Здравейте! Не намерих подобна тема и реших да създам. Надявам се да има почитатели на този тип литература и да обсъждаме и да си препоръчваме книги, които са ни харесали. От съвременните испански автори съм чела Мария Дуеняс (много любима), Мамен Санчес, а сега съм на вълна Артуро Перес-Реверте (уникален е според мен). Обожавам Маркес и Жоржи Амаду. Ваш ред е.
- Публикувана: 29 ян. 2017, 19:47 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2022, 17:41 ч.
Испанска и латиноамериканска литература
Чудесна тема. 
Аз ще се включа с препоръка за всичко на Исабел Алиенде и трилогията на Долорес Редондо.
Аз ще се включа с препоръка за всичко на Исабел Алиенде и трилогията на Долорес Редондо.
Последно четох "Островът на Алис"- Даниел Санчез Аревало. Книгата е сред финалистите за наградата Планета за 2015. Хареса ми.
В момента чета абсолютния финалист на Планета 2015- "Голи мъже"- Алисия Хименес Бартлет. Сива ми е.... Вероятно, защото отразява реалната ситуация, живия живот. Не е лоша книгата, но да бях прочела първо нея, после другата .
Препоръчвам.
В момента чета абсолютния финалист на Планета 2015- "Голи мъже"- Алисия Хименес Бартлет. Сива ми е.... Вероятно, защото отразява реалната ситуация, живия живот. Не е лоша книгата, но да бях прочела първо нея, после другата .
Препоръчвам.
Да добавя един любим автор – Марио Варгас Льоса, както и още един, когото наскоро открих – Хосе Карлос Сомоса.
Маркес и Алиенде са ми любими, но като цяло не съм чела много латиноамерикански и испански автори. След първата среща с Реверте нещо не се харесахме, но въпреки това си купих още две негови книги и чакам да дойде подходящият момент за тях. Към Сомоса не смея да посегна, откакто прочетох "Клара и сянката" - много противоречиви усещания остави у мен тази книга. Но безспорно е майстор, ще го чета пак някога.
Към Сомоса не смея да посегна, откакто прочетох "Клара и сянката" - много противоречиви усещания остави у мен тази книга. Но безспорно е майстор, ще го чета пак някога.
На Руис Сафон поредицата „Гробището на забравените книги“ е добра.
И аз харесвам Карлос Руис Сафон, но точно поредицата "Гробището на забравените книги". Юношеските му романи (прочетох трилогията, но не "Марина") не ми харесват изобщо, прекалено са ми мрачни и назидателни.
Сомоса ми е любопитен, но отзивите са прекалено противоречиви. Ще прочета поне нещо, но май не скоро.
Марио Варгас Льоса също ми харесва много, въпреки че не съм чела много книги от него.
От Артуро Перес Реверте съм чела само "Кралицата на Юга" и не ми хареса. Но съм решила да прочета поне още нещо.
Много ми хареса "Маски" на Леонардо Падура, но предишните от поредицата за Марио Конде са малко по-слаби, въпреки че ми е интересно всичко за Куба.
В момента довършвам "Нишките на съдбата" и бих препоръчала и нея.
От криминалните, като изключим Редондо, чиято трилогия е необичайна и много добра, не съм никак впечатлена от Лоренсо Силва. Алисия Хименес Бартлет също не блести особено, но от нея съм чела само една книга.
Сомоса ми е любопитен, но отзивите са прекалено противоречиви. Ще прочета поне нещо, но май не скоро.
Марио Варгас Льоса също ми харесва много, въпреки че не съм чела много книги от него.
От Артуро Перес Реверте съм чела само "Кралицата на Юга" и не ми хареса. Но съм решила да прочета поне още нещо.
Много ми хареса "Маски" на Леонардо Падура, но предишните от поредицата за Марио Конде са малко по-слаби, въпреки че ми е интересно всичко за Куба.
В момента довършвам "Нишките на съдбата" и бих препоръчала и нея.
От криминалните, като изключим Редондо, чиято трилогия е необичайна и много добра, не съм никак впечатлена от Лоренсо Силва. Алисия Хименес Бартлет също не блести особено, но от нея съм чела само една книга.
Любим автор ми е Жоржи Амаду. Чела съм и имам всичките му книги които издадоха Колибри. Очаквам скоро да издадат "Токая Гранде", надявам се някога и "Какао и кръв".
Други любими автори са Марио Варгас Льоса, Маркес и отскоро Артуро Перес Реверте.
