Нежелание за отказване от памперс

Пробвах, но съм на път да се откажа, а и май това е вариантът. Отказва гърнета, тоалетна и каквото още се сетите. Ходи и върши работата навсякъде и крещи и реве, когато обяснявам къде и как се прави това. Не е готов, нали? Да спра ли според вас и кога да пробвам отново? Неприятното е ,че ще почне да се разхлажда навън и зимата не виждам какъв е шансът да се получи освен ако сам не пожелае.

Може да пробваш пак след месец или когато решиш, че е подходящо. Децата са различни - едното ми дете махна памперса на 2г. 7 м., а другото на 2г., но доста имитираше брат си и затова по-рано се случиха нещата. При първото процеса продължи седмица, почти е нямал гафове, а второто ми дете 1-2 месеца опознаваше гърнето и тоалетната. Начини много, важното е да се водиш от готовността на детето да съдейства. Според мен детето е готово да остане по гащи, ако съзнателно пишка в тоалетната.

Благодаря за мнението. Засега смятам, че разбира какво прави, показва ми, като се хваща за памперса или гащитр, но до там. Сядането на гърне/тоалетна или пишането прав водят до рев и писъци, затова не го насилвам, а само вървя и обяснявам. Май ще стопирам и след време ще пробвам пак.

И моят голям син отказваше да сяда на гърне около 1-1,5 година. Седна отведнъж и след седмица шляпаше бодро по гащи. Успех, ще станат нещата!

Големият ми син също много късно се научи, имах проблемна бременност, работих и памперса ми беше последното. Скъса се да реве на тоалетната със седалчица, гърнето го изпуснахме, е рева, рева и свикна след няколко дни. Не спрях да му говоря вътре, че е голям (беше на 3 и малко), той реве, аз говоря и му се карам и стана работата Проблемът на тази възраст е само психологически, той няма никаква физическа нужда от памперс. По-добре една седмица и вие и той да е мъчите, това е единствената задача за периода, вместо да се чака кога ще е готов, отдавна е готов

В случая детето няма две години и има време да се чака. С каране нищо не се постига на тази възраст.

Карането, викането и насилването за каквото и да е не са ми вариант изобщо.

Мислех, че е на 4, явно е било по-предно мнение. И аз си мислех, че не са вариант, но ей на и за други неща се случват Зависи от характера на детето

При нас положението е същото. Определено разбира, какво се иска от нея. Слагах я на гърне от 7 м, изхождаше се по - голяма нужда в него до прохождане. От тогава й порасна самочувствието и вече сяда на гърне, когато е в настроение. Говоря много, вчера дори й връчих парцал, за да почисти напишкането, но не смятам да се отказвам.
Имам по - голямо дете и знам, че борбата е голяма. Завиждам на майките, които са успели да махнат памперса за седмица - две.

Ами то е до дете и подход. Аз махнах памперса за седмица, но започнах да слагам детето на гърне от 8 месечно. Няколко месеца след сън го ползваше по предназначение, после в един момент отказа да сяда на него. Та в случая избрах да изчакам да поотрасне, за да почне да разбира. С второто си дете изобщо не исках да се напъвам и извадих гърнето, когато детето стана на година и половина. Много лесно махнах памперса тук, защото малкото имитираше брат си и отказ за сядане не е имало. Отне ми повече време заради по-малката възраст и защото в градината имаха друг подход и малкото се объркваше. Изобщо не е било борба за мен махането на памперса, всичко се случва лесно, ако не напъваш излишно детето. Което не значи, че трябва да се остави на самотек, просто пробваш, ако има смисъл и виждаш отклик. 

И при нас нямаше борба с махането на памперсите. Не съм от майките, които слагат детето на гърне от 8 м. Съвсем съзнателно изчаках да навършат 2 г., защото мисля, че за да има (бърз) успех без нерви и висене до отмаляване на гърне, детето трябва да е готово психически и физически. Т.е. не само да разбира какво се иска от него, но и да може да си каже/покаже и да се контролира да не се изпуска докато се стигне до гърнето. И при двамата махнахме дневния памперс за седмица (за следобедния сън си бяха с памперс още за около месец).
Просто ги оставях голички от кръста надолу и чаках. Колкото и смешно да звучи давах пример със себе си - взимах ги с мен до тоалетната и всеки път им обяснявах защо съм там. Като направят нещото (на пода) започвах да обяснявам, че това се прави като се седне на малкото гърне за дечица, също както прави мама на голямото гърне 😆.
С малката имахме проблем от друго естество - беше я страх (до рев и истерия) да се намокри като пишка, било то и в гърне. Като видях, че я е страх отложих приучването с месец, не съм упорствала. На следващия месец като пробвахме, видях, че още я е страх и явно отлагането в този случай няма да помогне, защото тя само си затвърждаваше навика да пишка удобно в памперса без да се мокри. И реших да опитам докато е на гърнето да съм седнала до нея, да я гушкам и да й говоря разни успокоителни неща. Отне ми седмица да я накарам да разбере/усети, че няма нищо страшно да пишка в гърнето. В момента, в който се преборихме със страха от гърнето започна да го използва по предназначение, почти без пропуски, даже започна да го обръща на игра (влачеше си навсякъде гърнето и сядаше постоянно на него, с причина или без).

Ние имаме проблем с нощния памперс. Има вечери, в които дори пропуска памперса. Гледам след 19:00 да не му давам много течности, за да може да задържи до сутринта. Но не винаги се получават нещата.

Нормално е да има аварии през нощта, ако детето е под 5 години. И на моят син се случва, той още няма 2 години и половина. Обаче не мога да му слагам памперс, при условие, че в 95% от сутрините няма проблеми.

Моя е почти на 4

Всяка вечер ли се напишква?