ме грабне. Е, не може да се сравнява с "Градът", но ми хареса достатъчно, че да дам трети шанс на автора.
28. Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа: от доста време слушам автора и малките му по обем книги и реших да проверя какво му е специалното. За първа среща си избрах първата част от "Кръговратът на незримото". Изненадаха ме ниските оценки за нея и нарочно не вдигнат високо летвата. Оказа се доста приятна притча, която съдържа много поуки и се чете като приказка. Не вярвах подобна форма да ме грабне, но очевидно съм грешала. Прочетох я за час-два, понеже като обем е само 50 страници. Ако това е една от най-слабите му книги, представям си какви са най-силните му. Със сигурност ще получи от мен втори шанс.
29. Харуки Мураками - Спутник, моя любов: може би малко избързах като му дадох втори шанс на автора, но въпреки това не съжалявам, че прочетох книгата. Мураками веднага ме грабна със стила си на писане и смятам, че в този роман той е най-силното му оръжие. Като история, идея и реализация не може да се мери с 1Q84, но прекарах страхотни мигове с него и всяка страница си заслужаваше. Имаше няколко бутафорни моменти, които не ми харесаха особено, но всичко друго беше чудесно. Шансовете да му стана фен и да прочета всичките му книги стават все по-големи.
30. Гийом Мюсо - Сентръл парк: въпреки многото негативни отзиви за книгите на автора, на мен ми е приятно да го чета и третата среща с него не закъсня. Останах учудена, че тук началото е силно и няма грам захар, така характерна за предишните му две, които прочетох. Доста добре си вървеше този психологически трилър и макар онова дежа вю отново да се появи, то не ми попречи да се насладя на напрегнатия психологически трилър. Изненадите и обратите отново бяха налице. И тъкмо когато си помислих, че ще попадне в класацията ми за най-добри четива през тази година, тогава се появи финалът, от който леко ми загорча. Въпреки това си остава най-добрата му книга за мен и с удоволствие ще прочета и четвърта негова.
2. Дан Симънс - Петата купа: свикнала съм с трудното начало на автора, но не очаквах толкова много отклонения от темата през първата половина. На моменти се удавях в океан от досадни подробности, които биха могли да отегчат и най-върлия почитател на Симънс. Съвсем спокойно книгата можеше да мине и без тях или поне да бъдат драстично съкратени. Втората половина се четеше значително по-гладко и в крайна сметка мнението ми за книгата е положително. Това, което най-много ме впечатли в тази книга е представата на автора за култовия литературен герой Шерлок Холмс, писателят Хенри Джеймс и Марк Твен. Определено успя да възбуди любопитството ми да се запозная с творчеството на втория. Все още не съм го направила, но и това време ще дойде.
3. Хосе Карлос Сомоса - Тетрамерон: определено тази книга бледнее сериозно пред останалите, но не е чак толкова зле, колкото я изкарват. Идеите на автора са както винаги жестоки, а също така не изневерява на стила си да вкарва няколко супени лъжици перверзност и извратения. Проблемът ми беше, че през по-голямата част разказите не можаха да ми предизвикат интереса и едва последните две-три го направиха. Освен това ми направи впечатление, че доста думи изглеждаха доста нелепо в текста. Най-вероятно се дължи на превода, защото няма начин Сомоса да е писал това. Въпреки това си оставам фен на автора и ще прочета с удоволствие и останалите му книги.
4. Габриел Гарсия Маркес - Любов по време на холера: от дълго време се каня на автора, но все не му идваше времето. Е, през февруари тази година то настъпи и реших за първа среща да избера тази книга. Веднага си пролича майсторското перо и водопадът от красив език, както и много поуки, които могат да се извадят от романа. Харесах много първата глава и реших, че ще се разбера с автора. Уви, това не траеше дълго. Постепенно историята спираше да ме увлича, оставяше ме безразлична към съдбата на героите и не можах да им съчувствам, както и на мен да ми станат симпатични. Личеше си, че темата не е по моя вкус, но се надявах да ме изненада приятно. Но въпреки всичко си запазих правото да му дам втори шанс след време именно заради красивия му стил на писане и поуките, които могат да се извлекат от този роман.
5. Гийом Мюсо - Хартиеното момиче: реших да дам втори шанс на автора с надеждата този път преводът да не ми прави лошо впечатление и да се потопя в историята. Тази книга също започна трудно, но бях търпелива, понеже и предишната не започна добре, но после ме грабна. Вече наближавах половината, а книгата продължаваше да не ме грабва. Тъкмо да си помисля, че това ще е последната ми среща с автора, нещата се преобърнаха на 180 градуса и втората половина нямаше нищо общо с първата. Толкова бях увлечена в нея, че му простих силното количество захар в началото и не особено малкото дежа вю, което имах. И този път успя да ме изненада и то не на малко места. Няма как да не му го призная.
6. Стивън Кинг - Страшни сънища за продан: прочетох първи том миналата година и нещо не бях впечатлена. Безспорно имаше много силни произведения и повечето бяха за четене, но нещо не предизвикаха у мен ефекта уау. Във втората половина нещата стояха доста по-различно и този път количеството е за сметка на качеството. Най-много ме впечатлиха УР, Некролози и Пияни фойерверки. Това е първият сборник с разкази и новели на Краля, който чета и съм много доволна. До сега четях само романите му и не смеех да посегна към по-късите форми да не се разочаровам, но се радвам, че им се наканих тази година. Определено ще се четат и другите.
7. Джон Сол - Дом за разплата: дълго време не бях пипала книга и реших да се доверя на добрия стар хорър да ме извади от дупката. Нищо не бях чела на автора и реших да избера тази книга за първа среща. Стилът му ми напомни много на Стивън Кинг , а романът на Кери. В него присъстваха така "любимите" ми религиозни фанатици, и, както може да се очаква от мен в такива ситуации, веднага ме налазиха тръпките. Въпреки това потънах в книгата и ми беше интересна през цялото време. Готическата атмосфера е чудесно предадена и не липсваше напрежение. Ако мога да посоча минуси, то те са за края ѝ. Прекалено предвидим ми се стори и нямаше грам изненада. Въпреки това оставам с чудесни впечатления както от романа, така и от автора и със сигурност ще чета други негови книги.
