За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 084 780
  • 20 572
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 630
Щерка ми е четвърти клас, вече е голяма. Чете гладко, даже на приказките си преправя гласа за различните герои. Не че не може да чете, просто не й се чете. Аз, разбира се, не я насилвам, това би довело до лоши последици, просто казвам - хайде, майче, да почетем малко от еди-коя си книжка. Но много рядко тя ще дойде да каже - дай да ти почета. В момента виждам лек интерес към древногръцката митология, защото започнахме книгата на Н. Кун "Старогръцки легенди и митове", тя е от задължителното четиво. Чете си през деня по една или две глави и после ми разказва. Но пак трябва да напомням всеки път.
Иначе Хари Потър не й е интересна, но скоро беше на гости на приятелка, гледали "Здрач" и сега щяла да я чете Grinning Ще видим.
Благодаря ви за мненията, аз не се притеснявам, че е глупава или нещо такова, единствено по-трудно й е по математика, иначе се справя много добре. Да ви кажа, имам чувството, че четенето го приемат като състезание - и тя, и племенникът ми като четат и само ми докладват на коя страница са Mr. Green

# 736
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо трябва да "четете малко" или "да ти почете"? Детето е достатъчно голямо, а и четенето е самотно зааминамие, а не колективно. Не сме в американска детска градина или начално училище, когато на децата им четат или ги карат да четат на глас. Нека си чете каквото иска и когато иска, а може понякога да си обсъждате книгата - примерно някой герой от митологията или ако не си чела Хари Потър, що за човек е той, кой е лошият и т.н. Това, което можеш  да й разкажеш е, че не се четат страници, това не е да вземеш лопата и да копаеш, за да си изкопал по-голяма дупка от тази на братовчеда, а се чете за удоволствие, че е важна историята, интригата, затова си клюкарствайте за героите от ккнигите, все едно са ви комшии - леко и неангажиращо. Но не я питай "а ти чете ли днес, какво прочете, а какво разбра?", защото и мен да ме питаш така, ще ти тегля една на ума си. СтавИ я, тя е достатъчно голяма, за да контролира поне това - дали й се чете, колко й се чете, кога й се чете и най вече каво й се чете и дали изобщо да чете. Ти си имаш твои книги за четене - чети си ги. Децата затова намразват четенето, защото все им се диша във врата "чети, та чети, трябва да прочетеш, колко страници прочете...". Баси досадата става!

По математика кое й е трудно? ако искаш, пиши ми  на ЛС.

Последна редакция: вт, 18 юли 2017, 11:37 от Andariel

# 737
  • Мнения: 5 819
Защо трябва да "четете малко" или "да ти почете"? Детето е достатъчно голямо, а и четенето е самотно зааминамие, а не колективно. Не сме в американска детска градина или начално училище, когато на децата им четат или ги карат да четат на глас. Нека си чете каквото иска и когато иска, а може понякога да си обсъждате книгата - примерно някой герой от митологията или ако не си чела Хари Потър, що за човек е той, кой е лошият и т.н. Това, което можеш  да й разкажеш е, че не се четат страници, а се чете за удоволствие, че е важна историята, интригата, затова си клюкарствайте за героите от ккнигите, все едно са ви комшии - леко и неангажиращо. Но не я питай "а ти чете ли днес, какво прочете, а какво разбра?", защото и мен да ме питаш така, ще ти тегля една на ума си. СтавИ я, тя е достатъчно голяма, за да контролира поне това - дали й се чете, колко й се чете, кога й се чете и най вече каво й се чете и дали изобщо да чете. Ти си имаш твои книги за четене - чети си ги. Децата затова намразват четенето, защото все им се диша във врата "чети, та чети, трябва да прочетеш, колко страници прочете...". Баси досадата става!

   Именно. Съгласна съм с вас. Не обичах да чета, като дете, защото постоянно баща ми висеше над глава ми и ме караше да чета книги дори на глас, само и само да чета книги. Знаеше, че ако не чета на глас, ще се престоря, че чета. Тогава постоянно ми казваше чети.

   Не става по този начин насила да накараш детето си да чете. Естествено е, че то намразва четенето.

# 738
  • Мнения: 630
Благодаря за съветите, ще опитам да ги спазвам.
Ама точно това ви казвам - аз не я насилвам, защото знам, че не е добре. Просто като полегвам да си почивам някой път я питам дали ще ми почете малко. Противник съм по принцип да карам някого да прави нещо насила и никога не я питам, ако виждам, че се е заиграла, или че си рисува, или гледа нещо.

