♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Добро утро!
Сега прочетох при рускините, че в инста пишело, бе Баръш И Гюпсата били в Италия, някои предполагат , че е за да се оженят.

Тия някои са за психиатрия повече и от нас   Кака е в траур сега, каква сватба   А и тя да се ожени без цял Истанбул да присъства и да предават наживо по националната телевизия- няма начин  

Добро утро момичета
Днес е четвъртък и очаквам от кака всякакви изненади
Темпи защо е в траур

Ами заради изчезналата котка. Тя когато умря чичо й, по-лесно и бързо се възстанови, отколкото сега след случая с котарака. Веднага след погребението я дадоха на някакво мероприятие, ухилена до уши, така че при нея всичко е цирк и панаир, затова не й вярвам нито на скръбта, нито на любовта, нито на радостта.
И на това, че обича Баръш също не й вярвам. Тя обича само себе си и никой друг, това личи от всичко, което прави. И ако се страхува да не го загуби то не е от прекомерна обич към него, а от това да не е тя изоставената и пренебрегнатата, защото това не отговаря на имиджа й.

Изненада и аз очаквам, ама не и сватба Или ще намери изгубения котарак, или и другото ще избяга 

Tempi , Megi
вижте аз какво си прочетох
в тази група рускините имат "сигурен източник"  от турция, и аз много се забавлявам с тях. Пък то не се знае - нямало дим без огън......Мислите ли,че Баръш ще е толкова глупав да си съсипе кариерата като се ожени за кака си

На ако доживея сватбата на Борко и кака сигурно ще съм на 80   а те по 90   и ще се оженят просто за по- сигурно за да ги приемат заедно в един старчески дом  

 

 
Отивам да поработя , и без глупости - каки разни йок
Довечера клюките ще нищим


 

 

Мераба  
Аз съм готова от понеделник за почивката  
на полусъединител съм   ма мога стегна куфара за норматив, че гледам господина ме чака   да не го изнервям все пак  


  рускините пак са сънували нещо   обаче ме кефят как си ги нареждат  
каката само на челна стойка още не съм я видяла   та чакам ми я покаже  
за сватба не се готвя вече  , йок - вятъра ми отвя тоалета, та нов нямам   ама сутрешната леща ми показа  düğün yakında olmayacak   /не гарантирам за превода  /

 

