Проблемът е, че е нервна и реве.

Сега се чудя и за тези капки Инфакол, те са с портокалов вкус, а цитрусите са алерген
откакто й ги давам, по-зле сякаш стана положението.
Като гледам, аз май няма какво да се оплаквам, че гледам бебе, защото я храня изцяло на кърма, хапва си през 2,5/3 часа, има колики, но не е нещо страшно. Давам Инфакол и правя масаж на коремчето по часовниковата стрелка. Нашета" дрисла " ака след всяко хранене, така че ми е все едно какви са пелените към този момент. Така и не успява да ги носи дълго, та да видя дали ще пропускат. Вода не давам изобщо.Пробвах два-три пъти, мръщи и се и цуква по някоя и друга глътка, но без желание, затова не я и насилвам. Взима си я от кърмата. Нощем си се храним без пропуск, хубавото е, че хапва за 10минути и заспива. Та успявам да поспивам, не се оплаквам. Аз и по принцип спя по 5-6 часа, така че за мен е ок да не спя много. Колкото до сексуалният живот, там съм пълна скръб. Никакво желание за физическа близост с друг човек, освен с бебка
Горкият татко, върти се около мен, гушка ме, целува ме, аз не се дърпам, но вътрешно ми иде да избягам. Знам, че е заради хормоналните промени и е въпрос на време нещата да се възстановят, но ми е криво, че не мога да откликна на любимият. А насила хубост не става
Операцията ми спря да ме боли много бързо, но коремните мускули и зоната над самият разрез още се обаждат ( стана точно месец от тогава ). Гледам да не вдигам много тежко, ма май си карам както съм си свикнала, нищо че двамата батковци имат голямо желание да ме отменят и да помагат. Самият разрез заздравя и като го пипам- няма болка. Някой питаше за 120мл дали са много- ако бебето е спокойно, спи и се храни през 2,5/3, не повръща, коремчето му не е прекалено твърдо... значи му е добре. Аз не знам като кърмя по колко яде моята бебка. Не сме ходили и на първа консултация, заради грипна епидемия обявена в града, но смятам, че за момента всичко е ок. Бе май най ме мъчат многото килограми, които си трупнах. Но не смея да почна диета още, нито пък спорт, заради операцията. Чакам
Дано му е добре с това мляко и е сит. Вечер се чувствам мнооого изморена и като трябва да стана за млякото едвам се мъкна. Но толкова много обичам това мъниче, че ще понеса всичко.
или по скоро важи за бебета родени преди 9 тия месец?
Много се бяхме уплашили, педиатърката му също нямаше обяснение. На третия ден се събуди и слава Богу, нямахме трайни последици, но оттогава отлагам ваксините. Бебето е било тогава и с нисък хемоглобин, а не сме знаели. При хемоглобин под 100 ваксини не се поставят! Но ако при раждане хемоглобина е бил нормален (между 160 - 220 е нормалния) едва ли имате проблем с това.