Лаура Ескивел и Алиенде също ми харесват но не съм чела всичките им книги.
Предстои ми запознанство и с Карлос Руис Сафон.
Други любими автори са Марио Варгас Льоса, Маркес и отскоро Артуро Перес Реверте.
Лаура Ескивел и Алиенде също ми харесват но не съм чела всичките им книги.
Предстои ми запознанство и с Карлос Руис Сафон.
В момента чета ,,Кралицата на юга,,-Артуро Перес Реверте.
В момента чета ,,Кралицата на юга,,-Артуро Перес Реверте.
И аз снощи я започнах. Оказа се, че съм гледала няколко епизода от сериал по книгата явно /La reina del Sur/.
Благодаря за хубавата тема! 
Аз съм голяма любителка на испанските и латиноамериканските автори. Най-много харесвам творбите на Исабел Алиенде, Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Мария Дуеняс /"Нишките на съдбата" ми е една от най-любимите книги/, Артуро Перес-Реверте, Марио Варгас Льоса, Пабло Неруда. Предстои ми да се "запозная" с книгите на Карлос Руис Сафон.
Аз съм голяма любителка на испанските и латиноамериканските автори. Най-много харесвам творбите на Исабел Алиенде, Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Мария Дуеняс /"Нишките на съдбата" ми е една от най-любимите книги/, Артуро Перес-Реверте, Марио Варгас Льоса, Пабло Неруда. Предстои ми да се "запозная" с книгите на Карлос Руис Сафон.
Моят опит се свежда само до четири книги на Хосе Карлос Сомоса(Клара и сянката, Пещерата на идеите, Ключът към бездната и Тетрамерон), три на Карлос Руис Сафон(Сянката на вятъра, Марина и Принцът на мъглата) и една на Габриел Гарсия Маркес(Любов по време на холера). Първите двама много ги харесвам, а третият ме впечатли с невероятен стил, но историята не ме грабна. Решила съм да му дам втори шанс след време. Набелязала съм си още Исабел Алиенде и Артуро Перес Реверте на този етап.
А някой чел ли е нещо на Хавиер Мариас? Сега гледам, че предстои излизането на "Сантименталният мъж", резюмето ми се стори интересно.
Първият ми сблъсък с него беше със "Сърце тъй бяло". Може би заради това засега е и последен.
bell_87, На Жозе Сарамаго съм чела "Приумиците на смъртта". На мен лично ми хареса, но определено не ми напомни на Маркес. Тежък стил има и бавно се чете. Но определено си заслужава.
По романа му "Слепота" има филм. По БНТ са го давали.
По романа му "Слепота" има филм. По БНТ са го давали.
Темата се води вече "остаряла", но реших да я побутна все пак. Мнения за Жозе Сарамаго? От прочетените рецензии на негови книги оставам с впечатлението, че има някаква прилика с Маркес. Ако е така, за мен ще бъде чудесно.
Сарамаго ми е любимец. Пише тежко и мрачно, но книгите му не се забравят лесно.
Скоро предстои ново заглавие от него - "Двойникът", очаквам с нетърпение.
Сарамаго ми е любимец. Пише тежко и мрачно, но книгите му не се забравят лесно.
Скоро предстои ново заглавие от него - "Двойникът", очаквам с нетърпение.
Да добавя и Клара Санчес.
Испанска авторка, нейни са романите "Небето се завърна", "Това, което името ти крие" и др.
Носителка на престижни награди.
Имам "Небето се завърна", но още не съм стигнала до нея да я прочета.
Клара Санчес - досие
Клара Санчес (1955) е сред най-ярките представители на съвременната испанска белетристика, университетски преподавател и журналист в печатни и електронни медии. Води авторска колона във в-к "Ел Паис". Още с дебютния си роман "Скъпоценни камъни" (1989), получава признание от страна на критиката. В него, както и в следващите си работи, тя обрисува картини от ежедневието и бита, анализира социални традиции и културни феномени. Често използва ирония и хумор, за да разкрие недостатъците на съвременния свят. През 2010 г. за "Това, което името ти крие" в надпревара с 261 номинирани тя получава "Надал", най-старата литературна награда на Испания, която се връчва от 1944 г., а между нейните лауреати се открояват майстори на словото като Мигел Делибес, Кармен Лафорет, Рафаел Санчес Ферлосио. Три години по-късно, през 2013 г. "Небето се завърна" се сдобива с престижната награда "Планета". Произведенията на Клара Санчес се издават в стотици хиляди екземпляри и са преведени на множество езици в над 10 страни по света.
