Темпи 
поредната глава ми намирисва на появата на малката Каро 
поредната глава ми намирисва на появата на малката Каро - Публикувана: 3 апр. 2017, 18:00 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 19:56 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54
Темпи поредната глава ми намирисва на появата на малката Каро
поредната глава ми намирисва на появата на малката Каро И на мен...
Джанъм, много уау е тази глава, само че при мен Каро се появи като "грешка" в системата,а при теб си е планувана
Бог создал женщину из ребра мужчины. Не из ноги, чтоб быть униженной, не из головы, чтоб быть выше, а под рукой,чтоб быть защищённой, и под сердцем, чтоб быть любимой!
. ТЯ просто витае около тях 
. Не знам как се пресъздава такова чувство така истински, ако го няма 
Бог создал женщину из ребра мужчины. Не из ноги, чтоб быть униженной, не из головы, чтоб быть выше, а под рукой,чтоб быть защищённой, и под сердцем, чтоб быть любимой!
. ТЯ просто витае около тях . Не знам как се пресъздава такова чувство така истински, ако го няма Kоте, ами те просто си го изживяха!
Темпи
Колко много народ е имало около тях, а сцената я пресъздават уникално!
Бог создал женщину из ребра мужчины. Не из ноги, чтоб быть униженной, не из головы, чтоб быть выше, а под рукой,чтоб быть защищённой, и под сердцем, чтоб быть любимой!
Винаги се чувстава страхотна положителна енергия около тях, независимо какви са им снимките.А за тяхната енергия - на Елчин И Баръш като екранна двойка говориха много хора - още отначало певицата, която пишеше песните Айдилге / не знам как се чете на турски/ , и много други по разни интервюта.
Темпи - чудесна глава, очакваме бебок
Kоте, ами те просто си го изживяха!
Темпи
Колко много народ е имало около тях, а сцената я пресъздават уникално!
на това се казва професионализъм я колко народ ги наблюдава ама уникални кадри пресъздадоха минаха 19 милиона гледания 
Глава 66
В събота бяха решили да отидат да видят Исо, но плановете им претърпяха провал. Наложи се Йомер да отиде до фирмата, поради което Дефне използва момента, за да обиколи с Ясемин и Суде магазините. Първо- трябваше да си купи рокля за сватбата и макар да имаше още доста време до тогава, нищо не пречеше отсега да огледа какво предлагат. Второ- имаше три седмици до Нова Година, а тя не бе измислила подарък за Йомер. Нито пък за някой друг.
Дефне се прибра късно следобед, натоварена с огромно количество пакети. Вземайки един от тях, тя се качи в спалнята. Чудеше се къде да го скрие, когато я осени идея. Къде мъжете никога не влизаха?! Естествено, в пералното помещение. Смеейки се, Дефне отвори шкафа с препарати и размествайки всичко вътре, скри пакета възможно най- отвътре, за всеки случай.
Тъй като Йомер я предупреди, че ще закъснее, тя се зае да приготвя вечеря. Облечена със стари и скъсани на коленете дънки в комбинация с изтъркана и широка тениска, Дефне си припяваше. Супата къкреше, изпълвайки помещението с невероятен аромат. Месото със зеленчуци се печеше във фурната, докато тя миеше тези за салата. Тъкмо бе започнала да ги реже, когато усети ръцете му около себе си.
Извиквайки от уплаха Дефне подскочи. Опита се да се дръпне инстинктивно, но Йомер я задържа на място. Притисната между плота и тялото му, тя беше като в капан. Държеше я с гръб към себе си, заровил лице в косите ѝ. Ръцете му взеха ножа от нейните и го поставиха по- далеч, докато дъхът му изгаряше кожата на врата ѝ.
- Липсваше ми!- Въздъхна той до ухото ѝ.- Пет минути далеч от теб ме подлудяват, а те нямаше почти цял ден. Нека те усетя, любов моя. Имам нужда от теб.
