Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 6

Дороти ,благодаря за темата!

Марианка, нещо не те разбрах за помощното училище 

Иначе, сто пъти сме казали- от най-голямо значение  е разбирането на учителите. Явно при твоята с шала липсва. Огорчението ти е разбираемо.

Пожелавам Весели празници на всички вас и на семействата ви  и дано с новата година и новата тема да се напълни с повече радостни новини от всички нас. 

Благодаря, дороти, за темата! 
Стилизираните книжки са прекрасни!

Благодаря за новата тема.
Дай, Боже, през новата година да имаме успехи и напредък, сили да си носим товара и спокойствие. И ако може, да станат чудеса за всички

Здравейте!
Аз съм онази майка, която все още не знае дали синът ѝ има дислексия или не. Свързах се с логопедката на дъщеря ми и тя ми разказа, че действително в предишни години е правила диагностика на всички първолаци в нашия град, които не са хиляди, но все пак не са и малко. И след всичката ѝ работа и обратна информация към класните и оттам към родителите - само един или двама родители вземали някакви мерки... жената си призна, че не вижда никакъв смисъл да губи седмици работа. Беше изключително обзсърчена и направо изтърси, че родителите, които са загрижени за своите деца, така или иначе ще я намерят, защото ще видят, че детето има проблем, както съм направила аз. 
Разбрахме се след празниците да направи диагностика на сина ми и на детето на една приятелка със същите затруднения.
Ще ви бъда благодарна да ми разкажете какво представлява тази диагностика и за съвет как да работя със сина ми през ваканцията и да научим тези пусти звукови модели.
Филолог съм, но не съм начален учител - имам известна подготовка, но не е за начален курс, уви.
Благодаря на всички!

Дислексията е терра инкогнита - трудна за дефиниране. И аз съм се опитвала да вникна в това, но не успявам. Лошото е, че не могат да се намерят специалисти в тази област. Всеки по някакви си свои наблюдения казва - дислексия! и това е. И тази категоризация се дава и при най-малкото затруднение на дете.

Как протече нашето диагностициране мога да разкажа накратко, но пък за сметка на това съм конкретна:
На детето първо се даде да чете текст на глас и да отговори на въпроси към него. След това - текст на ум и пак отговаря на въпроси по текста. След това му бе прочетен трети текст със задачата то да го разкаже и пак да разсъждава върху него.
Преминахме към прости сметки /все пак беше на ниво само първи клас, въпреки, че диагностицирането бе в началото на втори, но септември, така че материалът бе първолашки/.
Третата част бе писане под диктовка, препис и писане на свободен текст.
Да се види в пълнота къде и какви затруднения има детето.
Много е важно да се определи вида на афазията - вид на дислексията, на дискалкулията и/или дисграфията. От там ще зависи и какви методи следва да се приложат. Затова и не може да се прилага единна формула, т.к. проблемите са в зависимост от увредената /хич не се притеснявам да говоря с действителните наименования за нещата/ част в мозъка, която очертава и вида на самия проблем.
Важно е и да се установи дали става въпрос точно за афазия или за друг тип проблематика, напр. умствено изоставане или увреда на други видове когнитивни процеси. Т.к. у нас хората нямат много опит, вкл. професионалистите логопеди и психолози, често умствени проблеми се бъркат с афазии, а това са различни неща. За да говорим за афазия, то останалите функции на памет, мислене, разсъждения следва да са запазени на поне средно за възрастта ниво.
При нас става въпрос, както писах в предходната тема, за чист случай на апраксична дисграфия, без засягане на други когнитивни функции, която си иска специфични упражнения, без да се налага да работим по теми за дискалкулия, например. Описвала съм как работим подробно в предходните, мисля бяха две откакто участвам, теми, но това върши работа за нашия случай, при нашия проблем. Смея да кажа, че след близо три години и половина работа нещата са в релси, детето пише грамотно и правилно, като текстът му се разчита, стига то да не е поставено в ситуация на напрежение /тогава се проявява проблемът с четимост, не и с грамотност, там няма проблеми в сравнение с възрастовата група, в която попада, смея дори да кажа, че е на челни позиции за групата/.
Определено съм на мнение, че у нас истинските специалисти са кът. И може би е дори по- добре, ако не се намери човек с богат опит и познания в областта, въобще да не се работи с набедени специалисти, които могат да доведат до допълнителни проблеми. Ако едно дете има изоставане в интелектуалното развитие е добре това също да се признае откровено и да се работи в тази насока. Но това не е чиста афазия. Отново да наблегна. Водещият проблем тогава е друг, а не този, който е обект на обсъждане тук.

