Което ми трябва ми е в главата.. докато имам там капацитет ще складирам
В работата - имаме си програма за целта.. друго не ми трябва.. или са нахвърлени 2-3 думи само на работен лист и толкова. Всичко по проекти си заминава на мястото. Което ми е потрябва по-специфично и не съм го отбелязала, намирам за секунди в мейла (получавам около 100 на ден, да не си мислите, че са 1-2..)
За вкъщи абсурд да водя записки. От бюджета до тоалетната хартия, датите класните сега на децата, подаръците за Коледа (поименно), списъци за пазаруване, рождени дни (за който ме интересува), че дори и програмата на сина ми знам за у-ще (3 пъти му я принтирах, че все си я губеше и я запомних
). Почти до стотинка мога да кажа колко лв имам в протмонето + 3 банкови сметки. Знам им колко тениски имат чисти, колко за пране (от униформите).. колко прах за пране и боб имам в запас и съответно кога да трябва да купя 
Не ми трябва да го пиша и да си давам задачки, защото ми текат просто в момента в главата. Подобни записки ме бавят.
На мен ми е странно как да трябва да си описваш собствения живот, който тече непрестанно.. всяка записка е спот момент и толкова. Всичко се променя с уникална скорост.
Това е от моята гледна точка

), никога не съм имала такава феноменална памет.
точно такъв тефтер на български с допълнителни страници и за 2018 год. Много се изкефих.