Испанска авторка, нейни са романите "Небето се завърна", "Това, което името ти крие" и др.
Носителка на престижни награди.
Имам "Небето се завърна", но още не съм стигнала до нея да я прочета.
Клара Санчес - досие
Клара Санчес (1955) е сред най-ярките представители на съвременната испанска белетристика, университетски преподавател и журналист в печатни и електронни медии. Води авторска колона във в-к "Ел Паис". Още с дебютния си роман "Скъпоценни камъни" (1989), получава признание от страна на критиката. В него, както и в следващите си работи, тя обрисува картини от ежедневието и бита, анализира социални традиции и културни феномени. Често използва ирония и хумор, за да разкрие недостатъците на съвременния свят. През 2010 г. за "Това, което името ти крие" в надпревара с 261 номинирани тя получава "Надал", най-старата литературна награда на Испания, която се връчва от 1944 г., а между нейните лауреати се открояват майстори на словото като Мигел Делибес, Кармен Лафорет, Рафаел Санчес Ферлосио. Три години по-късно, през 2013 г. "Небето се завърна" се сдобива с престижната награда "Планета". Произведенията на Клара Санчес се издават в стотици хиляди екземпляри и са преведени на множество езици в над 10 страни по света.
Аз четох "Това, което името ти крие" и ми хареса. Но я прочетох след срещата си с авторката (беше гост преди години на Литературния фестивал декември) и бях с много приятни впечатления от Санчес. Този роман e с наградата "Надал" (2010 г.)
Скоро четох друг роман с "Надал" - "Където никой няма да те намери" на Алисия Хименес Бартлет https://www.goodreads.com/book/show/22746646 . Хареса ми и го препоръчвам. Преплита реални истории и личности от периода на Гражданската война с измислена история.
Скоро четох друг роман с "Надал" - "Където никой няма да те намери" на Алисия Хименес Бартлет https://www.goodreads.com/book/show/22746646 . Хареса ми и го препоръчвам. Преплита реални истории и личности от периода на Гражданската война с измислена история.
Лаура Ескивел ми харесва дори повече от Алиенде. Всичко, което е преведено на български, моментално е купено и прочетено. Харесах Анхела Бесера заради "Отвъд последния сън", искаше ми се да прочета и друго от кея, но няма, поне не и на нашия пазар.
От Луис Сепулведа и Адолфо Касарес не съм възхитена, както и от прехваления Карлос Руис Сафон. Набелязах си книги за четене от вашите предложения.
От Луис Сепулведа и Адолфо Касарес не съм възхитена, както и от прехваления Карлос Руис Сафон. Набелязах си книги за четене от вашите предложения.
Янечек, жалко, че не ти е харесал Сафон. Но всъщност какво чете от него? Аз харесвам книгите му за възрастни ("Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът от рая"), но юношеските (например "Принцът на мъглата", но и останалите) са ми прекалено мрачни и дори назидателни на моменти. Наскоро прочетох четвъртата книга от поредицата за възрастни, тя се превежда и ще излезе скоро и на български - ами, отново много ми хареса и според мен има и различен ъгъл в нея (може да се каже, че има елемент на криминален роман), а и силен и оригинален женски образ.
Изглежда само аз харесвам юношеските романи на Карлос Руис Сафон. Не могат да се сравняват със Сянката на вятъра и Марина, но са доста приятни за четене и според мен са доста по-добри от голяма част от другите книги, предназначение за тази аудитория. С всяка следваща Сафон става все по-добър и силно се надявам Септемврийски светлини да е черешката на тортата в тази поредица. Преди малко довърших Среднощният дворец и съм очарована. Очаквах да ми хареса по-малко от Принцът на мъглата, а то се оказа обратното. На Исабел Алиенде ѝ се каня отдавна, но не знам с какво да започна. Гледам трилогията Къщата на духовете е връх в творчеството ѝ, но искам да започна с някое по-непретенциозно произведение, което не е сред най-силните ѝ, но да е достатъчно добро, за да потърся и други нейни книги. Какво ще ми препоръчате?
Да, предположих, че са романи, щом става въпрос за трилогия.
Аз започнах La decisión de Nora (Telesfora Ruiz). Не знам защо бях с впечатлението, че е преведена на български, но не я откривам. Не бях сигурна точно какво ми се чете, честно казано, прегледах няколко на Хуан Гомес-Хурадо и Виктор дел Арбол, обмислих и "Тангото на старата гвардия" на Перес Реверте, погледнах и по 1-2 неща на Долорес Редондо, Лоренсо Силва и Алисия Хименес Бартлет. Но нищо не ме тегли много, този път ми е трудно да реша. Накрая се спрях на тази.