Записвам се да следя темата.

darena относно помощното училище исках да кажа че там работят хора, с главни букви, които наистин ги е грижа какво реално се случва с обучението на тези деца. Защото иначе - всичко е на хартия и изглежда приемливо, за учителите в редовното училище. Дано да не ви звучи много песимистично в навечерието на празниците.

Annabelle*, все още не знаеш какъв е конкретния проблем на детето, за сега можете само да повтаряте материала, който са минали вече - кротко и спокойно.
Моето дете в крайна сметка не е диагностицирано с дислексия, а с "Разтройство в развитието на рецептивната и експресивната реч" - някаква леко абстрактна диагноза. Същността е, че детето има изоставане в общото развитие, което, всъщност, не е само в речево измерение. За да запомни или разбере нещо е необходимо многократно повторение, но най-вече - тя да осъзнае, че това, което се опитвам да ѝ обясня не е на китайски, а че е напълно възможно да го разбере и направи. Т.е. проблемът е в това да си повярва, че може, тогава много по-лесно ѝ се получават нещата.
Та, в крайна сметка съветът ми е да хванете един учебник, може на друго издателство или този, по който са учили, но да е от самото начало. Може да ти се струва ненужно да учите неща, коите детето знае и прави, но те имат отношение към самочувствието и са основа за осъзнаване на по-сложен материал. При моето дете такава тактика действа - учим днес нещо, което тя знае и може. Правим диктовка, но на лесен текст. Диктувам бавно, натъртвам на думи, които може да сгреши. Детето се справя и я обсипвам със суперлативи. Снимам диктовката, разпечатвам я, целувам я, закачам я на хладилника и я моля и утре така да работи. Детето е на върха на щастието и лееекинко започва да си вярва. Утре - нещо по-сложно и така. Но материалът - от начало, с подчертаване на това, с което се справя, не на това, което е сгрешено.
Защо не опитате да запомни само гласните, така като си подреди гласните в думата, останалите звукове ще са съгласни. Нарисувайте гласните в шарени цветове, направете ги от тесто, пластелин - това са идеи от старите теми. Така детето ще ги запомни.
И още нещо - тези звукови модели и да не ги научи - голяма, пък, работа. Това, което научих от старите теми тук е - Избирай си битките, които да водиш, не всичко може и трябва да бъде усвоено. 

Judy, нашето диагностициране беше малко по-различно  по-скоро като тест за интелигентност, задачки в различни области - да сглоби нещо от 4-5 части, да подреди зарчета според някаква схема, която вижда на листче, да определи какво липсва на някакви рисунки /крак на животно, зъб на гребен/, да даде определение за куче, дърво, контрольор. Имаше и задачи, но тя не можеше да прочете условията и ѝ ги четяха /и тя не ги реши, разбира се/. Трябваше да определи емоции по някакви картинки - изненада, щастие, да състави кратко разказче по картинка, да подреди 4-5 картинки в последователност /дете става сутрин, мие се, облича се и т.н./. Дадоха ѝ и да нарисува нещо и после да разкаже какво е и защо е решила точно това да нарисува 
Така е, не е "темата на темата", но много от съветите, похватите, идеите и проблемите, които споделяте са идентични - неразбиране от околните, отхвърляне, идеята детето само да не започне да се възприема като различно - това са общи неща и сте ми много полезни  Голямо благодаря на всички, които споделяте и сте споделяли личен опит   

