Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 67
Имам 5-годишен син и работя 5-6 часа седмично към една частна школа, отделно и уча магистратура. Но честно казано прекарвам много време със сина ми и особено зимата се чувствам много изолирана и без социални контакти. Приятелите, мъжа, а вече и другите майки с деца на възрастта на сина ми са все на пълно работно време. Вие как се справяте с това? Липсват ли ви контактите? Какво е ежедневието с децата ви?

Последна редакция: пт, 17 фев 2017, 09:46 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 19 308
Вече от доста години съм така и съм си изградила моя си мрежа от неработещи или почасово работещи приятелки. Пък и работата ми е забавление и контакти също. Малкият не желае да ходи на градина, мотаме се вкъщи и така. На него му е доста по-скучно от на мен. Аз при всяка възможност гледам да изляза - с децата или без. Даже и сама да се шматкам по улиците, ми е приятно.

# 2
  • Мнения: 6 094
Мислиш, че ако към сегашните си ангажименти с детето и магистратурата прибавиш пълен работен ден, ще имаш повече време за социални контакти? Струва ми се, че грешиш Simple Smile
Освен ако не ги разбираш контактите като социализиране с колежки в рамките на работното време.

# 3
  • Мнения: 67
Free Agent, чудесно е, че имаш мрежа от контакти, и се чувстваш добре, то това е най-важното.
Параход, отговорът ми е "абсолютно не" . Ангажиментите ми на този етап са ми абсолютно достатъчни. По-скоро ми липсва някакъв кръг като на Free Agent, в който да си запълвам времето, най-добре би било да е с други майки с деца.

# 4
  • Мнения: 1 210
Имам 5-годишен син и работя 5-6 часа седмично към една частна школа, отделно и уча магистратура. Но честно казано прекарвам много време със сина ми и особено зимата се чувствам много изолирана и без социални контакти. Приятелите, мъжа, а вече и другите майки с деца на възрастта на сина ми са все на пълно работно време. Вие как се справяте с това? Липсват ли ви контактите? Какво е ежедневието с децата ви?
Мисля че те разбирам, липсват ти контакти със зрели хора. И аз работя от дома, детето ми сега на 6,5 г, не ходи на ясла, постоя си доста в къщи първите две години на градина, а след това продължи на половин ден. Аз не познавам други като мен работещи от дома и също понякога съм се чувствала като теб. Децата, особено момченцата като че ли са доста палави, пълни с енергия, да не кажа диви и понякога е уморително да си постоянно в детска компания. Ние сме хора и имаме нужда от зареждане на батериите. В същото време мисля че и Параход е права - работата на пълен работен ден реално намалява времето за приятни контакти и увеличава стреса свързан с допълнителните ангажименти свързани с появата на децата. Успокоявала съм се че реално работейки по този начин в момента мога най-добре да реагирам на нуждите на детето в момента, а по-нататък, ще видим ...

# 5
  • Мнения: 6 094
Предполагам, че с края на зимата ще се нормализират нещата и вероятно ще откриеш възможна компания около теб.
Все пак има толкова много деца, които посещават предучилищна или 1 клас на половин ден, сигурна съм, че някой ги гледа през останалото време.

# 6
  • Мнения: 1 210
Free Agent, чудесно е, че имаш мрежа от контакти, и се чувстваш добре, то това е най-важното.
Параход, отговорът ми е "абсолютно не" . Ангажиментите ми на този етап са ми абсолютно достатъчни. По-скоро ми липсва някакъв кръг като на Free Agent, в който да си запълвам времето, най-добре би било да е с други майки с деца.
Трудно ще намериш такива майки, доходите в България не позволяват голямо застояване в къщи, по-скоро бабите помагат  с гледането на поотрасналите внучета.

# 7
  • Мнения: X
Има доста не-работещи или работещи на половин работен ден майки. Опитай да направиш тема в града, в който живеете и така ще се запознаеш с хора, с които да можеш да социализираш през деня.