8. Рей Бредбъри - Нещо зло се задава: в Danse Macabre Стивън Кинг е отделил специално внимание на тази книга, описвайки впечатленията си подробно с включване на цитати разсъждения над тях. Всичко това звучеше прекалено примамливо от неговата уста и не можах да се сдържа да сложа книгата в списъка ми за четене и да я прочета. В началото ми пречеха прекалено кратките глави, но постепенно им свикнах. Имаше моменти, които ми вървяха доста монотонно, книгата не успяваше да ме грабне така, както е успяла да го направи Краля. Даже започнах да се чудя "Кинг, ти сериозно ли?". Трябваше да стигна до края на книгата, за да разбера какво е имал в предвид. Тогава осъзнах, че всяка глава, дума и изречение си е заслужавало вниманието, усилието и нервите. Това е най-добрата книга на Бредббъри, която съм чела и с нетърпение чакам да се запозная с останалата част от творчеството му.
9. Уилям Пол Йънг - Колибата: противоречиви чувства успя да остави тази книга у мен. Не мога да се присъединя към нито един от двата лагера: нито мога да разбера какво толкова специално намират хората, които се възхищават от нея, нито пък тези, които я оплюват здравата. Началото е обещаващо и увлича, но постепенно започва да завива в друга посока и усещах как започва да ме губи малко по малко. Появяваха се и проблясъци от време на време през втората част, но като че ли скучните моменти бяха повече. И въпреки това не можах да пусна книгата и бързо я прочетох... доста странен феномен, между другото. Още мога да си го обясня.
10. Карин Алвтеген - Дълг: дълго време не бях чела скандинавски трилър и вече беше време за такъв. В началото ме впечатли това, че главният герой и престъплението са доста нетипични за криминален роман. В началото книгата вървеше доста добре и бях увлечена, но към средата стана досадна и не ми вървеше хич. И тъкмо да си помисля, че това ще е един от малкото трилъри, които не са ми харесали, и нещата се обърнаха на 180 градуса. Толкова много изненадващи обрати се появиха от нищото, че не можах да им смогна, но въпреки това ми подействаха доста добре и в крайна сметка цялостното ми впечатление от книгата е положително, а авторката ще получи втори шанс след време.
11. Йон Айвиде Линдквист - Малка звезда: от години препоръчват горещо този автор и в крайна сметка не се сдържах и го захванах. Бях предупредена, че книгата е изключително брутална и се лее страшно много кръв, но не се притесних ни най-малко. Обичам брутални и кървави книги и тази не беше изключение. Веднага успя да ме грабне и не ме пусна до края. С този си роман авторът е навлязъл доста надълбоко психологически в "душата" на всеки един от героите е изкарал на показ всяка една от кирливите му ризи, че на човек направо да му настръхнат космите. Направо е разказал играта на шведската поп култура и я е направил на кайма. Не мисля, че след тази книга ще имам желание да чуя песен на ABBA или някой друг шведски изпълнител.
12. Дийн Кунц - Градът: Още когато започнах да чета романите на Стивън Кинг, интересът ми беше привлечен към Дийн Кунц, но все нещо се случваше, че да не започна някой от неговите романи. Тази година вече нямаше измъкване. Понеже попадам редовно на негативни мнения за 'новия" Кунц, реших да захвана първо него да видя дали е толкова зле. В началото книгата ми потръгна трудно, но се заредих с търпение и то беше възнаградено. Води се трилър, но се оказа много повече от това. Действието се развива бавно и постепенно въвежда читателя в историята, разказана през очите на едно 8-годишно дете. И тук имаше музика, но друг тип и не беше представена от бруталната ѝ страна. Трябва да си призная, че авторът успя да ме завладее със стила си и успях да му простя моментите, които не ми допаднаха в книгата. Потопих се в историята и не ми се искаше да свършва. Героите също са доста добре изградено и е наблегнато повече на психологията, отколкото на екшъна. Хвана ме яд и на издателство Колибри, че са позволили да съсипят такава хубава творба с покъртително грозна корица, тънка хартия и незасъхнало мастило. Да не говорим за употребата на думи от рода на "нацоцали", които ми бъркаха в мозъка.
13. Херман Кох - Уважаеми господин М.: След толкова много коментари за книгите на Херман Кох реших, че и аз ще го чета. Специално за тази книга съм попадала на много лоши отзиви и ми беше любопитно да видя дали е толкова зле, колкото я изкарват. Още в началото бях впечатлена от начина, по който е написана. Не мисля, че съм го срещала другаде. Стилът на автора е ненатоварващ и интересен, романът увличаше, макар да имаше тук-там някой бутафорен момент. Така беше горе-долу докъм средата и тогава се случи нещо, което ни най-малко съм очаквала: книгата ме засмука тотално и нямаше сила на света, която можеше да ме откъсне от нея. Не помня да ми се е случвало подобно чудо. Финалът допълнително ме зашемети и това стана причина да включа книгата в топ 5 на най-добрите, които съм чела тази година и веднага да си купя "Одеса Стар" на хартия.
14. Хосе Карлос Сомоса - Зигзаг: Време ми беше за поредната доза Сомоса и след не особено успешната среща с "Тетрамерон", смъкнах очакванията да не вземе тази книга да ме разочарова. Началото беше тромаво, но това е нормално за автора. Тематика също не ми беше особено приятна, не съм фен на физиката, но дори в такъв момент авторът знае как да ме увлече. Получих си така желаната доза бруталия, перверзност и извратения и останах доста доволна. Явно ми е още рано да схвана цаката на номерата на Сомоса, защото отново имах чувството, че знам накъде ще тръгнат нещата и той както винаги успява да ме опровергае. От него ми остана само "Стръв", но си я пазя за специален момент.
15. Микаел Юрт и Ханс Русенфелт - Човекът, който не беше убиец: По едно време останах с впечатлението, че съм единствената, която не е чела книга на въпросния тандем и реших да не се цепя от колектива и да видя какво толкова се прехласват по него. Прочетох първите 110 страници, не бе грабваха грам и си помислих, че ще съм изключение и единствената, която не се е разбрала с тях. След това с всяко напредване в книгата осъзнавах, че съм в огромна грешка и след прочитането ѝ нещата се затвърдиха съвсем. Беше наблегнато в еднакви дози както на престъплението, така и в психологическото изграждане на героите, каквото и очаквам в един криминален роман. Определено ще се четат следващите части от поредицата.
16. Джонатан Франзен - Чистота: ето друг автор, който стана много популярен в мрежата в последно време и на които любопитството ми и лакомията не може да устои. Ако трябваше да съдя по анотацията и първото изречение в романа, никога не бих го захванала. И щях да направя огромна грешка, защото той си заслужава всяка една от 592-те. Героите са много, авторът във всяка глава разказва разни случки от гледната точка на всеки, навлизайки чисто психологически много надълбоко в "душата" му и по този начин успява да поддържа интереса ми от началото до края. Нито един от тях не успя да ми стане симпатичен, но не това е целял Франзен. На моменти книгата ми беше доста тежка за четене, на моменти ми дотягаха разните отклонения на автора, на моменти оставах втрещена и шокирана от развоя на събитията в романа, но едно е ясно: това е едно от най-добрите неща, които съм чела и ще дам шанс и на другите му две книги.
