Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 551 255
  • 10 229
  •   1
Отговори
# 9 960
  • here and now
  • Мнения: 1 951
Защо да е контра? Тя просто мисли различно.

# 9 961
  • Португалия
  • Мнения: 2 775
преди десетина страници,пак за това беше темата-явно доста хора са дошли до момент на преосмисляне

аз си мисля как съм уморена и неентусиазирана

# 9 962
  • София
  • Мнения: 49 723
Нормално - зима, празниците свършиха, емоциите свършиха, сметките са големи, все още човек се сеща за новогодишните си обещания, но вече ентусиазмът е под нулата, но все още иска нещо да промени. С две думи, нормални хора с нормални размисли.

# 9 963
  • Мнения: 7 330
И аз съм уморена /от вируса, от други пороблеми/, но днес се качих на кантара. Или трябва да се взема в ръце или да участвам в Моето 300-килограмово тяло. Cry

# 9 964
  • Мнения: 4 443
Мисля си, че много често купувам неща, защото ми харесват, а след това не ми влизат в употреба.

# 9 965
  • Мнения: 3 297
Мисля си за сънищата и неосъзнатото. Дали са верни?

Занимавах се с един ... Понякога за още внимание го търсех. Понякога го намирах и за момент се чувствах щастлива.
Осъзнах, че не ми е нужен. Нямам нерви да играя в мерене на его след като съм свалила картите на масата. И го пуснах да си отиде.

Снощи сънувах как го търся. А съм с разбита психика и сън - трудно заспивам, трудно ставам, без значение от часа. Мислих добавки да пия за сън, но ми трябва бистър мозък като стана.

# 9 966
  • Мнения: 1 704
Едва ли са верни сънищата, ами по-скоро сънуваме неща, които ни мъчат подсъзнателно. Мъчим се някак да ги разрешим, тровят ни, не ни дават мира и съответно ни преследват и в сънищата.

От малко повече от месец мисля за промяна, която настъпва в живота ми. Не е хубава промяната, губя един човек и мъката просто ме задушава. Наистина на моменти чувствам, че не мога да дишам, толкова ме боли.

Мисля си кога ще ми мине, искам да ми е пак равно и безразлично. Никога повече не искам да съм влюбена, това е болестно състояние, което ме вади от релси и ми разбива подредения живот.

# 9 967
  • София
  • Мнения: 951
И на двете не ви е лесно... Съжалявам, че минавате през това. Зуки, не оставяй нещата със съня така, да не спиш пълноценно е голямо наказание, аз съм почти 3 години така ( не че не ми се спи, спи ми се и то много, ама няма как) и е ужасно. Понякога просто не се чувствам на себе си, аз не се надявам скоро да почна да спя нормално, но при теб ако има начин, си длъжна на себе си и здравето си да го потърсиш.
Бабри, ще мине. За жалост може да отнеме време. Аз не съм от хората, които утешават с айде бе, нищо ти няма, усмихни се и т.н. Понякога болката наистина е почти физическа, има и шок от раздялата, има и страх. Трябва да се изживеят тези неща, не може всичко да мине за два дни. В най-трудни моменти са ми помагали дребни неща и фрази, като “ няма да е все така” и “ нека видим за какво съм благодарна днес”. С времето стигнах до извода, че най-добре се живее, ако се гледа възможно най-повърхностно на живота и пазим силите и емоциите си само за наистина важните и трудни моменти.

# 9 968
  • Мнения: 1 704
vondito, благодаря ти! Да, направо физически ми е зле съвсем буквално. Изпитвам едни странни усещания, ту ми е горещо, ту ме втриса, в стомаха ми все едно има дупка, не мога да се храня. Преминавам през дните на автопилот, по силата на навика върша каквото трябва. Работата ми е отговорна, просто не мога да си позволя издънки. Не знам докога така ще се влача, но ако продължи още дълго ще се разбия и физически и психически.

Нищо не ми минава на мене за два дни. Все мисля и премислям и преживявам, емоционална съм, взимам навътре всичко. Трудно се живее така. Наистина най-добре е да се гледа на всичко по-отгоре някак, обаче това или го можеш или не. Аз за жалост не го мога. Повтарям си, че няма да е все така, но засега не му виждам края и ми е ужасно тежко.

