Не искам деца

А на мен ми се струва, че има връзка между ан17 и мари17 или както до скоро се наричаше магда85.

Ох,абсурТ....... Понякога имам чувството, че съм в някоя секта тук в този форум. " Не прави секс на първа среща, ако може на петдесетата чак, омъжи се, роди, ама роди преди 30-35, че после си дефектна ". Доста хора слагат всичко в норми, живеят живота си като по план. Защо не приемеш, че хората са различни, света е шарен. Защо не приемеш, че има хора, които просто не искат деца ( в момента или завинаги), но не защото им има нещо на тези хора, те не са болни или нечитави, просто имат други приоритети. И определено не са самотни.

Аз разбрах, че ако някой няма деца, трябва да си вземе котка, за да става за нещо. 
Бъръльо-бъръльо,
еврогей

Приемам, Стефани, всичко приемам, ама като поживееш по- дълго, разбираш, че има влакове, които вече не спират на гарата, на която ги чакаш.
И всъщност, оставаш на висиш на празния перон по- самотен и от улично куче.
Не случайно те попитах, имаш ли 50 години, семеен живот поне 20 и останала без дете, по собствено желание?
Ако да и пак така разсъждаваш за имането на " други приоритети" и определено не се чувстваш самотна, ще си изключението, потвърждаващо правилото.
ПП.Що се отнася до секса на първа среща- надали някой в този форум го е обявил за табу.
По- скоро, личният опит сочи, че сериозна връзка трудно се получава.

ан 17,

и аз не исках деца, т.к. съм родена със заболяване, което има вероятност немалка да се предаде на потомството, а от това заболяване съм страдала доста. Това бяха единствените ми съображения.
Мъжът ми искаше деца, а аз го обичам много, и приех.
Нито за момент не съм съжалила за взетото решение да родя.
Но уважавам правото на личен избор на всеки.

Авторке, ще ти дам не съвет, а само две насоки, с които ако желаеш можеш да се съобразиш:

1. Мое приятелско семейство (вече бивше семейство) дълги години живяха щастливо, волно и безгрижно, като и двамата не искаха деца. Бяха на около 38-40 години, когато се разведоха, защото тя се влюби в друг. Сега и двамата имат нови семейства, и двамата имат деца. Той едно, тя три, като двете по-големи са осиновени. Рано или късно дори и на най-убедения, каквито бяха те, явно му идва меракът за дете.

2. Гледай обаче при теб меракът ако ще идва, да не се бави много. Поживей, попътувай още 4-5 години, но после действай, ако все пак решиш, че е добре да  имаш дете. Раждай докато си по-млада и запомни нещо много важно - докато родителите ви са по-млади и здрави. Комбинацията малко дете и болен родител, нуждаещ се от посоянни грижи, е жестока. Да не говорим за умрял родител. Помощта от родителите е от изключителна важност за една млада майка. Но дори и да не получиш помощ от тях, ще получиш поводи за много грижи по тях. Хубаво е детето ти да познава и помни баба си и дядо си. Ще ти е болно после, повярвай. Сега не мислиш за това, но то неизменно ще дойде. Всичко това ти го казвам от абсолютния горчив личен опит. Родих второро си дете на 40г. Сега е на 5 и преди месец се разкъсвах между болната си майка, умиращия ми свекър и малкото си дете (голямото е на 22 и е далеч). В една нощ преди месец се оказахме в едната стая със спящо дете, в другата - с починал дядо. Действай, докато всички сте млади и здрави, ако разбира се решиш. И помни, че детето ти ще ти носи вода в болницата, когато станеш стара болна баба. Просто го запомни това.

Успех каквото и да решиш!

Липсата на визия за следващите десет и повече години за мен може да е сигнал за две неща (заедно или поотделно):
- липса на амбиция за собствено развитие и развитие на семейството;
- (пре)задоволеност и нежелание за промяна.
Същевременно мечтата за обиколка на света ми звучи по точно обратния начин, още повече ако говорим за осъзнато пътешествие през култури и чужди традиции, а не просто за комерсиален туризъм. Т.е. желанието за едно пътуване в непознати страни с различен от нашия начин на живот говори за стремеж към израстване, обогатяване и промяна.
Честно казано, може би на идеята за дете й трябва време да узрее, някак моментът за дете не е дошъл. Това обаче едва ли ще се случи, ако взаимоотношенията ви и самите вие - като мъж и жена, събрали се в едно семейство - не претърпите някаква промяна. А животът в никакъв случай не е константен, така че моят съвет е не да променяте общия си възглед сега, а по-скоро да си позволите да мечтаете по-смело, да приемате нови предизвикателства и да позволите различното и изненадващото да навлезе в битието ви. Тогава може би и собствените ви представи ще се променят.