Браво на Габи 

Глава 65

Йомер излезе от банята, готов за сън. Дефне я нямаше в спалнята и учуден, той отиде да я потърси. Намери я в хола, седнала на земята със средно голяма кутия до себе си. Ровичкаше в нея, явно търсейки нещо.
-   Миличка, какво правиш?!- Попита той, присядайки до нея и придърпвайки я до себе си. Обви я с ръце, сякаш искаше да я стопли.
-   Търся нещо.- Разсеяно отвърна тя.- Тук някъде трябва да е.
-   Какво има в тази кутия?!- Надникна той.
-   Главно неща, които си ми подарил. Спомени от теб.- Усмихна се тя, поглеждайки го в очите.
-   Пазиш всичко?!- Изненадата му я разстрои.
-   Естествено! Ти за каква ме имаш?!
-   Нямах това предвид!- Бързо изрече той, виждайки обидата на лицето ѝ.- Какво има тук?!
-   Погледни сам!- Започна да вади тя едно по едно нещата, които бяха вътре.
Синята тениска, която ѝ бе дал да облече, щом я бяха залели с кафе, преди повече от година, бе най- отгоре. Химикалката с неговите инициали, с която толкова объркваше мислите му. „Гордост и предразсъдъци”. Комплектът с приспособления, които ѝ даде, когато започна курса за дизайнери. Роклята, която толкова желаеше. Обувките за степ, подарък за рождения ѝ ден. Колието, което ѝ даде точно преди годежа. На дъното се оказа това, което тя толкова търсеше. Гривната.
-   Не знам защо се сетих за нея, но искам да я нося!- Погледна я с любов Дефне, докато си я слагаше.- Макар тогава да не бяхме в особено добри отношения, тя означава много за мен.
-   Щом я видях се сетих за теб.- Прегърна я през раменете той, притискайки я до себе си.- Нежна и весела, излъчваща нещо специално. Също като теб. Но ти си взе своята гривна тогава, сега аз да си взема ли моята?!- Намигна ѝ той.
-   Как пък не! Не я давам!- Скри тя украшението под ръкава на жилетката си, сякаш можеше по този начин да го спре.- А и моята гривна беше нищо в сравнение с тази.
-   Ти така си мислиш! В онзи момент тя бе всичко, което имах от теб. Беше моята връзка с Дефне, която обичах. Означаваше много за мен!
Тя се сгуши в ръцете му като малко дете. Стояха така прегърнати, обгърнати от спомени. Бяха преживели толкова много- и хубаво, и лошо. Всяко нещо тук беше свързано с момент от онази година и половина, в която се бяха лутали между Рая и Ада. Бяха най- щастливи и най- тъжни. Бориха се с всичко и всички, сами със себе си и един с друг, за да стигнат до днес. Знаеха, че си е струвало.
Йомер отнесе Дефне в спалнята. Легнаха си, преплели тела, спокойни да усещат топлината на другия. Заспаха почти веднага.
Дефне се събуди, трудно поемаща си въздух. Йомер целуваше корема ѝ, докато ръцете му дразнеха връхчетата на гърдите ѝ. Дрехите ѝ ги нямаше, тези на Йомер- също. Извивайки се под него тя се опита да се измъкне, но не успя. Горещите му устни палеха нежната ѝ кожа като огън, разпростиращ се по всеки нерв в нея.
Плъзвайки се върху нея той я целуна- страстно, дълбоко. Сякаш искаше да я изпие. Остави я без дъх, покривайки шията ѝ с влажна пътечка от целувки. Все по- надолу и по- надолу. Ръцете му нежно я освободиха от дантеленото бельо, което бе останало по нея. Върховете на пръстите му лазеха обратно нагоре по краката ѝ, докато устните му обикаляха около пъпа ѝ.
Разтваряйки бедрата ѝ, Йомер скри глава между тях. Дефне извика, разтърсена от удоволствието. Ръцете му я държаха здраво за талията, за да не се движи, докато устните и езикът му я побъркваха отново и отново. Мятайки се безпомощно в ръцете му, тя стигна финала.
Очите ѝ бяха бездънна яма от лава, в която той потъна. Целувайки лицето ѝ, Йомер преплете пръсти с нея и сля телата им. Нежно, бавно, изчаквайки тя отново да се събуди за него.
Финалът ги остави бездиханни, потни и невероятно щастливи. Йомер отмести няколко залепнали кичура от лицето на Дефне, целувайки я по бузата.
-   Добро утро!
-   Наистина е добро!- Усмихна се тя, пристискайки се до него.- Но ако се будим така всяка сутрин скоро ще умрем от щастие.
-   Не мога да ти се наситя! Нужна си ми като въздуха, дори повече!- Пръстите му галеха нежно гърба ѝ, докато тя целуваше нежно врата му.- Дали сме успели?!
-   С кое?!- Разсеяно попита Дефне.
-   Искам бебе!- Претърколи се върху нея Йомер, гледайки я в очите.- Знам, че казахме, че ни е рано и не сме готови. Но вече не мисля така.
-   Йомер!- Сълзи блеснаха в очите ѝ.
-   Когато малкият Исо заспа в ръцете ми изпитах нещо, за което не бях и подозирал. Искам дете, Дефне. Искам нашето бебе!
-   Любими!- Целуна го тя.- Но това е голяма крачка, знаеш го. Трябва да помислим добре.
-   Не искам да мисля! За пръв път в живота си съм сигурен в нещо толкова силно. Ще си прекрасна майка, повярвай ми!
-   Искам детето да прилича на теб!- Усмихна се тя, галейки лицето му.- Силно и с добро сърце. С твоите очи и черни коси.
-   Уж щяхме да мислим, а тя вече е решила и какво иска!- Погъделичка я той.- Но за да успеем, ще трябва да се постараем. Нали така?!- Устните му покриха нейните в сладка целувка.
-   Съгласна!- Усещайки отново така познатото трепване ниско в корема си, тя се усмихна.- Нека се постараем.

https://www.youtube.com/watch?v=X0iC274P2HA

Песента с превод

А някои вече активно почиват