# 8
  • Мнения: 67
Free Agent, чудесно е, че имаш мрежа от контакти, и се чувстваш добре, то това е най-важното.
Параход, отговорът ми е "абсолютно не" . Ангажиментите ми на този етап са ми абсолютно достатъчни. По-скоро ми липсва някакъв кръг като на Free Agent, в който да си запълвам времето, най-добре би било да е с други майки с деца.
Трудно ще намериш такива майки, доходите в България не позволяват голямо застояване в къщи, по-скоро бабите помагат  с гледането на поотрасналите внучета.

Мда, Като вземам сина ми от предучилищната наобед, масово ги прибират баби и дядовци и директно вкъщи, щото да не настинат  Wink. Есента, пък се бях "сприятелила" с две баби в парка, едната от които ми викаше муцко  Laughing

# 9
  • Варна/София
  • Мнения: 21 904
Аз съм от тези, които не обичат да се застояват вкъщи повече от необходимото. Под необходимо имам предвид майчинството. Големият ми син го гледах до ДГ и определено в един момент имах нужда от друг режим. Работата ми позволява да работя вкъщи, но има моменти, в които ходенето до офиса ми действа добре. Някак знаеш, че трябва да станеш, да се облечеш, да се гримираш и т.н. Вкъщи ритъмът е по-различен, по детските площадки- също. В един момент и детето има нужда от социализация и изграждане на някакъв друг ритъм.

Много зависи какъв човек си. Ако стоенето вкъщи ти е ОК, излизане с приятелки по кафенета и стоене по детски площадки по цял ден те кара да се чувстваш добре, аз не виждам причина да не го правиш. Важното е да се чувстваш спокойна и доволна, а и за детето ти да е добре.

Последна редакция: чт, 16 фев 2017, 18:54 от missence

# 10
  • Мнения: 308
Не! Тотално никакви контакти с нищо не ми липсват. Ужасена съм, че догодина може да се върна на работа. Детето е почти на 2г и свекървата го взима през деня 1-2 пъти в месеца. Т.е. винаги сме си заедно. Общувам по площадките, но не винаги ми е приятно. Вечер не съм излизала още от преди да забременея. Общо взето, ако имаше начин, бих била домакиня цял живот. 😁

# 11
  • Мнения: 1 325
Не ми липсват, защото не ги губя. А и аз с по-голямото бях само година по майчинство, с второто също.
Аз съм си социално животно и бих откачила, ако остана повече от година вкъщи.

Последна редакция: чт, 16 фев 2017, 10:07 от posh_

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 6 087
Не ми липсват. Ама изобщо. Аз не обичам дрънкане на празни приказки и безсмислени контакти с хора, които не са ми близки  Mr. Green
Даже много се радвам, че така се стече животът ми, че имах възможността и щастието да бъда до децата си в първите толкова важни години от живота им и че не са ходили нито по ясли, нито пък съм ги оставяла на детегледачки и т.н. Не твърдя, че е лошо, казвам само, че за мен лично така е по-добре. А детските площадки са пълни с майки/баби и т.н., с които рядко намирам общ език, та не си правя труда да се преструвам на много социална и комуникативна. Въпреки че една от най-добрите ми приятелки я намерих на детска площадка и вече 9г сме заедно. Това е рядкост обаче за хора като мен  Mr. Green Пълен социопат и дебил  Joy

Моите приятели са си същите, общувах с тях преди да имам деца, докато бях бременна и сега. Децата не са ни разделили, нито пък семейния живот. Пак си излизам минимум веднъж седмично, понякога и повече и се виждам с тях.

Даже когато един ден почна работа много искам тя да включва минимум социални контакти. Не обичам хората, голяма част от тях по-точно и не ми липсват, не ми трябват  Laughing Mr. Green А още по-сериозно ако трябва да отговоря, най-добре е майката да прави това, което я кара да се чувства добре, за да са добре и децата ѝ /стига да може да си го позволи от финансова гледна точка/  Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 19 308
Аз работя с хора, така че си ги имам контактите, дори и само за 2 часа на ден.
Иначе с малкия се получи странно - ходи на ясла, ходи на градина, аз ходех на пълен работен ден две години и после и моята работа спря и той отказа да ходи на градина. Затова си смених работата /уроци/ и се водя по него. Надявам се наесен да тръгне на ПГ.

