♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

тц, тц па не те е срам да си го признаваш   ма иначе като я пита човек и все е на работа   абе Яса всички си я плюхме по домова книга  ма то защото си е изиграла добре ролята Синем  , та затова не я вълнуват подобни "плюнки" 

Еми  Честит рожден ден! Да си много здрава, щастлива и обичана!

Джанъм, аз като имам работа, имам    ама като нямам какво се направя  От три дни нямам нищо за правене на работа и съм се отдала на писане и четене  Ще видиш в началото на май като ми се струпа всичко за новия месец 

то и при мен е така  има дни в които се чудя какво да правя, ама и такива в които се чудя кое по-напред да свърша 

  спорна работа тогава на работа

То навсякъде е така 

Отивам да си дочета книгата  Първата от тетралогията я прочетох за два дни, ама тая нещо ми се опира 

Привет момичета!
Еми, Честит Рожден Ден! Желая ти да си здрава и много обичана!



Е днес голям кеф, поредната глава от Темпи и малката Каро от Славена! Чудесни сте момичета!
Темпи, поредната глава направо ме  , а писмото наистина е много трогателно!



В очакване на поредната глава от Темпи ви желая прекрасен ден!

Абе Алекс напоследък хич не ни навестява 

Коте , Дан4ето - БЛАГОДАРЯ за пожеланията

        https://www.youtube.com/watch?v=-cL9fCWWuFE&t=51s                       


 