Дефне се притисна в него, покривайки дланите му със своите. Йомер дишаше дълбоко, опитвайки се да напълни дробовете си изцяло с нейния аромат. Толкова познат, толкова любим. Не можеше да си представи как е живял, без да е до нея. Пред очите му премина онази първа целувка- още тогава бе усетил нещо различно. Нещо, което го бе привлякло към нея.
- Дори леля да не те бе открила, аз щях да го направя!- Прошепна той, унесен в спомени.- Щях да се върна в онзи ресторант, просто защото ти не излизаше от ума ми. Една целувка, а сърцето ми вече бе твое. Ти беше нещо специално, толкова истинска в реакциите си. Винаги ще помня онази целувка. Шокът, когато те видях в кухнята си два дни по- късно, беше неописуем. Виждах, че и ти ме помниш. Съдбата си играеше с мен, знаех го. Поднасяше ми в ръцете това, което исках. За пръв път през целия си живот имах това, което желаех. Толкова ме беше страх, че сънувам. Че ще мигна и ти ще изчезнеш.
- Йомер!- Обърна се Дефне и скри лице в гърдите му. Той усети сълзите ѝ, преди да ги види.
- Не плачи, любима, недей!- Вдигна той лицето ѝ, изтривайки влагата от страните ѝ.- Не го казах, за да те разстроя. Обичам те! Ти си моята съдба. Най- ценното съкровище, което животът можеше да ми подари! Не искам да те виждам разплакана, дори да е от щастие. Сълзите не отиват на красивите ти очи!- Попи поредните капки с устни, след което я прегърна силно. Искаше да я скрие от целия свят, за да не може нищо да я нарани. Тя беше всичко за него.
Стояха прегърнати, потънали в усещането за щастие. Щастието да си до любимия, знаещ, че заедно можете да се справите с всичко. Да знаеш, че си обичан, без условия и задължения, просто защото и ти обичаш. Онова неповторимо усещане за това, че си дарен с най- невероятното щастие на света- любовта.
Отпускайки леко ръце около тялото ѝ, Йомер се отдръпна. Оглеждайки се, той подуши въздуха.
- На какво ухае?!
- Любимото ти телешко със зеленчуци!- Усмихна се тя, след което подскочи.- Яденето!
- Спокойно!- Засмя се той, докато Дефне отваряше фурната.- Този аромат не е на изгоряло.
- Слава Богу, тъкмо навреме!- Изключи тя печката, след което се обърна, за да спре и котлона.- Ако искаш вземи душ, докато аз довърша тук.
- Ццц!- Усмихна се Йомер, придърпвайки я към себе си.- Двамата ще довършим всичко тук, а след това ще се изкъпем заедно. Тази сутрин ми избяга, но довечера си моя.
- Твоя съм- изцяло и завинаги!- Посрещна устните му тя, отдавайки се на нежната целувка. Не му позволи да я задълбочи и се отдръпна.- Първо вечерята, след това десерта.
- Ще се опитам!- Погледна я с пламъчета в очите, докато я пускаше.- Салатата или масата?!
- Нареди масата, аз ще довърша тук.
Прибрал ръце до тялото, смеейки се, Йомер мина зад нея, за да извади приборите. Беше обещал да опита, но колко дяволски трудно му беше.
https://www.youtube.com/watch?v=OzXmvO_M6ic
В събота бяха решили да отидат да видят Исо, но плановете им претърпяха провал. Наложи се Йомер да отиде до фирмата, поради което Дефне използва момента, за да обиколи с Ясемин и Суде магазините. Първо- трябваше да си купи рокля за сватбата и макар да имаше още доста време до тогава, нищо не пречеше отсега да огледа какво предлагат. Второ- имаше три седмици до Нова Година, а тя не бе измислила подарък за Йомер. Нито пък за някой друг.