# 14
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 1 430
Зависи  Peace

Ако преди ражданията си била на работа,която ти харесва,началници,колеги и т.н са били ОК и си била минимум 4,5 години смятам,че е нормално да ти липсва процеса и средата Simple Smile

Обаче ,ако нямаш грам работен ден някъде и има кой да ви издържа  -ами какво по-хубаво от това да си си у дома с децата,домакинстване и т.н,майната им на социалните контакти  Naughty

Аз завиждам тайничко на тези дами,които не са обременени с мисли за работа,сметки,ипотеки и всякакви битови тегоби -мен специално адски много ме натоварват и не мога да се насладя нито на дом,нито на свободно време/колкото и малко да е/,та изобщо не ми дреме за социалните контакти ,от които чакам с нетърпение да се оттърва,ама ядец.. Crazy

# 15
  • София
  • Мнения: 102
Работя от къщи, сина ми е на 5 год., ходи до обяд на детска, взимам го и прекарваме много време заедно. Щастлива съм, че имам възможността да съм с него, изобщо не ми липсва офиса и колегите, най-вече шефовете, не се съобразявам с никой и това е чудесно. Нямам търпение да се постопли да прекарваме повече време навън. Наслаждавайте се на всеки миг с децата, това е безценно.

# 16
  • варна
  • Мнения: 986
Социални контакти ми липсват много, голямото ми дете е на 5,малкия е на 2 ,всичките ми приятелки вече работят.Моите деца са доста болнави ,малкия тъкмо тръгна на ясла, каката от края на декември до сега е ходила 2 седмици на градина, а попринцип е по редовна.
Дори днес ми се обадиха от бюрото по труда за някаква работа в занималня, отказах и много ме е яд, но няма кои да ги гледа. И да искам да работя ,няма как.

# 17
  • Мнения: 526
Винаги са ми липсвали социалните контакти и така и не разбрах кое му е толкова хубавото да си вкъщи с детето по цял ден или на площадката или на кафе с приятелки или по магазините.Просто не е същото като ходиш на работа.Да по-натоварено е,по-стресиращо е, но съм по-удовлетворена от себе си и намирам време за много повече неща отколкото когато съм вкъщи.Колкото и странно да ви звучи.И на работа ходя и готвя повече и на курсове ходя и на кафета повече с приятелки и на екскурзии повече.А като съм вкъщи безработна нито ми се готви,нито ми се ходи на курсове,нито ми се домакинства и правя много по-малко неща,разбира се детето си го гледам еднакво него няма как да го занемаря.То си ми е основна грижа винаги.

# 18
  • Мнения: 510
И аз съм така. Много добре написано. Браво.

# 19
  • Най-красивия град
  • Мнения: 5 700
Аз пък съм много доволна откакто работя от вкъщи-преводач съм.
Преди да се роди детето работата ми беше свързана с често пътуване извън страната.
Сега имам достатъчно време за детето и за всичко останало.Не се преуморявам,не съм изнервена.
Не ми липсват социалните контакти, създадох и нови приятелства .

# 20
  • Мнения: 1 325
Просто хората са различни.
Аз след една година майчинство, бях готова да се застрелям Simple Smile
Вярно, хич не ми беше лесно да свикна с новия ритъм - работа, дете, но след 2-3 месеца, всичко си влезе в релси.
Сега с наследство номер две, ще е същото. По план се връщам на работа след годинката, даже докато съм майчинство уча за едни сертификати, които ще ми трябват за работа.

# 21
  • София
  • Мнения: 19 308
Да, така си е. Различни сме, в различни периоди от живота си. Аз със първото нямах проблем да работя по 8, 9, 10 часа. Сега и 5 навън са ми много.

# 22
  • Мнения: 67
Зависи  Peace

Ако преди ражданията си била на работа,която ти харесва,началници,колеги и т.н са били ОК и си била минимум 4,5 години смятам,че е нормално да ти липсва процеса и средата Simple Smile

Обаче ,ако нямаш грам работен ден някъде и има кой да ви издържа  -ами какво по-хубаво от това да си си у дома с децата,домакинстване и т.н,майната им на социалните контакти  Naughty

Аз завиждам тайничко на тези дами,които не са обременени с мисли за работа,сметки,ипотеки и всякакви битови тегоби -мен специално адски много ме натоварват и не мога да се насладя нито на дом,нито на свободно време/колкото и малко да е/,та изобщо не ми дреме за социалните контакти ,от които чакам с нетърпение да се оттърва,ама ядец.. Crazy