Тя е на 30, ако позволява да я манипулират - вината си е нейна.
Тук се пускат какви ли не теми, а човек може да е в мир със себе си и пак да се чуди за нещо. Не живеем сами и понякога се налага да жертваме мира си, особено за дете.
Остава въпросът и дали ще се разбирате така добре и ще си самодостатъчни двамата след още 20 години. Още повече, че мъжът ти все пак си има 1, за разлика от теб.
Физическата годност на жените да родят има лимит, колкото и да е напреднала медицината. Да не се затръшкаш след 15 години как би дала всичко и как си осъзнала еди-какво си, защото парите невинаги носят успех в случая.
Пожелаването на дете не е като да ти се приходи на околосветско пътешествие. И едва ли някога ще се почувстваш готова и напълно уверена, че искаш дете.

Това е много Божа работа….е, то само казваш – големият ти е на 22 и не е бил до умиращия си дядо. Ок, може да му е носил вода, може.
Отделно, авторката никъде не е казала, че няма концепция за следващите 10 години. По-скоро че концепцията не включва деца!

Разбира се! Нека думите ми се приемат като някаква обща перспектива на това, което е много вероятно да се случи. По моите наблюдения сред близки и познати - по всяка вероятност ще се случи. Да, синът ми на дядо си не е носил вода, защото ни има мен и мъжът ми - неговите деца. Но на нас се надявам да носи. Или поне ще изпрати някой да ни донесе Естествено авторката сама ще реши, ние тук само споделяме опит.

Авторката да дойде след 5-8 г. и тогава да каже, че не иска деца. Сега може спокойно да си твърди, че не иска деца и да не се притеснява. Въобще хора под 35-40 г. като ми кажат, че не искат деца, най-често не са готови за такива. Не е проблем и никой не е сбъркан. Замразяването на ембриони не е ли свързано с желанието и на двамата партньори да имат деца, а мъжа ѝ май въобще не иска 2 дете от нея? Да помисли и върху това.

Нищо лошо няма в това човек да не иска деца. Напротив, чудесно е, че си го осъзнала навреме и имаш смелостта да си го признаеш. Изобщо не е задължително всеки да ражда. Имам доста наблюдения върху жени, които не са искали деца по една или друга причина и не стават за майки, но са родили поради натиск от обществото или поради собствените си криви разбирания. Ужасно е! Те определено са лоши майки, по мое мнение, разбира се. Нямат инстинкти, нямат желание, мъчат и себе си и детето. Когато правиш нещо с нежелание, каквото и да е, то не се получава никога като хората. За това е много по-добре да не го правиш изобщо.

Напротив, каза че не обича да мисли в перспективата на 10-20 години.
За мен, никой не я манипулира, а просто е от тези, с нагласата " днешните 30 годишни са вчерашните 20 годишни".
Лошото е, че като чукне 40, илюзията ще я удари в земята, а не просто да я приземи.

От колко години сте заедно с партньорът ти?

Желанието за деца, понякога се появява заедно с подходящият мъж.
Може и 10г. да се влачиш с един и да нямаш никакво желание за деца с него.
След това да си от 3месеца с друг и да искаш неистово дете.
Човек на подсъзнателно ниво "избира" правилният партньор и баща за детето си.

Ronald, думите на авторката са:
И са дадени като отговор на мой въпрос. Просто продължих разсъжденията си.

Да, има и хора, които не планират дългосрочно. Както има такива, чиито глави чертаят възможно и невъзможно бъдеще за години напред, така е нормално да има хора, живеещи тук и сега, наслаждавайки се на момента (ако той е благоприятен), отказващи да мислят за бъдещето. Предполагам, че ако пътуванията наистина са такава страст, то тогава ежедневието на авторката преминава между работата и планирането на следващата дестинация. Идеята ми е, че това моментно състояние не може да продължава непрестанно в този си вид и то, не защото те трябва да се откажат от въпросния начин на живот, а защото животът все в един момент ще се измени и те ще стигнат до въпроса: "А сега накъде?". И именно за да имат някакъв отговор, е хубаво да позволят да им се случват нови неща, да откриват нови емоции, да подхванат дори ново хоби за развлечение.