Истината за Дядо Коледа

Или да живее няколко години вярвайки в нещо, което после ще се изпари и може да му остави съмнения за истината на всичко, в което сме го учили и възпитавали.

Има ли такива, които никога не са подхранвали илюзията за дядо Коледа в децата си? Какво им обяснихте?

Lilka N., благодаря за поправката!

Добре де, да не съмнява във всичко, което сме го учили, а по-скоро във вярата за Господ. Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.

Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.

Златният идол - дядо Коледа

Темата на настоящата статия е един златен образ, комуто децата, с щедрата помощ на родителите си, за съжаление, се кланят десетки години вече. Стотици милиони невинни създания от Европа и Америка всяка година в дните около Коледа и Нова година се покланят на един златен идол. Това е може би най-масовото ежегодишно поклонение на деца. То е много добре организирано и брилянтно изпълнено. Естествено, че главният му режисьор и сценарист е онзи, който в Библията се нарича Противникът на Бога. Той така е завъртял нещата, че в идолопоклонството се включват и то с най-голям ентусиазъм и милиони християнски деца. Сигурно вече се досещате, че става въпрос за поклонението пред образа на шишкавия белобрад старец дядо ви Коледа. Децата подскачат весело около симпатичния идол, както израилтяните около златното теле в подножието на Синай,5 пеят му песнички, благодарят му за чудните подаръци и са толкова силно пристрастени, като към наркотик към него, че само посмейте да им го отнемете – всички в един глас ще гракнат срещу вас, начело с родителите си. Да, за съжаление, огромната измама, в която милиони невръстни съзнания биват въвличани ежегодишно, е създадена и подхранвана от собствените им родители. Това е може би най-масовото нарушаване на деветата Божия заповед, която казва “Не лъжи”. Не е случайно, че точно на Коледата, този всъщност езически празник, както ще видим по-надолу, милиони родители от целия свят правят обществен заговор и лъжат децата си.


Дядо Коледа - приказен герой или религиозен идол

Това е направо ужасяващо и едновременно изумително – как е възможно “задругата на родителите” да създаде такава огромна илюзия за собствените си деца? Ако погледнем психологически, в най-добрия случай изводът, който се налага е, че родителите предпочитат, без обаче да мислят за последствията, децата им да са измамени, но щастливи.6 Разбира се, има и родители, които подозират нелепостта да доставят щастие на децата си с цената на лъжата, но инерцията на вавилонската традиция, в която са въвлечени, е толкова могъща, че те не могат да се съпротивят. Колективната самоизмама е характерна психологическа особеност на вавилонската религиозност. И тази самоизмама е особено бързо разпростираща се в последно време. Защото цялата модерна информационна мощ на масмедиите е включена в производството на илюзии и митове и в обработката на масовото потребителско съзнание, което да ги прегърне. Една от най-масово тиражираните илюзии, която засяга децата ни, се нарича дядо Коледа.

Но дали цената, която плащат за тази илюзия, не е прекалено висока. Нека видим последствията за психическото и духовното развитие на децата от една такава родителска лъжа. Със сигурност всяко дете е изпитвало горчивото чувство на разочарование, когато разбере, че няма дядо Коледа и че е било измамено. По този начин то малко или много губи доверие в родителите си. Но това в случая е най-малкия проблем. Има нещо по-тревожно – и то е, че на детето му се внушава по скрит и несъзнателен начин, че илюзията и измамата са нещо допустимо в живота, стига те да носят някаква временна радост или утеха. Това е едно от скритите послания, които се налагат още в най-ранни детски години чрез мита за добрия старец, който раздава подаръци. Нагласата човек да се храни с илюзии е донесла неизброимо много страдания на човечеството, милиарди разбити човешки съдби и лични драми. Какво всъщност е илюзията? Не е ли една красива самоизмама? От духовна гледна точка спокойно можем да я наречем идол. Всяка самоизмама е вид идол. А идолът е заместител, имитация, фалшификат на истината. Когато ние въвличаме децата си в някаква илюзия, пък било тя и красива, каквато е дядо Коледа, формираме в тях нагласата да не живеят с реалностите, а да живеят със заместителите им. Ние ги въвеждаме в един живот имитация. Ето това е голямата драма в психологическо отношение, която стои зад еуфорията и подаръците на розовобузестия старец.