Теди, пожелавам ти да се оттървеш от неприятните контакти, те натоварват страшно много  Hug На мен в началото много ми липсваше динамиката в работата, пътуванията и възможността да се наспивам добре, но сега вече не. Наслаждавам се на всеки ден с детето си и знам, че съм направила правилния избор, въпреки, че финансите ги ограничихме много, тъй като в момента основно мъжът ми носи парите, аз изкарвам много малко. Не се оплаквам, че не стигат, но сме далеч от стандарта ни преди.

# 23
  • Мнения: 67
Работя от къщи, сина ми е на 5 год., ходи до обяд на детска, взимам го и прекарваме много време заедно. Щастлива съм, че имам възможността да съм с него, изобщо не ми липсва офиса и колегите, най-вече шефовете, не се съобразявам с никой и това е чудесно. Нямам търпение да се постопли да прекарваме повече време навън. Наслаждавайте се на всеки миг с децата, това е безценно.


Клое, нашето ежедневие е точно като вашето, и моят син е на 5 и ходи до обед на предучилищна, после правим задължително по една разходка в парка и следобед сме си заедно. И ние вече чакаме топлото време. Simple Smile за да сме навън повече време.

# 24
  • Мнения: 4 372
Интересна тема. Доскоро ме вълнуваше, но вече свикнах. Преди да се омъжа и родя бях в постоянно обкръжение на много хора-колеги, клиенти, приятели, познати. Беше някаква малка лудница. После дойде смяната на град, рязко сама без контакти, лека депресия, бебето, контакти по площадки, стопиране на такива контакти. Намерих си две приятелки и се чувствах ОК. Дойде чужбина, още по-стеснен кръг. Мм има много приятели и роднини тук, виждаме се от време на време, лятото доста повече, но не е същото като да имам моя среда. До скоро ме обхващаха депресивни мисли, но после осъзнах, че няма нещо конкретно, от което да съм лишена, свързано с хора ( липсват ми ужасно театър, кино, концерти и т.н., но това е друга тема).
 Децата са ми малки, едното бебе, баткото до обяд на градина, работя активно от вкъщи и вече нямам време да мисля за социални контакти.

# 25
  • Мнения: 67
Zoi, откога си в чужбина? Там по-трудно се създават контакти, но с времето със сигурност ще намериш такива, а и щом съпругът ти има там роднини, все е нещо, особено ако се разбирате с тях. Успех Simple Smile

# 26
  • Мнения: 4 372
Почти година и половина, но моята чужбина е близка ( 50 км. до Бг). Трудно е да нямаш приятели наоколо, но човек претегля плюсове и минуси. Особено с малки деца, можеш да инвестираш много в тях. Мерси и на теб успех, или в разнообразяването, или в нагласата Wink

# 27
  • Мнения: 3 482
Всеки различно възприема оставането вкъщи и заетото работно време.
Аз бих се радвала, ако можех поне 1 (идеално 2) ден да работя от вкъщи.

Тотално без работа и ходене до офисите не бих издържала със сигурност.
Обичам да правя нови неща, да се срещам и работя с хора, да ходя на различни места, на дегустации.
Живеем в нещо като Бояна и ми идва прекалено оф сити, ако не ходя до централната част на града.

И аз дойдох в чужбина от корпоративния свят преди години, започнах от нулата, кариера, приятели и т.н.
Бих искала просто повече време да отида на лекар без да бързам, да си прекарам деня с децата, да заведа и взема дъщеря ми от училище, да отидем заедно по магазините през делничен ден, да им направя сладки - такива простички неща.

# 28
  • Мнения: 71
Здравейте и от мен.Не работя синът ми е на 6 живеем в Англия, ходи на училището до ранния следобед и после прекарваме времето заедно и съм много щастлива.Имам време за всичко синът ми го водя на училище,после пия в къщи кафе и се с най-различни неща във вкъщи.Направих си канал в youtube за най-различни теми-Jenski sviat.А и тук се срещаме с bg. майки, a и в училището има много инициативи.Когато е хубаво времето сме навън при първа възможност.