Аз започнах La decisión de Nora (Telesfora Ruiz). Не знам защо бях с впечатлението, че е преведена на български, но не я откривам. Не бях сигурна точно какво ми се чете, честно казано, прегледах няколко на Хуан Гомес-Хурадо и Виктор дел Арбол, обмислих и "Тангото на старата гвардия" на Перес Реверте, погледнах и по 1-2 неща на Долорес Редондо, Лоренсо Силва и Алисия Хименес Бартлет. Но нищо не ме тегли много, този път ми е трудно да реша. Накрая се спрях на тази.
Да, предположих, че са романи, щом става въпрос за трилогия.
Аз започнах La decisión de Nora (Telesfora Ruiz). Не знам защо бях с впечатлението, че е преведена на български, но не я откривам. Не бях сигурна точно какво ми се чете, честно казано, прегледах няколко на Хуан Гомес-Хурадо и Виктор дел Арбол, обмислих и "Тангото на старата гвардия" на Перес Реверте, погледнах и по 1-2 неща на Долорес Редондо, Лоренсо Силва и Алисия Хименес Бартлет. Но нищо не ме тегли много, този път ми е трудно да реша. Накрая се спрях на тази.
Аз започнах La decisión de Nora (Telesfora Ruiz). Не знам защо бях с впечатлението, че е преведена на български, но не я откривам. Не бях сигурна точно какво ми се чете, честно казано, прегледах няколко на Хуан Гомес-Хурадо и Виктор дел Арбол, обмислих и "Тангото на старата гвардия" на Перес Реверте, погледнах и по 1-2 неща на Долорес Редондо, Лоренсо Силва и Алисия Хименес Бартлет. Но нищо не ме тегли много, този път ми е трудно да реша. Накрая се спрях на тази.
Корицата на испанския вариант е много обещаваща и по мой вкус.
Другите автори /без Перес и Долорес Редондо / не съм ги чувала , но ми стана любопитно какво преведено на бг език има и от тях.
Маркрит, точно това казвам - не я открих на български. Търсих и с това заглавие ("Решението на Нора"), и по името на авторката (Телесфора Руис), но не намерих нищо. Разбира се, може да не съм търсила достатъчно. Мисля, че си бях набелязала книгата от групата "Какво четеш..." на Хр. Блажев.
А от другите автори все има по нещо:
Виктор дел Арбол: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%8 … %D0%BE%D0%BB/1130
Хуан Гомес-Хурадо: https://www.helikon.bg/author/%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD-%D0%93%D0 … 0%B4%D0%BE_33400/ (доколкото разбрах от анотациите, са все трилъри, но не ми се четеше такова нещо)
Ето за Лоренсо Силва: https://m.helikon.bg/197757-%D0%97%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82 … %D0%BD%D0%B0.html (аз съм чела 2 други от него на испански, които явно не са преведени, но на мен той ми е малко муден)
Алисия Хименес Бартлет: http://www.colibri.bg/avtori/146/alisiq-himenes-bartlet (аз съм чела една друга от нея и не беше нищо особено, но имам качени много заглавия на четеца, така че прелиствах всички испански, докато си харесам)
А от другите автори все има по нещо:
Виктор дел Арбол: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%8 … %D0%BE%D0%BB/1130
Хуан Гомес-Хурадо: https://www.helikon.bg/author/%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD-%D0%93%D0 … 0%B4%D0%BE_33400/ (доколкото разбрах от анотациите, са все трилъри, но не ми се четеше такова нещо)
Ето за Лоренсо Силва: https://m.helikon.bg/197757-%D0%97%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82 … %D0%BD%D0%B0.html (аз съм чела 2 други от него на испански, които явно не са преведени, но на мен той ми е малко муден)
Алисия Хименес Бартлет: http://www.colibri.bg/avtori/146/alisiq-himenes-bartlet (аз съм чела една друга от нея и не беше нищо особено, но имам качени много заглавия на четеца, така че прелиствах всички испански, докато си харесам)
Започнах да чета "Двойникът" на Сарамаго. Определено ми харесва, макар че ми е малко трудно, защото на места изреченията са твърде дълги и някак изморяват.
Това му е отличителна черта на стила, както и начина, по който вмъква пряката реч.
Имам да дочитам нещо друго и после подхващам и аз "Двойникът".