17. Нийл Геймън - Океанът в края на пътя: нуждаех се от нещо, което да ми продуха мозъка след Франзен и това се оказа идеалното средство. Авторът се оказа голям сладкодумник и веднага ми привлече вниманието. Не ми пречеше, че романът е детски. Беше на достатъчно високо ниво, за да успея да го оценя подобаващо. Имаше някой друг момент в книгата, който ми дойде в повече и не ми хареса, но другото беше наред. Докато четях книгата, имах чувството, че Бард са се побъркали да сложат такава корица, защото никак не ми се връзваше с прочетеното, но по-късно осъзнах, че съм сбъркала и си е точно на мястото.
18. Дмитрий Глуховски - Бъдеще: преди година претърпях крах с неговото "Метро 2033" въпреки идеята и анотацията. Бях си купила тази книга и така или иначе трябваше да се прочете, затова я захванах с ниски очаквания. В началото тръгна колебливо и си помислих, че и тук ще има греда. Нещата обаче се промениха бързо и книгата ме увлече. Това, което не очаквах обаче е, че книгата ме завладя напълно и с всяка изминала страница ме грабваше все повече и повече. Не знам как го е постигнал Глуховски, но шапка му свалям. Явно антиутопията ми действа действа по този начин, но никоя друга не ми е харесвала толкова, колкото тази. Въпреки внушителния обем от 668 страници, не исках тази история да свършва, но трябваше да се примиря с този факт. Това е безапелационният ми фаворит за тази година. След нея смятам, че Метрото заслужава своя втори шанс. Явно не съм го оценила подобаващо.
19. Чък Паланюк - Приспивна песен: Дълго време се точих на тази книга и реших, че сега ѝ е времето. Започна доста брутално, стилът на автора е страхотен, цитатите са убийствени и по всичко личеше, че тази книга ще е много моя и точно тогава получих огромна доза леден душ. Малко преди нещата се обърнаха в негативна посока и вече беше мъка да се чете това нещо. Никак не ми хареса посоката на развитието на действието, героят от шантав ми стана изключително противен, а постоянното повтаряне на изречението "Започвам да броя: ...." ми лазеше вече по нервите. Нямах търпение мъките да свършват и когато прочетох книгата, изпитах огромно облекчение. Видях, че точно тази книга се води една от по-скучните му, така че авторът ще получи своя втори шанс, но няма да е скоро.
20. Херман Кох - Одеса Стар: след невероятното приключение с "Уважаеми господин М.", се настроих положително за поредната доза Херман Кох. И може би това ми изигра лоша роля, защото очаквах повече от книгата, а нуждите ми не бяха напълно задоволени. В началото книгата ми беше странна, но интересна и продължавах смело напред. По едно време имаше огромна вероятност да ме грабне истински, но тази надежда се изпари. Чувството за странна книга си остана и не ми допадна особено много някои от нещата да не бъдат разяснени и да се появяват ситуации от нищото. За главния герой беше ясно, че няма как да ми стане симпатичен, не такава е била целта на автора, но така и не можах да разбера какъв му е проблемът. Но стилът на автора продължава да си е същият и със сигурност ще му прочета другите две книги, излизали на български език.
21. Карлос Руис Сафон - Среднощният дворец: съвсем бях забравила този автор. Миналата година беше едно от откритията ми, а тази година замалко да остана без прочетена негова книга. Понеже "Принцът на мъглата" не можа да ме впечатли толкова, колкото другите му две книги, не подходих към тази част от юношеската поредица с особено големи очаквания. Тук обаче историята ми беше по-интересна, а героите повече ми легнаха на сърце. Беше си доволно мрачна и имаше доста добри хорър елементи, много повече, отколкото в първата част. Освен това тази ме грабна още в самото начало. Съзнавам, че не може да се сравнява със "Сянката на вятъра" и "Марина" като въздействие, но за юношески роман си е на доста високо ниво. Силно се надявам "Септемврийски светлини" да е черешката на тортата.
22. Хокан Несер - Човек без куче: по някаква причина тази книга ми бе привлякла вниманието повече от други скандинавски трилъри. Имах шесто чувство, че много ще ми допадне, но все нещо се случваше, за да не си я взема. Тази година се предадох и един ден я подхванах. Редовно разчитам на интуицията си за подбор на книгите и редовно не ме е подвеждала, но тук ударът е право в десятката. За пръв път ми се случва в криминален трилър да не се интересувам кой е виновен за престъплението, а максимално да се наслаждавам максимално на историята. До такава степен бях завладяна, че дори и най-голямата дупка в сюжета не можа да ме смути. Безспорно това е най-добрият скандинавски трилър, който съм чела. С нетърпение чакам втората част от поредицата за инспектор Гунар Барбароти.
23. Стивън Кинг - Сърца в Атлантида: признавам си, че хич не ми се почваше тази книга заради тематиката, която хич не ми е по вкуса, както и заради разни коментари, че започва много силно и после се срива тотално. Посипвам си главата с пепел, задето си позволих да подценя сериозно книгата. Много ми хареса и се нарежда сред най-добрите неща на Краля, които съм чела. Имаше разни подробности за войната във Виетнам във четвъртото произведение, които ми дойдоха в повече, но те ни най-много не ми развалиха удоволствието от четенето. Знам, че повечето харесват най-много първата новела, но за мен втората е най-силна. В нея няма нито един свръхестествен елемент и е чак плашещо реална. Напомни ми изключително много на "Гняв", но с няколко идеи по-малко брутална.
24. Харуки Мураками - 1Q84: отдавна исках да се запозная с автора, но все не стигах до него. Тази година обаче му дойде редът. Признавам си, че обемът на книгата предизвиква респект, не се среща често роман от близо 1300 страници. Изненадах се, че още в самото начало ме увлече. Идеите също ми харесаха много. На моменти в първата част имаше разни ненужни отклонения, които затрудняваха четенето, но това не ме притесняваше особено. Книгата ми беше достатъчно интересна и не ми правеха особено голямо впечатление такива неща. Втората обаче беше пълна лудница и ставаше все по-интересна и шантава. Глътнах я за отрицателно време и нямах търпение за третата. Там действието е значително по-бавно, има добавен нов главен герой, но дори и това не попречи на интереса ми. Даже смятам, че този герой вкара допълнителна свежест и представя историята от друг поглед, вкарвайки допълнителни детайли към нея. В заключение мога да кажа, че книгата ме завладя тотално и не исках да се разделям с нея, но всяко нещо си има край. Определено Мураками е едно от откритията ми за тази година.
