Глава 48
Вечерта беше невероятна. Дефне се чувстваш като принцеса от приказките. Като Пепеляшка, чиято добра фея я бе докоснала с вълшебната си пръчица. Но полунощ минаваше, а тя все още бе принцесата в невероятна рокля, пътуваща към дома си. Принца беше до нея, държащ ръката ѝ.
Дефне и Йомер танцуваха цяла вечер. Заключена в обятията му, тя бе загубила престава за време и място, наслаждавайки се на близостта му. Ако можеше времето да спре и да останат завинаги така- прегърнати, щастливи, заедно.
Дефне беше забравила за очакваното предложение, което сега ѝ се струваше адски глупаво. Та тя бяха женени, нали? Нямаше смисъл и от нова сватба, щом са заедно, но не успя да му откаже. Колко щяха да се развълнуват Нихан и баба ѝ! Щеше да преживее отново цялото вълнение от подготовката, но вече без притеснението, че всичко ще се обърка. Но нямаше да минава отново през всички традиции, не и този път!!! Унесена в тези мисли, Дефне задряма.
Йомер я отнесе в къщата. Шукрю му помогна с отключването на вратата, след което му пожела лека нощ. Изкачвайки стъпалата, Йомер клатеше глава. Не такива му бяха представите за продължението на нощта, но явно умората от деня, вълнението вечерта и няколкото чаши вино успяха да приспят Дефне. Смеейки се тихо, той я положи на леглото. Неговата спяща красавица.
Събу обувките ѝ, след което се замисли дали да съблече и роклята ѝ. Явно щеше да се наложи, първо защото на Дефне нямаше да ѝ удобно в нея, и второ- сутринта щеше да се ядоса, че я е измачкала. Стараейки се да е внимателен, за да не я събуди, той я повдигна и задържа седнала. Прегръщайки я, леко смъкна ципа на роклята по гърба ѝ, след което плъзна и презрамките ѝ. Опитвайки се да се съсредоточи, отпусна съпругата си леко на завивките, след което издърпа роклята от тялото ѝ. Преметна я на близкия стол, след което извади своя тениска от шкафа. Повдигна отново Дефне, която бе като кукла на конци, и с малко повече усилия успя да ѝ я облече. Иронията на ситуацията- колко по- лесно и приятно му бе да я съблече, го разсмя.
Готов за сън, той се настани до нея. Придърпа я в обятията си, целувайки я по косата. Прошепнатото от нея „Обичам те!” в просъница бе последното, което Йомер помнеше, преди да я последва в страната на сънищата.
Дефне се събуди от слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца и дразнеха очите ѝ. Стараейки се да се скрие от тях, тя се смъкна надолу и скри лице в гърдите на Йомер. Пред очите ѝ се заредиха като на лента спомените от снощи. Приказката се бе превърнала в реалност. А тя бе заспала?! Глупачка!
Надигайки се леко, Дефне целуна Йомер по бузата. Отдръпна се, загледана в любимото лице. Беше толкова спокоен, когато спи. Като дете- без ежедневните тревоги, без гняв, без болка. Сънуваше нещо, на което се усмихваше. Тази негова усмивка- винаги я беше отнасяла в един друг свят. Протягайки ръка, Дефне погали с върховете на пръстите си устните му. Искаше ѝ се ги усети върху своите, но не посмя. Не искаше да го буди все още. Измъкна се леко от ръцете му, молейки се той да поспи още малко. Трябваше и само половин час.
Йомер отвори очи и се протегна, за да прегърне Дефне. Нея обаче я нямаше. Надигайки се в леглото, той разтърка очи. Слънцето блестеше насреща му, явно доказателство, че се е успал. Тъкмо щеше да стане, когато чу стъпки. Дефне влезе в стаята с табла, от която ухаеше на току що приготвено кафе.
- Добро утро!- Усмихна се тя, докато поставяше подноса на шкафчето до леглото.
- Добро утро!- Отвърна той, дръпвайки я за целувка.- Рано си станала?!
- Трябваше да се реванширам за снощи!- Оклюма се тя.- Не знам как съм заспала, съжалявам! Не исках така…
- Дефне!- Прекъсна я Йомер, привличайки я до себе си.- Беше уморена, беше късно, нормално е. Няма от какво да се притесняваш.
- Но ти се беше постарал толкова много! Вечерта беше прекрасна, но не разбрах какъв беше повода?
- Защо трябва да има повод?! Исках просто да те зарадвам!- Целуна я той по врата, отмествайки косата ѝ.- От толкова време стоим само вкъщи, имахме нужда от промяна.
- Писнах ти вече, така ли?!- Засмя се тя.
- Никога! Не си го помисляй дори на шега!- Сериозно я предупреди Йомер, отдалечавайки я от себе си и поглеждайки я в очите.- Ти си всичко за мен!
- И ти за мен! Но моето извинение изстина.- Обърна се към подноса Дефне, посягайки към кафето.
- Аз имам по- добре идея!- Затисна я под себе си Йомер, преди да е успяла да разбере какво става.- Снощи наистина остана нещо недовършено.
- Но Йомер, ще закъснеем за работа!
- Какво ме интересува!- Целуна я той.- Аз съм шефа, ще ходя, когато искам.
- Това ти ли си?!- Смееше се тя, докато той плъзгаше устни по шията ѝ.- Йомер, срещата с…
- Не ме интересува!- Отсече той, събличайки тениската, която ѝ бе облякъл няколко часа по- рано. Неговата я последва след секунди.- Имаме много по- важна работа тук! Да видим колко много съжаляваш, че заспа снощи?!
https://www.youtube.com/watch?v=tuAYyDO5fEs
Песента с превод
няма такъв "бездарен" актьор просто 
естествено че нейното магаре е най-мъжко 