Набелязала съм си и "Сама" на Антонио ди Бенедето https://www.goodreads.com/book/show/35064333 ще се радвам на отзиви за нея
Скрит текст:
Това му е отличителна черта на стила, както и начина, по който вмъква пряката реч.Започнах да чета "Двойникът" на Сарамаго. Определено ми харесва, макар че ми е малко трудно, защото на места изреченията са твърде дълги и някак изморяват.
Да спомена един класически автор - Орасио Кирога. Не е обсъждан досега в темата
Аржентински писател, майстор на късия разказ, живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Имам един негов сборник с разкази "Нощ в райската градинa". Интересни и вълнуващи са.
Cтилът му на писане е по-различен, особен, а историите в разказите му са взети от живота на обикновения човек от народа - борба за оцеляване, безисходица, травми с непредвидими последствия...
Иcтoриитe, кoитo Кирoга разказва, cа ocoбeнo cамoбитни и най-чecтo вдъxнoвeни oт cамия живoт. B тяx xoра, живoтни и прирoда cъжитeлcтват в xармoния или cтълкнoвeниe, ала нeизмeннo oбрeчeни да cъщecтвуват заeднo. Aвтoрът e изкушeн oт загадъчнитe и нeoбяcними oбрати на cъдбата, кoитo пocтавят вcякo живo cъщecтвo на изпитаниe, изправят гo на ръба на eмoциoналнoтo и мoралнoтo падeниe или бeзжалocтнo гo пoгубват. Привлeчeн e oт миcтичнoтo, oт инcтинктитe и oт пoтайнитe, нeразгадани кътчeта на cъзнаниeтo и душата. B твoрбитe му прoбляcват, пoдoбнo иcкри, кратки мигoвe на щаcтиe и лиризъм. Глаcът на Кирoга звучи нeoбикнoвeнo cъврeмeннo, защoтo нeoбичайнитe му разкази дoкocват cъкрoвeни cтруни и oтправят мъдри пocлания, кoитo cа извън катeгoриитe врeмe и прocтранcтвo.
Аржентински писател, майстор на късия разказ, живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Имам един негов сборник с разкази "Нощ в райската градинa". Интересни и вълнуващи са.
Cтилът му на писане е по-различен, особен, а историите в разказите му са взети от живота на обикновения човек от народа - борба за оцеляване, безисходица, травми с непредвидими последствия...
Иcтoриитe, кoитo Кирoга разказва, cа ocoбeнo cамoбитни и най-чecтo вдъxнoвeни oт cамия живoт. B тяx xoра, живoтни и прирoда cъжитeлcтват в xармoния или cтълкнoвeниe, ала нeизмeннo oбрeчeни да cъщecтвуват заeднo. Aвтoрът e изкушeн oт загадъчнитe и нeoбяcними oбрати на cъдбата, кoитo пocтавят вcякo живo cъщecтвo на изпитаниe, изправят гo на ръба на eмoциoналнoтo и мoралнoтo падeниe или бeзжалocтнo гo пoгубват. Привлeчeн e oт миcтичнoтo, oт инcтинктитe и oт пoтайнитe, нeразгадани кътчeта на cъзнаниeтo и душата. B твoрбитe му прoбляcват, пoдoбнo иcкри, кратки мигoвe на щаcтиe и лиризъм. Глаcът на Кирoга звучи нeoбикнoвeнo cъврeмeннo, защoтo нeoбичайнитe му разкази дoкocват cъкрoвeни cтруни и oтправят мъдри пocлания, кoитo cа извън катeгoриитe врeмe и прocтранcтвo.
Прочетох "Двойникът". Не беше лесно, на 2 пъти дори си помислих, че може да се откажа, че Сарамаго не е "моят" автор, но...в крайна сметка бях поразена от финала. Определено ще продължа със Сарамаго, но точно сега имам чувството, че ми трябва малко почивка, за да осмисля още веднъж прочетеното и да се съвзема от силния емоционален ефект. Много малко книги са ми въздействали до такава степен.
Сетих се за темата, защото прочетох най-после нещо от Хуан Гомес Хурадо - Cicatriz. Доста приличен трилър според мен, убеди ме да чета и още книги от автора. Планирала съм Виктор дел Арбол. Запознах се и с Клаудия Пинейро (прочетох Tuya - нелош трилър). В момента съм на съвсем различен жанр - чета Derecho natural на Игнасио Мартинес де Писон.
Не съм коментирала тук, но останах много впечатлена и от Te di la vida entera на Сое Валдес - многопластов и въздействащ роман за Куба и животът след революцията.