Andariel, по математика учителката им преподаваше по някаква система Jump matt и тя не я вдяваше много-много. Сега вече е по-добре, но имаше трудности.

# 739
  • Мнения: 5 992
Мисля си защо от време на време сънувам един определен човек.
Не поддържаме връзка, виждам го веднъж-два пъти най-много в годината. Не знам защо подсъзнанието ми продължава да се сеща за него.

# 740
  • Мнения: 5 819
Мисля си защо от време на време сънувам един определен човек.
Не поддържаме връзка, виждам го веднъж-два пъти най-много в годината. Не знам защо подсъзнанието ми продължава да се сеща за него.

   Изглежда, че този човек е заемал специално място в живота ви и ви липсва.

   Също сънувам моят бивш приятел от време на време и още един мъж, към който бях привързана към него.

# 741
  • Мнения: 5 992
Не ми липсва и не изпитвам чувства към него, затова се чудя защо е това със сънищата. Дори не го виждам, че да го отдам на това.
Но, да, бил е специален за мен преди много години.

Нали имаше нещо, че когато сънуваш даден човек, това значи, че ти също си в мислите му. Когато го сънувам винаги се чудя дали и той мисли за мен понякога.

# 742
  • Мнения: 5 819
Не ми липсва и не изпитвам чувства към него, затова се чудя защо е това със сънищата. Дори не го виждам, че да го отдам на това.
Но, да, бил е специален за мен преди много години.

Нали имаше нещо, че когато сънуваш даден човек, това значи, че ти също си в мислите му. Когато го сънувам винаги се чудя дали и той мисли за мен понякога.

   Не вярвам, че е така, че щом сънуваш някого, това означава че и той мисли за тебе. Ако мислеше за определен човек, щеше да му се обади, за да го чуе. Просто подсъзнанието ни играе много лоша шега с нас и ни кара да си спомняме неща, които не искаме и искаме да бъдат изтрити завинаги.

# 743
  • София
  • Мнения: 62 595
Не я карай да ти почете, когато си лягаш. Щом си лягаш - лягай си и си чети книгата. Ти да не си малка да си четеш? И тя някой път ще ти го каже - мамо, ето ти книгата, чети си я. На четенето това му е хубавото, че е самотно занимание. Ще обясня наккратко каква е разликата между четенето на глас  (тип да почетем на мама) и четенето на ум. При четенето на глас възрастните само си мислят, че е от полза на детето и то разбира какво чете. Който е забравил, нека да хване една непозната художествена литература и да започне да чете на глас, да видим при гладко четене колко от прочетеното ще разбере и колко пъти ще му се прииска да се върне назад и да прочете дума, изречение или цял параграф, защото толкова е бил зает с озвучаването, че е изпуснал нишката.. Когато човек чете на глас, той е ангажиран основно с това, че трябва да озвучи и да задоволи слушателя. Тук разбирането е на втори план, на четящия му е трудно да държи прочетеното  в паметта, че и да го разбере. За да разбере какво чете, човек има нужда да се връща назад, да прочита някои думи по няколко пъти, дори на предишната страница може да се върне, защото нещо му е останало неясно. Затова четенето е самотно занимание, защото човек чете за себе си, индивидуално преработва езика, дори на моменти спира и обмисля прочетенето, опитва се да намести пъзела в главата си. Всичко това, което описвам е измерено и описано - как чете човек, как се движат очите му, как четат децата, как вече големите деца и как възрастните, колко време им отнема, включително как четат дислексиците и как нормолексиците. Затова, нека всеки си чете на ум каквото иска и когато иска, за да е от полза, а не просто като  казармата да се боядисва тревата зелена. Тези неща лично съм ги експериментирала върху себе си и върху моите деца преди години - записвах на диктофон как чета на глас и после какво съм разбрала, колко пъти съм се запънала, сменила съм интонацията и т.н. Четенето на глас беше пълна катастрофа за разбирането, особено ако е някое по-сложно и засукано изречение, а художествената литература изобилства точно от такива изречения.

Джъмп е хуава система, явно нещо не са вървяли нещата добре с учителката. Джъмп иска постоянен диалог с децата, по-различна нагласа, а някои учители не успяват да се придържат към тези особености. Радвам се, че вече нещата при вас се оправят.