Дефне се прибра късно следобед, натоварена с огромно количество пакети. Вземайки един от тях, тя се качи в спалнята. Чудеше се къде да го скрие, когато я осени идея. Къде мъжете никога не влизаха?! Естествено, в пералното помещение. Смеейки се, Дефне отвори шкафа с препарати и размествайки всичко вътре, скри пакета възможно най- отвътре, за всеки случай.
Тъй като Йомер я предупреди, че ще закъснее, тя се зае да приготвя вечеря. Облечена със стари и скъсани на коленете дънки в комбинация с изтъркана и широка тениска, Дефне си припяваше. Супата къкреше, изпълвайки помещението с невероятен аромат. Месото със зеленчуци се печеше във фурната, докато тя миеше тези за салата. Тъкмо бе започнала да ги реже, когато усети ръцете му около себе си.
Извиквайки от уплаха Дефне подскочи. Опита се да се дръпне инстинктивно, но Йомер я задържа на място. Притисната между плота и тялото му, тя беше като в капан. Държеше я с гръб към себе си, заровил лице в косите ѝ. Ръцете му взеха ножа от нейните и го поставиха по- далеч, докато дъхът му изгаряше кожата на врата ѝ.
- Липсваше ми!- Въздъхна той до ухото ѝ.- Пет минути далеч от теб ме подлудяват, а те нямаше почти цял ден. Нека те усетя, любов моя. Имам нужда от теб.
Дефне се притисна в него, покривайки дланите му със своите. Йомер дишаше дълбоко, опитвайки се да напълни дробовете си изцяло с нейния аромат. Толкова познат, толкова любим. Не можеше да си представи как е живял, без да е до нея. Пред очите му премина онази първа целувка- още тогава бе усетил нещо различно. Нещо, което го бе привлякло към нея.
- Дори леля да не те бе открила, аз щях да го направя!- Прошепна той, унесен в спомени.- Щях да се върна в онзи ресторант, просто защото ти не излизаше от ума ми. Една целувка, а сърцето ми вече бе твое. Ти беше нещо специално, толкова истинска в реакциите си. Винаги ще помня онази целувка. Шокът, когато те видях в кухнята си два дни по- късно, беше неописуем. Виждах, че и ти ме помниш. Съдбата си играеше с мен, знаех го. Поднасяше ми в ръцете това, което исках. За пръв път през целия си живот имах това, което желаех. Толкова ме беше страх, че сънувам. Че ще мигна и ти ще изчезнеш.
- Йомер!- Обърна се Дефне и скри лице в гърдите му. Той усети сълзите ѝ, преди да ги види.
- Не плачи, любима, недей!- Вдигна той лицето ѝ, изтривайки влагата от страните ѝ.- Не го казах, за да те разстроя. Обичам те! Ти си моята съдба. Най- ценното съкровище, което животът можеше да ми подари! Не искам да те виждам разплакана, дори да е от щастие. Сълзите не отиват на красивите ти очи!- Попи поредните капки с устни, след което я прегърна силно. Искаше да я скрие от целия свят, за да не може нищо да я нарани. Тя беше всичко за него.
Стояха прегърнати, потънали в усещането за щастие. Щастието да си до любимия, знаещ, че заедно можете да се справите с всичко. Да знаеш, че си обичан, без условия и задължения, просто защото и ти обичаш. Онова неповторимо усещане за това, че си дарен с най- невероятното щастие на света- любовта.
Отпускайки леко ръце около тялото ѝ, Йомер се отдръпна. Оглеждайки се, той подуши въздуха.
- На какво ухае?!
- Любимото ти телешко със зеленчуци!- Усмихна се тя, след което подскочи.- Яденето!
- Спокойно!- Засмя се той, докато Дефне отваряше фурната.- Този аромат не е на изгоряло.
- Слава Богу, тъкмо навреме!- Изключи тя печката, след което се обърна, за да спре и котлона.- Ако искаш вземи душ, докато аз довърша тук.
- Ццц!- Усмихна се Йомер, придърпвайки я към себе си.- Двамата ще довършим всичко тук, а след това ще се изкъпем заедно. Тази сутрин ми избяга, но довечера си моя.