Но някой може да каже - защо да не предложим на децата си една красива приказка, една фантазия, която ни прави по щастливи и по-добри, поне за малко. Да не четем ли на децата си приказки, да не им ли стимулираме въображението? Защо да не приемем мита за добрия старец като една детска ролева сюжетна игра (както се нарича в педагогиката), чрез която ще им помогнем да обогатят себе си? Какво общо има тази игра с религията? Защо дядо Коледа да е идол – той е просто приказен герой, който прави нашия свят, изпълнен със зло и насилие, малко по-добър.

Всички гореизложени възражения звучат много красиво, но те повече подхождат за хора, които по някакви причини търсят заместители на истината. Защото, нека разсъдим логически – би ли хрумнало на човек, който има истинската връзка с Бога, да измисли герой като дядо Коледа? Защо му е? Ако той учи децата си да вярват в Бога, и те знаят, че Бог е Онзи, Който дава подаръците, и то не само веднъж в годината, то герой като белобрадия старец става напълно излишен. Ама как ще забавляваме децата си? Има и други, много по-градивни начини – например игра, в която детето не получава, а напротив - дарява. В Библията, а и в живота има предостатъчно поводи за подобни игри. Така още от малки ще формираме в децата си християнското начало, според което “По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.” Докато в играта с щедрия старец центърът е детското его, получащо подарък. Много добре знаем колко разглезени стават децата ни по коледните дни и колко недоволни, ако не им угодим с желания подарък. Ако центърът на този празник беше децата на подаряват на другите – тогава би било много по-красиво, не смятате ли?

А по отношение на приказките и въображението, никой не е казал, че не трябва да разказваме приказки на децата си и не трябва да им обогатяваме фантазията. Напротив, но това не означава, че имайки Библията, трябва да им пълним главата безразборно с всякакви приказки, басни и легенди на езическа основа. Ние трябва да им предлагаме четива с положително морално послание, дори с риск да пострада въображението, защото моралът е върховната ценност, която крепи света, а не въображението. Ние биваме преценявани от небето не според дарбата да фантазираме, а според волята си да правим добро.

И друго - по отношение на възражението, че дядо Коледа е приказен герой, а не идол – нека изясним – той се явява на религиозен празник, следователно същността му е религиозна, т.е. той може и да прилича на приказен герой, както златното теле (нима в едно златно теле няма приказен елемент – кой е виждал подобно нещо, то наистина е чудно и приказно?!), но в същността си, като заместител на Бога, е идол.

Радикално пресолено е писанието, мое
мнение.

Не смятам, че е подходящо да се поддържа илюзията за белобрадия старец до твърде голяма възраст на детето. Щом стане първи клас, мисля че е най-правилно да се каже истината.

Не смятам, че е подходящо да се поддържа илюзията за белобрадия старец до твърде голяма възраст на детето. Щом стане първи клас, мисля че е най-правилно да се каже истината.

Не смятам, че е подходящо да се поддържа илюзията за белобрадия старец до твърде голяма възраст на детето. Щом стане първи клас, мисля че е най-правилно да се каже истината.

Lilka N., благодаря за поправката!

Добре де, да не съмнява във всичко, което сме го учили, а по-скоро във вярата за Господ. Как да обясниш на детето, че има Бог, след като един ден се оказва, че вълшебният старец е измислица.
Знам, че много хора няма да ме разберат, моля темата да не се превръща в за и против християнската вяра.

"Кой е Дядо Коледа? Той не е лъжа за купуване на подаръци, той е вярата в добрия старец, който носи на всички по нещо на Коледа. Той е приказен герой, който държи правата за вярата в магията на този празник, за чудото. И хората искат децата им да усетят тази магия, затова пазят в тайна, че той не съществува. Те не лъжат децата си, а поддържат магията в детството им. Защото, като пораснат, децата сами ще разберат, че Дядо Коледа не съществува физически, но усещането за вълшебство ще си остане завинаги."

