ЕЛП 56 - Зарезанска, Валентинова, проШНУРована

Розе, ако си почитател на този тип литература, хвърли едно око и на Лев Гумильов, за съжаление част от поредицата е безвъзвратно изчерпана на хартиен носител, може би онлайн е намираема някъде

малко снимки на Сурва 2017 от един от безкрайно многото фотографи, които имат сайтове във фейсбук - клик

Има я и на руски, и на български в електронни варианти. "Етногенезата..." имам предвид, тя е фундаменталният му труд. Не че съм съгласен с всичките му тези и предвиждания, но е много интересен изследовател.

благодаря, Атева, темата ще е за любов/пиене/алтернативни занимания 

аз нямам какво да покажа  но намирам червения кръст над вратата на кръчмата за силно символичен.
остава да се разбере какво символизира 

 

Добре ,добрее приемам критиката.Ето ти друг изглед от друго време. Ми любимо място ми е, затова все него показвам,

При тебе море ще остана, в прегръдката твоя Бургас...

Първо - честита ни седмица 
След това - благодарности на систъра за темата 
Да довърша предишната, преди да съм забравила какво беше.
В продължение на граматичността на новите преводи - ЛоДж отказа
да чете поредицата, заради грешките и нескопосния превод. Ники,
аз именно заради това го споменавам - безразличието е най-големия
ни враг, а щом има кого да вълнува - значи има шанс за промяна.
Така, слушам аз из село, че нощем обикалят кукерите. Първичност-
та на хлопките (или както там се казват, простете лаика) трудно се
подминава. А то било, щото са участвали в Сурва. Това е доста хуба-
ва новина 
Така, последно за сега. Митко, аз съм голям фен на моста - и всеки
ден да го постваш, няма да ми е много. Може би човек трябва да е
изразснал в Бс, та е вързал торба спомени, да е турил катинарчето
си на парапета, за да го оцени. Днес го и сънувах даже. Това сигур-
но е най-сериозното ми изречение в темата 

Месопотамия ми е хоби, та покрай това чета и някои свързани неща, каквото е, неизбежно, и иранската история

Благодаря ти ЛО (без точка между ЛиО)!!
(само дето някои не виждат красотата му)

има слънчице, ваканцията е на един... разстояние 
какво повече може да иска човек 

избирам представления за малчо
Графиня Марица, Много шум за нищо, Лъжци по неволя, Меко казано...
всичко искам 

 

Мислех си аз, че като съм толкова благородна да се откажа от среща, за да  подавам носни кърпички на болния си мъж и да му варя чай, това би трябвало да бъде възнаградено подобаващо от високото място, а то какво - още на другия ден бях спарцальосана до просната на леглото нещастна дрипа, бореща се с висока Т и давеща се в кашлица. Честно ви казвам,  три дни от живота ми си отидоха ей тъй, мърцина, абсолютно неживяни, даже напротив. 39,5 Т ме нокаутира директно и не знаех на кой свят съм точно, даже по едно време комай си говорех с некви ангелчета. Както и да е, вече съм изпълзяла от леглото, поне това. Но още водя остатъчни битки и съм като във вицовете за слаботелесни.

Мостове ОБОЖАВАМ! Имат някаква много специална красота мостовете, освен важността си.
В това число и морските, които не са точно мостове, наистина.

Мидко, много ти е красива снимката. Но и във Варна мостът е същият, а и гледката към Галата наподобява бургаската. Има много общи неща между двата града, а и хората си симпатизират, макар да е разпространено мнението, че си съперничат.

Спомням си колко изненадана бях като дете, когато за пръв път отидох от Варна в Бургас и пристигнах на...варненската гара. Толкова ме порази това, не знаех, че двете гари са абсолютно еднакви и се почувствах объркана, все едно сме пътували във времето и сме се върнали там, откъдето сме тръгнали. И докато се чудех, мина един чичко със същата правоъгълна кошница с печени наденици в продълговато хлебче, точно като своя колега във Варна, от когото купихме на тръгване такава наденица - много я обичах като дете. И чувството за дежа вю съвсем се затвърди. Много особено чувство е.
(Понякога ми се прияжда точно такава дебела, мазна и сочна наденица, като онази по гарите.)

Благодаря и на теб Светал4о за милите думи! Уфф , бях почти  повярвал  че наистина ви отегчавам с моите снимки от Бургас..
Много неща в Бургас и Варна са еднакви  или си приличат.Хората също.Хора които си съперничат има на всякъде, и такива които се обичат и харесват има.Но ,с дбата като че ли е като двата полюса на магнит ....

Светълче, огромна доза гуш и пожелания за бързо довъзстановяване! 

Мисля, че червеният кръст над портата следва да символизира място за спешна нужда от даване и получаване на любов, м? 

почти изрази съмненията ми, но само почти   
пропусна пийването с любов и любовта към пийването с приятели и мярка

наздраве дружина 

Благодаря, мила моя! Все по-добре съм. Даже съумях да се задържа права достатъчно време, че да сготвя един спанак с ориз, колкото да не умрем от глад.
Любов си трябва винаги, selbstvestaendlich.

Дооздравявай, Све4! Обещавам ти, че след това болудуване ще имаш такъв един лют имунитет, щото всичките вируси ще бягат с писъци още щом те видят. Иде ми да се гриза по опакото на лактите, че не смислих овреме да оставя малко медец за близки души!

Наблягаш на супи сега, нали? Добави малко хрян, много помага! Питай Аттевна как изглежда корена му!

Тоя фотографът, с когото ни е свързала бубанка, е снимал, забелязахте, предимно жени и предимно млади, и предимно много хубави. Вкусовете ни относно женската хубаост съвпадат поразително. Доскоро, впрочем, се считаше за кощунство жена да облече кукерски костюм, и съм повече от доволен, че традицията се развива.

Червеният кръст с порегърнати фигури, по моему, е силно смислово натоварен. Смятам, че всеки елп поне веднъж досега е влизал в темата именно с цел да получи съчувствие, едва ли ма някой останал разочарован в това отношение. Та предлагам кръстът със съпътстващата го графика да бъде включен в герба на пъба, който герб, впрочем, предстои да бъде обсъден тук.

Благодаря ти, Куркума, ама нямах сили да готвя супи досега, всъщност въобще нищо не готвех - лежах като черга на леглото и въобще не ядяхме - само пиехме компот и вода - така 3 дни. Днес едвам устисках да стоя права да почистя една 600-грамова връзка спанак, питах мъжа ми какво иска - супа, баница, лазаня или  с ориз (това у нас е дежурен въпрос за спанака и аз го изпуснах по навик, ма си викам, ако избере лазаня, оттеглям офертата ), той избра с ориз и те така. Утре ще мисля супа, много е трудно у нас това мислене, защото той не яде супи с месо и с гъби и остават - картофена, доматена и спаначена. И кремсупа от картофи или леща. Толкоз. Бедна работа. Хрян не съм слагала никога в супа, много остър вкус има и спокойно минавам без него. Но не съм опитвала отдавна, подсещаш ме, че може би е време за повторен опит. Много неща, които обичах, вече не ги харесвам и обратно - неща, които съм се чудела как хората ги ядат, сега ми харесват.