- Твоя съм- изцяло и завинаги!- Посрещна устните му тя, отдавайки се на нежната целувка. Не му позволи да я задълбочи и се отдръпна.- Първо вечерята, след това десерта.
- Ще се опитам!- Погледна я с пламъчета в очите, докато я пускаше.- Салатата или масата?!
- Нареди масата, аз ще довърша тук.
Прибрал ръце до тялото, смеейки се, Йомер мина зад нея, за да извади приборите. Беше обещал да опита, но колко дяволски трудно му беше.
https://www.youtube.com/watch?v=OzXmvO_M6ic
Здравейте!
Минавам да ви пожелая Светли празници и здраве за вас и семействата ви!
Аз съм си много щастлива, че най после всичките ми мъже са около мен и сме в една вила в гори тилилейски.
Темпи, виждам че си писала, много са хубави последните глави!
И Елка се е активирала, показал се е от нищото, но къде е кака?
Хубав ден!
Минавам да ви пожелая Светли празници и здраве за вас и семействата ви!
Аз съм си много щастлива, че най после всичките ми мъже са около мен и сме в една вила в гори тилилейски.
Темпи, виждам че си писала, много са хубави последните глави!
И Елка се е активирала, показал се е от нищото, но къде е кака?
Хубав ден!
Глава 67
Неделята бе ден за мързел. Дори за работохолик като сеньор Ипликчи.
Дефне и Йомер станаха късно от леглото, в което се излежаваха близо час. Бяха пропуснали времето за закуска, затова решиха да хапнат по един сандвич. За обяд бяха канени у Ясемин и Синан, които отскоро живееха заедно. Дефне бе приела вчера, без да попита съпруга си, и сега той бе принуден да се съгласи.
Слизайки първи, Йомер спря на стълбите изумен. Дефне се блъсна в гърба му, залитайки. Той я хвана, след което я погледна с ужас.
- Дефне, какво е това?!
- Вчера нали излизахме с момичетата... Пазарувахме, идват празници...
Умът му не побираше как е пропуснал снощи купчината с чанти, която бе затрупала дивана в хола. Обясняваше си го единствено с желанието час по- скоро да завлече Дефне под душа. И в леглото. По- добре да не си мисли за снощи. Или сутринта.
Разтръсквайки глава, Йомер се съсредоточи върху сегашния проблем.
- Отново: какво е това?!
- Подаръци!- Отговори сериозно Дефне, не разбираща какъв е проблемът.- Взех нещо за баба и Нихан, за Есра и Сердар, а онези там- посочи тя една голяма купчина с шарени пакети, са за малкия Исо.
- Кога успя да купиш всичко?! Излязохте за няколко часа?!
- Купихме всичко от търговския център. Вярно, беше си лудница- някаква известна актриса, Гупса, Гупсе или нещо подобно, беше събрала около себе си една камара журналисти. Май ще се женели с гаджето ѝ, а той не знаел, или нещо подобно, и се забавихме доста, но все пак успяхме да минем навсякъде, където искахме.
- Аз имах предвид, че времето е малко, а не много! Както и да е!- Поклати глава Йомер.- Да разбирам ли, че си готова с коледните подаръци?!
- Не, разбира се!- Изненадано го погледна тя.- Тези са за нашите. Тепърва ще трябва да купим нещо на Исо, на Синан и Ясемин, ами чичо ти и леля ти, Суде, г-н Корай...
- Скъпа, няма нужда от толкова много неща. Не искам да се събираме заедно, знаеш, че не обичам такива неща. Хайде да избягаме за празниците, само ние двамата!
- Но скъпи, какво ще кажат всички?! Все пак...
- Все пак ние сме женени! И имаме право да искаме да останем сами, за да посрещнем новата година както на нас ни харесва. Съгласи се, моля те! Аз ще организирам всичко!