25. Патрик Нес - Освен този живот: Книгата стана много популярна тази година и пожелах и аз да я имам. Имаше голяма вероятност да не се сдобия с нея, защото беше изчерпана в книжарниците и бях отчаяна. Щастието ми се усмихна и си прибрах книгата. Започнах да я чета и тя успя да ме завладее още в началото. Някъде по средата се появиха моменти, които не ми допаднаха грам и започнах да губя нишката малко по малко. Реших въпреки това да си я дочета и в крайна сметка ми хареса много въпреки тези моменти. Не мога да си кривя обаче душата, издателството идеално се е погрижило да ми съсипе удоволствието от четенето. Толкова печатни грешки в дадена книга не съм виждала никога, опитвах се да не им обръщам внимание за сметка на историята, но просто беше невъзможно. Имам още една книга на Патрик Нес на хартия от тях и силно се надявам този път да не са си оставили ръцете при отпечатването ѝ.
26. Габриел Гарсия Маркес - Хроника на една предизвестена смърт: Бях си обещала да дам втори шанс на автора и го спазих. На тази книга възлагах повече надежди, защото тематиката ми е по вкуса. Личи си, че има нещо в стила на автора, което не ми допада и това донякъде разваля впечатлението ми от книгата, но тук то не се набиваше толкова на очи. Определено героите в тази новела ми бяха повече на сърце и ми хареса много изграждането им. Идеята на автора да представи историята като криминална хроника ми допадна много. Със сигурност ще му дам трети шанс след време.
27. Дийн Кунц - Невинност: дойде време и за втората ми среща с автора. И докато "Градът" беше спонтанно избран, то "Невинност" беше вече планирана за втора. Тя обаче имаше нещастието да попадне в един от най-лошите ми читателски периоди и значително пострада. Проточих я ненужно във времето и в резултат на това не можах да ѝ насладя напълно и оценя както подобава. Историята е доста интересна и успя да ме грабне. Е, не може да се сравнява с "Градът", но ми хареса достатъчно, че да дам трети шанс на автора.
28. Ерик-Еманюел Шмит - Миларепа: от доста време слушам автора и малките му по обем книги и реших да проверя какво му е специалното. За първа среща си избрах първата част от "Кръговратът на незримото". Изненадаха ме ниските оценки за нея и нарочно не вдигнат високо летвата. Оказа се доста приятна притча, която съдържа много поуки и се чете като приказка. Не вярвах подобна форма да ме грабне, но очевидно съм грешала. Прочетох я за час-два, понеже като обем е само 50 страници. Ако това е една от най-слабите му книги, представям си какви са най-силните му. Със сигурност ще получи от мен втори шанс.
29. Харуки Мураками - Спутник, моя любов: може би малко избързах като му дадох втори шанс на автора, но въпреки това не съжалявам, че прочетох книгата. Мураками веднага ме грабна със стила си на писане и смятам, че в този роман той е най-силното му оръжие. Като история, идея и реализация не може да се мери с 1Q84, но прекарах страхотни мигове с него и всяка страница си заслужаваше. Имаше няколко бутафорни моменти, които не ми харесаха особено, но всичко друго беше чудесно. Шансовете да му стана фен и да прочета всичките му книги стават все по-големи.
30. Гийом Мюсо - Сентръл парк: въпреки многото негативни отзиви за книгите на автора, на мен ми е приятно да го чета и третата среща с него не закъсня. Останах учудена, че тук началото е силно и няма грам захар, така характерна за предишните му две, които прочетох. Доста добре си вървеше този психологически трилър и макар онова дежа вю отново да се появи, то не ми попречи да се насладя на напрегнатия психологически трилър. Изненадите и обратите отново бяха налице. И тъкмо когато си помислих, че ще попадне в класацията ми за най-добри четива през тази година, тогава се появи финалът, от който леко ми загорча. Въпреки това си остава най-добрата му книга за мен и с удоволствие ще прочета и четвърта негова.
Здравейте и тук! Изчетох всички страници и ще правя обобщаваща публикация 
Аз си записвам книгите в Goodreads, използвам и предизвикателството. Бях си задала 30 книги за тази година, но в момента чета 41-та
, а уж трябва да пиша дисертация
Прочетох прекрасни книги и ми беше адски трудно да избера 5 за номинациите. С мъка няколко отпаднаха. Всички читателски теми много ми помагат - от тях черпя идеи за книги, които да прочета. Списъкът с чакащи ме е над 100, идея си нямам кога ще ги изчета, защото той си се увеличава постоянно, а аз захваща книги извън него и така
От коментираните книги - 'Аз преди теб' ми беше страшна боза. Причината - сюжетът класически, богатото момче с проблеми, бедното момиче, което го спасява с любов...бла-бла... На авторката, обаче, много харесах 'Момичето, което бях'.
'Светлина между два океана' много ми хареса. Така е написана, че в края се разкъсваш между героите, на които да симпатизираш. Поплаках си доволно на нея.
За съвременните български автори - не ме грабват. Причината не е в това колко добре/зле пишат, а моя лична лудост. Когато чета за нашата действителност не се откъсвам от света, въображението ми не полита, не пътува по чужди места, каквато е целта на заниманието четене за мен. С книгите пътувам по света
Аз си записвам книгите в Goodreads, използвам и предизвикателството. Бях си задала 30 книги за тази година, но в момента чета 41-та
, а уж трябва да пиша дисертация Прочетох прекрасни книги и ми беше адски трудно да избера 5 за номинациите. С мъка няколко отпаднаха. Всички читателски теми много ми помагат - от тях черпя идеи за книги, които да прочета. Списъкът с чакащи ме е над 100, идея си нямам кога ще ги изчета, защото той си се увеличава постоянно, а аз захваща книги извън него и така
От коментираните книги - 'Аз преди теб' ми беше страшна боза. Причината - сюжетът класически, богатото момче с проблеми, бедното момиче, което го спасява с любов...бла-бла... На авторката, обаче, много харесах 'Момичето, което бях'.
'Светлина между два океана' много ми хареса. Така е написана, че в края се разкъсваш между героите, на които да симпатизираш. Поплаках си доволно на нея.
За съвременните български автори - не ме грабват. Причината не е в това колко добре/зле пишат, а моя лична лудост. Когато чета за нашата действителност не се откъсвам от света, въображението ми не полита, не пътува по чужди места, каквато е целта на заниманието четене за мен. С книгите пътувам по света
И аз да се оплача, че тази година от запланувани 50 книги успях да прочета само 20 и 1-2 
От тях нямам някоя, която толкова много да ме е впечатлила, но все пак има няколко, които да номинирам.
