Не искам деца

Аз има усещането, че мъжът на авторката не иска деца и затова е приел решението й да няма.
Ако той искаше много дете от нея, щеше да настоява.

Мисля, че авторката просто не е пораснала още.
Или  не е срешнала мъжът, от който да пожелае да има дете.

ан 17, тук няма да разбереш дали си нормална..... ще чуеш, че мъжът до теб не го е грижа, че не иска заради първо... А бе, няма да повтарям какво са написали.
 Има хора, които искат деца и които не искат, дали ще съжаляваш или не - никой не знае. Не го приемай като на живот и смърт, не взимай решение и не бъди категорична, имаш варианти да имаш дете и на 40 год., така че излишно си тормозиш главата с тази тема. Както хората са казали - "може да ти е писано, може и да не е", та в този ред на мисли, ако ти е писано да имаш дете- ще го имаш, искаш или не искаш...   

Ан, самият факт, че правиш тема тук по въпроса, значи че не си сигурна в решението си.
Иначе защо ще питаш нас какво мислим?
Аргументите ти не ги разбирам особено. Това-искам околосветско, а не деца ми се вижда твърде несериозно. Аз разсъждавах така в пубертета. Мотаехме се нагоре-надолу с приятелки и се чудехме, как може жените да раждат деца, вместо да си гледат кефа, да се разхождат, да висят по заведения, да пътуват, да си гледат живота. Да, но бях на 14-15 г.
После разбрах, че с идването на децата животът не свършва. И хората с деца пътуват по света, излизат, ходят по барове, имат си приятели и личен живот. Е, не е като да си без деца, има си ограничения, но все пак...
Не ти го казвам, за да те разубеждавам, решението си е твое. Но аргументите ти ми са малко странни и детински. Разбирам да изпитваш непоносимост, да ти става лошо като видиш деца, да имаш финансови проблеми, да нямаш подкрепа и т.н. Все ми се струва, че изпитваш някакви угризения, дали едно бебе няма да наруши баланса в семейството. Едва ли не, чувстваш вина, че може би голямото дете на мъжа ти няма да получава същите облаги както досега,че ще станеш лошата в неговата очи, че може да се създаде напрежение между теб и  него, между мъжът ти и него или между вас тримата.
Някак си не искаш неприятности и проблеми.

Аз пък не разбирам, защо куп непознати тръгват да убеждават също непозната жена, колко е хубаво да имаш деца.
След като не иска, няма да има и толкова.
Иначе ще стане поредната, която е родила едно дете и се чуди накъде да го хвърли друг да и го гледа, докато тя е твърде ангажирана да си живее живота.
Имам такъв пример пред очите си и се чудя що и трябваше на тази жена изобщо да ражда.

Убедена съм, че смисълът на всеки живот е различен. Ако не искаш дете, не раждай. В крайна сметка, щом мисълта за дете не ти допада, не виждам нищо лошо в това да не бъдеш майка.
Поне куче искаш ли?

Във форум за майки-домакини няма да срещнеш подкрепата, която евентуално искаш. Има си и дума за такива като нас - чайлдфри. Аз си знам от малка, че съм прекалено нервна за такива неща, и нито имам желанието да си играя или занимавам с деца, нито да минавам през раждане и после занимаване с това дете 20 години и нещо. Майка ми го прие спокойно, пита ме обмислила ли съм го, сигурна ли съм, щом съм сигурна така да е. Приятелят ми го прие по-трудно, но в крайна сметка се съгласи и го прие.
Скучно ми е да си играя с деца, не ги намирам за сладки, изнервям се от повтаряне на едни и същи неща от дете, освен ако не са от редкия вид деца, които са умни не за годините си, и не са малки лигльовци, а спокойни разумни хора.
Общо взето не се знае, може някой ден да поискам. Може и ти да поискаш. Но докато не искаш не се поддавай на мрънкания от страна на роднини, моленета и обяснения от други хора, които ти казват колко е прекрасно и невероятно. Те са си те, ти си си ти. Нормално е не всички хора да искат едни и същи неща, и това не трябва да бъде проблем по никакъв начин...

edit:

Защото това е "смисълът на живота", "ти си жена, как така няма да имаш деца" "трябва" и "децата са щастие". С толкова натякване от всички страни, често дори от хора, които познаваш от 1 час, е нормално човек да се предаде рано или късно, само и само да млъкнат с въпросите - а няма ли да раждаш вече, на колко години стана? Кога ще си правите бебче, време ви е? и "За какво си я взехте тази котка, като си направите бебе без това ще трябва да я махате да не е алергично"  

Роналд, Нервен хамстер, давате лоши съвети.

Винаги съм се чудила как в света има два типа жени, едни които не искат и раждат, други които искат но не могат.
На Христова възраст съм, от 18 г осъзнах че искам деца.
Но това че не ми се получава още не ме спира да опитвам. Още не ме е одобрил Шефа. Личното ми мнение е че ако не си родила, възпитала поне едно дете, то не си изпълнила мисията си в живота.

Един ден когато евентуално мъжа ти е на онзи свят(просто пример, извинявай), в някоя люта зима ще закъсаш за хляб примерно, тогава ще съжалиш че нямаш деца и внуци, да ти помагат.
Има естествено и други много по- добри причини да си имаш деца, те осмислят живота, правят ни щастливи, завършени индивиди. След време ще гледаш как твои приятелки се радват на бебчета, на внуци и ще подсмърчаш, повярвай. Имам такава позната която си остави детето.
Вероятно мъжът ти се е съгласил защото вижда колко си сигурна и не иска да се карате.
Помисли си пак!

Абе каква мисия...каква помощ.  
Та затова има куп стари хора, които са останали сами, а децата и внуците им.бог знае къде и не се сещат да ги погледнат.

Това че е жена, не означава автоматично, че трябва да роди.
И моля не намесвайте невъзможността на едни да имат деца...в това, че друг човек може да направи избор.да няма деца.

Аз съм съм консервативна, дано след това да не съжалява че ви е послушала. Аз съм гледала прабаба си на легло, с 4 мозъчни удара. Както и да е.

Blagoslovena,
в люта зима може да имаш 5 деца и пак да останеш без хляб.
Ние раждаме деца, защото трябва някой да ни сменя памперсите ли?
Понякога най- самотни са тези, които уж са заобиколени с много хора.

Blagoslovena - не, лош съвет не е да кажеш да слуша себе си и своите чувства, а не всички останали, а да кажеш на непознат човек, че ще съжалява ако няма деца, че не си е изпълнила мисията в живота и че ще реве ако няма бебе, и че фактически не е пълноценен човек ако не се е размножила.
Не всички имат ценности в живота като вашите, не може да мерите всички хора по това, което искате лично вие да имате в живота.

Абсолютно съм съгласна с всяко изречение.

Моите възрастни роднини никога не са били самотни, изпълнила съм си дълга и към баба и към прабаба. Дадох прост пример. Първо прочетете колко хора тук правят теми и пишат колко са се борили за да имат дете. Ако всички кандидат майки дойдат в темата ще ви заплюят.
Явно в днешно време има много безсърдечни егоисти които не щат да си развалят гърдите да кърмят ( много причини може да се измислят само и само да е на тяхното), като авторката и тези които коментират мнението ми! Успех в живота!

Не и ако са правилно възпитани да помагат на възрастните!

По какъв начин решението на авторката касае двойките с репродуктивни проблеми?
Напълно подкрепям правото на всеки да избере кога, колко и дали въобще да има деца.