- В къщата извън града, става ли?!- Лукаво го погледна тя.
- Където кажеш, само да сме далеч от тази лудница.
- Добре тогава. Но все пак ще купим подаръци, макар да им ги дадем след празника! Този път ще излезем двата.
- Добре, както кажеш!- Кимна той, вътрешно празнуващ, че е успял да я убеди.
- Хайде, да хапнем нещо, че умирам от глад!- Задърпа го тя за ръката, отправяйки се към кухнята.
Ясемин ги посрещна широко усмихната. Беше се преместила при Синан миналата седмица, когато той се разболя. В началото просто бе по- удобно, за да го наглежда, но после решиха, че няма смисъл тя да се връща в нейната къща, а след няколко месеца да се мести отново при него. Затова сега тя свикваше с ролята си на стопанка на къщата, която щеше да стане неин дом официално след по- малко от четири месеца.
Валеше, затова масата бе сложена в вътре. Синан беше на горния етаж и говореше по телефона с някого, нещо свързано с работата. Двете жени се заприказваха, оставяйки на Йомер възможността да се огледа. Колко много спомени имаше в тази къща. Синан я купи година, след като основаха Пасионис, и до днес живееше в нея. Мислеше си, че след сватбата с Ясемин ще я продаде и ще купят нова, но явно тя се бе съгласила да останат тук. Сградата беше голяма, имаше двор и басейн. Може би догодина по това време децата им щяха да правят първите си крачки тук. Може би...
- Добре дошли!- Синан слезе по стълбите и усмихнат, прегърна и целуна Дефне и се ръкува с Йомер.
- Добре заварили!- Отговориха те, докато Дефне правеше с очи знак на съпруга си. „Кога ще се отпусне най- после?!”- ядосваше се мислено тя.
- Ще обядваме или първо да пийнем по нещо?!- Попита Ясемин, въртейки очи срещу Дефне.
- Нека изпием по чаша вино! За да ни дойде апетита.- Възкликна тя, разбрала намека.
- Ела, имаме едно подходящо. Вие се разполагайте, ние ей сега ще дойдем!- Дръпна я приятелката ѝ към кухнята, оставяйки насаме мъжете.
Споглеждайки се, Йомер и Синан седнаха в двата края на дивана. Йомер знаеше, че нещо такова ще се случи, и затова не бе очарован от поканата. Беше решил да прости на Синан, но сега не знаеше как да го направи. Как да направи първата крачка към човека, който толкова години бе негов брат.
Сякаш разбрал дилемата му, Синан реши да му помогне.
- Йомер, искам да поговорим! Трябва да те помоля за нещо!
https://www.youtube.com/watch?v=qtVsVJ9V338
Неделята бе ден за мързел. Дори за работохолик като сеньор Ипликчи.
Дефне и Йомер станаха късно от леглото, в което се излежаваха близо час. Бяха пропуснали времето за закуска, затова решиха да хапнат по един сандвич. За обяд бяха канени у Ясемин и Синан, които отскоро живееха заедно. Дефне бе приела вчера, без да попита съпруга си, и сега той бе принуден да се съгласи.
Слизайки първи, Йомер спря на стълбите изумен. Дефне се блъсна в гърба му, залитайки. Той я хвана, след което я погледна с ужас.
- Дефне, какво е това?!
- Вчера нали излизахме с момичетата... Пазарувахме, идват празници...
Умът му не побираше как е пропуснал снощи купчината с чанти, която бе затрупала дивана в хола. Обясняваше си го единствено с желанието час по- скоро да завлече Дефне под душа. И в леглото. По- добре да не си мисли за снощи. Или сутринта.
Разтръсквайки глава, Йомер се съсредоточи върху сегашния проблем.
- Отново: какво е това?!
- Подаръци!- Отговори сериозно Дефне, не разбираща какъв е проблемът.- Взех нещо за баба и Нихан, за Есра и Сердар, а онези там- посочи тя една голяма купчина с шарени пакети, са за малкия Исо.