Аз исках да ви питам следите ли класирането в Goodreads? Чели ли сте някои от тях и има ли ги изобщо на български? Познати са ми само Бьорнстад и Артемис (или Артемида). Там май се гласува предимно за нови книги? Но ми харесва, че гласуването е по категории и Кинг не се конкурира с Бакман
От тях нямам някоя, която толкова много да ме е впечатлила, но все пак има няколко, които да номинирам.Аз исках да ви питам следите ли класирането в Goodreads? Чели ли сте някои от тях и има ли ги изобщо на български? Познати са ми само Бьорнстад и Артемис (или Артемида). Там май се гласува предимно за нови книги? Но ми харесва, че гласуването е по категории и Кинг не се конкурира с Бакман
Пускам от тазгодишното гласуване обсъждането относно включването на многократно печелили книги в гласуването.
http://bg-mam.ma/p/959013/34337691
и постът с предложението на Вени
http://bg-mam.ma/p/959013/34335662
Лиляна, анкетата може би е най-разумният вариант на този етап.
П.П. Уточнявам, че става дума единствено за гласуването, не за номинациите, там всеки си номинира спрямо това, което е прочел през текущата година.
http://bg-mam.ma/p/959013/34337691
и постът с предложението на Вени
http://bg-mam.ma/p/959013/34335662
Лиляна, анкетата може би е най-разумният вариант на този етап.
П.П. Уточнявам, че става дума единствено за гласуването, не за номинациите, там всеки си номинира спрямо това, което е прочел през текущата година.
Анкета ще е най-добре май. Аз не виждам смисъл книги да могат да се номинират, но да не могат да отиват на гласуване. Все пак човек с мъка избира 5 ( ако иска 10, примерно) и ще му е приятно някои от тях да отидат на гласуване, а защо не и да спечели една от тях. Ако знам, че книгата, която ще номинирам няма да иде на гласуване, защо изобщо да си изяждам едно място?
Аз исках да ви питам следите ли класирането в Goodreads? Чели ли сте някои от тях и има ли ги изобщо на български? Познати са ми само Бьорнстад и Артемис (или Артемида). Там май се гласува предимно за нови книги? Но ми харесва, че гласуването е по категории и Кинг не се конкурира с Бакман
Хвърлям по едно око, но то такива бози излизат победители в категориите, че изобщо не си мисля да ги имам предвид. Пробвах няколко в предишни години, стига ми. Карам си на изпитаните методи - ревюта на хора, с които имаме подобен вкус.
Пример от тази година - новата на Паула Хоукинс "Разказано на водата". За мен си е за малинка, не за номинация. Дори самият ѝ рейтинг е 3,5 там, та явно грешката не е в мен.
"Артемис" обаче ще си я чета, планирала съм я още като видях, че ще излиза
На мен много ми допада идеята за почетен списък на спечелилите вече книги.
Както и да не бъдат включвани наново за гласуване. Може да бъдат номинирани, няма да им се изгуби тежестта, тъй като Лиляна публикува пълен списък на номинираните книги в края на всяка номинационна тема.
Както и да не бъдат включвани наново за гласуване. Може да бъдат номинирани, няма да им се изгуби тежестта, тъй като Лиляна публикува пълен списък на номинираните книги в края на всяка номинационна тема.
Аз съм ЗА книга, която вече е печелила да не се включва за гласуване отново. Скучно е н-броя поредни години да печели все една и съща книга. Ясно е, че е хубава и харесвана, освен това гласуващите не сме безкрайно много и вероятно година след година повечето гласуващи са едни и същи и ако въпросната е сред любимите им книги или автор, нормално да си гласуват за нея отново... та каква е логиката едни и същи хора (с малки изключения), да избират ежегодно една и съща книга
Вени беше предложила нещо за почетен списък с печелилите досега - за мен това е ок
Вени беше предложила нещо за почетен списък с печелилите досега - за мен това е ок
И за мен така е ОК, защото няма да понеса още една година 22.11.1963 още един път на първо място, още повече, че дори не я смятам за най-добрата му книга 
Но и да спечели не ме бърка, защото за мен са много по-важни номинациите, по тях се ориентирам какво да включа в списъка си "Да прочета".
За мен много по-полезно би било да има някакво разпределение по категории, за да знам какво да очаквам от една книга. Много ми беше странно, че "Щиглецът" разглежда толкова съвременна история, представях си, че нещо от рода на "Къщата на духовете", не знам защо
А в Goodreads има ли изобщо книга, излязла и на български? Сега пак влизах и не видях някоя позната
Но и да спечели не ме бърка, защото за мен са много по-важни номинациите, по тях се ориентирам какво да включа в списъка си "Да прочета".За мен много по-полезно би било да има някакво разпределение по категории, за да знам какво да очаквам от една книга. Много ми беше странно, че "Щиглецът" разглежда толкова съвременна история, представях си, че нещо от рода на "Къщата на духовете", не знам защо
А в Goodreads има ли изобщо книга, излязла и на български? Сега пак влизах и не видях някоя позната
В последните години забелязвам една хубава тенденция все повече книги да се появяват и на български, макар и понякога в края на годината Говоря за ГР и номинациите. Например съвсем скоро излезе "Устои в пламъци" на на Кен Фолет, другата седмица очаквам най-новата книга на Филипа Грегъри "Последният Тюдор". Сигурна съм, че имаше и още, но просто не мога да се сетя.
Иначе аз също продължавам да стоя зад мнението си от миналата година по повод номинациите.
Хубава е подредбата по категории, но трудно осъществима за подфорума ни. В крайна сметка преглеждам заглавията и сама успявам да се ориентирам.
Говоря за ГР и номинациите. Например съвсем скоро излезе "Устои в пламъци" на на Кен Фолет, другата седмица очаквам най-новата книга на Филипа Грегъри "Последният Тюдор". Сигурна съм, че имаше и още, но просто не мога да се сетя.Иначе аз също продължавам да стоя зад мнението си от миналата година по повод номинациите.
Хубава е подредбата по категории, но трудно осъществима за подфорума ни. В крайна сметка преглеждам заглавията и сама успявам да се ориентирам.