Не съм коментирала тук, но останах много впечатлена и от Te di la vida entera на Сое Валдес - многопластов и въздействащ роман за Куба и животът след революцията.
В коя от книгите на Алиенде има най-много описания на страната и обществения живот?
MissChanandlerBong , "Моята измислена страна“ и "Паула" са автобиографични и според мен там има най-подробно описание на социалния и политически живот.
MissChanandlerBong, спомням си, че беше разделен на две части романът. Първата - нещо като ретроспекция към семейната история, а втората - вече посветена на дъщеря й. Дъщеря й известно време е в кома и втората част вече е в момента, в който е ясно, че няма да излезе от кома.
Надявам се да не те подвеждам, че отдавна съм я чела.
Надявам се да не те подвеждам, че отдавна съм я чела.
Хулио Кортасар. Ако търсите нещо необикновено, странно и объркващо, това са неговите разкази.
Този автор ме заинтригува, какво бихте препоръчали като начало - гледам, че има доста негови книги издадени на български?
Гийермо Мартинез го описват като негов наследник, а книгите му определено ме грабнаха, особено сборникът разкази "Отблъскващо щастие".
Радвам се да намеря подобна тема Напоследък се пристрастих към книгите на Каре Сантос. Diamante Azul и Deseo De Chocolate много ми харесаха. Четох и El mejor lugar del mundo es aquí mismo, писана с Франсеск Миралес, но беше някак по-плоска като сюжет.
Сега чакам да ми попадне отнякъде Media Vida (ако някой я има, ще се радвам да я сподели). Четох отзиви, че не е така успешна, но пък съм любопитна
Напоследък се пристрастих към книгите на Каре Сантос. Diamante Azul и Deseo De Chocolate много ми харесаха. Четох и El mejor lugar del mundo es aquí mismo, писана с Франсеск Миралес, но беше някак по-плоска като сюжет.Сега чакам да ми попадне отнякъде Media Vida (ако някой я има, ще се радвам да я сподели). Четох отзиви, че не е така успешна, но пък съм любопитна
О, аз съм набелязала Fariña, но не знам кога ще стигна до нея. Аз много харесах и Derecho natural (нея също съм номинирала), а и La tristeza del samurái (нарочно исках да започна с нея, а не с някоя от по-известните на Виктор дел Арбол, за да видя развитието му, доколкото е възможно, а и за да запазя по-хубавото за по-нататък).
За който чете криминални романи: преди няколко дни е излязла на български и втората част от трилогията на Ева Гарсия Саенс де Уртури - "Ритуалите на водата". За мен минус е единствено дългият и скучен предговор (не знам дали ще присъства в българското издание, но сигурно), който е напълно излишен, поне от гледна точка на самата криминална история.
За който чете криминални романи: преди няколко дни е излязла на български и втората част от трилогията на Ева Гарсия Саенс де Уртури - "Ритуалите на водата". За мен минус е единствено дългият и скучен предговор (не знам дали ще присъства в българското издание, но сигурно), който е напълно излишен, поне от гледна точка на самата криминална история.
Bruja, и двете му книги, които съм чела, ми харесаха (La tristeza del samurái по-малко, Respirar por la herida повече), но са доста мрачни. Със сигурност бих чела още негови книги де, това, че са мрачни, е натоварващо, но не може да ме откаже от автора.
Аз сега чета La buena reputación на Игнасио Мартинес де Писон - за едно еврейско семейство в Мелиля (или Мелия, макар че за мен, така написано, е малко странно, нищо, че така ще го произнеса), което се принуждава от обстоятелствата да се премести в континентална Испания, и по-нататъшната история на семейството. В началото съм, но ми е интересна, евреите винаги са ми били любопитни. Но автора съм го набелязала, защото много ми хареса неговата Derecho natural.
Аз сега чета La buena reputación на Игнасио Мартинес де Писон - за едно еврейско семейство в Мелиля (или Мелия, макар че за мен, така написано, е малко странно, нищо, че така ще го произнеса), което се принуждава от обстоятелствата да се премести в континентална Испания, и по-нататъшната история на семейството. В началото съм, но ми е интересна, евреите винаги са ми били любопитни. Но автора съм го набелязала, защото много ми хареса неговата Derecho natural.