Различно е тестуването, няма как да не бъде. Моето дете няма изоставане в интелектуалното развитие, неговият проблем е изчистен и конкретен- чиста афазия с определен вид. Тестове за интелигентност не са му необходими в тази връзка. Такива деца нямат проблеми с логическото мислене. Затова наблягам на различията в проблема при общо изоставащо развитие и афазия, т.к. темата е за дислексията, а не общо за деца със СОП.  
Затова и нашето тестуване беше специализирано - за дислексия, дискалкулия и дисграфия.
Ако има друг основен проблем - установяването става по друг начин. Работата по проблема е също различна. Няма как да е еднаква.
Пак казвам- голяма рядкост у нас са истинските специалисти, които са запознати с различните форми на афазия и за работа с хората, които имат различни видове такава. А е важно КАК ще се работи с човек с точно определен проблем.


Това е така.
Но аз обсъждам друг въпрос, който се постави конкретно и той е във връзка с конкретните методи, които се ползват за решаване на проблема с вида афазия. Питането бе "Как да работя със сина ми през ваканцията...", което зависи много от конкретния проблем на детето.
Споделих какъв е нашият тип проблем и какво сме правили ние за него. Но не знам какъв е този, на Анабел, за да я посъветвам. А методът проба- грешка не ми допада твърде. Губи се много време с него.
...
Какви звукови модели го объркват точно и какви грешки конкретно прави детето?

мандаринка, много хубави постове!
Annabelle*, може да се живее и без звукови модели Четете, правете диктовки, нека "чува" и произнася звуковете (гласните). Най-важното е детето да се научи да чете.

mama mariana, прочетох два пъти предния ти пост и не знам дали го разбирам правилно, но това са едни от проблемите на моето дете - ако за него няма място или някой е седнал на неговото място, не знае какво да прави. Особено в периода 2-5 клас или когато е на ново място. Сега си е опознала училището, а и учителите и мисля, че е малко по-добре. За мен е малко и от социалната сфера, да развие усилия да си намира мястото.
А за незабелязването на учителите се сетих за случка от миналата година: Едно дете ударило без да иска дъщеря ми в главата. Детето се обажда, че му тече кръв и аз й казах да отиде при сестрата. Очаквах, че другите деца или някоя учителка ще забележи и ако има нужда ще ме извикат. След 4 учебни часа отивам да взема детето и го виждам с огромно петно кръв около окото. Била е със спукана вежда, никой учител не е забелязал, кръвта около окото засъхнала. Та тогава заведох детето при сестрата, защото не знаех какво да направя и ако трябваше да викаме линейка. Поговорихме си, тя проми всичко около окото, горе-долу добре беше. Че учителите не са забелязали ясно, но и моето дете да не смее да отиде при сестрата... Дано да нямаме повече такива случки!
А за помощното училище - може би сте попаднали на някоя добра госпожа, но са рядкост...Абе повечето роми завършват средно образование, да не са всички по-умни, със сигурност доста не разбират достатъчно български за да проумеят цялата шестокласна граматика.

мандаринка, много ми харесва добротата, която лъха от постовете ти.
На мен нещо ми се губи търпението вече - днес обяснявам по математика и все прави грешки и й казах, че ще си взема и едно ромче, да седне и то у нас да видим кой ще разбере по-бързо. Обиди ми се, а на мен ми е малко гузно.

Весели празници!