А в Goodreads има ли изобщо книга, излязла и на български? Сега пак влизах и не видях някоя позната
От челните(не непременно само спечелили, но които се виждат и сега) в ГР на бг се сещам - Елинор Олифант си е супер, Дом за изгубени неща, Разказано на водата на Паула Хоукинс, Дан Браун Произход, Преди да станем твои -Лиса Уингейт, Кен Фолет Устои в пламъци, Фантастичните животни и къде да ги открием, Скандинавските богове на Геймън, На Сандерсън книгата, Съдбата на Убиеца-Робин Хоб, Всички наши грешни дни, Астрофизика за заети хора, Каравал -Стефани Гарбър, Костенурки до безкрая Джон Грийн, Катрин Арден мечокът и славея, Двор от крила и разруха на Маас, На касандра клеър Принцът на,сенките, Смъртни белези на Вероника Рот, от съвсем детските също има няколко...
За номинациите няма никакъв шанс да изключа някоя книга. Все пак това че някой е прочел книгата тази година, не трябва да го спира да я посочи сред фаворититре си. А и тази книга не рядко е била прочетена, точно защото е била напред в класациите.
Склонна съм да попитам и останалите за мнение, дали да изключвам дадена книга при гласуването, ако тя е била преди това книга на годината и да се уточни след колко пъти би следвало да я изключваме.
Ще обмисля вариант за анкета и ще помоля модератор да я добави към темата за номинации.
Склонна съм да попитам и останалите за мнение, дали да изключвам дадена книга при гласуването, ако тя е била преди това книга на годината и да се уточни след колко пъти би следвало да я изключваме.
Ще обмисля вариант за анкета и ще помоля модератор да я добави към темата за номинации.
И понеже това е спамо-чат, ще си позволя нов последователен пост, с който да коментирам мненията на Джон Сняг от номинационната тема.
Джон Сняг и всички, които разсъждават като него,
Джон Сняг: "когато някой се заяжда, не може да очаква уважение.
В началото бе обявено че няма правила."
Отговор: С какво се заяждам, че заслужавам неуважение?
Не е вярно, че няма правила. Правилата са копирани от предходната година 1:1 и заради такива като теб редактирах единствено чрез удебеляване на това правило, с което моля номиниращите да изписват точните имена и добавих в скрит текст пояснението, защо се налага това. И то е не само за да не се ровя за всяка книга и автор, а защото някои е възможно да не ги знам изобщо и да ги копирам така, както са написани, а ако друг номинира същата книга, но вече с правилното име, тя просто ще излезе като друга книга и няма да добави номинационен глас.
Джон Сняг: "Пак казвам - в първия посто пишеше, че няма правила. След такова обявление, не можеште да очаквате че ще чета всички постове кой какво си е пуснал и кой какво е помолил? щом сте помолили да се изписват имената точно защо не сте го сложили в първия пост?"
Отговор: Аз пак ще повторя - никога не съм пускала номинационна тема без правила, включително и тази година. Сложила го бях в първия пост, но не сте го прочел или просто сте го пренебрегнал, защото не ви пука кой как ще обработва номинациите. Между другото по подобен неуважителен начин се държите и в други теми, които ме интересуват, но заради такива постове, които нищо не казват, но са достатъчно много, че да му се отще на човек, спрях да следя тези теми.
Джон Сняг: "Трето - с когато съм сбъркал нещо дребно, като една-две букви, но смисълът се разбира( - написал съм Баряр, навместо Бараярски цикъл ) ми се струва гадно човек който сам допускd технически грешки, да се заяжда с другите за такива?
Отговор: Целта на правилното изписване не е да се учим как се пише правилно, а заради обработката на тези номинации. Правя списък и всяка следваща книга проверявам по заглавие или автор дали я има във вече въведените, ако я има - само добавям +1 номинация, ако я няма - пиша я като следваща в списъка. Не знам дали ще разбереш, че като си написал неточно заглавие, няма да се намери при търсене, ако някой друг номинира същата.
Джон Сняг: "Оттеглям номинациите си, явно е че сте затворен клуб от 10 човека"
Отговор: Благодаря, ще уважа решението ти. Не сме затворен клуб, а четящи потребители на бг-мамма, които повечето се уважаваме и се съобразяваме с другите.
Джон Сняг: "За Х-та година виждам в номинациите "ИСторикът", а в същото време той присъства в номинациите за Златна малинка."
Отговор: Напълно нормално е едни да харесват повече една книга, която за други да е била отегчителна.
Джон Сняг: "почерненият текст в поста й, че трябвd да сме точни е нов - -преди го нямаше. Вместо това имаше надпис - няма правила."
Отговор: Почерненият текст от няколко години си е в първия пост на номинационната тема, тази година го удебелих да се вижда от такива като теб. Н-и-к-о-г-а не е имало текст "няма правила".
Щом ти харесва да се самозаблуждаваш, че не е имало правила, твоя работа. Ако искаш попитай модератор, какъв е бил текстът преди редакцията ми и или виж другите теми от минали години, в които текстът е абсолютно същия.
Джон Сняг и всички, които разсъждават като него,
Джон Сняг: "когато някой се заяжда, не може да очаква уважение.
В началото бе обявено че няма правила."
Отговор: С какво се заяждам, че заслужавам неуважение?
Не е вярно, че няма правила. Правилата са копирани от предходната година 1:1 и заради такива като теб редактирах единствено чрез удебеляване на това правило, с което моля номиниращите да изписват точните имена и добавих в скрит текст пояснението, защо се налага това. И то е не само за да не се ровя за всяка книга и автор, а защото някои е възможно да не ги знам изобщо и да ги копирам така, както са написани, а ако друг номинира същата книга, но вече с правилното име, тя просто ще излезе като друга книга и няма да добави номинационен глас.
Джон Сняг: "Пак казвам - в първия посто пишеше, че няма правила. След такова обявление, не можеште да очаквате че ще чета всички постове кой какво си е пуснал и кой какво е помолил? щом сте помолили да се изписват имената точно защо не сте го сложили в първия пост?"
Отговор: Аз пак ще повторя - никога не съм пускала номинационна тема без правила, включително и тази година. Сложила го бях в първия пост, но не сте го прочел или просто сте го пренебрегнал, защото не ви пука кой как ще обработва номинациите. Между другото по подобен неуважителен начин се държите и в други теми, които ме интересуват, но заради такива постове, които нищо не казват, но са достатъчно много, че да му се отще на човек, спрях да следя тези теми.
Джон Сняг: "Трето - с когато съм сбъркал нещо дребно, като една-две букви, но смисълът се разбира( - написал съм Баряр, навместо Бараярски цикъл ) ми се струва гадно човек който сам допускd технически грешки, да се заяжда с другите за такива?