# 29
  • София
  • Мнения: 6 660
Не съм ходила на работа от Юни 2014-а. Бях с трудна бременност, след втората година майчинство излязох в неплатен отпуск(детето доста боледуваше в яслата), а сега съм отново бременна и в болничен.
Липсваха ми контакти през първата бременност и първите месеци на бебето. Не съм особено контактна и така и не си завъдих "групичка" майки в квартала. После се преместихме-още си нямам квартални приятелки, нямаме и приятелски семейства с деца.
Намерих си приятелки като започнах да посещавам събития на една неправителствена организация(в подкрепа на майки) и там си намерих дружки. Интересно ми е, научавам нови неща, разговарям за неща, които ме интересуват. Срещаме се всеки месец по няколко пъти, а отделно с някои си се виждаме из парковете с децата.
Та не ми липсват контактите.
Може би понякога ми липсва да си купувам дрехи за работа Grinning Т.е. по-елегантни, да се гримирам сутрин с цел . Т.е. работната среда, това да изглеждаш подходящо за там, общуване с различни хора.
Първото майчинство нещо не смогнах, но имам планове сега поне да изкарам някакви курсове.Най-вече езиков и да опресня знанията, да имам някакъв документ и да се отпусна в говоренето. Моят мъж е IT специалист без диплома, но с идеален английски. Нямам мераци за това, но покрай него виждам, че хората си намират нормални или страхотни позиции просто с език.
Имам нужда да съм в голяма компания, с екип...Досега работех в малък частен бизнес, бях мултифункционална и ми дотегнаха семейни драми, фамилиарничане, неспазване на закони. 

# 30
  • София
  • Мнения: 19 308
Какви са тези страхотни позиции само с език? На мен ми звънят да ми предлагат само кол центрове с полу-нощна смяна с английски.
Да си призная, лято е, няма уроци, нямам работа и приятелите ми заминаха и ми е мнооого тъпо.

# 31
  • София
  • Мнения: 6 660
Мениджъра на мъжът ми няма компютърно образование. Масово и сред приятелите ни, които са в тази сфера или нямат висше или е нещо съвсем различно. И не говоря за най-долните нива с по 1000 или 2000лв заплата.
Та явно е според способности и познат, който да те препоръча в неговата фирма.
Зависи всъщност и какво приемаме за хубава работа де. Аз искам нещо, където ще се чувствам добре, дори да е леко скучно Grinning 
Досега работех офисна работа, но както казах в семеен бизнес. Ходех и по обектите и все се намираше още нещо, което успявам да свърша .
Сега ми се иска да не се сблъсквам с такива неща. Макар, че аз правя планове от рано...ще ползвам пак двете година, после със сигурност 6 месеца неплатен отпуск, защото не си представям да търся нова работа и детето да боледува ежеседмично в яслата.

# 32
  • Мнения: 7 738
От доста години съм домакиня. Не работя и не защото не искам, а защото нямам възможност да го правя. Децата ми са ученици в първи и втори клас,  баби и дядовци доброволци за помощ нямаме, а сами да ги оставя вкъщи е немислимо и недопустимо. Родителите ни живеят на по 15 мин. пеш от нас, но не им е угодно да гледат внуците си. Гледат си живота, цяло лято по почивки, санаториуми, но животът си е техен- така решават, така постъпват. Липсва ми социалния контакт, да. На моменти се чувствам социално и емоционално ограбена, защото ежедневието ми е едно и също, без промяна, всеки ден. Чистене, готвене, пране, простиране, пазаруване, сервиране, отсервиране и т.н.

# 33
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 1 430
Цитат
От доста години съм домакиня. Не работя и не защото не искам, а защото нямам възможност да го правя.

Блазе ти,завиждам   newsm45 Weary newsm61

Изобщо не се сдухвай и да се чувстваш ощетена ,просто си помисли,че има жени като мен,които могат да си мечтаят само за такова домакинстване и посвещение на семейството Peace Как по-хубаво от това-да си посрещаш децата,да им помагаш,да си въртиш домакинството,да отделяш време на себе си и съпруга?