# 9 969
  • София
  • Мнения: 49 723
Понякога си мисля, твърде много са ни учили и очакват от нас да крием болката и имаме право да показваме само радостта или нищо да не показваме (защото ако покажеш радост ще ти завидят, затова крий хубавите неща да не те урочасат). А тази физическа болка от мъката е съвсем природна реакция, щом тези реакции са ни дадени, значи имаме нужда от тях, как се очаква да преминаваме просто ей така, безлично, безразлично, щом имаме нормални човеши мозък и съзнание за това, което изпитваме, душа, както казват! Човек трябва да си мине през всичко, за да може да се излекува вътрешно и да си остане съвсем нормален, чувствителен човек. Най-лошо е коравосърдечието и безразличието, дори бих казала, че е проклятие. Започвам да разбирам защо философите и религиозните ученията казват, че болката е е нужна. Как няма да е нужна, нали и тя ни прави хора!

Последна редакция: чт, 21 яну 2021, 06:33 от Andariel

# 9 970
  • Мнения: 1 184
Много точно.Забелязвам го и аз от години в обкръжението си, сякаш никой не иска да признае,че страда за нещо.Типично американски маниер,между другото.И те така,винаги да се показват в най-добра светлина,сакън да ги видят намръщени или в лошо настроение...
Наистина е кофти да нямаш с кого да споделиш,когато ти е тъжно,знаейки,че по презумпция най-близките ти няма да те разберат и даже биха те упрекнали,че си черноглед.Допуснах грешката да заживея с една уж приятелка,когато за пръв път сериозно преживях депресивно състояние след смъртта на едната ми баба,и тя не спря да ме упреква,че не съм се усмихвала,че на нея съм й разваляла настроението...И собствената ми майка се отнасяше с досада към депресията ми,дори баща ми заяви,че съм разигравала театър.Не знам дали ще им простя някога,че в такъв адски момент за мен не ми оказаха нужната подкрепа.Вярно,не е било лесно,защото често плачех и се оплаквах,но сега ми е повече от ясно,че е имало защо и не е било просто защото съм била разглезена.Но кой да се сети,нали е по-лесно да накараш човека да се почувства виновен,че му е зле...
Абе,като цяло,няма много солидарност и състрадание между хората,изпитала съм го неведнъж. Лошото е,когато с добронамереност чуваш разни заучени,готови реплики,но не се поставят на твое място,а ти дават съвети за нещо,което не схващат и може би никога няма да изпитат.Затова аз самата рядко давам съвети,предимно изслушвам.

# 9 971
  • Мнения: 1 090
Много често, като мине любовната мъка и ти се урегулират химичните процеси в мозъка, си даваш сметка, че обектът на чувствата ти не е заслужаваш цялото терзание и че си хиперболизирал качествата му и приноса му в живота си.
Често копнежът по даден човек не е копнеж по него, а страх от самотата, нежелание да бъдеш сам и трудност при разделяне с навика на това да бъдеш в партньорство.
Много обичам момента на отрезвяването, тогава виждам ситуацията в истинските й краски и се връщам към живота.
Говорила съм и са ми говорили за любовна мъка, давали сме си съвети, изслушвали сме се, но след някакъв период се е подразбирало, че времето ще притъпи болката и е време да се продължи напред.

Babri, слънцето ще изгрее и на твоята алея, тогава ще видиш, че цветята са цъфнали, птички те пеят и кафето ухае чудесно. Hug

Мисля си колко съм добра в това успешно да си губя времето. То си е талант.

Последна редакция: чт, 21 яну 2021, 13:03 от zila1

# 9 972
  • София
  • Мнения: 951
Babri, хубаво е, че имаш отговорна работа, която те държи във форма. Ако не беше така, щеше да го изживееш още по-трудно сигурно. Стимулът е голямо нещо, за мен това е синът ми и благодарение на него съм се измъквала от подобни състояния. Аз също не гледах повърхностно на живота, но в някакъв момент почна много да ми влияе на здравето и сега ми е по-скоро като защитен механизъм. Не анализирам, не дълбая, не се питам ами ако, не дебна хората за всяко действие и не търся причина защо и как някой си направил нещо. Ама хич даже и ми е много по-лесно. Ще мине, отдели му нужното внимание и сълзи и ще поолекне някой ден.

# 9 973
  • Мнения: 1 704
Момичета, много сте мили. Благодаря ви от сърце!

# 9 974
  • Мнения: 4 359
...
Мисля си колко съм добра в това успешно да си губя времето. То си е талант.
роден философ ?  познах ли ? моята порода ?Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт