Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дома в Бургас

  • 14 549
  • 12
  •   1
Отговори
  • samokov
  • Мнения: 109
Здравей те има ли някой който е осиновил от Дома в Бургас.

# 1
  • Мнения: 262
Здравей, нашето момиче е от там. Какво по-точно те интересува?

# 2
  • Колибите
  • Мнения: 350
Тези хора, от Дома, за мен са равни на богове. Да, емоционална съм, развълнувана съм, 4-та година как за пръв влязох там ни жива, ни умряла от страх и притеснение и няма ден оттогава да не мисля, какъв късмет извадих, че тези хора ме посрещнаха и ми водеха дъщеричката да я видя.  (РДСП в Бургас - същите страхотни хора и професионалисти.)
Домът е страхотен, като условия, като обгрижване на децата, като отношение на персонала. Пиша персонал - това са баби, майки и лели, които се грижат за децата всеотдайно. В основата на всичко това е Директорката.

Моето дете беше учено да кара колело, можеше да си мие зъбките на 2г. 11 месеца, можеше да си закопчава копченцата на блузката, знаеше как се слага памперс, та първия път с ръчичка посегна да ме коригира.

Простете изблика ми, надявам се да бях полезна.

Последна редакция: чт, 04 май 2017, 14:10 от Розмариня

# 3
  • samokov
  • Мнения: 109
Нашата среща мина в дома в Бургас мога да кажа че там са страхотни хора който се грижат с много любов за децата.В РДСП Бургас също са невероятни добри хора.Ние си харесахме детенцето което ни беше предложено на съвета.Сега вече ще чакаме да ни насрочат дата за делото.

# 4
  • Колибите
  • Мнения: 350
Радвам се, писах на лични  bouquet.

# 5
  • София
  • Мнения: 154
Момичета, здравейте. Колко време чакахте за дата за дело?

# 6
  • Колибите
  • Мнения: 350
Момичета, здравейте. Колко време чакахте за дата за дело?

Три седмици.

Ох, завиждам ви за тръпката, минаха вече четири години оттогава и това са най-щастливите мигове в живота ми.
За мен всичко съда в Бургас - там в и тогава, беше празник, страхотно събитие - съдията, прокурорката, тогите, залата, въпросите...после вземането на самото съдебно решение.
Надявам се и за вас да е така.

# 7
  • София
  • Мнения: 154
Розмариня, много благодаря за отговора.

Аз съм от хората, които редовно следят подфорума, но не пишат често. Използвам повода да благодаря на всички вас, които споделяте своя опит. Това е безценна подкрепа.

Вече нямаме търпение и броим дните до предстоящото дело, надявам се, че скоро ще получим обаждане и повече яснота.

Благодаря отново!

# 8
  • samokov
  • Мнения: 109
Здравейте ние чакахме две седмици за дата на делото.

# 9
  • София
  • Мнения: 136
Здравейте имаме дъщеричка осиновена от дома в Бургас ,тя имаше и сестричка която е родена през юни 2015г ако някой я е осиновил и има желание да ги запознаем ще бъда много щастлива  !

# 10
  • Мнения: 921
Съжалявав, не мога да споделя същите прекрасни впечатления за този "дом". Осиновихме дъщеря ми през далечната 2007 г. Беше на година и половина. За това време тя не можеше да върви, да говори /ама не думи, не произнасяше дори бебешки звуци/, не разбираше значението на думите, не можеше да пие вода, не плачеше, не показваше прзнаци на студ или жега, плачеше, всеки път щом пуснех водата и се страхуваше от всяко живо същество, което беше различно от жена /т. е, от асоциацията с лелките в дома/. Имаше много дефицити. Много страхове.. Минахме през много трудности,  за да може днес тази прекрасна млада девойка да има самочувствието, което излъчва днес. И да е моето прекрасно момиче. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, даже напротив - отново бих извървяла същия път, за да видя тази победоносна усмивка и съм щастлива и горда, че точно тя е моето дете. Просто... Това за прекрасните условия и грижи в този дом... Някак си ме провокира.

# 11
  • Мнения: 392
Съжалявав, не мога да споделя същите прекрасни впечатления за този "дом". Осиновихме дъщеря ми през далечната 2007 г. Беше на година и половина. За това време тя не можеше да върви, да говори /ама не думи, не произнасяше дори бебешки звуци/, не разбираше значението на думите, не можеше да пие вода, не плачеше, не показваше прзнаци на студ или жега, плачеше, всеки път щом пуснех водата и се страхуваше от всяко живо същество, което беше различно от жена /т. е, от асоциацията с лелките в дома/. Имаше много дефицити. Много страхове.. Минахме през много трудности,  за да може днес тази прекрасна млада девойка да има самочувствието, което излъчва днес. И да е моето прекрасно момиче. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, даже напротив - отново бих извървяла същия път, за да видя тази победоносна усмивка и съм щастлива и горда, че точно тя е моето дете. Просто... Това за прекрасните условия и грижи в този дом... Някак си ме провокира.
На същото мнение съм. Условията са добри и дотам!

# 12
  • Мнения: 262
Съжалявав, не мога да споделя същите прекрасни впечатления за този "дом". Осиновихме дъщеря ми през далечната 2007 г. Беше на година и половина. За това време тя не можеше да върви, да говори /ама не думи, не произнасяше дори бебешки звуци/, не разбираше значението на думите, не можеше да пие вода, не плачеше, не показваше прзнаци на студ или жега, плачеше, всеки път щом пуснех водата и се страхуваше от всяко живо същество, което беше различно от жена /т. е, от асоциацията с лелките в дома/. Имаше много дефицити. Много страхове.. Минахме през много трудности,  за да може днес тази прекрасна млада девойка да има самочувствието, което излъчва днес. И да е моето прекрасно момиче. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам, даже напротив - отново бих извървяла същия път, за да видя тази победоносна усмивка и съм щастлива и горда, че точно тя е моето дете. Просто... Това за прекрасните условия и грижи в този дом... Някак си ме провокира.
При нас е същата пропаст. Осинових дъщеря си на годинка - положението беше същото, като при вас. Сега е на 7 г. и борбата продължава. Логопед, психолог, ментална аритметика, класната в училище остава с нея след часовете и т.н.. Споделете при вас какво помогна?

Общи условия

Активация на акаунт