Наистина са големи глупости тези техники.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2024, 00:39 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Колко прости, невежи и агресивни са станали хората. Най- опасната комбинация.
Колко прости, невежи и агресивни са станали хората. Най- опасната комбинация.
В петък бях на обучение. Не за първи път ни казват, че нашият традиционно мъжки занаят се феминизира. Но за първи път видях статистиката. 73% жени в първи курс и 60% от следващите моето обучение.! Това са невероятни цифри, като се има предвид, че практикуващите от женски пол са само 29%, от които половината са под 35 години. Когато бях студентка, ние бяхме един от първите випуски с много момичета. Професорите се шегуваха (неуместно), че сме там, само да си търсим съпрузи. И аз познавах две мацки, на които това им беше целта! 
Наскоро ми се случи да ходя на представяне на проект в провинцията с шефа ми. Реакцията на един от общинските съветници беше "а, хубаво, дошли сте със секретарката ви". Беше мега учуден, когато шефа му обясни, че аз съм отговорник по проекта, а той ми е само шофьор. Мисля си, че професията се променя. Че светът се променя. И това е страхотно! След 15-20 години всичко ще е различно и съм искрено щастлива за малките момuченца от класа на сина ми. Никой няма да смее да им дърпа плитките и гледа под полите. Светът ще е техен. 
Наскоро ми се случи да ходя на представяне на проект в провинцията с шефа ми. Реакцията на един от общинските съветници беше "а, хубаво, дошли сте със секретарката ви". Беше мега учуден, когато шефа му обясни, че аз съм отговорник по проекта, а той ми е само шофьор. Мисля си, че професията се променя. Че светът се променя. И това е страхотно! След 15-20 години всичко ще е различно и съм искрено щастлива за малките момuченца от класа на сина ми. Никой няма да смее да им дърпа плитките и гледа под полите. Светът ще е техен. 
Ън, прегръщам те. Понякога най-големите ни страхове се оказват нещо безобидно. Вярвай, не се предавай, човек привлича мислите си.
Разбирам те напълно, минах по този път със сестра ми. Просто вярвай.
Аз не понасям лошо отношение особено на лекари. Карам се, викам, оплаквам се.
Тези дни нямах време да пиша. Имах едно огромно притеснение, ама огромно. Вчера получих заветното писмо и о, чудо всичко е ок. Определено някаква божествена сила има пръст тук въобще не очаквах.
Разбирам те напълно, минах по този път със сестра ми. Просто вярвай.
Аз не понасям лошо отношение особено на лекари. Карам се, викам, оплаквам се.
Тези дни нямах време да пиша. Имах едно огромно притеснение, ама огромно. Вчера получих заветното писмо и о, чудо всичко е ок. Определено някаква божествена сила има пръст тук въобще не очаквах.
Ън от нем стиснати палци и не се ядосвай на лекари. Те не са божества, но се опитват . Просто има много болни хора .
Мислих си че тази година имахме повече болести от други години и майка ми се разболя ... сега се надявам да се оправи.
И си желая една много слънчева и усмихната щастлива нова година ... като може да се почне от каря на тази ... от днес направо.
Успех на всички във всичко и на мен също
Мислих си че тази година имахме повече болести от други години и майка ми се разболя ... сега се надявам да се оправи.
И си желая една много слънчева и усмихната щастлива нова година ... като може да се почне от каря на тази ... от днес направо.
Успех на всички във всичко и на мен също
След едното изследване майка ми беше силно притеснена, стресната и без сили.
Понеже изследванията се правят на гладно не беше много жизнена. Когато трябваше да се съблече аз се притекох да й помогна и исках да й събуя обувките, а докторката ми викна сопнато: Не ми се мотайте моля ви пред краката, седнете ето там на онзи стол. И аз глупачка седнах.
А мама с последни сили се опита да си събуе обувките и дрехите и едвам пристъпяше, онази акула приготвяше инструментите си за прегледа и документите.... след малко се впусна към нея и с крясък й вика: Ама айде още ли не сте се съблекли, знаете ли колко хора още чакат отвън! Беше злобна и изнервена, отговаряше й, прекъсваше я.
Яд ме е, че не реагирах!!
Понеже изследванията се правят на гладно не беше много жизнена. Когато трябваше да се съблече аз се притекох да й помогна и исках да й събуя обувките, а докторката ми викна сопнато: Не ми се мотайте моля ви пред краката, седнете ето там на онзи стол. И аз глупачка седнах.
А мама с последни сили се опита да си събуе обувките и дрехите и едвам пристъпяше, онази акула приготвяше инструментите си за прегледа и документите.... след малко се впусна към нея и с крясък й вика: Ама айде още ли не сте се съблекли, знаете ли колко хора още чакат отвън! Беше злобна и изнервена, отговаряше й, прекъсваше я.
Яд ме е, че не реагирах!!
Станаха много нагли и арогантни....и вие си плащате при това....
Ще и плащам, че ще ми и вика...как пък не....После се чудят защо ги бият!!!
Не стига,че за всичко си плащаме,ами и се вземат за безмъртни и богопомазани...
Препоръчани теми