И аз това се бях сетила онзи ден    

Тоя телефон като залепен за ръката на Баръш 

кака трябва да не губи контрол 

Нови

От Еге



От Йълмаз Кунт

Глава 75

Дефне се събуди в сигурните ръце на Йомер. Толкова беше щастлива, че отново бяха заедно. Спа през по- голямата част на нощта, спокойно, без кошмарите от предишната седмица. Но последният ѝ кошмар все още бе пред очите ѝ. Нериман.
Дефне не бе казала на Йомер за посещението на леля му и не мислеше да го прави. Но как щеше да се справи сама с Нериман? Реши засега просто да избягва госпожата, която нямаше да я приближи, докато Йомер е тук. Не смяташе, че е възможно да го убеди да прости на леля си, затова нямаше и да опитва. Той ясно бе заявил мнението си и дори да не бе съгласна напълно с него, Дефне го бе приела. Сега трябваше просто да продължи напред, забравяйки за неприятната случка.
Йомер виждаше, че нещо измъчва Дефне. На моменти се отнасяше някъде и това го изнервяше. Не искаше да я пита отново, затова реши да действа по друг начин.
-   Шукрю, случило ли се е нещо, докато ме нямаше? Нещо, което трябва да знам?!- Попита шофьора един следобед, докато пътуваха сами към някаква късна среща. Дефне се бе прибрала с такси, обещавайки му да приготви романтична вечеря.
-   Какво имате предвид, г-н Йомер?!- Объркан го погледна в огледалото той.
-   Някой да е притеснявал Дефне, да се е случило нещо, което я е разстроило?!- Опита се да обясни Йомер, без самият да знае какво може да е.
-   Защо не попитате нея, г-не? Щом тя не ви е казала…
-   Знаеш какъв инат е Дефне, Шукрю! Ще мълчи до края. Ако има нещо и  знаеш, кажи ми!
-   Всъщност не знам дали трябва, г-не. Не искам да излезе като че ли съм ви докладвал. А и аз, също като г-жа Дефне, се притеснявам от реакцията ви.- Зашикалкави шофьора, което само ядоса шефа му.
-   Шукрю! Какво е станало?!- Натъртвайки на всяка сричка, попита отново Йомер. Значи беше прав, че се е случило нещо!
-   Моля ви, успокойте се първо! Не е нещо…
-   Шукрю!
-   Г-жа Нериман. Дойде една сутрин да посети г-жа Дефне. Не знам какво са си говорили, но след това Дефне много плака.
-   Г-жа Нериман?!- Невярващо попита той.- Какво още иска от нас тази жена?!
-   Г-н Йомер, моля ви! Не ме карайте да съжалявам, че съм ви казал!
-   На всичко това трябва да се сложи край! Отиваме при нея, Шукрю! Веднага!
Страхувайки се какво може да стане, той обърна колата. Йомер го караше да натисне газта, докато все повече се ядосваше на действията на леля си. Какво си въобразяваше тя? С какво право тормозеше отново Дефне, след като я бе предупредил да не приближава до нея?! И Дефне, защо мълчеше?! Защо не му разказа?! Всеки следващ въпрос засилваше гнева му, както и болката в слепоочията. Идеше му да удари нещо, но опита да се успокои. Нямаше да реши нищо с насилие.
Излезе от колата в секундата, в която тя спря. Позвъни настойчиво и щом Мине му отвори, нахълта в къщата.
-   Къде е г-жа Нериман?!- Попита на висок глас той прислужницата.
-   В градината.- Заекна тя, никога не бе виждала Йомер такъв.
-   Г-жо Нериман!- Извика той, отправяйки се натам.
-   Йомер, пиленцето му, скъпят му той, единственият на леля!- Скочи да го посрещне тя, неочаквайки да види гневните искри в очите му.
-   Какво си мислите, че правите?! Как си позволявате волността да притеснявате съпругата ми?! Не ви ли е достатъчно всичко, което ни причинихте? Защо не ни оставите най- после намира?! Какво ви е направила Дефне, че продължавате да я тормозите?!
-   Йомер, аз не съм…
-   Не искам да ви слушам! Всяка ваша дума е лъжа, всяко действие- с изгода. Не мога да ви гледам в очите дори!- Йомер стоеше пред нея, стиснал юмруци и треперещ от едва сдържания гняв.
-   Какво ти е наговорила онази малка вещица?!- Реши да премине в атака Нериман. Щом Дефне можеше да настройва Йомер срещу нея, тя можеше същото.- На нея ли вярваш, или на мен! Аз съм ти леля, а тя коя е?! Някаква беднячка от махалата, на която платих, за да се ожени за теб! Ако не ѝ бяха харесали толкова парите, сега щеше да си живее някъде с 400-те хиляди, за които се бяхме договорили! Но нали усети сладостта на богатството, реши да те заслепи и да измъкне всичко от теб! Тя е една никаквица, използвачка, която е с теб само заради парите ти! Йомер, моля те, сладкия ми племенник, отърви се от нея вече и ми прости!- Жалостната ѝ физиономия само доразпали огъня в гърдите му, но тя дори не забеляза.- Прости ми вече, миличък! Аз те обичам и искам само най- доброто за теб!
-   Стига!- Йомер беше стиснал зъби, опитвайки се да се удържи, за да не удари нещо. Или някого.- Престанете, г-жо! Всяка изречена току що обида се отнася само и единствено за вас. Използвачка, която живее само заради парите сте вие! Нима не сте толкова години с чичо ми само заради парите и името му?! Г-жа Ипликчи за вас означава повече, отколкото което и да е чувство на чичо към вас?! Направихте всичко това именно заради пари и наследство, нали така?! Не се замислихте през какво ще премине Дефне, момиче, напълно непознато за вас, което вие хвърлихте в огъня! Не ви пукаше как ще се чувствам аз, независимо дали планът ви ще успее или ще разбера за него! Не ви интересува нищо, абсолютно нищо, освен парите! Прогонихте дори собствената си дъщеря от дома си, само и само за да си спестите скандала, който може да опетни фамилията ви!- Нериман го гледаше невярващо, неочаквала бурята да се разрази чак до там.- Искали сте най- доброто за мен?!- Изсмя се той, макар въобще да не му бе до смях.- Това ли си мислехте, докато ден след ден унижавахте Дефне, принуждавайки я ту да се отдалечава, ту да се приближава до мен?! С това ли успокоявахте съвестта си, когато виждахте каква развалина сме и двамата, и то по ваша вина?! Не знам какъв човек сте вие, г-жо Нериман, но съм сигурен в едно: Не искам никога повече да чувам името ви! Не искам да виждам лицето ви! Не искам по никакъв начин, за нищо на света, да се приближавате до мен или Дефне! Никога!
Йомер си тръгна също толкова бързо, колкото и дойде. Чичо му го чакаше на входната врата, разпервайки ръце, за да го прегърне. Беше чул по- голямата част от разговора и сърцето го болеше за всичко, през което бяха преминали двамата млади. Беше бесен на Нериман, но нищо не можеше да направи. Вече нямаше смисъл.
-   Съжалявам за всичко, Йомер! Прости ми!- Прошепна той, докато племенника му го стискаше силно в прегръдка.
-   Всичко вече е минало, забрави го!- Отговори му Йомер, след което рязко се отдръпна. Излезе, без да се обърне.

https://www.youtube.com/watch?v=GcGPedcPsOs

ПЕСЕНТА С ПРЕВОД

Еми,ЧРД!!!Много здраве и късмет!

Чета ви и какво , само аз ли имам работа в края на месеца , днес от тъпанари не можах да се сетя за Йомер и който и да е извън службата, а какво остава да си фантазирам


Алекс, по едно време я засичах на балкона

И нова  с Баръш, ама как е заякнал

Подпись: Продолжаем просветление с сэнсеем @brkbujun
 от Йылмаза Кунта с Умутом, Бураком Бужином и Баром🔥🔥🔥

Джанъм, аз най- много работа имам в края и в началото на месеца  Ама края за мен е другата седмица и тази си бях дала пълна почивка  Та успях да наваксам и с писането, и с четенето, и с фантазирането