Тъга

Мунчото няма нищо общо с нейното безхаберие- да остави детето си и да отпраши в чужбина.

Не те знам имаш ли деца, но силно се надявам да нямаш, с това си мислене.

Е, нормално е докато се устрои майката, детето да остане за някое време при баба си, а после тя като си уреди нещата, да си го вземе, защо и то да търпи несгодите и мизериите в началото.Познавам много такива хора, нищо страшно не е станало. Имам и приятелка, която тръгна с тийн на 17, но тя замина без опция за връщане, а и момчето просто нямаше при кого да остане тук. Сега са много добре,живота им е уреден, но през какво минаха там първата година, не е за описване.

В момента обсъждаме авторката и нейните истории, не мен. Нали?! Това, че не мисля като теб, прави ли ме кофти човек?! Ако си вържа тръбите - светът ще стане ли по-добро място за живеене?! А, ако имам дете - на социалните ли ще звъннеш да подадеш сигнал за майка с неприемлив начин на мислене?! Смея се

Колкото хора - толкова и съдби. Няма калъп за тия работи. Но има хора, които все размятат пръстче и леят мъдри мисли кое как е редно.

Наистина си забавна- не позволяваш никой, освен теб, да размахва пръстче и да има мъдри мисли.........

Ами, ще те подсетя защо. В България работех на постоянен трудов договор, чиста заплата - 550 лв, плюс по проекти, където съм докарвала по 1000-1500 лв, но за шест месеца работа. Живеех в чужд град със сина ми. Плащах квартира и всичко останало, излизах отвреме-навреме.

Ретроспекция - аз, 2011 - опустошена след раздяла с и до днес един от най-сложните персонажи в живота ми - болна, бедна, безработна, най- самотното и тъжното същество на света.
2012 се преместих в друг град, срещнах друг, постепенно се получи.
2013 - 2014 - болна пак. Няма да забравя лицето на доктора, който ми каза, че има само 30% вероятност операцията да е успешна, че част от ишиасния нерв си е отишла завинаги. Разболях се, имаше съмнение за
тумор на гръбнака. Вече не работех по проекти, едвам се влачех, едвам вървях.
Болничен, болница. Изследвания, които не се покриват от зк, терапии, които плащах сама.
Изтеглих кредит - 7000 лв. Стана така, че като покриех месечната вноска по него и платя тока и
телефоните, оставах с има няма 150 лв за цял месец.
Бях си подредила някак живота в България, имах си коловоз, дипломи. Но финансово не издържах!!!
Оперирах се, постоях малко вкъщи и заминах.  Винаги мога да се върна, да си намеря работа, пак да
обличам себе си от дрехи на килограм. Но защо да го правя?! Не може ли да поработя тук няколко години?
Това са моите мигове от пролетта, както е в друга една тема, която чета. Види се, мене Господ не ме гевези.
Нямам финансов гръб, нито нищо, така че следва да разчитам изцяло на себе си.
Вие дилър на дрога ме изкарахте 
Властна и безхаберна че не си натисках парцалите вкъщи и че ме е яд на приятеля ми, че дойде, а не прави кой знае какви усилия да свикне тук.

За детето пак нищо не казваш.

Тъкмо четях последните постове и щях да пиша....
Авторката едва ли от хубаво е хукнала навън.Ако всичко е било цветя и рози, кой е луд да зарязва кефа и зорлем да търчи да се мъчи сам някъде си?!
Аз също не подкрепям идеята дете да расте отглеждано от баба и дядо (писала съм го неведнъж), ама има епизоди и ситуации в живота, когато няма друг вариант, поне за момента.

Въпрос на приоритети- аз се обличах с дрехи на килограм, но не  оставих детето си.
И да, според мен си властна и безхаберна- дори в този пост ти си правата, а виновен е Мунчо, че не бил направил усилия да свикне там.

Да не говорим, че пак за сина ти дори и дума не отвори.

Хепи, не си длъжна да обясняваш, решила си, заминала си.
Но си интелигентна жена и не знам как не можеш да проумееш , че с този мъж не сте един за друг.Във вашата история няма лош, добър,  и той и ти сте прави за себе си.

Не мога да повярвам, колко злоба могат да изхвърлят едни жени срещу друга жена....Какво Ви става бе хора... Как може да кажеш на една жена, че  не е добра майка...Ииии.... моля Ви се не се крийте, зад фалшивата загриженост и желание да помогнете и поради тази причина нещата трябвало да се кажат в прав текст. Мисля, че някои потребители е добре да си вземат почивка, че от много голяма активност в интернет се самозабравят и умишлено нараняват други.

Ама моля ти се, никой зад нищо не се крие, на нас ни е ясно, че нито можем да помогнем, нито загрижеността ни има значение. Авторката пита, ние отговаряме.
И в случая съм напълно съгласна с абсурт (чудо! ), била съм самотен родител, не е като да не знам какво е. Че и точно в този период имах 2 предложения за работа в чужбина, дори не се замислих да приема, не се замислих дори и да ги взема предвид, директно казах не.

Всеки решава сам за себе си. И ако някой е решил да замине, а друг да остане, това не прави единия лош, а другия добър родител. Има достатъчно примери всеки и за двата варианта.  И точно в теми за родители, виждаме толкова много примери, за такива майки и бащи, които цял живот не са мръднали никъде,  все до децата са били, а са родители, които никой не би си пожелал. Родители нанесли толкова травми... че по-добре да ги е нямало. 

Към домът на майка ми има анекс, пригоден като самостоятелно жилище. Синът ми е в девети клас, висок е 181, а тежи 100 кг. Към момента живее там, абсолютно самостоятелно - има си кухня, спалня, хол, когато си ходя в Бг, това е и моят дом. Учи в елитно училище, справя се добре. Говорим за дете, което отдавна е самостоятелно.
Аз също съм дете, отгледано от баба и дядо - родителите ми са били редовни студенти в Пловдив, когато съм се родила, прибирали са се веднъж месечно, заживях с тях едва в първи клас!
Не мисля че майка ми е трябвало да преустанови образованието си тогава, за да се грижи за мене. Тя още няма 60, работи си по специалността и до днес, зъболекар си е. И винаги е била изключителна майка, нищо че е работила като вол в кабинета, а в последствие аз се грижих за братчето ми.
Съжалявам, но Мунчо е виновен!
Защото е здрав и прав мъж, има потенциал, а той лютеница и ракия иска да прави!
Ама като ходихме на екскурзия из Европа, се усети, че май е един век назад.
Виновна съм и аз, че не се огледах навремето, а се бухнах на онзи, който дойде сам. Мъж без мечти, без амбиция е това!
Както и да е, АбсурТ, благодаря ти. Накара ме да избера, дори да съм имала малки колебания - оставам тук, със или без Мунчо. Синковецът идва тук през юли, ще го запиша в колеж и пак ще си намеря втора работа.
Просто не съм от хората, които си простират краката според чергата, винаги я наплитам  
В противен случай днес още щях да съм с БНД, да гледам крави из Балкана.

Добре де, защо му готвиш 6 манджи като е Мунчо?
Хем според теб е без амбиции, век назад и не става за партньор, хем се престараваш?
Е това не ми е ясно.

Пробвай да живееш без мъж, не се умира.

Това за хвалба ли е  Спирам по темата, на различни планети живеем и няма как да се срещнем.