Отговор: Целта на правилното изписване не е да се учим как се пише правилно, а заради обработката на тези номинации. Правя списък и всяка следваща книга проверявам по заглавие или автор дали я има във вече въведените, ако я има - само добавям +1 номинация, ако я няма - пиша я като следваща в списъка. Не знам дали ще разбереш, че като си написал неточно заглавие, няма да се намери при търсене, ако някой друг номинира същата.
Джон Сняг: "Оттеглям номинациите си, явно е че сте затворен клуб от 10 човека"
Отговор: Благодаря, ще уважа решението ти. Не сме затворен клуб, а четящи потребители на бг-мамма, които повечето се уважаваме и се съобразяваме с другите.
Джон Сняг: "За Х-та година виждам в номинациите "ИСторикът", а в същото време той присъства в номинациите за Златна малинка."
Отговор: Напълно нормално е едни да харесват повече една книга, която за други да е била отегчителна.
Джон Сняг: "почерненият текст в поста й, че трябвd да сме точни е нов - -преди го нямаше. Вместо това имаше надпис - няма правила."
Отговор: Почерненият текст от няколко години си е в първия пост на номинационната тема, тази година го удебелих да се вижда от такива като теб. Н-и-к-о-г-а не е имало текст "няма правила".
Щом ти харесва да се самозаблуждаваш, че не е имало правила, твоя работа. Ако искаш попитай модератор, какъв е бил текстът преди редакцията ми и или виж другите теми от минали години, в които текстът е абсолютно същия.
Ще го кажа само още веднъж, защото няма смисъл от повече.
Никой никъде не говори за номинациите.
...
Никой никъде не говори за номинациите.
...
И на мен ми харесва идеята всяка тема за номинации да започва със списък на спечелилите през годините книги. Съответно тези книги да не се номинират повече, т.е. те си имат вече своите златни медали.
Потребителят Джон Сняг предполагам се е объркал с темата за Малинките, където в първия пост бях написала, че няма правила.
Идвам да си споделя книгите, които го заслужават, но не намериха място в номинациите:
Славея-Кристин Хана
За любовта и сянката-Исабел Алиенде
Кривата на щастието-Иво Иванов
Изкуството да се състезаваш в дъжда-Гарт Стайн
Нощният цирк-Ерин Моргънстърн
Хората, които са винаги с мен-Нарине Абгарян
Тайното писание-Себастиан Бари-тази я чета в момента, но е прекрасна и много се радвам, че я видях в номинациите
Славея-Кристин Хана
За любовта и сянката-Исабел Алиенде
Кривата на щастието-Иво Иванов
Изкуството да се състезаваш в дъжда-Гарт Стайн
Нощният цирк-Ерин Моргънстърн
Хората, които са винаги с мен-Нарине Абгарян
Тайното писание-Себастиан Бари-тази я чета в момента, но е прекрасна и много се радвам, че я видях в номинациите
...Тайното писание-Себастиан Бари-тази я чета в момента, но е прекрасна и много се радвам, че я видях в номинациите
...Тайното писание-Себастиан Бари-тази я чета в момента, но е прекрасна и много се радвам, че я видях в номинациите
С удоволствие 😊
Да ме пита човек защо чаках толкова, за да я прочета.
Честно казано, мислех че ще прилича на "Стоунър", а аз с нея нещо не се разбрах, та затова все я отлагах.
Но ще е прекрасен завършек за годината. 😊
Дописвам тук останалите заглавия, които много ми харесаха, но нямаше как да номинирам всичките.
- "Свобода" - Джонатан Франзен. Много се чудих "Свобода" или "Поправките" да включа в номинациите. И двете ми харесаха, но номинирах "Поправките", защото това беше първата ми среща с автора и въздействието беше много силно. Започвайки "Свобода", вече знаех колко е добър Франзен и изненада нямаше.
- "Полиция" - Ю Несбьо. Много пъти съм писала, че за мен добри са последните му няколко книги; първите от поредицата не ме впечатлиха. "Полиция" ме държа в напрежение до последния ред.
- "Жените, които го познаваха" - Юрт и Русенфелт. Тези двамата са страхотен тандем.
- "Джентълмени и играчи" - Джоан Харис. До последно се колебах между нея и "Затворникът на Рая".
- "Останалите" - Том Перота. Започнах я без никакви очаквания, а се оказа много силна книга.
- "Свобода" - Джонатан Франзен. Много се чудих "Свобода" или "Поправките" да включа в номинациите. И двете ми харесаха, но номинирах "Поправките", защото това беше първата ми среща с автора и въздействието беше много силно. Започвайки "Свобода", вече знаех колко е добър Франзен и изненада нямаше.
- "Полиция" - Ю Несбьо. Много пъти съм писала, че за мен добри са последните му няколко книги; първите от поредицата не ме впечатлиха. "Полиция" ме държа в напрежение до последния ред.
- "Жените, които го познаваха" - Юрт и Русенфелт. Тези двамата са страхотен тандем.
- "Джентълмени и играчи" - Джоан Харис. До последно се колебах между нея и "Затворникът на Рая".
- "Останалите" - Том Перота. Започнах я без никакви очаквания, а се оказа много силна книга.
Не знам дали е точното място... но ми стои достатъчно подходящо да си задам въпроса
Гледам сега новина, че ориндж буукс ще пускат нова книга на Иън Пиърс - "Пръстът, който те сочи" е бг заглавието. Така, аз не че съм прочела още Аркадия, но да се информирам, ако някой може да помогне Някой да я е чел тази книга на английски, да каже с две думи нещо за тематика, жанр, евентуално изобщо как се води в оригнал заглавието да поразровя из за други мнения
Гледам сега новина, че ориндж буукс ще пускат нова книга на Иън Пиърс - "Пръстът, който те сочи" е бг заглавието. Така, аз не че съм прочела още Аркадия, но да се информирам, ако някой може да помогне
Някой да я е чел тази книга на английски, да каже с две думи нещо за тематика, жанр, евентуално изобщо как се води в оригнал заглавието да поразровя из за други мнения
Хах, нищо де, тъкмо стана дума и тук за книгата. Аз наострих уши, защото много обичам както исторически, така и криминални книги, пък тук две в едно + мистерия за разкош.
Може би това е книгата https://www.goodreads.com/book/show/15888.An_Instance_of_the_Fin … ;from_search=true.
Може би това е книгата https://www.goodreads.com/book/show/15888.An_Instance_of_the_Fin … ;from_search=true.
Да, зависи от обема на книжката. Криминалета от типа на Чейс се четат за има-няма 2-3 часа, Арлекинчета и подобни любовни романчета също. Помня на времето, като ходехме на море и нямаше електронни книги, носех по две торби книжлета 
. На плажа поне по две си заминаваха на ден и още половин вечер.