За който е в Испания и обича кримки препоръчвам Todos tenemos un muertо, El sabor amargo de la fruta madura, El Quijote de madera на Francisco Javier Neira Pampin. Аз обожава латиноамерикаска и испанска литература, като най-любим автор ми е Исабел Алиенде. Изчела съм всичките й книги, страхотни. Радвам се, че преди да родя дете прочетох и романът й Лаура, защото сега вече нямаше да успея. А книгата е много добра. Харесвам също и Маркес, Ескивел, Марио Вергас...
Сега откривам Артуро Перес-Реверте с Художника на битки. Не ме остави и след като я прочетох. Има описани ужасни сцени от войни, които разтърсват със своята документалност. Но това, което ме кара да се връщам отново и отново е внушението, че нищо в живота не остава без следа.
В тази тема наистина ли не е писано толкова отдавна? А през април Мария Дуеняс ще издава продължение на "Нишките на съдбата" (El tiempo entre costuras).
Да кажа и тук, че прочетох "Симфонията на времето" на Алваро Арбина и не е лоша, стилът на автора е изящен, но действието се развива прекалено бавно за моя сегашен вкус. Изреченията често са доста дълги, това също го отчитам като недостатък, защото аз лично често губех нишката. Така че книгата изисква правилната нагласа и много търпение и концентрация.
Да кажа и тук, че прочетох "Симфонията на времето" на Алваро Арбина и не е лоша, стилът на автора е изящен, но действието се развива прекалено бавно за моя сегашен вкус. Изреченията често са доста дълги, това също го отчитам като недостатък, защото аз лично често губех нишката. Така че книгата изисква правилната нагласа и много търпение и концентрация.
За любителите на литературата от края на 19-ти до 30-те години на 20-ти век, да добавя трима по-класически испански автори, които не забелязах да са споменати в темата:
Мигел де Унамуно, "Авел Санчес", интересна трактовка на темата за завистта в контекста на Каин и Авел;
Висенте Бласко Ибанес, "Четиримата конници на Апокалипсиса", "Тръстика и кал";
Хуан Валера, "Доня Лус".
Мигел де Унамуно, "Авел Санчес", интересна трактовка на темата за завистта в контекста на Каин и Авел;
Висенте Бласко Ибанес, "Четиримата конници на Апокалипсиса", "Тръстика и кал";
Хуан Валера, "Доня Лус".
А през април Мария Дуеняс ще издава продължение на "Нишките на съдбата" (El tiempo entre costuras).
Много интересна тема, сега я открих. Аз имам цял рафт на библиотеката само с испански и латиноамерикански автори и тъй като имам каталог, сега ще ги пейстна... Някои са много добри, но други са жива мъка за четене. Повечето са купувани преди 2010
Делия Фиайо – Касандра
Делиа Фиайо – Касандра II
Жозе Линдгрен Алвеш – Седем бразилски разкази
Жоржи Амаду – Откриването на Америка от турците
Жоржи Амаду – Дона Флор и нейните двама съпрузи
Жоржи Амаду – Старите моряци
Жоржи Амаду – Мъртво море - Хубиаба
Жоржи Амаду – Токая Гранде – Тъмната страна
Кампос де Карвальо – Българският грънк
Клара Санчес – Небето се завърна*
Кларисе Лиспектор – Семейни връзки
Кристина Кампос – Лимонов пай с маково семе
Луис Сепулведа – Старецът, който четеше любовни романи
Паулу Коелю - Алхимикът
Паулу Коелю – Брида
Паулу Коелю – Вероника решава да умре
Паулу Коелю – Победителят е сам
Педро Хуан Гутиерес – Мръсна хаванска трилогия
Педро Хуан Гутиерес – Кралят на Хавана
Сенел Пас – Ягода и шоколад
Тере Медина – Богатите също плачат I
Тере Медина – Богатите също плачат II
Тере Медина – Богатите също плачат III
Хорхе Букай – Пътят на сълзите
Antonia Mira de Amescua – Esclavo del demonio (spanish)
Campos de Carvalho – O púcaro búlgaro (portugues)
Clarice Lispector – Laços de família (portugues)
Jorge Manrique – Poesía (spanish)
José de Espronceda – El estudiante de Salamanca (spanish)
José Lindgren Alves – Contos brasileiros (portugues)
Juan Valera – Pepita Jiménez (spanish)
Francisco de Quevedo – Los sueños (spanish)
Fray Luis de León – De los nombres de Cristo (spanish)
Lope de Vega – El castigo sin venganza (spanish)
Márcio Catunda – Á sombra das horas (portugues)