Ами я си представи да бачкаш на 12 часови смени,бързай като идиот,шофиране,дете на градина,въртиш се на педал,всичко на бързи обороти да свършиш,ядене,пазаруване -в последния момент ,едва намираш някой промеждутък за фризъор или доктор ,ако не е животозастрашаващо...Това ежедневие адски изсмуква и в един момент ти идва да зарежеш всичко и да избягаш с 200-как ти се струва?

# 34
  • Мнения: 71
Здравейте момичета.Аз също съм домакиня и не работя, но във всичко може да се намери нещо положително .Аз си направих youtube канал за жената,майката и т.н.Всяка от нас трябва да намери дори 5-10мин. за себе си.Когато родих няма да забравя какво ми каза мъжът ми.За да не си в депресия намери и прави нещо което обичаш и те прави щастлива.Дори и когато готвим може да направим една най -проста плодова маска или да си пусним любимата музика и да мислим позитивно.Аз не се чувствам зле защото успявам да комуникирам с майките от училище и се занимавам с различни неща.Да трудно е но трябва да намерим баланса.Хубава  вечер.

# 35
  • Мнения: 3 482
Блогъри и /т/бъри колкото искаш.
И аз имам блог за снобите и кривите / конфронтиращите се хора като мен.  bouquet

Умирах от скука с майките от градините на децата.
И започнах работа, защото ми писна на бавни обороти.

# 36
  • Мнения: 71
Stardust@ WinkУау,сигурно си ОК да имаш този блог.  smile3501 newsm51Ако това те прави щастлива и полезна защо не. newsm10 newsm10По повод скуката с майките-повярвай с английските майки и училищните занимания няма скука, по-скоро можеш или да #Crazy или да се забавляваш Laughing
 а като се съберем с  бг.майки  си  говорим сладко сладко и за бг.и за децата ,и за новостите и в двете системи и за козметика и женски ти работи, че чак до манджите.Важното е всеки да прави това, което иска и  ОК. bouquet

Хубава вечер на всички мами та. Живейте си живота и бъдете щастливи newsm44 loveuuu newsm63 newsm64 newsm18 newsm44

# 37
  • Мнения: 3 482
Веселина, виждам, че откриваш топлата вода.
Във всички аспекти.

# 38
  • Мнения: 71
Веселина, виждам, че откриваш топлата вода.
Във всички аспекти.

Май станахме сериозни и още по-груби-и тук ли сме такива?
Аз отдавна съм е открила дано  си я открива за себе си и това което правиш,говориш и пишеш те прави да си Ok
 Нека отговаряме на всеки както искаме да говорят с нас.И нека будим по позитивни и  не сме груби
Stardust@.Дори се чудя, защо пиша в момента май Thinking

# 39
  • София
  • Мнения: 19 308
Времето стана лощо и съвсем ми липсват излизанията.
Сутрин водя малкия, на обед го прибирам, вечер отивам на работа за 3 часа и се прибирам.
Следобед не мога да изляза сама, че трябва да търся кой да седи с малкия, а ми е наудобно да ангажирам баща ми.
И така по цял ден си откарвам вкъщи, чистя, дремя. Тъпотия.
Иначе аз пък си поддържам ФБ страница за уроци по англиски.
Ама то е работа за половин час на ден.

# 40
# 41
  • Мнения: 47
МНОГО ми е добре.Изобщо не ми липсват коврите от офиса.

# 42
  • варна
  • Мнения: 986
Вече 8г съм си вкъщи, децата ми са 1кл и в детска градина, малкото боледува от време и си го гледам като се налага. Искам да работа, но акъла не ми стига как ще става тая работа, мъжа ми работи от 8:30-19ч и събота до 14:00, бабите и те работят, сега започват пак ваканции пролетни, летни и купона ще е пълен. Иначе преглеждам всеки ден обявите  в Джобса, работа има БОЛ , но в повечето случай не ми отърва раб.  време.
И мъжа ми се чуди на акъла защо съм искала да работя, как ако имало на него да му дава пари да стои в къщи как щял да се кефи. Въпрос на гледна точка, на мен пък приятелки ми се чудят как издържам в къщи. И така... Липсват ми социални контакти, нищо че ние сме от излизащите двойки, събота вечерта децата са при баба, през седмицата сутрин  пия кафе с мои работещи приятелки, когато децата са на градина и училище, но след като се върна  от кафето откачам, почвам да готвя, чистя и всеки ден една и съща.