от www.kaminata.net

Има ли такива, които никога не са подхранвали илюзията за дядо Коледа в децата си? Какво им обяснихте?
Мисля, че няма как детето никога да не се сблъсква с приказки за добрия старец. Вие предпочитате да вярва в тях или от първите му осъзнати моменти се крепите само на традициите около коледните празници?

Спорим с мъжа ми по въпроса и се колебая дали още в първата Коледа на детето да избегна илюзията за Дядото? Или да живее няколко години вярвайки в нещо, което после ще се изпари и може да му остави съмнения за истината на всичко, в което сме го учили и възпитавали.

...внесена отвън за детето съзнателна заблуда...

А не Ви ли е хрумвало, че това, което за едни е „заблуда“, за други е просто „вяра“. Зарядът на „заблудата“ винаги е негативен, затова не го приемам никак. Излиза сякаш родителите имат някаква полза от това, та съзнателно да заблуждават децата си. По съм съгласна с (поддържане на) „илюзия“, макар че и това определение не е точно.

Просто приемете, че, най-общо казано, има два типа хора: реалисти и романтици. И двата типа са следствие на определено възпитание (или пък вродени нагласи). И двата типа могат да възпитат децата си според собствените си възгледи и светоусещане и няма нищо неправилно в това.

Аз самата например разбрах за несъществуването на Дяда ви Мраза твърде рано, защото твърде рано се научих да чета. И така, един ден прочетох биляжката в ДГ, призоваваща за носене на подаръци, които да бъдат раздадени от съответния артист - герой. Ето кога за мен Дядо Мраз от вълшебство се превърна в просто човек.

Но знаете ли какво се случи, когато голямата световна конспирация бе разкрита, аз не попитах родителите си, защо са ме лъгали, а защо не намериха начин да съживят и да поддържат пламъчето на приказката, на илюзията, в сърцето ми.

Така че, Априлска вълшебнице и авторке на темата, явно и децата са различни, аз лично имах нужда от вълшебството на Дядо Мраз/Коледа, а у други други деца може би (явно?) тази потребност липсва.

За вярата в Бог пък изобщо нужни ли са обяснения? Или вярваш, или не. Защото:

„Според учението на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва св. Иоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното"...“

Цитатът е от тук.

Дядо Коледа накратко е едно зло полуприказно-полудействително същество, което с времето си е станало достатъчно силен полубог контролиращ декемврийската икономика, подмамващ и принуждаващ хората да предприемат умопомрачителни дела всички обзети от “празничният дух и настроение”.
И основно – борец срещу Иисус претендиращ за контрол на неговият собствен рожден ден. Култът и егргора към Санта расте главоломно с всяка година. Децата се програмират от малки до възрастни да бъдат раболепни слуги на празника. Ритуали като раздаване на безобидни коледни сладки, колене на животни, приготвяне на купища храна – всичко това отлконява от основната цел – рождеството (какво писах за ритуалите в темата за егрегорите – те най-силно го снабдяват с енергия и са негово основно оръжие – ритуалът е заробването на съзнанието!!!)

Прекрасна тема! На 36 години съм и вярвам безусловно в "духа на Коледа"!!! Тогава е топло у дома, тогава мирише на баници с тиква и праз, тогава ухае особено на домашно приготвена пита, пшеница, канела, джинджифил! Тогава стъклата на прозорците са запотени! Навън е студено, а у дома сме всички, къщата е пълна....топло и уютно е! Ще се опитам да пренеса тези усещания и на сина ми, макар че е само на една годинка! Обичам Коледа!

