Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
Последно мнение: 16 апр. 2024, 11:12 ч.

За какво си мислите постоянно напоследък?

1 092 938
20 711
2

1
...
700
701
702
...
1381

# 10 500 24 апр. 2021, 08:22 ч.

Мнения: 18 468

Много високо ценя това, което имам в живота си, защото виждам, че можеше и да го няма. Радвам се на малките неща - че сме живи, че майка ми, макар и бавно, се възстановява от ковид (въпреки грешното първоначално лечение от лл, която не вярвала в ковид, но това го разбрахме на 11-ия ден), че останалите общо взето сме здрави.

В момента всичко извън смърт и трайно заболяване ми се струва несъществено.
Радвам се на семейството, на приятелите, на хубавото време - дребни и ежедневни неща, но на мен ми носят удовлетворение.

# 10 501 24 апр. 2021, 08:23 ч.

Мнения: 5 262

Цитат на: PeacockLove в сб, 24 апр 2021, 07:10

Имам кола, но писах , че ме е страх да шофирам . А сама с две деца, съвсем.
И , за жалост, не съм от София..

България не е София и малка. На всякъде има толкова много неща.
За страха знам @клин клин избива@ . Аз лично бих започнала да се конфронтирам със страшното на малки порции и в подходящи часове.
Но всеки е различен .
Ще си намериш твой начин за справяне . Успех.

# 10 502 24 апр. 2021, 09:54 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 172

Цитат на: _Bianka__ в сб, 24 апр 2021, 07:58

Ако човек преживее истински удар и загуба в живота си, самото продължаване на живота след това за мен е успех.

Точно това си повтарям, когато почувствам онова неудовлетворение. Успях да премина нататък, успяхме да се запазим като семейство, имам 2 прекрасни и здрави деца. Успяла съм.

# 10 503 24 апр. 2021, 09:57 ч.

Мнения: 15 140

Цитат на: Тарталета в сб, 24 апр 2021, 09:54

Цитат на: _Bianka__ в сб, 24 апр 2021, 07:58

Ако човек преживее истински удар и загуба в живота си, самото продължаване на живота след това за мен е успех.

Така е, но поне при мен този успех не ме радва, сякаш ми е безразличен. Има неща, които нищо не може да замести.

# 10 504 24 апр. 2021, 10:21 ч.

Мнения: 7 160

А аз смятам, че животът ми е непълноценен, да не кажа провал.
Дори с тези неща не мога да се похваля - нямам семейство (като изключим майка, баща), нямам човек до себе си, не можах да имам дете, въпреки всички усилия...
Страх ме е от самотата.

# 10 505 24 апр. 2021, 10:22 ч.

Мнения: 35 103

Цитат на: Mama_Nana в сб, 24 апр 2021, 09:57

Цитат на: Тарталета в сб, 24 апр 2021, 09:54

Цитат на: _Bianka__ в сб, 24 апр 2021, 07:58

Ако човек преживее истински удар и загуба в живота си, самото продължаване на живота след това за мен е успех.

Така е, но поне при мен този успех не ме радва, сякаш ми е безразличен. Има неща, които нищо не може да замести.

И аз така.. всеки казва " Ти през толкова неща мина". Ами аз не се чувствам герой.. чувствам, че съм била длъжна да продължа, заради родителите ми ( тогава нямах деца), заради мъжът ми, заради всички, които вярват в мен. Но аз не чувствам, че съм направила кок знае какво. Не съм единствената на този свят, минала през лечение на рак на гърдата, загубила дете в напреднала бременност и др. .
Усещам, че не мога да се зарадвам на нищо . Все едно са ме оперирали от чувства.

# 10 506 24 апр. 2021, 10:50 ч.

Мнения: 624

Когато човек премине през такива неща емоциите малко или много спитрат да работят.
Всичко ти е безразлично, на нищо не обръщаш внимание и тн.
А частта с геройството и вдъхновяващата сила е най-противната част! Ми не, не съм супер герой, стискам зъби защото нямам друг избор.

И аз смятам живота си за пропилян. Имах толкова много надежди, мечти, планове. Сега си поставям цели като да избутам седмицата безпроблемно, да спя повече от 4 часа поне два пъти в седмицата и да излизам всеки ден с кучето. Жалко, но може да стане и по-зле. Затова пак следва да съм доволна.

# 10 507 24 апр. 2021, 10:52 ч.

София
Мнения: 62 595

Понякога човек трябва да оцелее и да продължи напук на всичко и напук на всички. Ако не друго, поне да се опита да обърне палачинката за чиста съвест.

# 10 508 24 апр. 2021, 11:03 ч.

Мнения: 15 140

Цитат на: Andariel в сб, 24 апр 2021, 10:52

И ще запълни зейналата дупката /тя се вижда/стои от двете страни на палачинката/! Да, ама не! Blush

И това не е нито отчаяние, нито депресивно състояние. Живее се, оцелява се, има си победи, радости и ........ но празнината си стои.

# 10 509 24 апр. 2021, 11:06 ч.

София
Мнения: 62 595

първо е решението за оцеляване. После запълване на дупката.

# 10 510 24 апр. 2021, 11:41 ч.

Мнения: 18 523

Аз не смея да давам съвети за живот след истинска загуба.

Но ако става дума за по-обикновени житейски неща - работа, семейни отношения, партньори, това са неща, които се променят във времето и до много голяма степен зависят от нас. Там винаги, винаги може да се действа в някаква по-добра посока.