За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 084 792
  • 20 572
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 506
За много неща мисля...
Мисля малкото си братче, което е самичко на 450 км от нас и се надявам поне тази или другата седмица да го видя. Мисля си дали е добре, дали му харесва ....
Мисля за бъдещето си понеже ми предстоят изпити, вероятно местене в друг град и ми е много притеснено, това е голяма крачка за мен.
Мисля си за лятото, голяма носталгия изпитвам точно по отминалото лято, свързвам го с прекрасни спомени и мисля дали аз съм виновна, че отношенията ни с един човек, на когото държах се развалиха.
Мъчно ми е.
Много хубава тема!  bouquet
Защо братчето ти е самичко и на толкова много километри от теб? За преместването наистина е голяма крачка, аз вече я направих, в началото е малко трудно.
Радвам се, че темата ти харесва! bouquet Hug
Понеже е спортист и го поканиха да живее, учи и спортува в друг по - голям град и той прие.
Определено ще ми е трудно в началото, колкото съм и привързана към нещата си тук...

# 106
  • Мнения: 4 940
Днес мислите ми са породени от празника, а именно Свети Валентин. Замислих се колко фалш има в днешните връзки...и не само в днешните. Замислих се как някои от хората се правят на двойка, която всъщност не са, само заради децата си например. И такива неща.
Аз си имам голяма любов вече 6 години, за сега всичко е наред и върви много добре. Не сме женени, но и това ни предстои в живота и понякога се замислям, дали винаги ще бъдем така влюбени както до сега? Rolling Eyes

# 107
  • Мнения: 8 889
Мисля си, колко съм щастлива, че днес майката на Паоло и Анджела роди момиченце Белла.
Толкова е хубаво.

# 108
  • Мнения: 6 354
...
Аз си имам голяма любов вече 6 години, за сега всичко е наред и върви много добре. Не сме женени, но и това ни предстои в живота и понякога се замислям, дали винаги ще бъдем така влюбени както до сега? Rolling Eyes

Общо взето от вас зависи. Освен любовта е важно и уважението, и мисълта за другия. Имам предвид, че някои двойки с течение на времето почват да се дразнят кой колко и каква работа върши. Еми, няма как да е по равно работата (или пък парите). Та в такива случаи и единия се изкарва жертва, и другия. И само: аз, аз, аз ... Ама сте двама! Та с компромиси винаги става. (но пък и да не са само от единия)

# 109
  • Мнения: 4 940
...
Аз си имам голяма любов вече 6 години, за сега всичко е наред и върви много добре. Не сме женени, но и това ни предстои в живота и понякога се замислям, дали винаги ще бъдем така влюбени както до сега? Rolling Eyes

Общо взето от вас зависи. Освен любовта е важно и уважението, и мисълта за другия. Имам предвид, че някои двойки с течение на времето почват да се дразнят кой колко и каква работа върши. Еми, няма как да е по равно работата (или пък парите). Та в такива случаи и единия се изкарва жертва, и другия. И само: аз, аз, аз ... Ама сте двама! Та с компромиси винаги става. (но пък и да не са само от единия)


Така е, всеки от нас двамата дава от себе си колкото може и помага на другия с каквото може. Компромиси правим и двамата,това много крепи връзката.Само се моля винаги да сме така и нещата да не се променят като се оженим и имаме деца.Живот и здраве!

# 110
  • Варна
  • Мнения: 10 444
Мисля си, колко съм щастлива, че днес майката на Паоло и Анджела роди момиченце Белла.
Толкова е хубаво.
Не знаех.
Много се радвам!

# 111
  • Мнения: 4 706
Мисля си, че остарявам. Имам здравословни проблеми, които винаги съм мислела, че са за хора 50+, но явно възрастовата граница е паднала /според докторката/. Дали ще мога да отгледам детето, като още от сега са ме налегнали "бабешки болести". Чувствам се изморена от всичко това, ужасно уморена.От активна млада работеща жена, се превръщам в изморена, болна жена на средна възраст. #2gunfire Ако сега е така, как ли ще е след 5-10 години  Tired

# 112
  • Мнения: 24
От два дни за доктора,който постави на съпруга ми грешна диагноза рак и го психира тотално,искам да отида и да го хвана за гърлото.