katiABV, стигнах до твоя пост и много ми хареса написаното от теб, но има една тънка нишка, която ние порасналите пропускаме. Ето като за начало, празника на който идва белобрадият старец с подаръците за всички добри деца - Коледа. Дълбоко в себе си дори ние очакваме някой да ни изненада с нещо мъничко и красиво. В тези дни сме малко повече романтици от което и да е друго време в годината. Но....
Какво всъщност е Коледа? Та това е Рождество Христово, времето в което се е родил Младенецът. И ако трябва да го обяснявам на някого, който няма отношение към вярата, то честно казано, нямам желание да споря, защото този, който е без отношение, ще предпочете 100 пъти в себе си Коледа и белобрадия дядо, та бил той дори и Мраз.
Кое е по правилно, да се обясни на едно дете в тези дни, че това са дните в които може да получи подарък от Дядо Коледа и скришно вечер след като заспи да си гризнем от сладките и пием от водичката, оставена за милия дядо, а на сутринта детето да намери подаръка си под елхата или да му обясним какво всъщност се празнува на този ден?
Рождество, както и Великден (Възкресение) са двата най-значими празника за нас хората, за да ги превръщаме в комерсиализиран празник за нашите деца, та бил той обвит и в най-прекрасната блещукаща обвивка под формата на приказка, която те със сигурност ще харесат.
Тук не става дума да отнемем приказния свят на децата ни, да им отнемем вълшебствата и всичките чудеса, които така или иначе ще се случват в дните им, напротив... Вярата е едно от най-приказните неща на този свят, тя няма нищо общо с логиката, напротив, тя е най-голямото вълшебство. Както и това, че вярата не е религия, това са две различни неща.
От нас зависи коя от двете истории ще направим приказна за децата ни, само че едната е истинска.  

детето им, което беше вече 7-ми клас и все още вярваше и пишеше писма на Дядо Коледа и ги оставяше навън.. това вече е ужасно и абсурдно 

Защо?

katiABV, стигнах до твоя пост и много ми хареса написаното от теб, но има една тънка нишка, която ние порасналите пропускаме. Ето като за начало, празника на който идва белобрадият старец с подаръците за всички добри деца - Коледа. Дълбоко в себе си дори ние очакваме някой да ни изненада с нещо мъничко и красиво. В тези дни сме малко повече романтици от което и да е друго време в годината. Но....
Какво всъщност е Коледа? Та това е Рождество Христово, времето в което се е родил Младенецът. И ако трябва да го обяснявам на някого, който няма отношение към вярата, то честно казано, нямам желание да споря, защото този, който е без отношение, ще предпочете 100 пъти в себе си Коледа и белобрадия дядо, та бил той дори и Мраз.
Кое е по правилно, да се обясни на едно дете в тези дни, че това са дните в които може да получи подарък от Дядо Коледа и скришно вечер след като заспи да си гризнем от сладките и пием от водичката, оставена за милия дядо, а на сутринта детето да намери подаръка си под елхата или да му обясним какво всъщност се празнува на този ден?
Рождество, както и Великден (Възкресение) са двата най-значими празника за нас хората, за да ги превръщаме в комерсиализиран празник за нашите деца, та бил той обвит и в най-прекрасната блещукаща обвивка под формата на приказка, която те със сигурност ще харесат.
Тук не става дума да отнемем приказния свят на децата ни, да им отнемем вълшебствата и всичките чудеса, които така или иначе ще се случват в дните им, напротив... Вярата е едно от най-приказните неща на този свят, тя няма нищо общо с логиката, напротив, тя е най-голямото вълшебство. Както и това, че вярата не е религия, това са две различни неща.
От нас зависи коя от двете истории ще направим приказна за децата ни, само че едната е истинска.  

Явно си го имаха за малък и не му казваха и поддържаха истината за Дядо Коледа, няма друга причина.

Ами той след две години ще иска дядо му Коледа да го запознае с някоя Снежанка. Тежко му, ако дядото е сърдит и му откаже, щото си мисли, че в девети клас не е дорасъл за Снежанка.

А в днешно време дори телевизиите излъчват как пътува по земното кълбо с елените и как се спира на различни точки по земното кълбо. Луда работа.

Добре, да предположим, че решите от самото начало да обявявате, че дядо Коледа няма. Поставете се на мястото на детето - ВСИЧКИ останали твърдят, че има. И случайно срещнати възрастни, и децата в детската градина, даже по телевизията в новините говорят за дядо Коледа и дават адреса му за писмата...
Според мен това да родителите да твърдят обратното на всеобщото мнение ще е ужасен стрес за детето. А с течение на времето децата сами се досещат какво става, не са толкова глупави

Ами,аз не казвам че няма,но не казвам и че има  Ако ме попита директно ще и кажа,че това е приказка,която се разказва по Коледа и всички много харесват.