# 43
  • Мнения: 1 210
Вече 8г съм си вкъщи, децата ми са 1кл и в детска градина, малкото боледува от време и си го гледам като се налага. Искам да работа, но акъла не ми стига как ще става тая работа, мъжа ми работи от 8:30-19ч и събота до 14:00, бабите и те работят, сега започват пак ваканции пролетни, летни и купона ще е пълен. Иначе преглеждам всеки ден обявите  в Джобса, работа има БОЛ , но в повечето случай не ми отърва раб.  време.
И мъжа ми се чуди на акъла защо съм искала да работя, как ако имало на него да му дава пари да стои в къщи как щял да се кефи. Въпрос на гледна точка, на мен пък приятелки ми се чудят как издържам в къщи. И така... Липсват ми социални контакти, нищо че ние сме от излизащите двойки, събота вечерта децата са при баба, през седмицата сутрин  пия кафе с мои работещи приятелки, когато децата са на градина и училище, но след като се върна  от кафето откачам, почвам да готвя, чистя и всеки ден една и съща.
Разбирам напълно какво имаш предвид, всички майки се пекат на този огън ...  Много е хубаво че в първи клас си имала възможност да си до децата, за тях си е промяна и стрес и някои още боледуват като в ДГ.  Във втори клас боледуванията доста намаляват или ги карат леко и нещата започват да изглеждат доста по-оптимистично. Мисля че от следващата учебна година ще усетиш че твоето присъствие в къщи не е толкова необходимо и можеш да опиташ тръгване на работа, ако чувстваш нужда. Лятото много работещи майки изпращат децата на село, по занимални и комбинират отпуски. За самите деца като че ли е по-добре такова разнообразие от това да седят с една чувстваща се напълноценна мама цяло лято.  Но е важно работодателя да може да влиза в положение ако се налага да отсъстваш. Аз работя в къщи отпреди да родя,тогава харесвах този формат заради липсата на нуждата да се съобразявам с транспорт и колеги. След като родих пак поработвах, но чак сега като е във втори клас усещам че като че ли няма такава нужда от мен, даже е за предпочитане да е с децата на занималня или други занимания и успявам да  свърша нормален обем работа в къщи, от време на време се замислям за работа в офис, но не съм сигурна че ми стиска да се съобразявам  ...

# 44
  • София
  • Мнения: 608
Аз гледам децата от почти 6 години вече, тази година малката тръгва на градина и много се двоумя какво да правя. От една страна нямам търпение да си намеря работа и аз "като хората", от друга страна това ще значи вкъщи да дойде баща ми да гледа децата когато са болни, а не съм сигурна, че ще успеем да се стърпим взаимно и ми е едно притеснено. Социалните контакти не ми липсват, имам си обкръжението, пък и не съм много общителен тип, тежи ми чувството, че живея на гърба на ММ и че не съм се развила професионално.

# 45
  • Мнения: 1 210
Аз гледам децата от почти 6 години вече, тази година малката тръгва на градина и много се двоумя какво да правя. От една страна нямам търпение да си намеря работа и аз "като хората", от друга страна това ще значи вкъщи да дойде баща ми да гледа децата когато са болни, а не съм сигурна, че ще успеем да се стърпим взаимно и ми е едно притеснено. Социалните контакти не ми липсват, имам си обкръжението, пък и не съм много общителен тип, тежи ми чувството, че живея на гърба на ММ и че не съм се развила професионално.
Това да се чувстват нееоценени майките, че са в къщи си е българско разбиране, на запад мисля че повече се уважва тяхната роля. Не живеете на гърба на мъжа си, а посрещате всички семейни сътресения, за да може той да се развива професионално. Много е лесно на мъжете да правят кариера, когато ума им е в работата и не искат болчнни за щяло и не щяло. За съжеление ние жените доброволно поемаме този товар, а после и може да се натяква как не сме успели. Ако това Ви притеснява, търсете си работа, доколкто съм чувала вторите деца не боледуват толкова, но мъжът също трябва да взима болнични от време на време, а дядото да помага в по-леките случаи

Общи условия

Активация на акаунт