# 113
  • Мнения: 4 940
От два дни за доктора,който постави на съпруга ми грешна диагноза рак и го психира тотално,искам да отида и да го хвана за гърлото.

Аман от грешни диагнози! Ужас!

# 114
  • Мнения: 8 880
И моите години вече ми тежат. Плюс килограмите към тях. Изморена съм, остарявам, а детето ми е малко.

# 115
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 3 248
И моите години вече ми тежат. Плюс килограмите към тях. Изморена съм, остарявам, а детето ми е малко.

Ъхъ,аз съм на 34,но се чувствам на 44 ,а може и така да си изглеждам.. Mr. Green
Смачква ме чисто и просто ежедневието,много ми е трудно да съчетавам всичко и да има резултат,изморявам се яко и няма почивка Confused

# 116
  • Мнения: 4 940
И моите години вече ми тежат. Плюс килограмите към тях. Изморена съм, остарявам, а детето ми е малко.

Ъхъ,аз съм на 34,но се чувствам на 44 ,а може и така да си изглеждам.. Mr. Green
Смачква ме чисто и просто ежедневието,много ми е трудно да съчетавам всичко и да има резултат,изморявам се яко и няма почивка Confused


"Жените са млади до 30 години. След 30 стават красиви."
Джакомо Казанова  Wink

# 117
  • Мнения: 2 479
И моите години вече ми тежат. Плюс килограмите към тях. Изморена съм, остарявам, а детето ми е малко.

Ъхъ,аз съм на 34,но се чувствам на 44 ,а може и така да си изглеждам.. Mr. Green
Смачква ме чисто и просто ежедневието,много ми е трудно да съчетавам всичко и да има резултат,изморявам се яко и няма почивка Confused


"Жените са млади до 30 години. След 30 стават красиви."
Джакомо Казанова  Wink

Хехехехех, в такъв случай мисля, че съм сериозна претендентка за първото място по красота. Grinning
А по темата - напоследък мисля все повече за това колко много хора живеят зле, под ръба на минимума и как ми се иска да помогна на всички, но това разбира се, не е възможно.
Дори мъжът ми наскоро ме укори да престана да се разстройвам от всеки репортаж в тази връзка или от всяка статия. Аз и преди съм се вълнувала много от темата за благотворителността и безкористната помощ, но ми се струва, че напоследък нещата някак си излизат извън контрол. Нямам никаква идея за причината, може с възрастта да съм станала още по-чувствителна на тази тема.

# 118
  • Мнения: 485
Разделихме се преди вече повече от година, връзката ни беше двойно по-кратка, а не спирам да мисля за него! Всеки ден, всеки час, направо се поболявам. Cry На него вече изобщо не му пука за мен, а аз продължавам да го търся и да му досаждам. Дори тази вечер му звъннах, той не отговори, предполагам, че е с друго момиче. Тази мисъл не ми дава мира, представям си как й говори същите неща, които на мен, колко е влюбен... Не мога да функционирам нормално заради всичко това. Просто не знам как да продължа напред. Той ми бе първата и единствена любов, и не мога и не мога дори да харесам някого другиго, то не че имам и ухажори де. Просто вътрешно умирам... Tired
Съзнавам, че всичко това звучи налудничаво, сама не вярвах, че е възможно да се унижавам по този начин заради мъж, да изпитвам толкова силна мъка от любов, че да я усещам чак физически... Нуждая се от професионална помощ, от психолог, но все не мога да намеря времето и парите.
А аз глупачката, въпреки всичко продължавам ли, продължавам да се надявам, че ще пожелае да се съберем... ooooh!

# 119
  • Мнения: 66
За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.

Общи условия

Активация на акаунт