Въпреки, че в реалното ежедневие на мен няма шанс да ми се случи за съжаление, чета обикновено вечер и ми се е случвало да ме тресне Киндъла по главата унасяйки се в сън.
. На плажа поне по две си заминаваха на ден и още половин вечер.Въпреки, че в реалното ежедневие на мен няма шанс да ми се случи за съжаление, чета обикновено вечер и ми се е случвало да ме тресне Киндъла по главата
унасяйки се в сън.
NoMe - хахахаа, е това, за да го направи трябва наистина яко по-диагонал да кара, дори и денонощно да чете надали може да направи 283 книги от по 1000 печатни страници, сбит текст всяка.
Както и да е де - да е жива и здрава жената и да чете колкото й душа иска, важното е да й доставя удоволствие.
Както и да е де - да е жива и здрава жената и да чете колкото й душа иска, важното е да й доставя удоволствие.
Момичета, нахлувам във вашата тема, имам един въпрос и реших, че тук е най-подходящо да го задам. Моля, не ми се смейте 
Навремето (през 90-те), когато бях тийнейджърка и си взимах книги за четене от градската библиотека си спомням, че там имаше една поредица, която тогава четях от време на време. Това бяха едни малки книжки от по 100-200 страници, много малък формат, по-малки и от арлекините даже. Тематика на книгите не зная как да я опиша - малко любовни, малко криминални, имаше и истории за духове, за мистерии (от всичко по малко) Някой дали се сеща как се нарича тази поредица?
Навремето (през 90-те), когато бях тийнейджърка и си взимах книги за четене от градската библиотека си спомням, че там имаше една поредица, която тогава четях от време на време. Това бяха едни малки книжки от по 100-200 страници, много малък формат, по-малки и от арлекините даже. Тематика на книгите не зная как да я опиша - малко любовни, малко криминални, имаше и истории за духове, за мистерии (от всичко по малко) Някой дали се сеща как се нарича тази поредица? 
Колко от тези книги сте прочели? Аз съм едва на около 20% 
https://www.obekti.bg/chovek/200-knigi-koito-vseki-tryabva-da-pr … E7g5W0qZAQOszMZJA
https://www.obekti.bg/chovek/200-knigi-koito-vseki-tryabva-da-pr … E7g5W0qZAQOszMZJA
Колко от тези книги сте прочели? Аз съм едва на около 20%
https://www.obekti.bg/chovek/200-knigi-koito-vseki-tryabva-da-pr … E7g5W0qZAQOszMZJA
https://www.obekti.bg/chovek/200-knigi-koito-vseki-tryabva-da-pr … E7g5W0qZAQOszMZJA
41; харесвам тези класации - все нещо ще си набележа от тях
31 съм чела, 6 бих прочела... ако книгите на Роалд Дал не ми бяха прекалено детски бих изчела и тях, само една негова съм чела и признавам забавлявах се, но синът ми си ги изчете натам самичък останалите му. Другите всичките са ми абсолютно безразлични и никак не са ми в графа трябва или бих желала... еле пък Тери Пратчет, толкова много негови книги в този списък, а тое толкова "не мой" автор
Попаднах на заглавия от Симеон Идакиев( авторът на предаването "Атлас", което ми е детски спомен), Искам да попитам има ли чели негови книги.Търся отзиви за тях.Харесвам пътешественичката тематика, но сухо инфо и травъл статистика не са ми по вкуса.Какъв е стилът на книгите му?
моля кажете (не на шега;-) какво ви е мнението за автора Маккол-Смит? Гледам нова книга е излязла (на "Еднорог", нещо за "странностите на другите" беше), не съм чела негови никакви, а ми е любопитен (може би заради рекламата му на витрината на издателството:)
моля кажете (не на шега;-) какво ви е мнението за автора Маккол-Смит? Гледам нова книга е излязла (на "Еднорог", нещо за "странностите на другите" беше), не съм чела негови никакви, а ми е любопитен (може би заради рекламата му на витрината на издателството:)
Благодаря; скоро четох една от книгите от поредиците за инспектор - Гамаш - "Убийството на художника", хареса ми, макар и да не съм горещ фен на кримито; до=пада ми елемента на "елегантност" в тези, може би и Смит ще ми допадне
Утре е световният ден на книгата. По този повод доста онлайн книжарници са пуснали намаления.
Ето, ако случайно някой се интересува.
https://topnamalenia.com/coupon-category/books/
Ето, ако случайно някой се интересува.
https://topnamalenia.com/coupon-category/books/
Обмислям през почивните дни да пусна темата.
Предупреждавам, че правилата ще бъдат такива, каквито са били досега - книги четени през 2019 година и после гласуване за онези, които са събрали най-много номинации, като гласуването ще е без задължение книгата да е четена през последната година.
Предупреждавам, че правилата ще бъдат такива, каквито са били досега - книги четени през 2019 година и после гласуване за онези, които са събрали най-много номинации, като гласуването ще е без задължение книгата да е четена през последната година.
Хайде, заповядайте: Номинации за книга на 2019 година
Здравейте, пренасочиха ме към тази тема, идвам с въпрос 
опитвам се да издиря една книжка ,която съм чела в детско-юношески години
беше фантасктика,джобен формат,част от поредица
търсенето ми е по-скоро сантиментално,така че,дори и никой да не може да помогне,не е беда
Благодаря предварително
опитвам се да издиря една книжка ,която съм чела в детско-юношески години
беше фантасктика,джобен формат,част от поредица
Скрит текст:
действието се развива в отдалечен град,главният герой се събужда сутринта,качва се на колата си ,за да иде ...на ...риболов ,когато странна мъгла завладява градчето, а после се оказва,че е и покрито с похлупак,през който нито влиза,нито излиза който и каквото и да било
струва ми се,че даже той се блъсна в невидимия похлупак с колата
...
в краят на книжката,се оказа,че едни лилави цветя му говорят,отведоха го до тяхната планета,където искаха да му предадат знания за живот,изпълнен с добро...
,когато странна мъгла завладява градчето, а после се оказва,че е и покрито с похлупак,през който нито влиза,нито излиза който и каквото и да билострува ми се,че даже той се блъсна в невидимия похлупак с колата
...
в краят на книжката,се оказа,че едни лилави цветя му говорят,отведоха го до тяхната планета,където искаха да му предадат знания за живот,изпълнен с добро...
търсенето ми е по-скоро сантиментално,така че,дори и никой да не може да помогне,не е беда
Благодаря предварително
"Всичко живо е трева" на Клифър Саймък? Прекрасна книга !
!и да,това е!
Много ти благодаря
