Здравейте,
Преди 7 месеца приключих 10 годишна връзка. Особено първите месеци след раздялата бяха кошмарни предвид факта, че имаше много спорове и циркове относно общото дете. Месец преди да взема това решение започнах нова работа. Колегите са страхотни, шефа също, за моя радост попаднах в среда, в която служителите държат изключително на екипността и добрите взаимоотношения. Незнам как се случи, може би заради разбирането и дори помощтта понякога често пъти започнах да се замислям за страхотните човешки качества, които притежава шефа ми. Отначало си удрях по един шамар мислено и си казвах, че сама се вкарвам във филм, че имам симпатии към него, просто защото съм в емоционален шок след раздялата, но напоследък нещата "загрубяват". Накратко ситуацията е следната: безспорно има привличане, имаме и интерес един към друг, ситуациите доказващи го вече станаха много. На работа поведението е изключително професионално, но опрем ли до групови излизания, защото с колегите сме и приятели... Вече не се издържа, сигурна съм, че и той се чувства по същия начин, но и двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че смесването на професионалния с личния живот не води до нищо хубаво. Поста ми вероятно звучи объркано. Не търся съвет, просто имах нужда да споделя. Имам нужда и от истински мъж до себе си, откривам мноого от качествата, на които държа точно в шефа ми, той е необвързан от доста време след дълга връзка като мен, но ситуацията не е благоприятна за развитието на връзка, флирт, авантюра и каквото и да е подобно отношение различно от професионалното...
Преди 7 месеца приключих 10 годишна връзка. Особено първите месеци след раздялата бяха кошмарни предвид факта, че имаше много спорове и циркове относно общото дете. Месец преди да взема това решение започнах нова работа. Колегите са страхотни, шефа също, за моя радост попаднах в среда, в която служителите държат изключително на екипността и добрите взаимоотношения. Незнам как се случи, може би заради разбирането и дори помощтта понякога често пъти започнах да се замислям за страхотните човешки качества, които притежава шефа ми. Отначало си удрях по един шамар мислено и си казвах, че сама се вкарвам във филм, че имам симпатии към него, просто защото съм в емоционален шок след раздялата, но напоследък нещата "загрубяват". Накратко ситуацията е следната: безспорно има привличане, имаме и интерес един към друг, ситуациите доказващи го вече станаха много. На работа поведението е изключително професионално, но опрем ли до групови излизания, защото с колегите сме и приятели... Вече не се издържа, сигурна съм, че и той се чувства по същия начин, но и двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че смесването на професионалния с личния живот не води до нищо хубаво. Поста ми вероятно звучи объркано. Не търся съвет, просто имах нужда да споделя. Имам нужда и от истински мъж до себе си, откривам мноого от качествата, на които държа точно в шефа ми, той е необвързан от доста време след дълга връзка като мен, но ситуацията не е благоприятна за развитието на връзка, флирт, авантюра и каквото и да е подобно отношение различно от професионалното...