Мама Калинка, има Коледа, няма дядо Коледа.
По твоята логиката, ако вие вярвате в нещо и възпитавате детето да вярва в него, но пък всички навън му казват да не вярва, то кой ще послуша?

Точно оттам идва проблемът - ще слуша родителите си, но хем ще му се иска да има Дядо Коледа, защото е много хубаво да го има, хем ще му се налага да влиза в конфликт с всички, които твърдят, че има (особено децата много настояват в този спор). Това имах предвид. За мен лично е ненужно да се причинява на дете и затова не съм го причинила. Но всеки си решава сам за детето си.

Здравейте! Нова съм тук.
И така - по темата за Дядо Коледа - на мен ми носеха подаръци и Дядо Коледа и Дядо Мраз! И така до 2006, когато бях на 13. И изведнъж, в час по физическо съученици ми казаха, че няма нито ДК, нито ДМ. Упорито обяснявах, че мама не може да ме излъже. Е, като си отидох вкъщи, я попитах. Отговора беше: ''Исках да вярваш в нещо толкова хубаво!'' Само да кажа, че до онзи момент никога не бях подлагала думите на майка си под съмнение. Това беше първият път - а после винаги се сещам за ДК - и се замислям истината ли ми казва майка ми. Жена на почти 23 години съм, синът ми ще стане на годинка след броени дни, но все още спомена ми остава. Решила съм да му кажа истината - разбира се, когато ме попита. Няма да му обяснявам нещо от рода на: '' В детската градина ще ти кажат за ДК, ама да знаеш, че няма!'' Ще изчакам да ме попита. Майка ми, разбира се, е против подобна ... жестокост.

Здравейте! Нова съм тук.
И така - по темата за Дядо Коледа - на мен ми носеха подаръци и Дядо Коледа и Дядо Мраз! И така до 2006, когато бях на 13. И изведнъж, в час по физическо съученици ми казаха, че няма нито ДК, нито ДМ. Упорито обяснявах, че мама не може да ме излъже. Е, като си отидох вкъщи, я попитах. Отговора беше: ''Исках да вярваш в нещо толкова хубаво!'' Само да кажа, че до онзи момент никога не бях подлагала думите на майка си под съмнение. Това беше първият път - а после винаги се сещам за ДК - и се замислям истината ли ми казва майка ми. Жена на почти 23 години съм, синът ми ще стане на годинка след броени дни, но все още спомена ми остава. Решила съм да му кажа истината - разбира се, когато ме попита. Няма да му обяснявам нещо от рода на: '' В детската градина ще ти кажат за ДК, ама да знаеш, че няма!'' Ще изчакам да ме попита. Майка ми, разбира се, е против подобна ... жестокост.

Аз пък не виждам нищо лошо в коледната суетня. Важното и смъсълът на празника е да донесе уют, удоволствие и щастие. Кой как ще го постигне няма никакво значение. Хората са различни и е нормално пътят им към щастието да е различен. Един е щастлив в скъп хотел, друг в хижа в планината, трети на дивана в хола. Няма лошо. И в този ред на мисли, ако коледното пазаруване те прави щастлив в това няма нищо лошо.

Има и един друг аспект чисто практичен.В писмото до дядо Коледа детето може да напише,че иска на практика всичко.И какво-родителя е длъжен да задоволи всичко,защото иначе е голямо разочарование-как така дядо Коледа не е изпълнил желанието?При нас не се изпълняват всички прищявки и искания на детето.Понякога родителите нямат възможност за прекалено скъп подарък.Малката приема това без проблем-когато не може не може  Иначе се съобразявам с нея.Допитвам се до нея за какво си мечтае и кой точно модел играчка и харесва най-много.

Децата са заобиколени от вълшебства, изобщо не е задължително ДК да е сред тях.

1 разумен аргумент не прочетох защо ДК да не е едно от тези вълшебства. Но всеки е свободен да възпитава децата си както намери за добре.