Здравейте, да се включа и аз с няколко въпроса. Дъщеря ми е на 11 години, в 5ти клас. Имам някои съмнения за вид дислексия при нея още от предучилищната. В средата на 1ви клас я водих на логопед, но казаха, че още е малка, не може да се установи със сигурност нищо. От тогава на периоди имам съмнения, но не съм я водила, обяснявам защо. От петгодишна дъщеря ми е с очила след оплакване, че вижда двойно. От тогава до сега (преди няколко дни) сменя доста диоптрите, като диапазонът им беше доста голям - от +0,75 до 3 и нещо, не помня вече точно колко, като винаги имаше значителна разлика в двете очи. Постепенно стигнахме до миналата седмица, когато отново смъкнаха диоптрите до +0,75 и +0,50. В началото на първи клас и беше трудно да нагоди редовете, казваше, че квадратчетата по математика отивали по чина чак. Някак си сама успя да се нагоди - накланяше глава така, че да не вижда двойно. От доста време казва, че вече съвсем рядко вижда така Сега какво ме кара периодично да се замислям за дислексията: Още от 1ви клас при четене не постоянно, но често разменя срички - например от-то и под. Добавя сричка към думата - пак един пример - Лисица и щъркел го чете няколко пъти, докато уцели правилното, като го четеше Лисицата и щъркел, Лисицата и щъркелът, Лисица и щъркелът... Същото се случва и с други думи - добавя сричка или направо заменя част от думата в края. Понякога се получава друга дума, понякога уцелва смисъла, но думата не е тази, която трябва. Същото е с числата - пак понякога ги обръща - 13 - 31, 25-52... При писане бърка А-Ъ, О-У, пише доста грозно ръкописно, понякога тя не си разчита думата, като основният проблем е с изписването на Н,И,К,П - пише ги някак еднакво, също и Х и става мазало. Като пише печатно е добре. Като се изключи това с писането, обръщането на срички и промяната края на думата, е добре с българския и литературата за сега. Пише много добри съчинения, преразкази, има речник. До миналата година с четенето беше добре, в началото 1 и 2 клас не четеше от читанката, а караше наизуст. В 3ти и 4ти клас четеше общо-взето добре. Но сега е ужас някакъв. Имат доста сложни и дълги думи, тя срича като първолаче. Питах я и на ум ли като чете е същото, каза да. Не знам как, но някак си, със сричащото четене успява да схване идеята на урока, но не цялата. Карам я да чете уроците при мен на глас и поправям, когато сбърка дума или се затрудни с изговора и. Въпреки това някои думи пак не може да ги каже гладко. Предполагам, че поради тази причина и не чете книги много. Загубва интерес и нишка. Това с писането и четенето. Сега с математиката. Както писах, понякога, рядко, обръща числата, поради което на тест имаше грешна задача, въпреки че сметките с обърнато число си бяха верни - пример: Задачата е 35 - 20, тя смятала 53-20. Задачата беше по-сложна де, но смисълът е този. Самото пресмятане 53-20 е вярно, но задачата е сгрешена все пак. От началото на тази година пък ме изуми по математика. Учат дроби и ги решава без проблеми, много е активна в часа, има вече четири шестици, като едва имаше четворки преди.
С ученето наизуст също има проблем, а сега по някои предмети няма как да се учи по друг начин - География например. Учителите си държат точно на терминологията. Въпреки тези затруднения, оценките и са добри, основно петици и шестици. Но доста обяснявам у нас, ползваме и Уча се, където мога рисувам.
  Не знам какво да мисля вече. На няколко пъти аха да се обадя на логопед, те са ми бивши колеги, работехме в една сфера. Отказвам се, защото си мисля, че проблемът е в разсейване, в очите... Сега след празниците вече ще говоря с тях и ще искам среща през ваканцията. Като я питам, казва, че вижда добре буквите, цифрите, числата и когато внимава повече нещата са добре.

Къде точно ви тестваха? И ако е възможно -някакви координати. Нашата диагноза е Смесени разстротва в училищните умения, поставена от детски психиатър, на база моите обяснения за детето. На тестовете за интелигентност е в средата на нормата.