Martin John Yate – Esta vez contrate al mejor (spanish)
Romulo Gallegos – Doña Barbara (spanish)
Делия Фиайо – Касандра
Делиа Фиайо – Касандра II
Жозе Линдгрен Алвеш – Седем бразилски разкази
Жоржи Амаду – Откриването на Америка от турците
Жоржи Амаду – Дона Флор и нейните двама съпрузи
Жоржи Амаду – Старите моряци
Жоржи Амаду – Мъртво море - Хубиаба
Жоржи Амаду – Токая Гранде – Тъмната страна
Кампос де Карвальо – Българският грънк
Клара Санчес – Небето се завърна*
Кларисе Лиспектор – Семейни връзки
Кристина Кампос – Лимонов пай с маково семе
Луис Сепулведа – Старецът, който четеше любовни романи
Паулу Коелю - Алхимикът
Паулу Коелю – Брида
Паулу Коелю – Вероника решава да умре
Паулу Коелю – Победителят е сам
Педро Хуан Гутиерес – Мръсна хаванска трилогия
Педро Хуан Гутиерес – Кралят на Хавана
Сенел Пас – Ягода и шоколад
Тере Медина – Богатите също плачат I
Тере Медина – Богатите също плачат II
Тере Медина – Богатите също плачат III
Хорхе Букай – Пътят на сълзите
Antonia Mira de Amescua – Esclavo del demonio (spanish)
Campos de Carvalho – O púcaro búlgaro (portugues)
Clarice Lispector – Laços de família (portugues)
Jorge Manrique – Poesía (spanish)
José de Espronceda – El estudiante de Salamanca (spanish)
José Lindgren Alves – Contos brasileiros (portugues)
Juan Valera – Pepita Jiménez (spanish)
Francisco de Quevedo – Los sueños (spanish)
Fray Luis de León – De los nombres de Cristo (spanish)
Lope de Vega – El castigo sin venganza (spanish)
Márcio Catunda – Á sombra das horas (portugues)
Martin John Yate – Esta vez contrate al mejor (spanish)
Romulo Gallegos – Doña Barbara (spanish)
Кристина Кампос – Лимонов пай с маково семе - тя е нова, излезе преди година-две. В Испания се развива действието.
Луис Сепулведа – Старецът, който четеше любовни романи
Паулу Коелю - Алхимикът. Това е първата книга, която четох, останалите не ме грабнаха, освен "Вероника решава да умре"
Сенал Пас - Ягода и шоколад, кубинска книга, доста тънка. То е като разказ
Луис Сепулведа – Старецът, който четеше любовни романи
Паулу Коелю - Алхимикът. Това е първата книга, която четох, останалите не ме грабнаха, освен "Вероника решава да умре"
Сенал Пас - Ягода и шоколад, кубинска книга, доста тънка. То е като разказ
От кубинската литература много ми допаднаха "Преди да падне нощта" от Рейналдо Аренас и "Всички си тръгват" от Уенди Гера. И двете са с автобиографичен елемент, като епоха - отразяват времето на Кастро.
Другите две книги не са художествена, но пък са интересни. Висенте Ботин "Погребението на Кастро" - авторът е журналист и е бил кореспондент в Куба по време на режима на Кастро. Другата е "Бял прах" (Fariña) на Начо Каретеро - за наркотрафика в Галисия.
Другите две книги не са художествена, но пък са интересни. Висенте Ботин "Погребението на Кастро" - авторът е журналист и е бил кореспондент в Куба по време на режима на Кастро. Другата е "Бял прах" (Fariña) на Начо Каретеро - за наркотрафика в Галисия.
Никъде не сте споменали Паулу Коелю или не го харесвате?
Много харесвам "Вероника решава да умре". Имаше и филм, но книгата е по-добра.
Много харесвам "Вероника решава да умре". Имаше и филм, но книгата е по-добра.
"Вероника решава да умре" и "Алхимикът" са единствените смилаеми книги на този автор... поне според мен. С другите колкото и да се мъча, не става и не става. "Захир", "11 минути".. едва добутвам до 100 стр.
Да, във "Вероника решава да умре" авторът ни връща в 1991 когато беше войната в Словения. Първата война от поредицата военни конфликти в Бивша Югославия: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово. "Добрата" сръбска армия кого ли не нападна. Първо католиците, после мюсюлманите.
Да, във "Вероника решава да умре" авторът ни връща в 1991 когато беше войната в Словения. Първата война от поредицата военни конфликти в Бивша Югославия: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово. "Добрата" сръбска армия кого ли не нападна. Първо католиците, после мюсюлманите.