За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2024, 22:23 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Кое е нещото, което така ви раздели?
За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
Незнам до колко тотва би те успокоило, но обикновено в социалните мрежи хората споделят хубавите си моменти и новите си придобивки
чрез тях никога не може да разбереш за проблемите им. ТАка предстсвата, която изграждат за себе си е един "розов" живот, а и те имат проблеми и дерзания като теб бъди сигурна в това. За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
Фелис не се знае кое как е в действителност и не се знае как би потръгнало при теб. Във всеки един момент пред 4овека има много пътища. Все на някъде поема, все нещо оставя ... не може да задържим вси4ко, но пък може да се хване следващата пъте4ка напред.
И аз си мисля как да си нагодя отпуската.
Мисля, че остарявам и се запуснах. Явно съм влязла в менопауза, натрупах кг, а нищо не съм направила по въпроса вече 3 години. Мисля, че без хормонални препарати не мога да си върна старото тегло, но чета за риск от рак при тях и се ядосвам
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Мисля, че остарявам и се запуснах. Явно съм влязла в менопауза, натрупах кг, а нищо не съм направила по въпроса вече 3 години. Мисля, че без хормонални препарати не мога да си върна старото тегло, но чета за риск от рак при тях и се ядосвам
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Сама казваш, че си се обездвижила. Пробвай да вкараш малко повече движение в ежедневието си. Това което си направила със стълбите е добра 1-ва крачка, ще видиш, че ако го правих в продължение на седмица или две задъхването ще изчезне.
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
за да заблудиш психиката намери си интересна компания.
И аз съм същата. важно да ми е интересно и весело.
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
За дъщеря ми, голямата, колко малко време ни остава заедно, от сега ми е стегнато гърлото 
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене
Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила.
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене
Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила.
Но така се стекоха обстоятелствата, че сестра ми отново се върна при нея и може би сега й е наполовина мъчно. Друго е да имаш поне едно дете до себе си. ... Защо пък да не се поразходи?
Аз щях също да предложа леки разходки по горички паркове.Постепенно да започенеш да се раздвижваш малко по малко.И аз съм тотално обездвижена,ама при мен причината е др.Чувствам се полуинвалид.Мн е гадно.Не съм вярвала,че така ше ми се отрази една бременност.Вече копнея за разходки и паркове.
Препоръчани теми