# 744
  • Мнения: 24 467
За четенето лично аз смятам, че някакъв санитарен минимум за децата следва да има, в зависимост от възрастта. В някои училища се дават книги за задължителен прочит и учителките после питат в началото на учебната година. Другаде /като при моите деца, например/ няма задължителни книги, има препоръчителни, повечето от които са интересни, но не са от учебния план, който е за следващата година. Винаги обаче в началото на учебната година до сега са правили разбор на четеното през лятото.
Определено смятам, че децата трябва да четат по малко, независимо дали обичат или не дейността. То не може само с любими неща човек да се занимава. В противен случай децата и на училище няма да ходят.  Sunglasses Няма да се спирам на много ползи от четенето - ясни са на всеки, който се интересува от въпроса, но лично аз бих възлагала на дете в начална степен ежедневно нещо за четене, според интереса и възрастта му. Без да се надявам, че ще заобича и без да си поставям срокове за това. Я заобича - я не, но ако не го прави е по-вероятно да не /обичат се познатите неща/, както и от това ще последват негативи - кофти отношение от страна на учителя, възложил задължителната литература или просто задаващ въпроси за летния прочит, по-беден език, цялостен изказ и въображение, по-малка обща култура.
Аз обръщам внимание на любовта към тази дейност - не е задължително да я има или да е налице постоянно или винаги в определена /висока/ степен. Но за мен при децата тя следва да се осъществява.
За малки деца, които са в началото на читателската си кариера, е хубаво да се обсъжда прочетеното от тях, да се задават въпроси или детето да попреразкаже прочетеното - за да се установи какво разбира, какво не разбира, да се обяснят неясните моменти. Така се учи точно четенето с разбиране.

# 745
  • София
  • Мнения: 62 595
този санитарен минимум, който казваш, е с много, ама много съмнителни ползи. Това не е нива да я копаеш и всеки ден да трябва да копаеш по еднин ред, а интелектуална дейност, при това много сложна в частта с разбирането и осмислянето.  Четенето като техника е просто техника, тя се усвоява много бързо. Изобщо не ми дреме за отношението на учителя, защото не е работа на моето дете да угажда на учителя, защото учителят е решил, че трябва санитарен минимум за четене и обсъждане. Това са толкова остаряли виждания, че дори не зная дали си заслужава да ги коментирам. Ползата от четенето трябва да е за четящия, а не за задоволяване на очакванията на учителката. И ако е за моето дете, бих обсъдила въпроса с учителката, нека да ми каже какви са ползите за детето от задължителното четене. на бас, че нищо смислено няма да каже. В началните ккласове изобщо не е критично задължителното четене, ако детето не може да разбере прочетеното или не му е интересно. Единствената полза ще е, че детето ще развие стратегии за нечетене и оправдаване от типа "книгата я изяде кучето".

# 746
  • Мнения: X
Сестра ми една книга не беше прочела, докато беше ученичка. Даже не знам дали задължителната литература четеше, но да кажем, да. Винаги е била пълна отличничка, завърши престижна гимназия. Аз пък се скъсвах да чета книги, буквално лягах и ставах с тях, ама хич не си давах зор в училище. Така, че изобщо не смятам, че има санитарен минимум, просто някои деца не обичат това занимание.

# 747
  • Мнения: 630
Andariel, разбрах те бе, няма да я моля повече, обещавам  Grinning

А по въпроса за санитарния минимум някъде четох, преди време беше, че е важното да се чете, ако ще вестници и списания да са. Още веднъж благодаря за много съвети, спирам да мисля за това Grinning

# 748
  • Мнения: 2 760
Мисля си за една мечта, невъзможна, но чиста и много красива. Сега трябва да я стъпча, да я убия, преди още да се е родила и развила докрай. А така ми се искаше да порасне, да ѝ се порадвам и тихичко да я оплача и погреба, когато си изживее времето...

# 749
  • Мнения: 5 819
Мисля си за една мечта, невъзможна, но чиста и много красива. Сега трябва да я стъпча, да я убия, преди още да се е родила и развила докрай. А така ми се искаше да порасне, да ѝ се порадвам и тихичко да я оплача и погреба, когато си изживее времето...

    Hug

Общи условия

Активация на акаунт