- Кога успя да купиш всичко?! Излязохте за няколко часа?!
- Купихме всичко от търговския център. Вярно, беше си лудница- някаква известна актриса, Гупса, Гупсе или нещо подобно, беше събрала около себе си една камара журналисти. Май ще се женели с гаджето ѝ, а той не знаел, или нещо подобно, и се забавихме доста, но все пак успяхме да минем навсякъде, където искахме.
- Аз имах предвид, че времето е малко, а не много! Както и да е!- Поклати глава Йомер.- Да разбирам ли, че си готова с коледните подаръци?!
- Не, разбира се!- Изненадано го погледна тя.- Тези са за нашите. Тепърва ще трябва да купим нещо на Исо, на Синан и Ясемин, ами чичо ти и леля ти, Суде, г-н Корай...
- Скъпа, няма нужда от толкова много неща. Не искам да се събираме заедно, знаеш, че не обичам такива неща. Хайде да избягаме за празниците, само ние двамата!
- Но скъпи, какво ще кажат всички?! Все пак...
- Все пак ние сме женени! И имаме право да искаме да останем сами, за да посрещнем новата година както на нас ни харесва. Съгласи се, моля те! Аз ще организирам всичко!
- В къщата извън града, става ли?!- Лукаво го погледна тя.
- Където кажеш, само да сме далеч от тази лудница.
- Добре тогава. Но все пак ще купим подаръци, макар да им ги дадем след празника! Този път ще излезем двата.
- Добре, както кажеш!- Кимна той, вътрешно празнуващ, че е успял да я убеди.
- Хайде, да хапнем нещо, че умирам от глад!- Задърпа го тя за ръката, отправяйки се към кухнята.
Ясемин ги посрещна широко усмихната. Беше се преместила при Синан миналата седмица, когато той се разболя. В началото просто бе по- удобно, за да го наглежда, но после решиха, че няма смисъл тя да се връща в нейната къща, а след няколко месеца да се мести отново при него. Затова сега тя свикваше с ролята си на стопанка на къщата, която щеше да стане неин дом официално след по- малко от четири месеца.
Валеше, затова масата бе сложена в вътре. Синан беше на горния етаж и говореше по телефона с някого, нещо свързано с работата. Двете жени се заприказваха, оставяйки на Йомер възможността да се огледа. Колко много спомени имаше в тази къща. Синан я купи година, след като основаха Пасионис, и до днес живееше в нея. Мислеше си, че след сватбата с Ясемин ще я продаде и ще купят нова, но явно тя се бе съгласила да останат тук. Сградата беше голяма, имаше двор и басейн. Може би догодина по това време децата им щяха да правят първите си крачки тук. Може би...
- Добре дошли!- Синан слезе по стълбите и усмихнат, прегърна и целуна Дефне и се ръкува с Йомер.
- Добре заварили!- Отговориха те, докато Дефне правеше с очи знак на съпруга си. „Кога ще се отпусне най- после?!”- ядосваше се мислено тя.
- Ще обядваме или първо да пийнем по нещо?!- Попита Ясемин, въртейки очи срещу Дефне.
- Нека изпием по чаша вино! За да ни дойде апетита.- Възкликна тя, разбрала намека.
- Ела, имаме едно подходящо. Вие се разполагайте, ние ей сега ще дойдем!- Дръпна я приятелката ѝ към кухнята, оставяйки насаме мъжете.
Споглеждайки се, Йомер и Синан седнаха в двата края на дивана. Йомер знаеше, че нещо такова ще се случи, и затова не бе очарован от поканата. Беше решил да прости на Синан, но сега не знаеше как да го направи. Как да направи първата крачка към човека, който толкова години бе негов брат.
Сякаш разбрал дилемата му, Синан реши да му помогне.
- Йомер, искам да поговорим! Трябва да те помоля за нещо!
https://www.youtube.com/watch?v=qtVsVJ9V338